Родителството в периода на прехода
6 септември 2024 г.
Светът се променя бързо, идва ново време. Епохата, в която човек смяташе себе си за всемогъщ и владетел на природата, е към своя край. Когато това се случи, ще бъдем не само по-мъдри, но и ще можем да се върнем в рая - един по-хармоничен свят, в който има хармония между хората и между хората и природата. И о, как се нуждаем да се върнем в свят, в който хората вече не са отчуждени от собствените си души.
Това повдига въпроса: Какви са последиците за децата, които се раждат сега? От какво имат нужда и как трябва да бъдат отгледани? Ако светът е в повратна точка, което е доста очевидно днес за повечето хора, тогава съществуващата ни образователна формула също трябва да е. Децата следват по-възрастните. Ако променим мисленето си, за да си представим света по напълно уникален начин, нашите деца със сигурност ще последват примера ни, но за да се случи това наистина и истински да доведе до трайни промени на Земята, родителите трябва да възпитат децата си по различен начин.
В миналото целта на педагозите е била да преподават и подготвят учениците да оцеляват в съществуващото общество. След като постигнат това след няколко десетилетия на обучение, децата ще завършат в зряла възраст и в повечето случаи, съжалявам да кажа, биха били повече или по-малко отчуждени от себе си и мечтите си. Образованието е бавен, смилащ процес, който в крайна сметка успява да отдели детето от всяко знание или връзка, която е имало с душата си. Основната функция на училището е да подготви децата да се впишат в обществото и след години на този изтощителен, умъртвяващ процес, детето е повече от обучено в прехода му от свят на любов в свят на страх.
Затова сега, новата цел на образованието е да гарантира, че душата на детето ще процъфтява. Този път, ако го проправим, зрялата, образована личност ще бъде научена как да действа като канал, чрез който светлината на душата й да излъчва в света, за да я подхранва с любов и да създава повече красота.
На родителите им е трудно в наши дни, защото усещат, че идеите им са износени и от малка полза за децата им. Те знаят, че подходът им не работи. Те знаят, че ако прокарат стари идеи върху тези нови души, идващи в земния план, само ще направят детето непокорно, дори болно и депресирано. Все по-често четем за възхода на психичните и психологически проблеми при децата, които не могат да намерят смисъл в живота си, нито се вписват в съществуващата система. Вътре те не се интересуват от свят, с който не могат да се свържат, така че защо биха искали да имат нещо общо с него? Именно от тази силна позиция те ще принудят родителите си и цели общества да променят мисленето си, а по този начин и поведението си.
В тази статия ще задълбая по-дълбоко в тази тема и ще споделя някои предложения за родителството в нова епоха.
Образованието – как е било
Имало е време, когато хората са живели на Земята на малки групи и са пътували по желание или необходимост. Те притежавали малко неща, но били дълбоко свързани с природата. Мъжете и жените били абсолютно равни и децата били отглеждани от цялата група. Когато се случело да се срещнат с други групи от многото, това било празнично събитие. Хората лесно се смесвали и били свободни да изберат да останат с друга група, ако желаят, защото се чувствали свързани с всички тях. Всичко това показва, че хората тогава са били щастливи, били са свързани с природата и са се радвали на добро здраве в този момент от нашата история.
В крайна сметка хората започват да се заселват постоянно в райони, където могат да развиват земеделие и животновъдство, в последствие започват да се появяват и градове. Това развитие се отразява на храната и те постепенно изоставят лова и събирачеството като основен начин на придобиване на храна. Тази ера поражда и идеята за собственост. Можеш да притежаваш всичко - земя, къщи, дори хора. Притежаването на имот носи със себе си чувството за власт. Властовите отношения влязат в употреба, подсилени от нови идеологии, които отричат идеята за вътрешно единство, заедност и равенство за всички. За съжаление, тази глава от историята на живота на Земята води до катастрофа.
Животновъдството води до болести, които се разпространяват от животни на хора, причиняващи широко разпространени епидемии. Това, заедно с небалансираната диета, е накарало хората да страдат от лошо храносмилане, което е повлияло на техния растеж. Хората са загубили доброто си здраве, а продължителността на живота е намаляла драстично. Липсата на добро хранене засяга жените до степен, в която те започват да се раждат с по-малък ръст. Това води често до раждания, водещи до смърт на бебето и/или майката. Решението е да има повече деца, с надеждата че все някои ще оцелеят.
След това на сцената се появява властта на мъжете над жените, жените стават собственост на мъжете, които смазват правото им да изказват мнението си и да изразяват свои собствени идеи. Новата концепция за собствеността на нещата, включително и жените, направи това възможно. Освен това тя била ратифицирана и подкрепена от идеята за Бог, който обвинявал жените за всичко и ги наказвал с адски мъчения завинаги ("С болка ще родиш деца" Битие 3:16) и ги подложил на живот под мъжко господство. Кой да знае къде ще доведе една хапка ябълка?
Въвеждането на този нов начин на мислене в съзнанието на обществото за властта стана неизбежно. Ако някой е притежавал нещо, което ти нямаш, но искаш, ти имаш пълното право да му обявиш война, за да го получиш. През тези векове е невъзможно да се изчисли колко са убити в резултат на войни, още по-малко да се опишат ужасяващите страдания, които причиняват войните.
Точно когато си мислехте, че не може да стане по-лошо, се появи още по-голям, коварен проблем - икономическа система, която гледаше на земята като на източник на неизчерпаеми блага. Човешките същества загубиха напълно връзката си с природата и вече не виждаха себе си като част от екосистемата на Земята. Когато се появи тази нова икономическа система, започнаха да извличат безогледно суровините от земята без хората да компенсират природата в замяна. Тази нова система е отговорна за създаването на замърсяването. Тя е и виновна за една неоправдана идеология, която изтъква властта като най-важното нещо, която поставя хората над всички други форми на живот.
Това води до системно унищожаване както на животинския, така и на растителния живот и в крайна сметка дестабилизиране на климата. Това е явление, което лесно може да се сравни с растежа на раковите клетки в тялото. Докато ракът остава малък, той не е заплаха, нито има вреден ефект върху живота ви. Въпреки това, когато е оставен да се размножава, положението става катастрофално. Ние, хората на планетата Земя, сме достигнали точката, в която сме изправени пред катастрофа.
Какво означава детето да бъде отгледано в тази бездушна среда? Ако следваме аналогията с рака, можем да мислим за детето като за една клетка, а за образованието като за рак, заболяване, предназначено да промени детето от здрава клетка в активно ненаситна ракова клетка. Това звучи грубо и драматично, но помислете. Кой родител не иска детето му да печели много пари, когато порасне? С пари детето може да си купи всичко, което желае - голяма къща, нови коли, пътувания. Така че детето е възпитано да има огромен принос за по-нататъшното унищожаване на екосистемата и това се развива в извънконтролния растеж на раков тумор, който унищожава Земята.
Ключът към създаването на този вид образование и възпитание е да се внушава страх и несигурност в детето на всяка крачка. Следващият етап е, когато човешкото същество, вече възрастен, открива, че той или тя се ужасява от света, без да знае кой/коя е в действителност. Те решават да следват пътя на родителите си; правят много пари, придобиват купища вещи и имущество и се опитват да успокоят страха, който ги изяжда отвътре. В крайна сметка "добра" работа е тази, която ви печели много пари, което е всичко. След като детето е възприело това, то ще стане перфектен участник в системата, която възрастните са създали.
Образованието е предназначено да научи децата да живеят в тази обречена система, основана на страх. За да постигне това, училищната стая индоктринира детето да планира и да живее живот, основан на страх, вместо на любов. Смятаме, че обграждаме детето с любов и, разбира се, до известна степен го правим, но без да сме наясно, ние освен това изпълваме детето до краен предел със страх. От утробата детето усеща това, възприема го и започва да се съобразява.
"Човек се ражда свободен и навсякъде се намира във вериги", пише френският философ Русо. Свободата е любов, оковите са страх. Образованието е оковаването на дете. Колко очевидно е това. Заключваме дете, което не е направило нищо лошо, в училищна сграда, където гледа през прозореца и мечтае да тича навън, за да играе. Това е урок за образование. Когато пораснеш, вече не можеш да правиш това, което искаш и да го допълваш, естествените ти наклонности са забранени и впоследствие потиснати.
***
Фактът, че имате богат вътрешен свят, който ви подкрепя свободно да се наслаждавате на собствените си мечти, фантазии и творения, изобщо не ви е обяснено или признато. Вместо това, трябва да се съсредоточите върху това да работите усилено, за да можете да си намерите работа, да се справяте добре и да си изкарвате прехраната. Вие сте научени, че единственото стойностно знание идва извън вас. По този начин истинската ви същност се изкривява, изпада и заключва в затворническа килия някъде дълбоко във вас. Обаче тази истинска същност, която бива игнорирана и потискана, е жива във вас и се подвизава под името "вътрешното дете".
Ние сме напълно белязани от енергията и идеите, извлечени от този вид система. Знаем, че нещата трябва да се променят, но как? От една страна, трябва да сме наясно и да признаем, че старата система се основава на страха. Това е решаваща стъпка. Страхът е в основата на всичко. Ето защо хората спряха да ходят на големи приключения и да се наслаждават на живота. Те не можели да се доверят на живота, а наложеният страх ги кара да изграждат защитни вътрешни стени. Те започват да разчитат на животните на Земята за храната си. Те създават система, основана на страха.
Защо бихте искали децата ви да се сдобият със звания, да имат кариера, която изисква те да се преуморяват от работа, изключвайки всякаква радост, да се присъединят към голямата надпревара, за да спечелят много пари, и в крайна сметка да бъдат нещастни? Отговорът е страх, а преследването на богатство, притежания и кариера служи за облекчаване на този страх.
Когато вече не вярваме в добротата на живота, ние вече не вярваме в света и понеже вече не вярваме в тези две неща, е лесно да унищожим живота. Ние адаптираме децата си към тези остарели идеи, защото смятаме, че така постъпват родителите. Това е, което родителите ни са ни завещали. В интерес на истината, ние обучаваме децата да участват в система, която е обречена, и по този начин ние ги откъсваме от собствените им души. Подкрепяме ги да живеят в живот на страх. Защо искаме да бъдем известни и познати по целия свят? От страх.
Изгубихме връзката си с природата, защото когато решихме да властваме над нея, ние нарушихме връзката си с любовта. За да компенсираме, ние се опитваме да получим признание от другите, но това е задънена улица. Тези, които търсят признание отвън, никога няма да бъдат направлявани в тяхното търсене. Никога няма да е достатъчно.
Проблемът, пред който сме изправени, е, че всичко свърши! Новото поколение деца не искат да участват по стария начин. Всяко дете се ражда с вътрешен компас. Те знаят какво предстои, знаят бъдещето и вече не искат да вървят по пътя на родителите си. Те смятат, че този път води до задънена улица.
Да образовате детето си означава да го потопите в системата на страх и идеологията на страха. (Напр. „Ако не се държиш както трябва, ще отидеш в ада“.) Образованието на детето се счита за успешно, когато като възрастен няма абсолютно никакъв контакт с вътрешното си дете. Да мечтаеш, да играеш, да се наслаждаваш – възрастните не правят това.
Наясно съм, че показвам нещата изключително в черно-бяло. Може би си мислите, че много неща са се променили към по-добро в областта на възпитанието и образованието на децата след Втората световна война. И все пак, когато детето ви се отклонява от утъпкания път, каква е първата ви реакция - страх или радост? Родителите обикновено реагират от страх, защото искат детето в системата, в която е живяло и завършило. Системата, която познават, тази, основана на страха. Рядко родителите казват на детето си, което напуска училище рано или внезапно напуска работата си: „Браво, че напускаш, за това, че се освободи от затвора! Довери се на живота, довери се на новите преживявания. Те са толкова важни за теб." Обикновено отговорът на дете, което иска да се откаже и да поеме по различен път, е страх. А когато реагираме по този начин превръщаме децата си в затворници.
Родителите и новите деца
Както вече казах, нещата се променят. Все повече деца отказват да бъдат натикани в старата система, но това така увеличава напрежението между новото поколение деца и тези, които все още работят в остарялата, изпълнена със страх система.
Тези деца се изправят срещу родителите си и ги принуждават да направят един от двата избора: или да изберат стария начин на мислене, или да вървят заедно с новата енергия, която идва и да променят начина, по който възприемат живота и как правят техните избори. Изборът на промяна има дълбоки психологически последици. Изисква да вървим по пътя, който детето вижда да се разгръща пред него. Нов път. Ако продължим, трябва да подходим по различен начин към живота. Въпросът е как да го направим? По-долу съм изложил някои предложения.
Съвет 1: Безусловна любов
Когато погледнем вътре в ствола на дърво, виждаме как годишните му пръстени растат и се увеличават около ядрото му. Този растеж е подобен и при хората. Ядрото в човека е първоначалният душевен импулс, мислете за него като за вътрешно дете. Ако живеем и действаме по този импулс, има вероятност да осъзнаем себе си. Ние израстваме, разширяваме и се събуждаме за това кои сме в действителност и избираме да действаме от любовта, творчеството и да оставим страха зад гърба си.
Това е новият начин да продължим напред, но повечето възрастни са загубили връзка с вътрешното си дете. Тяхното вътрешно дете е заседнало в затвор, вместо в центъра на съзнанието си, където му е мястото. Когато се доверявате на пътя на детето си и на изборите, които са му достъпни, вие създавате психологическо пространство, което позволява движение, издигане. Когато това се случи, можете да станете по-съзнателни за собственото си вътрешно дете и да се чувствате по-близо до него, като по този начин му позволявате да расте навън и нагоре.
За родителите, които се борят да отгледат "проблематично" дете, не забравяйте, че проблемното дете е дете-изцелител. Това дете е дар за вас от Вселената. То е дошло в живота ви за да ви излекува и да ви накара да излезете от затвора ви на страх. То е в живота ви, за да ви помогне да възстановите контакта с душата си, с вашето вътрешно дете.
Безусловната любов е първата стъпка, тя е ключът. Това е, от което се нуждае детето. Докато любовта е условна, има принуда. Например, опитвайки се да оформите детето в някой друг типаж, който смятате, че е по-безопасен и желан. Само безусловната любов дава на детето пространство да расте според първоначалната си природа. Ако направим това, ние започваме и нашия собствен процес на изцеление и започваме да се освобождаваме от нашето страховито мислене. Това е трудно да се разбере. Процесът на оздравяване е много болезнен, когато се освободим от стария мироглед, но продължаваме да се придържаме към старите си страхове. Тайната е да се освободим от всички стари идеи, когато се отглежда т.нар. "проблематично дете". Да се освободиш завинаги започва с простото решение никога да не се доближаваш до никое дете със страх, а само с безусловна любов.
Когато подхождате със страх, вие несъзнателно изпращате послание към детето, че това, което прави и мисли, е погрешно. С други думи, детето няма да е добре по този начин. То трябва да се промени или няма да сполучи в живота. Но какво ще стане, ако детето не може да се промени? В старата система децата се промениха, за да се поберат в родителските и образователните рамки, но те вече не могат да се адаптират към тях.
Ако се обърнете към детето с безусловната любов, вие го признавате като личност и му давате животворното послание, че то е добро точно такова, каквото е. Тогава то ще знае, че има място за него в този свят.
Съвет 2: Самопознание
Да осъзнаеш страха си означава да придобиеш себепознание. Ние интернализираме нашите страхове до степен, в която ги възприемаме като самоочевидни истини. Само ако сме напълно наясно с тях, можем да изберем да не действаме спрямо тях. Научете се да разпознавате гласа на страха и да не го слушате.
Докато не сте наясно със страховете си, няма да можете да се доверите на живота. Ще дам пример. Колко лесно приемате вярата, че държавите имат граници, въпреки факта, че тези граници са конструкция, основана на страх, неестествено разделение на света, в който живеем. Живеем в страх от собствените си събратя. Ако премахнем границите, хората ще бъдат ужасени, че всеки може да влезе в страната им. Те смятат, че това би било катастрофално. Истината е, че въпреки че има създадени от човека граници, ние не можем в крайна сметка да контролираме кой влиза. Виждаме го и до днес. Почти невъзможно е да се контролира.
Това е един пример за това как страхът превръща нашето мислене в действия и избори, които се приемат като рационални или нормални. В действителност, ако хората бяха свободни да пътуват, където пожелаят, щяха да мигрират по-малко. Когато има граница, хората са обсебени от идеята да я пресекат. Ако границите не съществуваха, напрежението щеше да спадне.
Децата на новото време имат дълбоко чувство за единството на живота, съзнанието за единство зад всичко. В интерес на истината ние насърчаваме и инструктираме детето, съзнателно или не, да се състезава, да постига успех и да придобива притежания, което виждаме като отличителен белег на успешен живот. Кой родител не се гордее, когато детето „се справя добре“. И все пак идеята „ти си това, което притежаваш“ се основава на отричане на съзнанието. Вашето съзнание е най-ценното нещо, което притежавате. Този сблъсък нарушава чувството за единство на детето. Детето – вашето дете – има жив спомен за света на душата, свят, в който всичко е живо и равно.
Ако можехме честно да се изправим пред страховете си, те нямаше да пречат на естественото развитие на детето. Тогава семето на вътрешното знание може да расте според собствената си природа, позволявайки на детето свободата да не се приспособява към пътя на страха и давайки на детето свободата да следва своята вътрешна светлина.
Съвет 3: Доверете се
Вярвайте, че детето ви има знания за бъдещето, които вие нямате. Вярвайте, че светът на бъдещето ще помогне на детето. Вярвайте, че енергията на бъдещето привлича детето. Ако правите това, вие излъчвате увереност и то ще се чувства сигурно. Доверието означава, че действаме според това, което знаем дълбоко в нас.
Постоянно се говори за нова ера, която идва. Децата, които се раждат сега, са семената на тази нова ера. Тези деца не искат старите начини; за тях е невъзможно. Те знаят, че семето не може да расте назад.
Това, от което детето се нуждае, за да расте, е енергията на душата на родителя. Това твърдение ме насочва към същността на нещата. Какво означава да отглеждаш деца в новата ера?
Душата като възпитател
Детето започва живот на земята в утробата на майка си и съзнателно търси енергийното поле на своите родители. Така е било в миналото, така е и сега. Но какво е различното сега? В миналото децата са се инкарнирали, за да работят върху лична тема на Земята. Те съзнателно поглъщаха енергиите на този свят, за да натрупат опит и да изследват кармичните теми. За да им помогнат в това, те избираха родители с характери, които се вписват в тази тема.
Децата на новото време вече не търсят родители въз основа на това, а на базата на енергията на своята душа. Именно тази душевна светлина на родителите дава пространство на детето и му позволява да расте. Има различен механизъм на действие. Ако родителят действа на базата на личността, тоест на базата на страха, това създава съпротива у детето и ще създаде проблеми.
Плачът на детето
Детето призовава родителите да се откажат от миналото, да дойдат с него в бъдещето, да дойдат с него в новия свят, да последват светлината на душата. В миналото зовът на душата е звучал едва в края на живота – и често е оставал нечут. Сега кънти, когато се роди дете. Да се вслушаш в този зов означава да избереш любовта и доверието и да се освободиш от старите страхове. Това означава да позволиш промяната да се случи. Това означава да направите крачка към един нов свят.
Хората се чудят дали изобщо има бъдеще за днешните деца. Да, има и това бъдеще е сега, поне ако му позволим да бъде сега. Нашите деца са това бъдеще. Тези деца ни канят да оставим светлината на душата ни да свети, за да може да се роди това бъдеще. Когато наистина позволим на нашата собствена светлина да бъде там, вече не изкривена от нашите страхове, ние позволяваме на бъдещето, новата земя, да влезе и да процъфтява.
Да кажем „да“ на нашите деца, на това кои са те в действителност, означава да създадем бъдещето. Ако позволим на светлината на нашите собствени души да излезе, ние им даваме тази светлина и пространството, от което се нуждаят, за да растат.
Мрежата от светлина
Новата земя не е за решаване на проблеми, а за позволяване на нова светлина, нова енергия да влезе. Ако дадем на детето си пространството да изпита безусловна любов и доверие, детето ще изпълни това пространство със светлина. Тази светлина се превръща в блестяща звезда в света. Заедно всички тези звезди ще образуват мрежа от светлина. От тази мрежа от светлина се ражда новата земя. В крайна сметка ще се появи нова физическа реалност, в която всичко е пропито с живо съзнание и нищо не е превърнато в вещ, обект на притежание. Това е раят. Хармонията между небето и земята, между човека и природата, основана на любовта.
Решение
В миналото родителите имаха ясна представа как да възпитават децата си, защото посоката беше фиксирана. Светът на детето нямаше да се различава съществено от света на родителите. Децата усетиха това и се съобразиха със съществуващия ред; те са търсили своето личностно развитие в съществуващите граници. Целта беше да бъдем едно стъпало по-високо в социалната стълбица от родителите. Родителите бяха доволни, ако това беше така. Ако децата имаха повече собственост и престиж от тях, това беше добре.
Сега човечеството променя курса, децата усещат вътрешно този нов курс и се настройват към него. Педагозите често не признават, че светът се променя и тези типове ще се опитат да принудят децата да се върнат към стария начин. Това накратко е проблемът, пред който сме изправени.
Ние сме пътници по пътя към бъдещето. Децата, които вече носят семето на това бъдеще със себе си, са нашите водачи. Тези водачи ни казват, че сме на грешен път и трябва да поемем по съвсем различен път. Не е лесно; всичко изведнъж е различно. Вървим през съвсем различен пейзаж, да, вървим в съвсем различен свят. Свят, който вече не се върти около страх, притежания, власт и статус. Сега той се върти около любовта, връзката и доверието, един свят, в който властовите отношения са заменени от чувство за единство.
Как можете да се съгласите да поемете по този нов път, който вашето дете иска да поеме, ако все още се придържате към миналото, основано на страх – въпреки че не сте го осъзнавали. Как можете да се доверите на вътрешното знание на детето си, ако виждате детето като човек, който трябва да бъде отгледан според вашите остарели родителски представи?
Ключът е да изберете безусловната любов. Ако го направим, нашето мислене вече не е доминирано от страх и светлината отново започва да тече в нас. Именно за тази светлина копнее детето. Именно тази светлина се опитва да предизвика вътрешното дете. Именно тази светлина е привлякла детето да се въплъти за първи път на Земята и тя е тази светлина, която дава на детето пространство да расте и да се развива, както тя или той избере.
Когато прегърнете тази светлина и прегърнете себе си, ще знаете как да отгледате детето си. Да бъдеш родител означава да храниш детето си със светлината на душата си.
© Gerrit Gielen
Превод Таня Темелкова