Въпроси и отговори 05

Дмитрий Троцкий

 

– Александър, ти защо дойде на лекцията?

– Харесват ми твоите лекции.

– Тази лекция всъщност е ваша – ако ти не беше дошъл, ако останалите не бяха дошли, аз щях да си стоя тук като глупак, а така сме всички заедно и има за какво да си поговорим.  Разбира се, човек може и сам да си поговори, но това е тъжно и скучно. И така, къде в днешния ден е твоята война – с кого? На родителите си звъниш ли?

– Да.

– А когато звъниш на родителите си, как им звъниш – като син, или като съдия, или като умен човек, но не като син? Ако им звъниш не като съдия, а като син, това означава като минимум уважителни нотки. В резултат твоята решетка в живота, твоят намордник, твоят нашийник – започват да се смаляват, а ти започваш като че ли да растеш, всичко за теб става по-леко във всички отношения – по отношение на тялото, по отношение на парите, във взаимоотношенията и ти наистина започваш да се развиваш и да излизаш от тази килия.

Но колкото повече им звъниш от позицията „аз знам как трябва да живеете“, в този момент ти сам на себе си определяш място зад решетката и ставаш като един от онези седем и половина милиарда човека на планетата, които знаят как трябва да живеят другите. Ако се вслушаш в това, ще ти бъде много по-лесно занапред.

Може ли човек да вземе решение докато спи, докато е пиян, дрогиран, уморен? Не може - трябва да направиш така, че решението само да дойде. Дълго ли ще разсъждавам дали да скоча от 100-етажна сграда, или не? – Никога не съм имал такова изкушение да разсъждавам какво решение да взема по този въпрос.

Човешкият живот е устроен по много прост принцип – не трябва да мислиш повече от една секунда по верен път ли вървиш или не. Колко време ти се дава за вземане на решение? – По-малко от 1 секунда. Ти просто 100-процентно трябва да знаеш това и никога няма да можеш да сбъркаш. Но при това не предавай себе си.

Човешкото тяло е еволюирало милиони години. То не може да греши. Ние имаме система от компаси, които винаги знаят 100-процентния отговор – да скочиш или да не скочиш, да се омъжиш или да не се омъжиш, да се занимаваш с това или да не се занимаваш.

Има две главни условия и ако ги съблюдаваш, няма да имаш проблеми. Ако живееш само за себе си, даже преди да се омъжиш дълго ще размишляваш и накрая ще се омъжиш неправилно.

Не трябва да се колебаеш и да изпитваш съмнения при вземането на правилното решение – всяко колебание означава само едно: ти или дълбоко спиш, или си уморена от живота. Затова просто спри, не прави нищо и ще започнеш да различаваш деня от нощта и да знаеш, че сега е ден – трябва да ставаш, а сега е нощ – трябва да лягаш. Точно така идва време да се омъжиш и т.н.

Доколко са сходни гените ни? Родителите ни са различни, а доколко сме сходни ние – според генетиката – 99,99% имаме един и същи ген.  За какво говори това – че ни е правил Един! Когато имаш вътрешно това знание, някак не ти се иска да правиш нещо лошо някому, нито да крадеш, или да правиш нещо противозаконно.

Така че има практическо знание – то е това, което правя ежедневно. Има и теоретично знание – това знание, веднъж засадено, може да дава плодове. И горко на този практик, който няма теоретическо знание.

Трябва да се ориентираш по вътрешния си компас и точно да знаеш какво решение да вземеш за всяко нещо. Всяко съмнение означава, че си се затворил във вътрешната си стая и не си бил сред хората.

Всичко е навик.  Ние с помощта на един друг си помагаме в това. В дълбините на душата си всеки иска да излезе от този вътрешен затвор и да се докосне до тази свобода. Всички търсят свободата, но я търсят не там, където е тя. Всички търсят свобода от родителите си, жените – от мъжете, мъжете – от жените, родителите – от децата, но това не е свобода. Това са окови. Истинската свобода се заключава в абсолютното единство – когато не виждаш втори – има ме само мен. Нали не ти се иска да си отрежеш ръката или да си направиш нещо лошо? Потъваме в битовизмите, а защо сме си нужни един на друг? – За да си напомняме за Него. Защо хората се омъжват и женят – за да им бъде по-весело да вървят към Него. Защо са нужни приятелите, родителите? За да може всеки път, общувайки с тях, нещо вътре в теб да се отлага. Защо ти е нужен брат ти? За да не ти е скучно. Рядко срещаш човек с монашеска нагласа, който да може директно, без странична подкрепа, пряко да се свърже с Него – без мобилни приложения. Това е голяма рядкост – един от милион. Затова винаги има поддръжка – нужно е просто в нея да гледаш, да разговаряш, да вникваш, да отдаваш внимание.

Глупавият човек от клетката си обръща внимание само на себе си, общува само, когато му е нужно внимание към себе си; жени се, прави бизнес само за да привлече вниманието – това е его-центричната нагласа. Понякога този опит трябва да се премине, за да има от какво да се оттласнеш. В никакъв случай не бива да го разглеждаш като грешка. Така се е случило. Направил си си изводи – това е опит.

Когато протегнеш напред и разтвориш ръката си, за да дадеш – в нея може да се сложи много повече, отколкото, ако я протегнеш свита, за да сграбчиш нещо за себе си.

Всичко това започва сред близките. Детето тегли всичко към себе си, капризничи и слава Богу – то е дете. Но ако детето е вече на 50, 60, 70 години, а продължава всичко да тегли към себе си, той сам себе си разделя от всички.

Когато двама се обединяват в един път - двама приятели, мъж и жена, двама човека, тяхната сила расте не два и, а седем пъти. Затова по време на лекциите понякога се получава изцеление на душата, понякога на физически заболявания, понякога се получава някакво откровение, понякога – някое чудо – когато всички присъстващи са в едно състояние. Затова, благодаря ви за доверието.

– Какво се промени в мъжа ти, откакто идваш на лекциите?

– Промени се моето отношение към него – виждам го с други очи, възприемам го по друг начин. Всеки ден се старая, понякога се налага да поемам отговорност, но вече правя нещата осъзнато. По друг начин не се получава.

– По друг начин не е и нужно да може – това е път. Винаги трябва да се помни едно – вратата на килията, в която сами се затваряме, никой не я е затварял – ние винаги правим това сами. Заключваме я самите ние – отвътре. Няма втори, който да ни е заключил там отвън. Затова само ние след това можем да отключим тази врата.

Всеки път на тези лекции аз срещам себе си във всеки човек. Важно е да правиш това, което правиш, заради другите; имам много предложения, но защо идвам тук – защото много от тях са меркантилни – „ще направим лекция, ще дойдат толкова и толкова човека, ще се получи такава сума“ и т.н., друг си казва: „майка ми е болна – ще го доведа тук, да се уговорим и да се види с нея“, друг си мисли друго, а ти организираш лекциите без задни мисли, ти не си с его-центрична нагласа.

В бого-центричната система Той е като рибар, а ти си като риба – минеш ли в тази бого-центрична половина, значи Той те е хванал; хване ли те веднъж, почувстваш ли веднъж тази непреодолима тъга по дома и поискаш ли от цялото си сърце да влезеш в този дом, това е то – вече никога с нищо в живота си няма да го сбъркаш.

Благодаря ви, че дойдохте.