За звездолетите и възможността за "евакуация"
с тях на хора
Орис
- Ти пишеш: «Има множество сценарии, където над Айфаар-центровете едновременно зависват совалки и хора с висок ръст от 2,5 до 3,5 метра в сребристи комбинезони се появяват пред обитателите на съответния Айфаар-център. Те телепатично накратко обясняват, че целта на тяхното посещение е незабавната евакуация на всички, които пожелаят, на тяхната родна планета (назовава се Звуковия Космически Код), защото всички, намиращи се тук, са изпълнили своята земна мисия и могат да се върнат обратно у Дома си». Описаната масова „евакуация“ на Айфааровците на Плеядите поради някакъв бъдещ глобален катаклизъм на Земята ли става?
В множество паралелни сценарии подобни евакуации, в различни варианти и с различно количество на преместваните лица, се извършва редовно през последните 17-18 години. При това, независимо от това дали мен ме има в дадения вариант на Айфаар или вече съм се ревитализирал (чрез посмъртна префокусировка съм се изместил в друг сценарий).
В повечето случаи това бива свързано с:
- глобални катаклизми,
- мощно затопляне и
- глобални наводнения,
- или, обратно, засушаване,
- или с рязко застудяване (в тези сценарии през лятото в Европа температурата пада до -25-30 градуса по Целзий),
- или в резултат от ядрени войни, провоцирани ту от Израел, ту от САЩ, ту от Китай и Сев. Корея, ту от разделилата се на 5 части Украйна …
В такива случаи въпроса: «А кой тогава остава в Айфаар-центровете?» става риторичен. Но ми направи впечатление, че преди всяко такова събитие (евакуация) обикновено има мощен наплив на желаещи да бъдат на Айфаар във всякакъв статут или поне да живеят някъде наблизо. Някои даже Ииссидиологията не са чели, сайта са намерили „случайно“ и веднага са решили да тръгнат. Стотици и даже хиляди хора, които с нищо не могат да обяснят защо внезапно неотложно са оставили работата си, или са взели неплатен отпуск и са готови да останат на Айфаар не за седмица-две, а «толкова, колкото трябва» …
За Айфааровците това е кошмарно време, особено, ако този процес се проточи (имаше случаи, в които той продължаваше по няколко месеца, половин година!). Целият ритъм на живот се разбива, има ужасно състояние на някаква хаотичност, очакване на неизвестното… Предполагам, че сработват „евакуационните гени“. Но аз се надявам, че благодарение на моите сегашни отговори, занапред ще се ориентирате по-осъзнато при подобни обстоятелства. Вие ще можете по-малко да влияете със своите страхове и раздразнение (нисковибрационни психически състояния) на окръжаващото пространство, а повече време ще започнете да отделяте на медитациите, на пеенето на Айфааровските Песни, на хармоничното общуване въобще и един с друг – в частност.
Това става и в тези сценарии, където в Русия или в САЩ са организирани по няколко Центъра за Интелект и Алтруизъм. Там «вземането» на хора се осъществява не само от такива Центрове, но и от други места на планетата! Това става с няколко звездолета поредно, или отначало хората ги изпращат на огромен като град кораб-майка-репонер. Там в течение на няколко часа (както на мен ми се стори) събираха в огромни зали десетки хиляди хора от различни страни. Настаняваха ги в необичайни кресла подобни на тесни дълбоки вани и им даваха специални холографически очила-веравидери. С тяхна помощ им показваха много информация за градовете, климата, природата, общността, културата и още много подробности и особености на живота на преселниците на местата на тяхното бъдещо пребиваване на планетата ЮУЙ-ИЙЛЛССМ от планетарната система АЛЛГС-СИЙЯ от фотонния пояс на Звездата Алциона, а също на планетарните системи КОЛЛ-РАККСТ, ООРДЛ-ИЙИ-РЛИ от пояса на Звездата Плейона.
Източници на светлина никъде не се виждаха и светеше някакъв газ, тоест светлината изглеждаше жива, съзнателна, защото когато някой искаше да намали интензивността на осветлението, то веднага намаляваше. Сфероидалните веравидери се нахлупваха като шлем и закриваха цялата горна част от главата (чело, слепоочия, тил, теме). Те нямаха никакви слушалки – всичко се транслираше телепатично в мозъка на вашия роден език (при това вие никъде не посочвахте на какъв език говорите!). Във всеки случай меките и продълговати кресла с невисоки страни, като в кану, се разполагаха в кръг под формата на огромни амфитеатри (по 150-180 във всеки звездолет-майка!). Във всяка зала, приблизително по 5-6 хиляди кресла. Долу, към центъра и нагоре, на неголеми разстояния един от друг, непрекъснато работеха ескалатори.
Долу – в центъра на залата, зад стъклена преграда, в кръг, наблюдаващи някакви холографични устройства, се намираха по 50-70 членове на екипажа (и тъмнолики и светлолики). На известно разстояние зад тях имаше редица кабинки и дълга стена с вградени еффискуленти (репликатори на храна) с много вкусно и разнообразно горещо меню. Вземайки прибори, можеше удобно да се нахраниш и пийнеш нещо в своето кресло, разгъвайки масичка от намиращото се пред теб кресло. Там имаше автомати с ароматни кисело-сладки хранителни коктейли, течни кислородни пудинги, вода, както и вкусна бяла течност напомняща студено домашно мляко. Нито кафе, нито чай, нито лимонада нямаше.
Малко встрани имаше много кабинки с високи мулибрисери (репликатори на дрехи) и ниски вестискутери (репликатори на обувки). Там можехте да смените дрехите си по свой вкус. Мнозина идваха и излизаха от кабините вече облечени в леките си спортни дрехи в спиращи дъха, но много приятни и хармонични цветове. Обувките, както и дрехите – са за еднократна употреба, при следващата смяна те направо в репликатора се разтварят във въздуха. Можете да ги сменяте колкото пъти искате: Влизате в душ-кабинката, избирате модела, старите дрехи са се разтворили, а новите бързо (за 10-15 сек.) са се материализирали от нищото.
Всички, които се обръщаха към обслужващия персонал, биваха помолвани първо да изгледат до край видеоинформацията и едва след това отговаряха на поставените въпроси (частично – телепатически, а понякога и на родния език на питащия). Тук ставаше ясно, че обслужващия персонал се състои основно от високи (от 2,30 до 2,50 м) бивши земляни. «Коренните» плеядианци изговарят думите на своите езици някак особено – ние с вас просто няма да можем така. При тях горната челюст е изобщо неподвижна и звуците [ж], [ш], [ч'], [щ'] практически не се изговарят, а се заменят със С, З, Ц; вместо Ф казват ВИ, звуците Е и У се изговарят като ХЕ и ХУ, звук Я – как ИЙА, Ю как ИЙУ…
Когато на някого в залата му ставаше лошо, това веднага се отразяваше на някакви устройства, над креслото пламваше неонов облак и там веднага отиваха хора в сребристо-сини гащеризони, даваха му нещо да изпие и състоянието му мигновено се нормализираше. Всички малки деца се намираха в различни зали и също бяха главно заети с различни игри, музика, развлечения вътре във всевъзможни уплътнени пространствени холограми. С тях родителите им можеха да се свързват по холографично устройство намиращо се долу, в центъра, но да преминават от зала на зала не се препоръчваше. Само на няколко жени разрешиха да отидат до своите кърмачета.
Всички събрали се бяха много радостни и благодушно настроени, активно общуваха и един с друг (който разбираше езика), и с представителите на екипажа, обсъждайки получената от веравидерите информация. Но ето че дойде времето на отлитане (в един от случаите на евакуация в очакване на отлитането минаха 5 дни; на всички беше разрешен достъп до театри-, концерти- и циркове-холограми, до гигантски басейни с морска вода, с причудливи растения и шикарни пясъчни плажове, изкуствено слънце и холографично небе с плаващи облаци, със сменящи се синева и нощно небе). Помолиха всички да заемат своите места. След това всяко кресло зае полулежащо положение. Отнякъде отгоре над креслото изскочи прозрачен огънат панел и херметично се затвори над вас. Всички въведоха в състояние на анабиоза и след няколко дни вече се приземявахме в специалния център Кампадволар на една от плеядианските цивилизации.
Между другото, в различните сценарии с евакуация, земляни вземаха не само представителите на посочените по-горе от мен плеядиански цивилизации, но и много подобните на нас, но със свои индивидуални особености, сириусианци от Сириус А, планетата АЛЛГМ-САС-СММ, а а също и съществата от планетните системи ε Еридана, Глизе, Алфа Кентавър А и В, Процион, Алтаир. Техните Звукови Космически Кодове аз не успях да сканирам. Наистина, мен в тези сценарии вече ме нямаше. Но через връзката с отделни, отлетели с тях Айфааровци паралелно присъстващи и в моя сценарий успях да установя, че тяхното пътешествие в различни звездолети продължаваше от две седмици до месец и половина (по свойствената за нас хронология! При тях времето се оценява по друг начин).
Звездолетите на тези цивилизации използват за преместване в изкривено пространство и време:
- или антигравитационен ефект,
- или гравитационни вълни и добре изучени от тях черни дупки,
- или фотонни, или йонни платна, съвместно с лазерно налягане,
- или свръхсветлинни пуллус-усилители за сметка на преразпределяне на «тъмна материя».
По-малко развитите цивилизации използват пионни двигатели – за сметка на анихилиирането на протони и антипротони и гама-квантови ускорители – за сметка на взаимодействието на електрони и позитрони. Недостъпните засега за нас импулсни термоядрени двигатели и даже правопоточните двигатели на междузвезден водород са вече пещерна епоха за тях!