Защо има непризнати гении?
Тибетеца
Тези нещастни хора, на които е скъпо тяхното себе и които не желаят да се присъединят към груповото съзнание, представляват печално зрелище. Отначало, добирайки се до менталния план, те получават значителни преимущества пред средния човек. Тези хора са по-умни, по-силни, самата сполука им се усмихва. И веднага започва неудържимо натрупване на пари, завземане на властта на всяка цена и стремеж към безгранични наслаждения. Особено е скъпа властта от всякакъв род – та нали менталният човек може да подчини на себе си стотици хиляди астрално ориентирани, създавайки егрегор. Но, ето, минават 1-2 живота и сработва законът на Кармата: каквото си посял, това жъни. Бил си диктатор – ще бъдеш роб, бил си грабител – ще бъдеш жертва.
И тогава виждаме следващия стадий – “непризнат гений”. Сякаш човекът е надарен с всичко, но нищо хубаво при него не се получава, а и нещастията се сипят на неговата глава като от рог на изобилието и близките му хора също страдат. Така минават няколко живота, докато човекът не изживее това, което е натворил по-рано.
След това настъпва стадия на Търсене. Човекът търси братя по дух, търси Учители. Е, а който търси – винаги намира. Има и такива, за които всички уроци са пропаднали напразно. Единственото, на което са се научили, е да прехвърлят своята карма на чужди рамене. Това сработва не задълго, но след това може да намери друга жертва. В Русия е просто рай за такива угасващи съзнания. Тук няколко столетия се е култивирала жалостивостта – това е точно в духа на изопаченото разбиране и възприемане от хората на VІ Лъч. Много често се налага да гледаме как многообещаващ човек разрушава своята съдба (и съдбата на своите близки), стоварвайки върху себе си кармата на такъв вампир. Така се утежнява не само собствения живот, но и се задълбочава падението на “угасващия”. Да се разплащаш за чужди грешки, е все едно да даваш на наркомана наркотик в отговор на неговите стенания.
Затова едно от правилата на Пътя е да се изживее жалостивостта, като остане милосърдието. Нужно е да се помага на Душата, която не може да се прояви, а не на личността, която се е забъркала в своите желания и създадените от нея проблеми.
Менталната единица се проектира във физическото тяло на човека в епифизната жлеза. В случай на поразяване на менталната единица това се отразява на физическия мозък като тежки психически разстройства: шизофрения, епилепсия, маниакално-депресивна психоза и много други. Наистина: “За да си изгубиш ума – трябва да го имаш.” Но ментатът (ментално ориентираният човек) може да наруши не само своята психика, но и да изведе от равновесие достатъчно голямо количество астрални хора, които така или иначе са свързани с него. Неголямо отклонение на ментален план при напредналия човек може да бъде лесно компенсирано, но ако този вихър засегне астралния човек, то той няма да може да се оправи сам. А и как? Та нали коренът на поражението ще лежи над фокуса на неговото съзнание.
Затова колкото повече ментално надарени хора има в страната, толкова повече работа има за психиатрите, психотерапевтите и психолозите. Америка и Европа вече се сблъскаха с този проблем, скоро той ще застане и пред Русия. Много важно е от детството да се възпитава в хората не само дисциплина на тялото и желанията, но и дисциплина на мислите. Това не е лесно, но американците и европейците вече направиха няколко крачки в тази посока (дианетика, психоанализ, ситуационен анализ и т.н.).
Това звучи странно, но с неправилна мисъл един човек спокойно може да предизвика епидемия, усилено размножаване на насекоми и твърде значителни и продължителни нарушения на времето. До неотдавна практически в цял свят ненавиждаха ментатите. Някои от тях били наричани магьосници, вещици и понякога били унищожавани, при това често пъти не без основание. Но сега времената са други. Човечеството трябва да усвои менталния план! Предизвикват съчувствие семействата, където при астрални родители се ражда ментат. Това е беда и за двете страни. Но как иначе ментатите да се появят на земята и да придобият необходимия им опит?
Съществува такова понятие – родово проклятие. Това далеч не винаги означава, че някой някога е проклел някого, макар че и такива неща се случват. Като правило проклятието е резултат от неправилна ментална дейност на някого в рода. Човекът живее, създава със своето ментално тяло мисли-кошмари. Но цялото това “безобразие” далеч не може да попадне на земята веднага. На менталния чертеж му е необходимо време, за да се облече в астрална и етерна плът. Минават десетилетия, че и столетия, преди такива “шедьоври” да се проявят на земята и да срещнат нужния “прием”. Ментатът, който е произвел това, вече е умрял. Но са останали неговите потомци – значи те ще носят отговорността.