ЗАКОНЪТ ЗА ТРЕТАТА СТРАНА

 

Рон Хаббард

 

Третата страна е ТОЗИ, КОЙТО ЧРЕЗ ЛЪЖЛИВИ СЪОБЩЕНИЯ СЪЗДАВА РАЗДОРИ МЕЖДУ ДВАМА ДУШИ, между ЧОВЕК И ГРУПА, ИЛИ МЕЖДУ ДВЕ ГРУПИ. 

Изучавал съм много дълго причините за насилието и за конфликтите между индивиди и народи. 

ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕ НА КОНФЛИКТ, ВЪВ ВСЯКА КАВГА ТРЯБВА ДА ПРИСЪСТВА НЕИЗВЕСТНА ТРЕТА СТРАНА. 

Или: 

ЗА ДА СЕ СЛУЧИ КАРАНИЦА, НЕИЗВЕСТНАТА ТРЕТА СТРАНА ТРЯБВА АКТИВНО ДА Я РАЗПАЛИ МЕЖДУ ДВАМА ПОТЕНЦИАЛНИ ПРОТИВНИЦИ. 

Или: 

ВЪПРЕКИ ОБЩЕПРИЗНАТОТО УБЕЖДАНЕ Е, ЧЕ СА НУЖНИ ДВАМА, ЗА ДА СТАНЕ СБИВАНЕ, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ТРЯБВА ДА СЪЩЕСТВУВА И ТРЕТА СТРАНА, КОЯТО ИМЕННО ДОВЕЖДА НЕЩАТА ДО ДЕЙСТВИТЕЛНИЯ КОНФЛИКТ. 

Много лесно се виждат двамата, които участват в конфликта. По-трудно е да се забележи или заподозре, че е съществувала и трета страна, която активно е подклаждала кавгата. Обикновено намиращата се извън подозрения "разумна" трета страна е външен наблюдател, който отрича каквото и да е участие в кавгата и е този, който от самото начало е причинил конфликта.

Скритата трета страна, която на моменти изглежда подкрепя само един от опонентите, е истинският подбудител на конфликта. Причината за войната е именно третата страна.

Човек вижда как двама души си крещят обиди в лицето, вижда как се стига до нападение. Наблизо няма никой друг. Значи, именно те са „били причината за битката“. Но трета страна все пак е имало. 

При проследяването на конфликта до произхода му ние разкриваме нещо невероятно. Именно в това е проблема. Невероятното твърде лесно се отхвърля. Един от начините да скриете нещо, е да го направите невероятно. 

Служител А и куриер Б се карат. Вече открито се нахвърлят един срещу друг. Всеки обвинява другия. НИКОЙ ОТ ТЯХ НЕ Е ПРАВ, ЗАТОВА КАРАНИЦАТА НЕ СПИРА, ЗАЩОТО НЕ Е УСТАНОВЕНА ИСТИНСКАТА ѝ ПРИЧИНА. ВНИМАТЕЛНОТО разглеждане на този случай разкрива невероятното. Жената на чиновника А спи с куриера Б и се оплаква на всеки от тях от другия.

Фермерът D и фермерът K се карат от години. Има очевидни, логични причини за тази кавга. Това обаче продължава и проблема не се решава. Разкрива се, че банкерът Л, който дава и на двамата заеми за покриване на разходите по конфликта и в същото време поддържа кавгата. Той ще получи всичките им земи, ако и двамата се провалят. 

Това се случва и в по-голям мащаб. През 1917 г. има конфликт между революционните сили и руското правителство. Имало толкова много причини за това, че лесно привличали вниманието. Но едва когато официалните правителствени документи били иззети в Германия по време на Втората световна война, се разкрило, че именно Германия е насърчавала метежа в Русия, финансирала е подпалваческата работа на Ленин и дори го е изпратила в Русия в затворен вагон! 

Имайки предвид „личните“ кавги, конфликти между групи, битки между народи, човек ще намери, ако търси, трета страна, която остава извън подозрение и за двете воюващи страни. И ако се появят подозрения, те биват отхвърлени като „нереалистични“. Въпреки това, Внимателното събиране на документи, в крайна сметка, потвърждава наличието на трета страна. 

Тази истина е изключително полезна. При разрешаване на брачни конфликти правилният подход е и двамата съпрузи да се включат в задълбочено търсене на трета страна. Те могат в началото да намерят много причини - тези причини не са живи същества (не са хора). Необходимо е да се търси трета страна, тоест обикновен, жив човек. Когато и двете конфликтуващи страни намерят третата страна и намерят доказателства, кавгата ще приключи. Понякога двама свадливи хора изведнъж решават да изберат трето лице за обект на обвинения. Това прекратява караницата. Понякога този човек всъщност не е трета страна и тогава в бъдеще ще има още повече кавги. 

Две нации, хванали се за гърлото, трябва да се стремят да преговарят помежду си, за да анализират внимателно фактите и да открият истинската трета страна. Те винаги ще я намерят, ако я търсят; те могат да намерят кой всъщност е третата страна в конфликта, защото такава трета страна наистина съществува. 

Очевидно е възможно да се разработят и опишат много методични подходи към този въпрос. С точно откритата трета страна обикновено не воюва нито една от враждуващите страни. Третата страна просто я избягват. 

Брачните конфликти са обичайно явление. Браковете могат да бъдат спасени, ако двете страни наистина анализират фактите и намерят човека, който е бил причината за конфликтите. За целия период на брачния живот може да има няколко трети лица, но в даден момент действа само едно от тях. 

Кавгите между индивид и организация почти винаги са причинени от трета страна: трето лице или трета група. Представителите на организацията трябва да се срещнат с индивида и да идентифицират третата страна, като разкрият един на друг всички данни, с които някой е снабдявал всяка от страните. И бунтовниците и правителството могат да се споразумеят, ако се гарантира, че представителите на двете страни ще си кажат точно какво им е било казано и кой го е казал. ОБИКНОВЕНО ТАКИВА ПРЕГОВОРИ СЕ СВЕЖДАТ САМО ДО ВЗАИМНИ ОБВИНЕНИЯ, ПОСТАВЯНЕ НА УСЛОВИЯ ИЛИ ЗЛОУПОТРЕБИ. ЗА ДА УСПЕЯТ, ПАРТНЬОРИТЕ ТРЯБВА ДА ГОВОРЯТ САМО ЗА ХОРА. 

Може да се помисли, че разглежданата теория отрича съществуването на неблагоприятни обстоятелства, които водят до конфликт. Такива обстоятелства има. Те обаче обикновено са ПОПРАВИМИ С ПРЕГОВОРИ ПРИ условие, че ТРЕТАТА СТРАНА НЕ ЗАПОЧВА КОНФЛИКТА. 

В историческите изследвания се изразява негативно мнение за миналото, тъй като то е известно от взаимните обвинения на двете враждуващи страни, а трета страна не е открита. „Причините, лежащи в основата“ на войната, трябва да се тълкуват като „скрити подстрекатели“. Няма конфликт, който да не може да бъде разрешен, освен когато истинските подбудители остават в сянка. 

Това е естествен закон, за който не са знаели нито хората в древността, нито нашите съвременници. Поради такава неосведоменост, завличани от мними причини, са загивали цели цивилизации. Този закон си струва да се знае. Той трябва да бъде използван във всяка ситуация, когато човек се опитва да установи мир.