Приказката за Червената Шапчица през погледа на един марсианец
Ерик Берн
(американски психолог)

...Майката изпратила Червената Шапчица да занесе храна на баба си, която живеела в гората. По пътя тя срещнала вълка.

Въпроси
: що за майка е тази, която изпраща малкото си момиченце да мине през гора, в която има вълци? Защо тя не е отнесла храната на бабата сама или не е тръгнала заедно с дъщеря си? Ако бабата е толкова безпомощна, защо майката й позволява да живее отделно в разположена надалеч къща? Ако все пак момиченцето непременно е трябвало да отиде при баба си, защо майката не му е забранила да спира и да разговаря с вълците? Ясно е, че Червената Шапчица не е била предупредена за възможната опасност. Никоя истинска майка не може да бъде толкова безхаберна, затова се създава впечатление, че на тази майка ú е било все едно какво ще стане с дъщеря ú, или е решила да се отърве от нея. Същевременно, едва ли ще се намери друго толкова глупаво момиченце. Как е могло то, виждайки ушите, очите и лапите на вълка, да продължава да мисли, че пред него е баба му? Защо направо не е хукнало към дома си? И що за дете е било, след като впоследствие помагало да се напълни корема на вълка с камъни?
 
Възможни изводи:

1. Явно майката се стреми да се избави от дъщеря си посредством „нещастен случай”, за да може накрая да каже: „Не е ли ужасно това? Не може даже да мине през гората без някакъв си вълк..."

2. Вълкът, вместо да се храни с горски зверчета, явно живее над своите възможности. Могъл е да знае, че всичко това ще свърши зле и че ще си навлече беда.

3. Бабата живее сама, но държи вратата незаключена − вероятно се надява на нещо интересно, което не би могло да стане, ако живееше с роднините си. Бабата очевидно е сравнително млада жена, като се има предвид, че внучката ú е малко момиченце. Така че защо да не си потърси приключения?

4. Червената Шапчица казва на вълка къде той може да я срещне отново и даже влиза в леглото с него − играе си с вълка и тази игра завършва успешно за нея.

В тази приказка всеки се стреми към действие на всяка цена. С оглед на резултата може да се направи извода, че като цяло − това е интрига, в мрежите на която е попаднал нещастния вълк: накарали са го да си мисли, че е много ловък и способен да заблуди когото си ще, като са използвали момиченцето за примамка.

Тогава моралът на сюжета може би не е в това, че малките момиченца трябва да стоят далеч от гората, където се въдят вълци, а в това, че вълците трябва да стоят по-далеч от малките момиченца, които изглеждат наивно, както и от техните баби. Накратко казано: вълкът не бива да се разхожда из гората сам.

Възниква още един въпрос: какво е правила майката, след като е изпратила дъщеря си при бабата за целия ден?

Ако читателят види в този анализ цинизъм, нека се опита да отговори на въпроса: каква би станала Червената Шапчица, когато порасне, при такава майка и с такъв опит от детството си?

www.iskri.net/zefira