За възможностите на „левитационния лъч“


на звездолетите


Орис

 

Един от начините да бъдете взет на някой от звездолетите е с левитационен лъч.  

- Левитационният лъч по никакъв начин не въздейства на структурата на физическия обект – на клетките или на кристалната решетка на атомите на неговото тяло. Лъчът просто придава на обекта антигравитационни свойства и го транспортира в нужното направление. Другопланетяните използват лъч вместо товарни кранове. При това величината на теглото и обема на премествания обект не играят роля.

- С такъв лъч може да се захване цяла планета, или астероид, или друг космически обект. В практиката на плеядианците е имало случаи на преместване на 950 ккууйгсаасс (3,8 парсека) тялото на избледняващата Звезда, бяло джудже. За броени секунди такъв лъч може да левитира било автомобил, било десетки „боинги“ и с едно замахване да ги достави на звездолет, намиращ се на разстояние няколко хиляди километра от повърхността на Земята.

- При квантовия скок, който се осъществява чрез Инверсионно-Лъчеви Префокусировки*, основни влияещии фактори са радиационното излъчване и температурата.

Работата на ирстеллколлка – полирепликатора на биологическите организми (устройството, което може да разпадне на фотони и след това да възстанови физическия организъм) – засега е неподвластна на описание в нашите представи. Макар че да се ирстеллира (раздели на фотони) и коллкалира (възстанови от фотони) физическия организъм е значително по-сложно, отколкото христалното и луталното тяло (висшето и низшето „фини“ етерни аналози на нашето биологическо тяло). Като цяло, процеса на разпадане на фотони и последващото възстановяване се нарича таиррлидация.

Командирът на екипажа на плеядианския звездолет «Сириус А» охотно се съгласи да демонстрира и коментира всички основни етапи на дадената процедура като приложи таиррлидация на инженер-биолога на кораба – Рамасанта. Принципът на разпадането-събирането на физическото тяло на човека с паралелна модификация на генно ниво се оказа следния:

– човека го слагат в много мощно магнитно-малсоново поле и го включват към мекроброса – свръхмощен фотонен компютър на фалхатно-малсонова основа (фалхатите и малсоните са елементарни частици на 4-5 измерностния диапазон на Пространствено-Времевия Континуум);

– мощното силово фалхатно поле захваща целия фотонно-глюонен корпус на физическото тяло, моделира от него сампарита – редом стоящо фотонно копие, което веднага се коригира от специална компютърна програма в съответствие с поставената задача; след това сампарита започва да генерира много сложен по състав електромагнитен импулс с тези вълнови параметри, които следва да се получат в крайния резултат;

– малсоновата съставляваща на силовото поле се понижава до определена величина, което води до неутрализация, дезактивация на глюонната основа, а заедно с това – до «разпадане», анихилииране на кварк-адронния и барион-мюонния състав на всички атоми и молекули на физическото тяло; в действителност, никъде нищо не отива, а като че ли за миг се поставя в отделна компютърна «папка», от която определена част в края на сеанса отново се извлича и «влага» в новата конфигурация на биологическата Форма;

– в удържания от фалхатите фотонен корпус, посредством синхронизация с излъчванията на сампаритата, се извършва предислокация и пресортировка на нужните места на фразулертните (нисковибрационни) и ернилгманентните (високовибрационни) фотони;

– с увеличаването на количеството високовибрационни фотони напрегнатостта на малсоновото поле рязко се повишава, индуцирайки мощно електрическо поле от порядъка на 2,5-3,5 МеВ, възстановявайки (от «папката») глюонната част от обновения фотонен корпус, а с нея и цялата кварк-адронно-барион-мюонна част от атомите, която формира вибрационната нуклонна (протонно-неутронна) картина на ядрата на всички атоми;

– паралелно, при взаимодействието на новите високовибрационни кванти с електромагнитните полета на новообразуваните ядра, се пораждат съответстващите по съдържание електрон-позитронните двойки, които веднага се анихилиират с отделянето на гама-излъчванията (радиацията), интензивността на които е достатъчно висока (над 10 МеВ) за блокирането на инфопроводящите функции в структурите на бъдещите низши (от 1 до 9) каузални Канали на двата първи ИИССИИДИ-Центъра (да се унищожат тези Канали не може, те могат само да бъдат блокирани)…

– електроните, освободени от позитроните, формират с нуклоните нови атоми с нови атомарни и молекулярни взаимовръзки, изменя се геометрията на кристалните решетки, което привнася в новото тяло «плазмени» свойства и особености, опиращи се само на функцията на 9 (частично), 10, 11 и 12 (частично) каузални Канали;

– сампарита остава в базата данни на компютъра и винаги може да бъде възстановена както за материализация на лаккварта – точния микстумно-плазмен клон на дадената личност, така и за създаването на нейна индивидуална бред-форма – неунищожимия аналог, който може дистанционно да се управлява и психически да се взаимодейства с него на всякакви разстояния. В края сампаритата изчезва и на платформата остава само току-що модифицираната личност.

Цялата операция отнема 10-12 секунди. При това самият човек нищо не помни, а смята, че просто е постоял няколко секунди в лъчите на дълбока и наситена виолетова светлина. Така, с виолетова светлина, се отразяват фалхатно-малсоновите силови полета.

Отново проявилата се зад стъклото на ирстеллколлка Рамасанта ни се усмихна и слезе от платформата. Имах възможността да се убедя, че след таиррлидацията (фотонното преформатиране на Формата на Самосъзнанието) в Рамасанта абсолютно нищо не се беше променило – нито психически, нито биологически.