В каквото повярвате - това получавате
О. Г. Торсунов
Разумът побеждава съдбата. Каква е неговата природа? - В каквото сте повярвали - това сте получили в Живота си. Ако Животът ви е тежък, лош, значи не сте повярвали в това, което трябва.
- Ако ми завиждат и критикуват означава ли това, че в душата ми има много гордост? Как да се държим с хора които ни завиждат и критикуват?
Да ни завиждат и критикуват е много болезнено. Какво да правим? Когато ти завиждат и те критикуват това означава, че се явяваш на изпит. Нужна е молитва, духовен живот и в края на краищата трябва да почувстваш, че хората, които ти завиждат и те критикуват, са поели особена роля в твоя живот.
Когато човека ми казва това, аз чувствам болка, струва ми се голяма несправедливост - но трябва да се отпуснеш и да разбереш, че за теб това е много важно, защото този човек просто изяжда твоите грехове. Той те прави чист, възвишен - отпусни се и разбери, че той поема на себе си твоите грехове, той сам иска да направи това, това е негов избор, негово желание.
Ние обаче не искаме да отпуснем своите грехове. Нас ни боли, когато ни кажат нещо лошо. Ако боли, това означава, че има нещо, ако не те боли - значи няма, понякога даже ти става смешно. Но ако боли - значи имаш нещо за изчистване.
Трябва да се отпуснете. Това е много трудно. Нужна е сериозна молитва, нужен е духовен живот, нужна е вяра - тогава сърцето чувства, че няма нищо страшно. Казваш си: „Нека говорят, нека правят така с мен“, и сърцето чувства освобождаване, освобождаване и възниква момент на лекота. Но до това трябва да стигнеш.
Завистта приковава - ти ставаш прикован към нея и може също да започнеш да завиждаш и критикуваш тези хора, да им се ядосваш, което хората в повечето случаи сега и правят - кажат им нещо и те отвръщат със същото, и се започва.
Ведите казват, че ако две кучета се лаят, не може да се каже кое е започнало първо - те са еднакви. Ако искаш човешки живот, научи се да приемаш критиката даже, когато е направена със злоба. Научи се да я приемаш, научи се да чистиш своето сърце - кажете си: „нека критикува, нека чисти моето сърце - така аз ще бъда по-добър.
Да речем ти смяташ, че това е несправедливо. Винаги, когато те критикуват, особено със злоба, това е несправедливо, защото ако искаш да научиш човека, ще му го кажеш с любов - тогава той ще се научи, ако поиска. А ако му говориш със злоба- той никога няма да разбере това, което му казваш. Но по принцип има възможност да разбере - просто или на теб по съдба ти се пада това да те мъчи (тогава трябва да се отпуснеш, за да победиш съдбата), или просто наистина имаш недостатъци (пак трябва да се отпуснеш, за да победиш съдбата).
В наше време много хора критикуват и хвърлят кал един на друг. Няма ценности и правилно разбиране на отношенията , няма култура на отношенията, много ниско е нивото на отношенията.
Ще ви разкажа нещо, от което можете да се поучите.
Един свещеник проникнал в покоите на царя и започнал да го моли за милостиня.
Царят му казал: „Ама ти наред ли си? Каква милостиня, бе?“
И заповядал да донесат пресен оборски тор и попитал просяка: Гладен ли си?
- Гладен съм, дайте ми да ям.
И те му дали пресния тор.
Той го изял и казал: „Благодаря, господарю, за грижите. Толкова ви обичам за това, че се грижите за нас“. Царят някак почувствал, че е направил нещо неправилно, защото явно това била много възвишена душа, щом е приела неговото оскърбление с любов.
Вечерта царят си легнал и сънувал сън - пред себе си видял управителя на Ада, който му казал: „Този човек е десетки хиляди пъти по-възвисен от теб. Ти го оскърби и затова оскърблението ти се увеличава десет хиляди пъти - ето ти сега тази планина от пресен тор - яж!“ Дошли стражите и го накарали насила да яде пресния тор. И така всяка нощ.
Отишъл той при своя наставник и му казал: „Слушай, не издържам вече, повдига ми се, вече не мога да спя, три нощи не съм спал, не мога всяка нощ да ям този тор. Какво да правя?“
Наставникът му казал: „Има начин. Преоблечи се като обикновен човек и иди при всеки човек - търговец или друг и започни да критикуваш себе си, да говориш, че нашият цар е скапан. И когато той започне да те ругае, ти се отпусни - това е най-важното - не приемай това като оскърбление; просто се отпусни и той присъединявайки се към твоето възмущение, ще яде някаква част от този твой тор; след това отиди при следващия човек и направи същото и той също ще изяде някаква част. Така всеки такъв човек ще изяде по малко вместо теб.
Царят последвал съвета и през нощта видял, че купчината е значително намаляла.
Когато останало вече съвсем малко тор, но и в града почти не останали непосетени от него хора, той отишъл в един манастир и започнал да хули себе си пред един монах. Монахът започнал да се моли и мълчал - нищо не му отговарял, а царят ругаел ли ругаел. Монахът смирено сложил ръце като за молитва и му казал: „Господарю, управителю наш, не искам да ям от вашия тор. Моля ви, оставете ме да се моля!“ J
Ето така трябва да правите и вие - да се отпуснете и да оставите този, който иска да хапне от вашия тор, да го направи. Дайте му тази възможност. Да се отпуснеш означава да дадеш възможност на тази болка в сърцето си да живее, защото тя явно ти е нужна - и веднага на сърцето ти става по-леко. Едва тогава можеш да простиш на този човек.
Разберете, че да простиш можеш едва след това. Когато предизвикват в теб болка, ти не можеш с любов да желаеш щастие на този човек, иначе пожеланието няма да е качествено, а некачественото пожелаване на щастие не работи. А с любов в това време ти няма да можеш да го направиш, защото няма да имаш сили.
За да можеш да простиш на човека, трябва първо да му дадеш възможност да извърши своите действия, да се отпуснеш, да ти стане по-леко на сърцето, а след това да му простиш.
Най-високото ниво е когато ти веднага прощаваш и просто обичаш, но това е много високо ниво в развитието на личността - само светецът може така да направи, не обикновеният човек. Затова светецът не се ядосва, защото в него няма грехове. Защото злобата и клеветата бива два вида - първият е, когато в теб има нещо такова, а вторият - когато това изобщо не е свързано с теб. Когато не е свързано - сърцето ти не е засегнато и тогава можеш да реагираш с любов и да кажеш: „Благодаря“.
Откъде възниква злобата? - поради неразбиране; хората не се разбират един друг. Хората не разбират - трябва да се опиташ някак да им помогнеш. Да покажеш, че разбираш, че им е трудно в този сват, че разбираш, че те не се появяват при теб просто така.
Този страх е изтъкан от страсти, в него има много критика. Позицията „аз съм прав а ти не си - не е духовна“. Ако искаш да помогнеш - обясни на човека спокойно и с любов.
***
Дори да затрупаш душата с всички земни богатства, тя няма да е удовлетворена, защото е дъщеря на небето.
Построил си небостъргач - и какво от това? Ще умреш както всички - гол. А ако се привържеш към този небостъргач, ще станеш след това куче и ще охраняваш този небостъргач.
Когато човек всяка сутрин се моли и желае на всички щастие - нищо материално не губи и неговия статус непрекъснато се повишава, както и качеството на неговия характер, неговите знания за това как да живее в света се повишават, способността му да изгражда отношения се повишава, късметът му се повишава , защото успехът има духовна природа. Всичко в света се повишава за този, който е поставил на първо място духовното си развитие. На този път няма загуби. Но трябва да избере само една цел - не може две.