КАК ДА НЕ КУПУВАМЕ КАФЕ ОТ ЖЪЛЪДИ,

МОЖЕМ ЛИ ДА СЕ ОТРОВИМ С ЧАЙ И

ЗАЩО КАФЕТО Е ПО-ДОБРЕ ДА СИ ГО ПИЕМ В КЪЩИ?

ЧАЯТ

След обработката на чаените листа остават малки отпадъци. В Индия и Китай, където отглеждат чая, просто ги смитат от апаратурата и ги изхвърлят, или ги продават на безценица на други страни. Чувал с 10 кг чаен прах струва 10 долара или 300 рубли – с него могат да се направят 200 пакетчета. Това означава, че себестойността на чая в една пачка пакетчета е рубла и половина – останалото плащаме за опаковката. Но това не означава, че целият пакетиран чай е прах.

Ето как можем да отличим чая, в който няма прах –  ако на дъното на кутията има чаен прах, значи най-вероятно в пакетчетата има отпадъци от чаеното производство, а ако под пакетчетата е чисто – значи в тях има истинска смес. Тя не изпада през пакетчетата.

Някои производители слагат суровина с недостатъчно качество, което компенсират с изкуствени оцветители. За това, че чаят съдържа оцветители,обаче, на пакетчето не пише. За да проверите дали има оцветители в чая, който обикновено пиете, сложете го в студена вода – ако тя веднага се оцвети – значи в него има оцветител.

За по-сигурно можете да направите още един тест – сложете в чашата си с чай парченце лимон – ако след това напитката не е станала по-светла – значи в него има оцветител.

Чай с малина, мента, праскова – на кутийката са нарисувани пресни плодове и билки и твърдят, че този чай е не само вкусен, но и полезен, защото в него има натурални парченца от листа и плодове. Отваряме едно пакетче с плодове и гледаме бели парченца – какво е това? Виждаме червени късчета от плода, но бялото какво е; попитахме производителя – не пожелаха да ни кажат. Това е химически ароматизатор – ако го сложиш на езика си – пари. Ние пием ароматизатори, но разтворени във вода. При дегустацията, която проведохме, изкуствено ароматизирания чай се хареса повече – употребата на ароматизатори води до това, че преставаме да усещаме натуралния аромат. Химическите аромати са по-силни от натуралните. Затова чаят с ягодов алдехид ни изглежда по-вкусен от този с истинска ягода.

Ароматизаторите са десетки пъти по-евтини от натуралните плодове. По-лесно е да се получи вещество, което имитира аромата, отколкото да отглеждаш, береш, сушиш и обработваш натуралния продукт. Но ако напишат това на етикета, няма да го купите. Затова производителите добавят в чая парченца плодове, но една десета част от процента, колкото да могат да напишат за това на етикета, а за да мирише на този плод – слагат ароматизатор.

Преди да го купите – прочетете на опаковката състава на чая – ако освен обикновените плодове е посочен и ароматизатор, значи най-вероятно плод там практически няма.

Анафилактичен шок – възниква два часа след попадането на алергена в организма. В 15% от случаите завършва със смърт. Защо най-обикновеният чай може да провокира алергична реакция? Ароматизаторът с вкус на ванилия в нашия случай беше предизвикал алергичната реакция. Изкуствените или натурални ароматизатори са противопоказни за алергичните или за децата и болните с бронхиална астма. Ароматизаторите могат да провокират алергия даже в здравия човек, затова преди да купите плодов чай трябва внимателно да прочетете състава му.

Запомнете: изкуствените и идентичните на натуралните ароматизатори често предизвикват алергия. Купувайте чай с натурални ароматизатори или парченца плодове.   

Най-известните марки чай се произвеждат от няколко големи корпорации. Именно тяхната продукция е по рафтовете на магазините по света. Но чаят на една и съща фирма произведен за Европа и за Русия се различава на вкус. Защо? Защото в Русия няма държавен стандарт за чай. В действащия стандарт няма изисквания за вкуса, а в международния стандарт такива изисквания има. Чаят, който се продава в Русия го проверяват само за безопасност – в него не трябва да има тежки метали, отрови и плесени, а какъв ще бъде вкусът на напитката, на какво ще мирише – на току-що сварен или на ланския сняг – това го решава само производителя. Ако стандартът не принуждава производителите да се придържат към определени изисквания, трудно е да си представим, че производителите доброволно ще се придържат към подобни изисквания. Държавата се е отстранила от въпроса за качеството – гледа само човека да не се отрови.

Афлактоксини – отровни вещества, които се изработват от плесенните гъбички – аспергили. Аспергилите израстват на зърната, семената и чаените листа с изтекъл срок на годност. В големи дози водят до необратими поражения на черния дроб и смърт.

Срокът на годност на чая е три години. Дата на производство винаги е посочена на опаковката. На пръв поглед всичко е съвсем просто - гледаш датата и добавяш три години. Проблемът е в това, че на опаковката се поставя датата на разфасовката на чая, а не кога е бил набран от плантацията; посочва се кога са го сипали в кутийката – не се посочва колко време този чай е бил на склад преди това. Чаят може да остане на склад 1-2-3 години, след това да го разфасоват и да напишат датата на опаковането.

Просроченият чай можете да разпознаете в къщи. Сварете чай в чайника. Ако след няколко минути на него се появи малко пяна, значи чаят е пресен. Ако няма пяна, значи чаят е бран преди повече от 2 години.

Ако напитката има горчив аромат, а по стените на чайника се появи утайка, значи чаят е с изтекъл срок на годност и по-добре да не го пиете.

Ментетата: по данни на експертите над една четвърт от чая, който се продава като липов е подправен – купувате чай на известна фирма, а вътре се оказват прах и дръжки, разфасовани в някое мазе. За да отличим подправения чай от истинския, направихме проверка по магазините. Продават „цейлонски” чай, но според нашия експерт той не е такъв – разфасовката съдържа прах, не е херметическа и в нея прониква въздух, а какъв всъщност чай има в опаковката не е ясно.

Оригиналните пакетчета трябва да са в прозрачен пакет с лентичка. Има и чайове с аромати, които няма как да съществуват в природата – напр. „натурален ароматизатор Айриш-крийм” – няма как да е натурален, защото не съществува в природата. Или когато на опаковката не е посочено ясно кой отговаря за продукцията – име на фирмата и адрес. Внимателно четете опаковката – там трябва да е посочен производителя, неговия адрес и телефон, мястото, на което е расъл чая и мястото на разфасовка.

Индия, Цейлон и Китай – там се отглеждат 90% от чая, който пием. Мнозина смятат, че е по-добре да пият чай, който е опакован на място. Точно на тази примамка се хващат доверчивите купувачи. Ако на опаковката на чая е написано Made in China Madein SriLanka, значи пред вас стои менте. На истинския цейлонски чай трябва да пише: Packed in SriLanka, или да е изобразено лъвче – разбира се, лъвче може да се сложи и на ментето, но можете да го различите – пребройте точките по кожата на лъвчето – ако са седемнадесет – значи чаят наистина е от Цейлон.

На чая, опакован в Китай, има надпис Product of China Tunsu Yunnan Tea Imp. Exp. Corp. Когато чаят е опакован извън границите на Русия, държавата не го контролира – той е извън зоната на юридическата ù досегаемост.

СТУДЕНИЯТ ЧАЙ: Според производителите, това е обикновен чай, но охладен – „натурална напитка, която е по-полезна от безалкохолните, които са газирани и с ароматизатори”. Тоест ако си сварите чай, сложите една лъжичка захар и парченце лимон, а след това го охладите, ще получите същата напитка, която се продава в бутилките със студен чай. Или ако вземете студен чай и го стоплите – трябва да се получи горещ чай.

Сварихме черен чай и добавихме малко лимон и го сравнихме със стопления студен чай – разликата беше очевидна. Никой не оприличи стопления студен чай на напитката чай. Защо студеният чай в горещ вид спира да бъде чай? Защото това е обикновена сладка вода, към която е добавен малко чаен прах – не повече от 1%. По принцип екстрактът от чай там трябва да бъде не по-малко от 1грам на един литър, което е доста малко, на ако това нещо бъде наречено напитка, а не „чай”, то този продукт има право на съществуване и на пазара ще намери своите потребители, но да се нарича чай, няма да е правилно.

При проверката в единия от образците изобщо нямаше екстракт от чай – дори един процент – просто беше използван ароматизатор на черен чай. Затова пък във всички напитки имаше много захар. Анализът на студения чай показа – в една бутилка имаше повече от 6 бучки захар. В обикновения си чай едва ли бихте сложили толкова.

Преди да купите студен чай, прочетете състава на опаковката – ако сред съставките няма екстракт от чай или ако той е посочен на последно място, значи пред вас има просто сладка вода с вкус на чай, в която има оцветители, ароматизатори, консерванти и много захар.     

КАФЕТО

Сравнихме ефекта от разтворимото и натуралното кафе. Експериментът показа, че и двете повишават кръвното и пулса, но натуралното ви държи по-дълго будни. В разтворимото кафе има повече кофеин от натуралното, но щом го сварите, става обратното, затова повече ободрява натуралното – стига да е направено от кафе.

Цикория, ръж, пшеница и даже жълъди – всичко това може да се намери в опаковката от мляно кафе. На вкус напитката може да прилича на натурално кафе. Ненапразно по време на войната са варили кафе от жълъди – има обаче едно „но” – жълъдите не ободряват и не тонизират. Някои производители честно пишат на опаковката, че в продукта има цикория или жълъди, само че това вече не е кафе, а кафеена напитка. Щом това е написано на етикета, вие знаете какво купувате. По-лошото е, когато на етикета пише „натурално смляно кафе”, нарисувани са зърна, а вътре има смляна цикория и жълъди. Множество нелегални производители правят такива напитки. В тях кафето трябва, както се казва, да го търсиш с куче.

Ние ще търсим натуралното смляно кафе не с куче, а със свиня. Купуваме три пакетчета смляно кафе и даваме на прасето да търси кафе – по-точно – жълъди. Двегодишното прасенце обича плодове, зеленчуци, орехи и жълъди – яде всеки продукт, в който има поне един жълъд. Прасето не яде мляно кафе. Сипваме трите пакетчета в три панички и ги предлагаме на прасето. То отблъсква двете панички, а от средната започва да яде и грухти от удоволствие. За да отличите кафето, в което има жълъди, трябва да разгледате утайката от него – тя е кремообразна и не става за гледане на кафе.

Ако мляното кафе има слаб аромат, а утайката се слепва, значи в кафето са добавени смлени жълъди.

РАЗТВОРИМОТО КАФЕ – измислено е за по-голямо удобство – не трябва да го мелиш и вариш – просто добавяш вода. То би трябвало да бъде по-скъпо от натуралното (та нали при него зърната би трябвало не само да се смелят, а и да се обработят по специални технологии), но то е два пъти по-евтино. Защо? Най-лесно се имитира разтворимо кафе, защото ние не знаем как трябва да изглежда разтворимото кафе на една или друга марка – те изглеждат еднакво – на гранули, плюс известни разлики в цвета.

Същото се отнася и за разтворимото кафе на прах. Ментето на разтворимото кафе може да бъде изготвено от всичко. На това пакетче пише, че е от най-добрите сортове арабика – всъщност в пакетчетата има ситно смлян боклук, хлебарки и даже изпражнения от мишки – по такава рецепта правели фалшиви производители кафе в Свердловска област. В чувалите имало суровина за така нареченото кафе – отпадъци от пшеница и ечемик; в склада, обаче, в чувалите влизали и гризачи и хлебарки. Заедно с тях суровината била изпращана в мелницата, добавяли растителна мазнина, емулгатор и ароматизатор, продавали го в различни градове и в московска област. Следователите открили фалшивото кафе при проверка, кафето било иззето от склада и от търговската мрежа.

За да разберете от какво е направено разтворимото кафе, можете да направите проверка: капнете в кафето малко йод – ако течността се оцвети в синьо, значи в кафето има нишесте. Това означава, че имате не кафе, а надробено зърно с ароматизатори.

Но даже истинското разтворимо кафе е по-евтино от кафето на зърна. Защо? Погледнете етикета на натуралното кафе – там е написана думата Арабика – най-вкусният и ароматен сорт кафе. А какво пише на разтворимото кафе – направено от елитни сортове кафе; използвани са най-добрите сортове кафе от Южна Америка. Какво означава „елитен” или „най-добър”? Всъщност повечето от разтворимите напитки се правят от сорта Робуста, което е 10 пъти по-евтино от сорта Арабика. Ако сварим кафе от този сорт ще се получи безвкусна напитка, затова пък от него може да се направи разтворимо кафе – от него се получава по-евтина суровина. Проверихме по магазините и се оказа, че по рафтовете е пълно с разтворимо кафе, на което пише „100% арабика”. На повечето от тези пакети думата „Арабика” беше написана само на лицевата страна на пакета – това е така наречения рекламен етикет. На него производителят може да пише каквото си иска, но на гърба на пакета трябва да са изредени тези „най-добри” сортове – тоест Робуста. Да намерите разтворимо кафе от арабика е възможно – трябва само правилно да четете етикета.

Преди да го купите, прочетете етикета със състава на гърба на буркана. Ако там фигурира думата „Арабика”, значи наистина кафето е направено от зърната на този сорт, но ако думата „Арабика” я има само на лицевата страна на продукта, а в състава не фигурира, най-вероятно това е кафе от Робуста.

Но и кафето от Робуста е различно – цялата работа е в начина на производство. Съществуват три вида разтворимо кафе – кафе на прах – зърната се смилат, полученото се обработва и изсушава – остава сухата смес – това е най-евтиното разтворимо кафе, защото производството е най-просто – прекарва се през горещ въздух и така се обезводнява. Гранулирано кафе – същото кафе, но на последния етап от него правят гранули – то се разтваря по-бързо във вода – с няколко секунди по-бързо, но все пак – за сметка на което, е по-безвкусно от разтворимото кафе на прах. Сублимирано кафе или фрииз-драй – то най-добре запазва оригиналния вкус и аромат. Затова е един и половина пъти по-скъпо от гранулираното.           

(със съкращения)

http://www.youtube.com/watch?v=ryZyvI0G1SM