Всяка постъпка се определя

от предшестващите я мисли

Всяка постъпка е окончателния израз на цял род Мисли. Това може да се сравни с приготвянето на наситен разтвор, с който човек запълва с Мисъл след Мисъл от същия род до момента, в който една последна Мисъл или дори обикновен импулс, една вибрация отвън ще предизвика кристализацията на целия разтвор. С други думи, целият предходен процес на Мислене ще се изрази в неизбежна постъпка.

Когато човек упорито повтаря Мисли, да речем, за отмъщение, то неговата аура в крайна сметка ще достигне такава степен на наситеност, когато и най-незначителния импулс ще бъде в състояние да предизвика кристализиране на неговите Мисъл форми и резултатът от материализацията ще се окаже извършено престъпление. И дори ако самият човек по-късно твърди, че го е „направил без да се замисли“, изненадвайки се от собствената си постъпка, такъв изход е бил неизбежен, тъй като вида на неговите Мисли е предопределил резултата. Така, ако човек насочва своето желание в една и съща посока, ще настъпи момент, когато желанието му ще се изпълни. И тогава моментът на действие ще зависи от първата случайност.

Когато медиите старателно и непрекъснато внушават определен род мисли на своите безкритични зрители, те могат целенасочено да предизвикват едни или други събития.