Причинност и духовност

Ние, човешките същества, винаги сме копнели да разберем света около нас. Преди векове сме призовавали боговете да ни помогнат да разберем света, но постепенно сме се обърнали към законите на природата, един пример - законът за гравитацията. Всъщност светът около нас сякаш се държи според тези причинно-следствени закони. Те сякаш обясняват толкова много, сякаш са всеопределящи, но въпреки това някои хора преживяват неща в живота, които са извън тази причинно-следствена конструкция. Те преживяват събития и срещи по житейския си път, които са значими за тях. Те намират смисъл в събития, които влияят на вътрешния им растеж, постепенно носят мъдрост и добавят голяма стойност към живота им.

Това повдига въпроса дали светът наистина е определен от анонимни математически причинно-следствени закони, като например законите на физиката. Ако това е вярно, как е възможно някои хора да възприемат преживяванията си като смислени? Или бихте могли да формулирате въпроса, като просто кажете, че духовните възгледи се сблъскват с причинно-следствените, рационални възгледи.

Да предположим, че неочаквано се натъквате на стар приятел от детството, с когото не сте виждали отдавна. Всички спомени, чувства и мисли, които заливат цялото ви същество, напълно се противопоставят на научната гледна точка, че вашият приятел не е нищо повече от съвкупност от атоми, задвижвани от егоистични гени. Осъзнавате, че преживяването, което имате, е много повече от това.

Някои въпроси, върху които да помислите:

• Що се отнася до прераждането – ако сме живели няколко живота на Земята, как е възможно нашата планета да е била толкова рядко населена в миналото? В момента населението е осем милиарда в сравнение с около двеста милиона преди много време. Как е възможно това, след като всички ние сме съществували тогава?
• Ако страданието и виктимизацията са резултат от действията ни в предишни животи и ако извършителят е действал пръв, не биха ли били жертвите му невинни?
• Наистина ли имаме свободна воля, ако всичко се определя от математически закони на природата и случайността?
• Ако се състоим само от атоми, как е възможен животът след смъртта?
• Как една колекция от атоми има преживявания и вътрешен живот?

В това есе ще изясня как духовният мироглед е коренно различен от традиционния материалистичен. Духовният е смислен, за разлика от фундаментално безсмисления материалистичен, който има напълно различна причинно-следствена структура. Ядрото на духовния мироглед е съзнанието, а не материята. Материята действа като канал за изразяване на съзнанието и за осъществяване на възможни срещи. В сферата на духовността единството и съзнанието са в центъра на всичко, докато в материализма разделението и смъртта са.

Концепцията за материализъм, понякога наричана атеизъм, предполага, че причинно-следствената връзка установява верига от причина и следствие във времето. Причината е в миналото. Така че, във времето и законите на физиката, нещо в миналото причинява нещо да се случи в бъдещето. Точка. Това изключва всяко друго обяснение на процеса, като например съзнанието и човешката душа.

В духовния мироглед причината за случващото се се намира извън времето и следователно не е в миналото. Тя съществува на един безвременен, съзнателен вътрешен план. Този план се нарича причинно-следствена сфера, където събитията в живота ни имат своя истински произход.

Логически дилеми, като тези, които споменах по-горе, възникват, когато двата мирогледа се смесят. Сякаш вярваме, че земята е едновременно плоска и кръгла. Такива загадки се разсейват, когато осъзнаем, че физическият свят е част от смислената вселена, а не е отделен от нея. Физическите закони формират предпоставките за смислени преживявания; те правят смислените преживявания възможни. Можем да ги сравним с правилата на играта.

Смислената Вселена

Какво е смислена вселена? В една смислена вселена, дълбока, вътрешна причинно-следствена сфера създава събитията, които се случват в живота ви. Тези събития позволяват на смислените преживявания да се случат и да се разкрият. Когато възприемем, че едно преживяване обогатява съзнанието ни и ни помага да станем по-мъдри и по-любящи, казваме, че то е смислено. Източникът на тези смислени събития е причинно-следствената сфера. Това, което причинява събитието, не се намира в миналото, а във вечното съзнателно поле на вечното Сега. Например, по отношение на прераждането, както статутът на извършител, така и статутът на жертва са в Сега. Те не произхождат от миналото. Те обаче са свързани с полето на преживяванията, което наричаме минало.

В един безсмислен свят, наричан още традиционната физическа вселена, самите събития нямат смисъл. Те са причинени от случайни минали събития и физически закони, които се намират извън нашето съзнание. В една смислена вселена, физическата вселена е средство, чрез което можем да се ангажираме с разкриващи, обогатяващи преживявания. Ние преживяваме физическата вселена, но извън нея няма реалност.

Ще използвам метафора, за да обясня връзката ни с причинно-следствения свят. Автор на психологически романи иска да напише нова книга и неговата или нейната идея е за жена, която е на почивка в Париж. Като турист, тя прави много снимки, които в крайна сметка разглежда, когато се прибира у дома. Докато разглежда снимките, тя се тревожи, забелязвайки приятелка от детството на една от тях, за която отдавна е вярвала, че е починала, всъщност тя е присъствала на погребението ѝ. И така, сюжетът започва!

Сега тя трябва да разбере коя всъщност е била нейната приятелка, как се е развило приятелството им и какво се е случило с нея в миналото. Тя създава дълъг списък с въпроси и трябва да измисли как да намери отговори на тези въпроси. Трябва да си представи цели животи, цели семейства, драматични събития и освен това емоционални развития, които трябва да бъдат извикани и обяснени. Авторката изгражда план на историята и в крайна сметка жената на почивка в Париж започва да търси приятелката си, която е смятала за починала. В края на романа тя се уверява, че има изненадваща и задоволителна развръзка, която да задоволи читателя.

Разбира се, историята има и по-дълбоки пластове. В крайна сметка главната героиня, туристката, търси себе си и търсенето е всъщност пътешествие в собствената ѝ същност. Коя е тя? Спомените за приятелката ѝ ѝ напомнят за нещо, което е загубила. Какво ѝ липсва в нея? Решението ѝ да търси тази отдавна изгубена приятелка от миналото си задейства нещо в нея. Приятелката, предполагаема за мъртва, символизира нещо дълбоко, което е мъртво в нея. Освен това авторката се надява да събуди нещо у читателя, докато разказва историята. С други думи, историята е многопластова.

В цялата история събитията следват едно след друго хронологично, с ретроспекции от време на време. Читателят преживява развитието на историята във времето; тя има хронологично начало, среда и край. Ретроспекциите се използват, за да изяснят нещата и да им позволят да бъдат разгледани от различна перспектива. Читателят преживява времето и причинно-следствената връзка, докато те се разгръщат на страницата. Събитията се случват във времето и следват едно след друго логично; едно нещо идва след друго. Главната героиня в историята не знае какво се е случило с нейната приятелка, но постепенно открива истината. Накрая всичко ѝ става ясно и тя най-накрая разплита и разбира мистерията на мъртвата жена на снимката.

Можем да сравним историята с начина, по който преживяваме живота. Събитията следват едно след друго. Това, което се случва в настоящия момент, е причинено от нещо в миналото. Когато погледнем назад към хода на живота си, най-накрая разбираме тези събития. Разбираме защо сме се държали така, както сме се държали, и защо другите също са се държали.

В романа наблюдаваме и двете форми на причинно-следствена връзка. Авторката изгражда историята така, че тя да се развива по начин, по който читателят я преживява сякаш е там. На читателя се предоставя приятно естетическо преживяване. Това е една от психологическите цели на авторката. Тя се надява читателят да бъде запленен, докато чете историята, и същевременно да открие по-дълбоките пластове, като разпознае нещо от себе си в главния герой, нещо, което той също е загубил и се опитва да преоткрие.

В обобщение, има два причинно-следствени потока:

1. В рамките на книгата, последователността от събития следва логически законите на природата. Ние следваме този поток, докато четем страниците на книгата подред, една по една. Можем да сравним това с начина, по който преживяваме дните от живота си.
2. Извън книгата е потокът от мисли на писателката, нейните идеи, които карат книгата да се роди и това е, което ѝ придава смисъл.

Можем да различим два напълно различни потока, които се случват в два напълно различни свята. Първият в света на книгата, вторият извън него.

Първият причинно-следствен поток е по същество илюзия, а не самостоятелен процес. Той просто служи за подкрепа на втория причинно-следствен поток и позволява на читателя постепенно да открие и преживее по-дълбокия слой на историята.

Можем да сравним това със собствения си опит. Съществува очевиден причинно-следствен поток в света на времето и пространството, както го преживяваме. Съществува и поток, чийто източник е в причинно-следствения свят и който придава смисъл на събитията, както ги преживяваме.

Наскоро гледах документален филм за американската рок група The Eagles. Един от членовете разказа за периода, когато е бил член на групата. Когато бях в разгара на това, всичко ми се струваше като пълен хаос, но поглеждайки назад, ми се стори като перфектно написан литературен роман.

Когато остареем и погледнем назад към живота си, чувстваме същото. В разгара му, той изглежда доста хаотичен и произволен, но в ретроспекция изглежда смислен и всичко просто си е дошло на мястото.

Животът ни има смисъл. Не можем да намерим смисъла и да го разберем, ако събитията във вселената, в която живеем, се обясняват единствено от първия причинно-следствен поток, посочен по-горе. Можем да сравним нашата житейска ситуация с тази на читателя, докато той преживява събитията, които се разгръщат, докато обръща страниците. Нещата, които се случват, и описаните срещи не са просто това, което се случва на повърхността, има по-дълбок слой и ние намираме смисъл в този слой и се обогатяваме от него.

Кой е авторът на книгата на твоя живот? Това си ти. Това е твоята душа. Душата създава това, което преживяваш. Въз основа на преживяванията си от предишни животи, душата влиза в тялото, което имаш в това въплъщение. Правейки това, тя забравя предишните си животи, за да започне нова страница в дългата книга на твоя живот. В това въплъщение душата ти иска да има нови преживявания.

За душата дните на живота ни са като страниците на книгата, върху която е написана историята. Разбира се, личността има известна степен на свобода. В това отношение животът е по-скоро като компютърна игра, отколкото като книга. Възможни са всякакви избори, но основната сюжетна линия и най-важните събития са фиксирани.

Физическата вселена, разглеждана като пространство за преживяване

Физическата вселена е платно, върху което душата създава пространство за своя опит. Това пространство е сборът от всички възможни събития, които биха могли да се случат в рамките на един живот. Например, пътуване до Китай може да е едно от възможните преживявания, но пътуване до Луната може да не е. Някои събития в пространството на вашия опит са невъзможни, други са вероятни, а трети са сигурни и значими. Тези пространства на опит не са изолирани; можете да се срещате с други хора, да прекарвате време заедно и да споделяте дълбоки преживявания.

Вселената е сборът от всички пространства на преживяване. За да се придържаме към образността на книгата, тя е безкрайна библиотека и съдържа всички книги. Това е божествено пространство на преживяване, където човек може да живее и да преживява безкрайни възможности. Физическата вселена не е нещо, което е съставено само от физическото, като атоми и звезди. Тя е пространство, което прави възможни уникални преживявания за безкраен брой същества. За това е проектирана и предназначена; затова са замислени времето и пространството. Пространството предоставя на човешкото същество ограничение на преживяванията, така че е възможно да се съсредоточи върху нещо конкретно, независимо от това, което се случва в останалата част от вселената. Времето ни осигурява смислено подреждане на тези преживявания. Можем да сравним физическата вселена с купчина празни страници, върху които е написана история. Ограниченията не са в хартията, а в ума на писателя. Разликата между духовност и рационалност, спомената във въведението, може да бъде обяснена от тази гледна точка.

Традиционният възглед

Традиционното определение на Вселената е това на триизмерно пространство, съставено от частици и единна времева линия. Цялото се движи по времевата линия от миналото към бъдещето. Събитията в миналото определят бъдещето. Човешкият живот е безсмислен, определен от случайността, кратък момент между раждането и смъртта. Според това определение Вселената е един вид безсмислен затвор.

Новият поглед

Тази вселена, която преживяваме, е емпирично пространство, създадено специално за нас от нашата душа. То е смислено. То е там за нас. Чрез опита, който преживяваме, душата ни придобива живо знание, което носи смисъл. Знанието може да дойде от книга или от опит. Душата обича да преживява. Тогава то не само носи смисъл, но и носи осъзнатост. Това цяло – пространството на опита, ние самите, нашата душа, е частица в една безкрайно голяма вселена – всичко.

Душата

Нашата душа е източникът на нашата мъдрост и знания. От наша гледна точка, душата е придобила тази мъдрост в линейния процес на многобройните си превъплъщения. Във всеки живот е придобивана нова мъдрост, която я е обогатявала. По този начин, душата е нещо, което се развива с течение на времето.

Но перспективата на душата за себе си е различна. Душата винаги е притежавала мъдрост и опит, защото съществува независимо от времето, но тази мъдрост е трябвало да бъде придобита някъде във времето. Погледнато от тази перспектива, душата е като лъчите на слънцето. В единия край на всеки лъч има живот, който трупа опит в емпирично пространство, свързано с времето и пространството. Единият край на лъча съществува във вечната сфера на душата, а другият край на лъча еволюира в емпирично пространство. Самият лъч е част от душата, отделен от времето и пространството, но той преживява и двете.

Ние преживяваме времето и пространството, но сме и отделени от тях. Именно защото сме отделени от тях, можем да ги преживеем. Когато видим часовник да тиктака, например, осъзнаваме, че се движим през времето и следователно сме отделени от него. Когато погледнем пейзаж, всички негови детайли се събират в съзнанието ни и образуват едно цяло - пейзажа. Но няма една мозъчна клетка, където всичко да се събира и да трансформира цялата различна информация в един образ. „Единството“, което изпитваме, не може да бъде определено място в мозъка ни.

Това платно, наречено свят, в който трупаме опит, има следните характеристики: то е живо, безкрайно, многоизмерно и нелинейно.

Характеристики на преживяващото пространство

Въпросите, поставени във въведението, могат да бъдат проследени до противоречието между светоглед, в който събитията от живота ни са смислени и значими, и вселена, в която всичко се определя от случайността и природните закони, които съществуват напълно независимо от нашия ум. Старото класическо определение за вселената е, че тя е мъртва, триизмерна и съществува на времева ос, безкрайна верига от причини и следствия. За разлика от това, смислената вселена, емпиричното пространство, е жива, безкрайна, многоизмерна и нелинейна.

Жив

Какво означава да си жив? Казваме, че нещо е живо, ако зад външната му форма има съзнание. Нещо, което е живо, преживява вселената по свой уникален начин. Ако затворите очи и се вгледате в себе си, ще осъзнаете, че основата на вашето съществуване е съзнанието. Без съзнание, вие не бихте осъзнавали нищо. Нямаше да можете да мислите, чувствате или действате – не бихте съществували. Това, което знаете за вселената, го знаете отвътре, а съзнанието е в основата ѝ.

Не е ли това основният принцип на всичко? Източникът на целия живот? В смислената вселена, да, това е вярно. Съзнанието стои зад всичко във форма. Всичко, което няма съзнание, не съществува, не може да се прояви във форма. Без вътрешното няма външно; всичко има сърце.

Смислената вселена е жива вселена, вселена, проникната от и основана на съзнанието. Старата традиционна идея за вселената е, че тя е подобна на машина, не е живо същество, нищо без вътрешен живот и е по същество мъртва. Всъщност, дефинирането на съзнанието по този начин не е точно. В крайна сметка, ако всичко е разделено на време и пространство, единството не е възможно и точно това е съзнанието. То е Единството зад формата. Когато говоря с човек, не го виждам като съвкупност от атоми, аз осъзнавам Единството зад формата. Това е животът.

Безкрайност

Логиката е съвсем различна, когато говорим за безкрайност. Немският математик Давид Хилберт е измислил „Хотелът на Хилберт“. Представете си, че има хотел с безкраен брой стаи и всяка стая е заета. Хотелът е пълен. На всяка стая е присвоен уникален номер от 1 до ∞ (символът за безкрайност). Изневиделица всеки гост е помолен да се премести в стая с номер два пъти по-висок от текущия му номер. Гостът в стая едно отива в стая две, гостът в стая две отива в стая четири, гостът в стая три отива в стая шест. Всички гости остават в хотела, но всички стаи с нечетни номера са празни, следователно половината от хотела е празен.

Можете да повторите това упражнение многократно. Ако използвате числото десет и гостите се преместят десет пъти в стая с два пъти по-голям номер, само една от 1024 стаи е заета. Ако се разхождаме из коридорите на този безкраен хотел, изглежда, че почти всички стаи са празни, само от време на време срещаме гост. И все пак никой не е напуснал хотела; всички са все още в стаята си. Странно преживяване е да се опиташ да проумееш логиката на безкрайността!

Нещо подобно се случва и на Земята. Земята е по същество като хотел на Хилберт; безкрайно пространство, в което се случват преживяванията. Тя не е физическо нещо. Тя не е триизмерна сфера, пътуваща през пространството от гледна точка на вашата душа, тя пътува през безкрайно многоизмерно пространство. Точно както хотелът изглежда почти празен, но всички са в хотела, светът отдавна изглежда слабо населен, но въпреки това всеки, който живее днес, е там.

Което води до многоизмерност.

Многомерност

Идеята за безкрайност може да ни плаши. Как можем да бъдем безгранични? Как можем да продължаваме безкрайно? Как сме безкрайни? Това може да е плашеща идея. Предпочитаме да си представяме, че сме крайни, за да можем да разбираме, да наблюдаваме и поне понякога да се чувстваме в безопасност. Рано или късно обаче достигаме границата да вярваме, че сме просто крайни. Осъзнаваме, че нашата „кутия за мисли“ се е превърнала в затвор и позволяваме на съзнанието си да се освободи.

Някога бяхме изключително уплашени от безкрайните полета, гори и морета, които открихме на Земята, а след това с течение на времето вече не бяхме. И в един момент ще се впуснем в космоса, когато открием, че Земята е станала твърде малка за нас. Ще усетим, че има нещо повече, нещо, което съществува извън кутията, в която се намираме. Рано или късно ще искаме да знаем какво е то.

Многомерността прави възможно съществуването на кутии и пространство за преживяване в рамките на безкрайността. По-конкретно, физическият свят, който преживявате, има три пространствени измерения и едно времево измерение. Вярваме, че всички ги преживяваме общо, но това не е така. Всяко пространство, което съдържа преживяване, е създадено уникално само за нас. Многомерността прави това възможно. Многомерността означава, че съществуват паралелни реалности, където сме направили различни избори и те съществуват една до друга. Не е нужно да се страхуваме да направим грешен избор в живота си, защото всичко в крайна сметка ще бъде преживяно.

Безкрайността и многомерността са други думи за свобода. Това, което наричаме вселена, е само малка част от нещо много по-голямо – мултивселената. За да разберем мултивселената, трябва да мислим по различен начин за пространството и времето. Когато мислим за пространството, което се простира безкрайно във всички посоки, си мислим, че то обхваща всичко. Не е така. Например, когато сънуваме, се озоваваме в съвсем различно пространство. В главата ви има само електрически сигнали, а не образите, които виждате в съня. Вашият сън не се случва във физическото пространство, каквото го познаваме. Той се случва в друго пространство. Можем да го наречем пространство на сънищата.

Въпреки че не можем да си го представим, освен това триизмерно пространство, което се простира безкрайно във всички посоки, има безкраен брой други възможни пространства – паралелни светове и вселени. Няма ограничения. Ако наистина се вгледате внимателно, можете да видите цяла вселена зад очите на всеки човек, когото срещнете. Забележителното е, че нашето съзнание е свързано с всички тях. Съзнанието действа от нивото на Единство и тъй като подхожда към всичко от тази гледна точка, то приема формата на всичко и на всичко, докато натрупва опит.

Многомерността означава, че вселената около нас се оформя според нашето съзнание и ни предоставя средата, от която се нуждаем, за да преживяваме и да растем. Това означава, че всеки аспект на съзнанието има свое уникално пространство, в което може да преживява.

Нелинейно

Минало, настояще, бъдеще и безкрайната верига от причини и следствия. Така мислим, така виждаме вселената, така обясняваме всичко. Това е линейният образ. Лесен е за разбиране, защото го разпознаваме от преживяването на света около нас.

Съвременната физика ни показва, че не е толкова просто, защото времето може да тече бавно или бързо, а на ниво светлина може дори да стои неподвижно. Настоящият момент не е ясно определена концепция. Събитие, което за един човек е в бъдещето, за друг може да е в миналото. Във физиката изобщо няма място за течението на времето, както го виждаме на часовник, няма такова нещо като поток на времето. Физиката предполага, че има времева ос, но няма явление, което да се движи по времевата ос със скорост от една секунда в секунда.

Философията повдига фундаментални въпроси относно нашето разбиране за времето, като например как нещо може да бъде, а след миг да не бъде, защото вече не е в настоящето. Това няма смисъл и от психологическа гледна точка. Гледаме се в огледалото и виждаме стареещите си лица, но зад очите ни има нещо, което не старее. Физическото дете, което бяхме в миналото, го няма за външния свят, но това дете все още живее в нас.

Наскоро чух една възрастна жена да въздъхва – Как е възможно момичето, което съм, да се е озовало в това старо тяло? Отговорът е, че ти не остаряваш, защото си отделен от времето, но тялото ти остарява. Физиката, философията и психологията показват, че нашето наивно, ежедневно разбиране за времето е неправилно. В същото време това линейно време има дълбоко психологическо значение. Като преживяваме нещата в определен ред – като четем страниците на книгата по ред – смисълът става възможен, историята на нашия живот се очертава и ние придобиваме мъдрост и смисъл. Този смисъл в крайна сметка се абсорбира от вечната мъдрост и знание на душата.

Нелинейната перспектива е следната: От причинно-следствената сфера душата излъчва енергията си подобно на слънцето. Всеки лъч се въплъщава в пространство от преживявания и се абсорбира напълно в него. Смисълът, преживян там, в крайна сметка се връща към душата под формата на преживяна мъдрост. Това е едно цяло. Душата „замисля“ историята и създава пространството от преживявания, в което историята се преживява от лъч, въплъщение на душата. Това вдъхва живот на знанието и го трансформира в мъдрост. Вечната мъдрост на душата.

От наша гледна точка изглежда, че има цикъл. Душата твори. Тя се въплъщава в своето творение, преживява значими събития и мъдростта, почерпена от тези преживявания, се абсорбира от душата. В известен смисъл това е цикълът на прераждане. От гледна точка на душата, това се случва във вечно Сега.

Душата знае, че преживяванията са необходими за постигане на знание. За да преживееш нещата дълбоко, колкото по-малко знаеш, толкова по-голямо е преживяването, така че предишните знания, придобити в минали животи, се забравят, когато душата се потопи в ново въплъщение. Когато преживяването на въплъщението на душата е завършено, съзнанието се връща към нивото на знание, отделно от времето и пространството, което е създадено, за да се гарантира, че могат да бъдат придобити смислени преживявания.

Животът ни е преживяване на това, което вече знаем дълбоко в себе си.

И накрая – Вечното Сега

Сегашното, което познаваме, не е вечно. То е само миг, след който съзнанието ни се премества в друга точка на времевата ос и се появява нов момент. Ето как преминаваме през времето, така растем. Ето как четем страниците на книгата на живота си и докато четем, намираме смисъл и стигаме до по-дълбоко разбиране.

Но какво ще стане, ако нашето съзнание вече е там? Ами ако нашето съзнание е безкрайно и обхваща всичко? Тогава съзнанието прекратява пътуването си през времето, защото няма какво повече да се добави към това съзнание. Всичко, което се преживява, съществува в него. Напредването на времето променя фокуса на нашето съзнание и ние се концентрираме върху друг момент.

Това е вечното Сега. Всяко живо същество, всяко растение, всяко животно, което някога е съществувало, съществува в това вечно Сега. Това е безкрайно необятен пейзаж, в който всичко е. Всичко присъства в светлината на това единно всеобхватно съзнание. Всичко, което някога е било, и всичко, което някога ще бъде. Нищо не е загубено.

Вечното Сега е едното всеобхватно, безвремевo съзнание. То е източникът, то е полето на любовта, в което живеем, крайното причинно-следствено поле. Вечната връзка на всички с всички.

Можете да се разхождате през красив пейзаж и постепенно да откривате, че всичко е било там през цялото време; можете да го видите като цяло. Единството е сливането на двете перспективи. Само когато сме видели и преживели всяко растение, всяко животно поотделно, красотата на цялото придобива най-дълбокия си смисъл.

Няма такова нещо като изчезване в някаква голяма картина. Основата на голямата картина е дълбокото уважение към индивида.

Нищо не е загубено; всичко се сбъдва.

Човекът е едновременно творец и създание.

Ти си вечното Сега.

© Герит Гилен

06.12.2025

Източник: https://www.jeshua.net/articles/by-gerrit/causality-and-spirituality/

Превод: www.my-spirala.net