За отровните продукти в козметиката
Какво означава надписа „нетоксичен“ на етикета на козметичните продукти?
В козметиката това означава, че по време на изпитанията му в лабораторията са умрели само 49% от тестваните животни. Ако са умрели 50% или повече, продуктът се определя като токсичен. Тъй като от 1938 година насам козметичната индустрия е саморегулираща, никой няма правото да вижда никое от тези изпитания.
Защо при това положение повечето от нас не са болни или мъртви?
Ами всъщност повечето хора наистина са болни и имат хронична умора, имунна система с влошено състояние, ускорено стареене, повечето от днешните деца имат заболявания и проблеми, каквито не е имало в предишните поколения. Това се дължи на даващия своя принос фактор – химическата конспирация.
Вярно ли е, че антибактериалните сапуни са вредни за децата?
Да, както и в някои пасти за зъби (Колгейт), те съдържат триклозан, който е много сериозен инсектицид пестицид с дългосрочен ефект, не е биоразградим, може да изкара и 500 години, разрушава хормоните и може да съдържа диоксин, който е сериозен канцероген.
Възможно ли е да е в толкова малко количество, че да не ни влияе? Може ли да е отровен само в големи дози?
Триклозанът се окачествява като безвреден ако е в количество части на трилион − това е една капка на 300 басейна с олимпийски размери – това е малко количество. А какво става като си миете зъбите и го отмивате с водата – той отива в градската канализация и се рециклира, а водата не можете да я пречистите дотолкова, че да премахнете подобни съставки от нея – това е причината за повишеното безплодие при мъжете и за това хормоналните системи на жените да са увредени. Преди две седмици по Дискавъри казаха, че е възможно бъдещите проколения да са стерилни.
Щом това е така, защо компаниите го правят и слагат такива съставки в продуктите си?
Ами хората, които притежават патенти за тези съставки, искат хората да гледат позитивно на тях, а това става, когато Tufts University каже, че триклозанът е потенциален мутаген − тази информация става достояние на обществеността, но козметичната индустрия, която притежава патентите върху тези съставки, печели много от тях. Именно затова повечето от тях са синтетични, защото базираните на петрол съставки имат патенти.
Продукти за кожата - според някои дерматолози често плащаме за перилен препарат използван в продуктите за почистване на гаража и обезмасляване на двигателя. Купувачите нямат представа, че това, което използват за подобряване на кожата си, всъщност ускорява състаряването й. Всъщност много от тези продукти не изискват регистрация и от 1938 година никоя от тези съставки няма нужда от одобрение от федералното правителство.
Всъщност на етикета на много подобни продукти пише „избягвайте контакт с кожата“, което не прави никакъв смисъл. Особено, когато става дума за пропилен гликола – когато влиза в лабораторията за производство, има специални изисквания за осигуряването на безопасността на работниците в заводите. В същото време, можете да откриете до 70% пропилен гликол в сухите дезодоранти, както и в бебешките продукти. Той е разтворител – може да свали полепилите се по дъното на лодките и корабите животни – познайте какво прави на кожата. Между другото, използва се и в електронните цигари.
Промишленият антифриз е също нещо, което се използва в някои козметични продукти. Пропилен гликолът е промишлен антифриз и се използва на самолетите и в размразителите на метрото и е забранен за поставяне в антифриза, който ви е и аз бихме използвали именно защото трябва да се изхвърля на специални места за отровни отпадъци. При все това той се използва в много от козметичните продукти.
Но какво ако в тях той е в съвсем малки дози?
Козметичната индустрия иска да мислите така, но като използвате малко от това, малко от онова, и понеже хормоните ни са толкова разстроени, виждаме ефекта в своите деца, виждаме повече болести от когато и да било преди. Всички тези „малки“ количества се трупат и създават кумулативен ефект от навлизането им в нашето тяло през кожата.
Какви са безопасните алтернативи? Защо компаниите не ги използват?
Има безвредни алтернативи, но компаниите не ги използват, защото не могат да ги патентоват. Как да патентоваш краставиците или грейпфрута? Компаниите искат синтетични съставки, за които могат да притежават правата – така печелят повече. Съществуват козметични речници в книжарниците – препоръчвам ги на купувачите, за да проверяват ключовите съставки . Аз мога да ви изброя поне 10 такива, които е изключително важно да избягвате.