Най-доброто обяснение на пристрастяването,
което съм чувал
Д-р Габор Мате
Хиляди хора използват различни наркотици и страдат от това – преследват ги за нарушаване на закона, страдат от здравословни проблеми. Това, което съм научил от моята практика като лекар, може да се резюмира така: пристрастяването не е избор, който човека прави, не е морален провал или етичен пропуск, не е слабост на характера, нито липса на воля - както смята обществото, нито наследена мозъчна болест - както смята медицината, а е просто отговор на човешкото страдание; всички тези хора са сериозно травмирани като деца – сексуално малтретирани, травмирани физически и емоционално, пренебрегвани.
Така че всъщност пристрастяването е опит да бъде поне временно избегнато страданието.
В цялата ми лекарска практика се убедих във влиянието на травмите от детството върху психологията на възрастните и физиологията на мозъка на възрастните. Така разбрах, че пристрастяванията са отговор на страданието и че хората имат нужда от помощ, за да се справят с пристрастяването, не от осъждане или от контрол над симптомите - на тях трябва да им бъде помогнато да се излекуват от травмата, защото всичко се свежда до травмата.
Медиите, телевизията, обществото обикновено представят пристрастените като отчаяни хора, но не показват защо са отчаяни, затова всичко се свежда до отчаяние за наркотици, а не се гледа кое диктува това отчаяние. Те действат по всевъзможни дисфункционални начини – агресивно, или манипулативно, или неприятно, но никой търси триизмерната реалност на тези хора.
Възможно ли е да бъдат излекувани пристрастените? Ако следваме западния модел, където вие сте експерта, а аз съм болестта и трябва да ви излекувам като парче месо - не, не е възможно. Ако попитате възможно ли е хората да се излекуват от травмата дотолкова, че да не изпитват необходимостта да бягат от нея посредством пристрастяванията, да се намали страданието им от травмата - да, това е напълно възможно. Но въпросът е при какви условия е възможно то?
От гледна точка на обществото, на правото, от гледна точка на медицинската практика – едва ли, защото подхождаме към това от грешната посока. По този начин, ако постигна 5 процента успех, ще се смятам за гений, защото успеваемостта в това отношение е толкова ниска. Някои хора се излекуват, но с много усилия от страна на обществото и медицината, често с цената на активно наказание, резултатът от което са травмирани деца, което оказва влияние на начина, по който те се чувстват към себе си, които са дълбоко засрамени, защото детето винаги вярва, че причината е в него и си казва, че ако ме нараняват така, значи сигурно съм ужасен човек, или ако съм сексуално малтретиран, защо не съм се противопоставил - значи съм слаб човек, което води до дълбоко чувство на срам, има я и огромната емоционална болка от оскърблението и пренебрежението – чудовищна болка, която за човека е трудно да понесе, затова се опитва да смекчи тази болка със субстанции или друго компулсивно поведение, след това самата травма повлиява и на c мозъка така, че човека едва ли ще намери облекчение от наркотика, тоест от ранната травма се повлиява самата физиология на мозъка. След това вие вземате тези травмирани хора и обявявате техния навик за незаконен – не е незаконно да се напиеш до смърт, или да се разболееш от емфизема или от рак на белите дробове посредством цигарите, но е незаконна употребата на други субстанции. Така че тези малтретирани и травмирани хора се оказват извън закона, вкарвате ги в затвора и ги преследвате през целия им живот, третирате ги като престъпници и лоши хора и като провалили се и като нещо по-малко от хора и се чудите защо не стават по-добри.
Вземаш травмирани хора и отново ги травмираш и се питаш защо не чуват, защо не се подобряват, защо не се откажат от пристрастяването си – ами не се отказват, защото колкото са по-наранени, толкова по-голям нужда изпитват да избягат посредством пристрастяването си, защото пристрастяването не е проблема – проблемът е, че са имали твърде много емоционална болка и не знаят какво да правят с нея. Така че пристрастяването е опит да бъде решен поне временно даден проблем.
Защо хората се пристрастяват – защото се опитват да решат някакъв проблем, с който не знаят какво да правят и ако наистина искаш да разбереш тяхното пристрастие, трябва да ги запиташ – какво е предизвикало толкова голяма емоционална болка и защо не си имал вътрешните ресурси, за да се справиш с него – не става дума за осъждане, а за установяване на причината – как е станало така, че са ти липсвали вътрешни ресурси да се справиш с тази болка по по-съзидателен начин, който да ти даде възможност да разрешиш болката, вместо да я увековечиш и запазиш.
Ролята на пристрастяването е била да реши проблема ти във време, когато не си имал други решения – това е причината за всички пристрастявания. Защо хората се пристрастяват – защото имат дълбоки емоционални проблеми, а нямат средствата да ги разрешат сами. Затова.
Средностатистическият студент не чува думата „травма“ по време на образованието си. Не говорим за нея, нито за нейното влияние на мозъка на личността, или на емоционалното ниво на хората, или на физическото им здраве. Психиатрите ги учат, че всичко се свежда до заболявания на мозъка и до предписването на хапче – последното, което психиатрите научават, е как да говорят за емоционалната болка или за нейния произход в човешкия опит. Мислите си, че знаят как да го направят, но те не знаят, защото не ги учат на това.
Ние гледаме на медицината като на наука и тя определено има големи научни постижения и успехи, но никому не хрумва (нито на лекарите, нито на психиатрите, които са по-заинтересовани да решат проблемите ви) да ви накара да преодолеете поведението си като се запита откъде се е появило то и какво все още носите вътре в себе си, което ви кара да се държите така. Не се старае да разбере как може да ти помогне да разрешиш онова, което е в теб, опитва се да ти помогне да промениш своето поведение, вместо да търси начин как да ти помогне ти самият да го промениш.
Това е ефикасното лечение и то става вътре в човека – целта не трябва да е в това как някой да излекува някого, а как да насочим хората към изцеление и то може да бъде успешно, стига да зададем правилните въпроси.