Силата на мисълта
Валерий Синельников
Много пъти съм слушал и честно казано ми е било неприятно да слушам да се говори, че ето масоните, ето евреите, са ни виновни за всички наши проблеми, ето арменците тук копаят земята и т.н., тоест – че някой създава всичките ни проблеми. А не е ли по-правилно да обърнем внимание на самите себе си?
Разберете една проста истина – ако вие започнете да обвинявате или критикувате някого, вие губите своята енергия – вие започвате да я отдавате на този, когото критикувате. Може би е време да спрем да подхранваме със своята енергия масоните? Четеш някаква литература по въпроса – в нея има толкова много агресия – там всичко правилно е написано, но енергията просто се излива от там като огромен поток. Та всичко това е енергия!
Има такава мъдрост: „Където е мисълта – там е енергията, където е енергията – там е кръвта“. А какво е кръвта! – това е материалната част на душата! Тоест, ние сами отдаваме своята душа. Когато критикуваме и осъждаме какви образи има в главата ни – добри и прекрасни ли?
Знаете академик Павлов – той е известен не само с това, че е правил опити с кучета. Все пак главното му откритие е това, че е доказал това, за което ви говоря сега. В Москва един главен психотерапевт каза: „Ама това, за което говорите, е спорно“. Казах му: „Ами тогава на Павлов трябва да му отнемат Нобеловата награда, която получи за своето откритие“. – „Ама как така?“ – „Ами така: условните и безусловни рефлекси – ако задържате в главата си някакъв образ, значи този образ ви влияе и предизвиква във вас не само отделяне на слюнка или стомашен сок, но и други реакции, в това число повишаване на кръвното налягане, отделяне на хормони и други вещества, тоест вашият организъм реагира на това, което носите в себе си“.
Има една чудесна притча по този повод:
Двама монаси – стар и млад, се връщали в храма. На пътя им имало бурен поток и една девойка, застанала от тази страна, не се решавала да го прекоси, за да премине на другата. Приближава се до нея стария монах, взема я на ръце и я пренася от другата страна на бурния поток. Продължават пътя си. И приближавайки се до храма, младият не издържа и пита: „Слушай, ама как така? Та нали не трябва не само да се приближаваме до жена, ами изобщо не бива да мислим за тях! А ти не само се приближи, ами я взе на ръце и я пренесе“. А старият монах му казал: „Само че знаеш ли – аз я оставих там, а ти все още я носиш“.