Как възникват заболяванията?

Дмитрий Троцкий

 

– Поставиха ми диагноза захарен диабет - каква е причината за това заболяване?

– Помисли какво е ставало преди 6 години. Всички заболявания възникват по един и същи алгоритъм.

Когато някой ме хвали или ме хока, той ми дава порция енергия – аз мога да реагирам или не.

Това, което води до всички заболявания, е липсата на реакция – когато играя играта: „това не съм аз“, когато се правя, че това не се отнася до мен – когато разбираш, че хокат теб, разпъват теб, бършат си краката в теб, а ти правиш отвличащи маневри – занимаваш се с нещо в Интернет, четеш новините, занимаваш се с всякакви глупости, само, за да не реагираш на този, който те снабдява с енергия и заемаш позицията „това не съм аз“, тоест не поемаш отговорност за себе си.

Щом реагирате, вие пропускате нещата край себе си – дали ви хвалят или ви се карат не е важно – главното е да реагирате някак на ситуацията с „бий се или бягай“. Най-лошото е, когато се правиш на труп, на глупак, когато се правиш, че не чуваш – така стават всички болести.

Преди 6 години ти си изиграла тази игра. Има осъзната и неосъзната реакция. Колкото повече не сте поели отговорност, толкова по-зле.

В какво е малката човешка глупост – в това, че всеки от 7-те милиарда се смята за абсолютно друг, всеки смята, че неговата болест е предизвикана от друго – от нещо в рода, например.

Генетически всички ние сме мъничко болни, но само липсата на реакция на дразненето активизира една или друга от болестите в нашето ДНК.

Процесът на изцелението става по класическа схема – колкото повече чувствате съпричастност към единното цяло, толкова по-малко ви е нужно да страдате. Когато разбираш, че днес „лявата ти ръка“ просто не е в настроение – трябва да измие дясната, но миейки дясната, и тя самата се измива. В този момент ти виждаш всички абсурди, обиди, но започваш да мислиш за нещо съвсем друго.

Колкото повече дребнавост има в човека, толкова повече го дразни всичко. Ту Луната е пълна, ту – черна, ту някаква кола бибипка, ту го засича, началникът му е изрод, съседите - отвратителни и всичко го вбесява.

И така, погледни къде ти преди 6 години си се концентрирала на собственото си егоистично възприятие и си заела позицията „аз съм винаги права“.

Какво е здравословното -  искреното отношение към съседа.  Ако ме дразниш, казвам: „не искам да говоря с теб – след това всеки път ми се иска да се измия. твоята компания ми е неприятна“ и какво правя – напускам я, но осъзнато – ето в какво е здравият егоизъм.

А егоистичната дребнавост се заключава в позицията „говори си, това не се отнася за мен“ – на лицето ми има усмивка, но в същото време тая толкова гняв и злоба към този, който ме е подразнил. Така се получава енергийно източване. Тялото е като батерия, през която непрекъснато протича електричество, но то протича безпрепятствено само когато има реакция – тогава тялото никога няма да боледува. Няма нужда да боледува, защото няма време за това, защото целият живот като движение преминава през теб като през проводник. Ти си постоянно напълнен – там няма болезнено състояние. Запомнете: няма заболявания – има болестни състояния.

И така, направи списък пред 6 години с кого си се сдърпала и помисли на кого можеш първо да кажеш „прости ми“ и на кого – последен. Ако не можеш да направиш нищо с никого от списъка, тогава кажи: „вие за мен по принцип сте явление временно  – ще търся не този, който бях преди 6 години, а Този, който вие изпрати при мен - Него“. И повярвай – това вече е съвсем различна игра. Когато започнеш благодарение на своята болест да си спомняш за пореден път Него и щом видиш, че благодарение на тази болест, която е била предшествана от тези хора в навечерието на болестта ти си започнала да търсиш много висше състояние, от твоята болест повече няма да има нужда – от този момент ти започваш да практикуваш изменено състояние на съзнанието.