Вирусното заболяване е недостиг на смисъл на живота

Елена Романова

Вирусът е способен да се размножава само в живите клетки на човек, животно, растение или бактерия. Почва за развитието на вирусите в човешкото тяло е енергията с определено качество и деструктивен характер, произведена от него в резултат от вътрешни проблеми със самооценката, чувството за собствено достойнство, смисъла на своето съществуване.

Появата на вируси в организма сигнализира за липсата на радост в живота, за разпадането на някакви илюзии и за преживяването на тъга по повод на това.

Енергия с подобни вибрации може да се създаде в настоящия живот или да бъде предадена по наследство под формата на наследствени програми (предразположеност, вибрация, информация), носещи в себе си посланието на предците за преживяно унижение, загуба на Божественото,  разочарования и копнеж по нещо изгубено.

Предадената по наследство програма може да „спи” и да се активизира, когато човека изпита дълбоко разочарование, намаляване на самооценката, загуба на достойнство, загуба на смисъла на живота. Комбинацията от енергията на човека в такива ситуации и наследствените програми са най-добрата почва за заразяване с вирус.

Вирусът се внедрява в клетката и става част от човека. Човекът взема лекарства, но продължава да мисли и да се чувства по същия начин, защото лекарството не действа на мисълта.

За да се убие вируса, е необходимо да се излекува човека от причините, създаващи вибрациите, благоприятстващи живота на вируса. Ако той не промени отношението си към себе си и света, вирусът ще продължава да живее и процъфтява.

Чрез клетката вирусът тласка цялото тяло в активно състояние и го кара да търси смисъла на живота, да се движи към духовния компонент на живота.

Преобладаващото мнозинство от организмите, които сега живеят на Земята, се състои от клетки ‒ само вирусите нямат клетъчна структура.

Размерите на вирусите варират от 12 до 500 нанометра. Можете да ги видите само с електронен микроскоп, тъй като са по-малки от дължината на светлинната вълна. Те не притежават собствен метаболизъм, имат много ограничен брой ензими. За размножаване използват метаболизма на клетката гостоприемник, нейните ензими и енергия. Те не се размножават извън клетките на организмите, в които паразитират ‒ извън клетката съществуват като "неживи" частици. Можем да кажем, че вирусите са инертни кристали ‒ при попадане в клетката те отново "оживяват".

Вирусите не се размножават на изкуствена хранителна среда ‒ те са твърде придирчиви към храната и се нуждаят от живи, при това строго определени, клетки.

Учените все по-често предполагат, че вирусите са причина за нервни разстройства и психични заболявания. Професор Норберт Новотни, от виенския университет, има доказателства, че вирусът на Борн е способен да поразява човешкия мозък, причинявайки шизофрения, депресия и хронична умора.

Последните данни позволяват да се предположи, че в човешкия организъм вирусът все пак е способен да причини определени изменения, в частност изменения в предаването на нервните сигнали, което неизбежно води до психични разстройства. В страдащи от нервни разстройства и от синдрома на хроничната умора се открива високо ниво на антитела срещу вируса.

В организма на човека живеят много вируси, но те се проявяват само в енергийно отслабения организъм.