Как да се отнасяме

към ставащото в света?

 

- Стават неща влияещи на съдбата на цели народи, влияещи дори в планетарен мащаб.  Как да интерпретираме тези събития? Ясно е, че това са признаци на сценариите, през които се преместваме, но как да разберем кой сценарий води към ллууввумическо [Човешко Б.пр.]  проявление и кой се отклонява от това направление?

- Като ги интерпретирате само от позицията на собственото си разбиране и отношение, от позицията на собственото си приемане на онова, което става наоколо. Тоест това, което става наоколо, е обективна реалност – то е онова, което е вече заложено в слоогрентната [многомерно-многонасочено самопроецираща се и саморазпространяваща се и безкрайно разнообразна по своята качественост Б.пр.] система и разбито по сценариите по слоогрентни епизоди – различни варианти, тоест всяко събитие е облепено с огромно количество варианти на неговата реализация. Следващото след него събитие също е облепено с множество други варианти. Вашата задача е да се опитате да разберете защо вие сте се оказали, защо вие осъзнавате себе си не в някакви други варианти на станалите събития, а именно в тези варианти, които виждате, тоест всяко събитие е нужно за вашия растеж, за вашето осъзнаване, за вашата работа, а не за да се опитате някак да го измените. Самото ви желание да го измените, отношението ви към това събитие - тоест неприемането му (например това, че вие разбирате, че то не е онова, към което се стремите), вече създава момент на префокусировка в тези сценарии, където искате да се префокусирате, но затова са нужни изменения в себе си – конкретни изменения.

Ако започнете да възприемате събитието агресивно, без да разбирате, че то ви е дадено с цел подобряване на вашата собствена конфигурация, то тази агресия ще стане фарватер за това да се префокусирате в още по-нискокачествени сценарии, в още по-малко благоприятни условия. Защо? Защото амплиативността [висококачествеността Б.пр.] в ллууввумическото [Човешкото Б.пр.] направление се определя от степента на позитивизма, от степента на поне неутралното отношение на личността към онова, което става около нея, тоест от момента на вашето осъзнаване и разбиране на онова, което става и от разбирането, че то става за нещо за вас конкретно и за всеки от хората намиращи се край вас в цялата конкретика на неговото развитие отчитайки това, че смърт няма – има само ревитализация от един сценарий в друг – само безкрайни ревитализации , безкрайни префокусировки, тоест има смяна на качествеността на тези конфигурации. Ето именно от тези позиции трябва да разглеждате всяко събитие, което става, а не, когато става катаклизъм, да се тръшкате: „о-о, беда, кошмар, защо попаднах тук – та аз съм толкова добър, достоен съм за по-добри условия на съществуване“, а да разберете, че вероятно някакви участъци от вашата конфигурация не съответстват на това, което е необходимо и са причина да не се намирате сега, в дадения момент, в по-качествен сценарий – там, където този катаклизъм не е станал, там, където войната не е станала, където някакви деструктивни или неприятни за вас събития са заобиколили и преминали през други сценарии. Трябва да осъзнаете, че нещо във вас не е достигнало и да разберете какво именно не ви е достигнало - именно това е най-главното, защото всичко наоколо става конкретно за вас.

- А ако си разбрал?

- Ако си разбрал, ти ще се успокоиш и ще се отнесеш към това събитие, което не приемаш по-позитивно, по-неутрално и когато се отнесеш към ставащото от позицията на своето разбиране, на своето обяснение за какво е нужно то и едва, когато се стабилизира това ваше състояние на всеприемане, именно тогава ще започнат да стават някакви по-позитивни изменения в окръжаващата ви действителност, тоест – ще започне амицирация [префокусировка Б.пр.] в тези сценарии, където вече някакви участъци на твоята конфигурация могат да се реализират не фрагментарно, а конгломератно.

Целият проблем е в това, че  много от нашите представи ние формираме от фрагменти – ние не докрай сме съчетали тази представа с онази представа, и когато ни попитат, ние знаем само някакви фрагменти от това – цялостна представа в нас много рядко има.

И така, за да си съставим различни, по-пълни представи за себе си, за окръжаващия ни живот, стават различните събития, които ни подбуждат да проявяваме едни или други емоции, подбуждат ни към едни или други избори. Чрез тези избори ние изпитваме различни състояния – чрез тези състояния получаваме нова информация, чрез която се допълват предишните ни представи и те стават по-пълни в някакво отношение и в частност – по отношение на самите себе си – информация за това кои сме ние сега и кои бихме могли да бъдем и за окръжаващите ни хора. Тоест ние започваме да ценим хората не за това, което виждаме, а за това, което този човек би могъл да  бъде, ако неговите условия на съществуване бяха по-благоприятни. В резултат, ценността на всеки човек започва да се повишава и да излиза извън рамките на това, което виждаме в ежеминутната текуща конкретика – започваме в по-голяма степен да възприемаме перспективата на проявлението на тази личност в други условия, тоест да проецираме всеки човек в по-амплиативни [висококачествени Б.пр.] представи. А това може да стане само от позицията на по-пълно разбиране на самия себе си. Като започнеш по-дълбоко да разбираш самия себе си, тогава и другия човек ти става по-понятен, по-близък до теб, по-осезаем.

Всичко е субективно – например, когато гледаш алкохолика, който не може да се справи със своето желание да се напие в дадения момент, трява да си представяш не този алкохолик – това е субективна представа, а този, който в настоящия момент е постъпил съвсем другояче – нещо е направил, което твоето въображение може да си представи реално – например, представяш си, че е отишъл не да пие, а да направи нещо конкретно – тази конкретика, която сте си представили,  се налага на личността на този алкохолик и един вид му подсказва какво да направи, тоест твоите мисли не отиват в нищото, не изчезват, а понеже са ясно насочени към дадената личност, то фокусната динамика на тази личност изпитва напрежение вътре в себе си, тоест системата му на Възприемане работи за възприемането на именно тези твои представи, на твоите желания и в резултат, в човека започват да се появяват СФУУРММ-Форми [представи, нагласи, архетипи Б.пр.] – във фокусната му динамика започват да се разархивират  именно тези варианти, които ти му предлагаш – не да пие, а да направи това, това и това.

Много често в такива случаи хората се удивляват, че човека е решил да направи едно, а като са помислили нещо хубаво за него вместо да започнат да го проклинат, то човекът изведнъж е променил своето мнение, намерение, и се приближава и казва: „а дали да не се захванем с това, това и това“. Именно това е изменение на сценария на развитие. И така трябва да правите не само по отношение на всяка личност.

Така - постепенно изменяйки своята представа за окръжаващия те свят, ти постепенно започваш да контролираш подробностите на окръжаващата действителност и да заменяш това, което в нея теб не те устройва, което не ти подхожда, с онези представи, които биха те устройвали – като видиш нещо, което не ти харесва, но вместо да се възмущаваш, си кажеш: „тук е така, а би могло да бъде ето така, би било чудесно“.  И именно тази вибрация, която демонстрира твоето желание да се реализираш именно в такива /желаните/ условия, а  не в другите, тя би ти позволила да се префокусираш там, където това има възможност да съществува.

- Но понякога хората идеализират нещата.

- Когато идеализираш, ти се намираш на едни нива на системата на Възприемане и са задействани едни системи на мозъка, а когато правиш това, за което говорим, осъзнато, когато осъзнато работиш над образа на човека, с когото искаш да имаш други или изобщо някакви отношения, се включват съвсем други механизми и ако те не са активизирани - тоест ако дорсолатералната кора се намира в пасивно състояние, то осъзната работа, осъзнат процес на изменение на другата личност не се извършва. Ако вентромедиалната кора се намира в пасивно състояние, то разбиране на постъпката на другата личност също не се извършва, защото ти в по-голяма степен си зациклен на себе си, на своята изгода, на своя егоизъм, на това, което за теб е изгодно. А когато разбираш, че за този човек би било изгодно онова, което си представяш - тоест явно някакъв дискомфорт и конфликт е възникнал и имаш възможност осъзнато да му подскажеш (не е непременно необходимо да правиш това с думи) - просто трябва да си представиш този човек, да си представиш как разговаряш с него душевно, сърдечно, доверително. И в колкото по-висока степен си уверен в резултата от такова въздействие, колкото по-осъзнат си в този момент, колкото по-алтруистичен, колкото по-интуитивно-интелектуален си, толкова по-голям ефект ще бъде достигнат по-бързо. А що се отнася до идеализирането – това са егоистични нива на мозъка. 

ллууввумически - позитивно ориентирана Човешка система от ценности, основана на два главни принципа: Високочувствен Интелект  и Високоинтелектуален Алтруизъм