Мохамед Али – онова интервю
Винаги съм питал мама: „Мамо, как така всичко е в бяло? Защо Иисус е бял човек със сини очи? Защо в окръжението на Бога има само бели? Римският папа също е бял, както и Светата Майка, а даже и ангелите.
Питах я: „Мамо, като умрем ще попаднем ли в Рая?“ Тя казваше: „Разбира се“. А аз: „А къде а се дянали черните ангели?“ Казвах й: „О, знам. Ако и черните ангели са в Рая, сигурно са в кухнята – правят млякото с меда“.
Не разбирах защо трябва да умреш, за да попаднеш в Рая. Защо да не мога да имам красива кола и пари още сега? Защо трябва да си чакам смъртта, за да получа меда с млякото? „Мамо, не ми е нужен мед с мляко, аз обичам пържоли. Аз не усвоявам лактозата. Там в Рая мното тоалетни ли имат?“
Винаги съм бил любознателен, винаги ми е било интересен Тарзан - кралят на Джунглата в Африка.Той беше бял човек. Виждах как белият човек скача по лианите с викове – той там наказва всички лоши африканци. Тарзан разговаря с животните – редом са африканците, които живеят там от векове, но нито един не умее това – само Тарзан говори с животните.
Беше ми интересно защо мис Америка винаги беше бяла. В Америка има толкова много красиви мулатки, но мис Америка винаги беше бяла – също както мис Свят и мис Вселена. Или такива названия като „Пури от белия дом“, супа с бяло вино, бяла опаковъчна хартия, препарат за миене на подове „Бялото торнадо“ – всичко беше бяло. И ангелските торти бяха бели, а дяволските – шоколадови.
„Мамо, защо всичко е в бяло?“ Винаги ми е било интересно защо президента живее в Белия дом. J Всичко наоколо беше бяло като сняг. И самият сняг беше бял. А всичко лошо беше черно. Нали знаете – именно черните котки носят нещастие. А ако сме врагове – ще те впиша в черния си списък. Питах: „Мамо, но защо – та нали хартията е бяла?
Винаги съм бил любознателен, затова започнах да се досещам, че нещо не е както трябва.
И така аз – златният призьор от Олимпиадата в Рим, стоя като горд победител, слушам химна, показах на всички Америка, получих златния си медал, чувствах се пионер! Казах си: „Човече, ти спечели златен медал за своя народ, стана световен шампион, така че можеш да обядваш в центъра на града. Отидох в центъра, сложих си медала и влязох в хубав ресторант – по онова време черните не можеха да правят това. Сядам в ресторанта и казвам на сервитьорката: „Едно кафе и хот дог“, а тя: „Нямаме негри“. Аз се вбесих и ѝ казах: „Ами и аз не ги ям. Дайте ми едно кафе и хамбургер“.
Разказах й, че съм олимпийски шампион, че съм се върнал от далеч, че съм завоювал този златен медал за своята страна и съм седнал тук с намерението да се нахраня. Тя се посъветва с мениджъра и ми каза: „Ще се наложи да си тръгнете“. Изхвърлиха ме от ресторанта в родния ми град, където ходя на църква и където съм примерен християнин! Не можах да се нахраня в центъра на града. И разбрах: тук нещо не е така. И скоро след това станах мюсюлманин.
– Какво ви привлече в исляма?
Истината, на която учи пророк Мохамед. На черните хора са им промили мозъците и са им казвали: „обичай белите, ненавиждай черните“. На нас са ни откраднали имената във времената на робството. Откраднали са нашата култура, нашата история – оставили са ни само култа Вуду.
Сега има толкова много хора в страните с черно население, които не знаят нищо за себе си, не говорят на собствения си език – просто са духовно мъртви. И това е така по целия свят. Първото място на Земята, където ще настъпи възраждането на чернокожите, е Америка. Ще я последват и останалите страни. Аз съм един от тези, които чуха истината.
Тогава узнах истината: че името ми не е Касиус Клей. Познавам един чернокож, който се казва Джон Хоукинс. А всички са чували за знаменития средновековен търговец на роби Джон Хоукинс. В онези времена, когато бял човек на име Джоунс имал петима роби, тях всичките ги наричали „собствеността на Джоунс“. Ако принадлежали на господин Смит, им давали името Смит. Получавали името си според това чия собственост са.
Така че сега, когато съм свободен, мога да взема името на своите предци: Мохамед Али.
Представете си китаец с името Роберт Смит. Или немец, който се казва Едуард Голдберг (еврейска фамилия).
Така че, когато чух, че ние нямаме имена, че говорим не на родния си език, че са ни откраднали исляма – нашата религия, направили са ни глухи, слепи и глупави по време на робството, когато чух, че пророк Мохамед е бил признат от Аллах, от Бога, да ни научи на истината и да ни освободи, когато чух това, се почувствах свободен както никога. От тогава аз нямам расови проблеми. Не ходя там, където не искам и се гордея с това. Именно ислямът ме направи такъв. Когато ходех на църква аз чувствах, че там нещо не беше така. Но не можех да го разбера. Но щом чух истината, на която ни учи пророк Мохамед, веднага я приех.