09.Внимание! 90% от хората приготвят зелето неправилно! Методът на Авицена!

Има една горчива истина, която всеки осъзнава с възрастта. Цял живот се стараеш с всички сили, правиш всичко както трябва, но болестите все пак идват една след друга. Тежък стомах, слаба имунна система, болки в ставите. Изглежда неизбежно. Сега обърнете внимание.

Ами ако ви кажа, че основният виновник не е възрастта или околната среда, а самият продукт, който от десетилетия се смята за лекарство и 90% от домашните готвачи, без дори да го осъзнават, го превръщат в отрова. Затова не смейте да ферментирате зеле тази есен, докато не научите хилядолетната тайна на Авицена – знание, което днес е внимателно скрито, защото прави цели рафтове в аптеките ненужни. Но най-важното е, че ще получите единствената истинска рецепта, която превръща евтиния зеленчук в истински лек за червата и кръвоносните съдове. Фармацевтичните гиганти се страхуват от това видео. Затова нека им покажем колко много от нас са готови да научат истината и да си възвърнат здравето.

И така, нека се върнем назад във времето 1000 години. Представете си ехтящите улици на древна Бухара. Въздухът е гъст, ухае на сандалово дърво, сушени билки и топли питки от тандура[1]. Именно тук, в центъра на знанието и търговията, е живял и работил човек, чието име все още се произнася със затаен дъх . Абу Али ибн Сина. В Европа той ще бъде известен като Авицена. Но той е бил повече от просто лекар; той е бил гений, който е виждал право през човека. Нашите предци са знаели, че може да диагностицира човек, просто като погледне цвета на кожата му или чуе гласа му. Но основният му метод е бил различен. Той не е търсел болестта; той е търсел причината, корена на всички неразположения. И знаете ли къде я е намерил? Не в редки минерали или екзотични билки, а в това, което е лежало на трапезата на най-бедния селянин. И тогава се зачудих: защо днес, с достъп до цялото знание на света, се разболяваме по-често от селяните преди 1000 години? Отговорът беше толкова шокиращ, че дълго време не можех да повярвам. В великия си труд „Канонът на медицината“ Авицена описва десетки случаи на изцеление от стомашни заболявания, от черна жлъчка, която, както сега разбираме, е депресия, причинена от чревни проблеми. Той е лекувал кожни заболявания и костни болки и често основата на неговите лечения е бил един и същ продукт – продукт, който е наричал храната, която самолекува. Той е говорил, разбира се, за кисело зеле, но това не е всичко.

Сега ще разкрия основното. Това е съвсем различно зеле, не това, което познаваме. Това, което ще кажа, ще промени разбирането ви дори за най-простата зимнина. Авицена забелязал нещо изумително. Богатите търговци, които можели да си позволят всякакви деликатеси - богат пилаф, сладкиши, скъпо вино - постоянно се оплаквали от тежест в стомаха си, от парене в корема. Лицата им били сиви, а телата им - отпуснати, докато бедните , които яли обикновена супа и ферментирали зеленчуци, били силни и издръжливи. Защо? Великият лекар разбирал, че не е важно какво ядеш, а какво живее вътре в теб. Той интуитивно усетил това, което днес наричаме микробиом. Той разбирал, че правилната ферментация, ражда милиарди невидими помощници в храната, които, когато попаднат в червата, възстановяват реда там. Те прогонват гниенето, борят се с паразитите и помагат за усвояването на най-ценните хранителни вещества от храната. А сега, обърнете внимание, основното откритие. Авицена осъзнал, че този процес е изключително крехък и може не само да бъде нарушен, но и обърнат, превръщайки лекарството в отрова. И тогава се случило нещо, което никой не очаквал.

Когато Авицена започнал да предписва тази проста селска храна на богатите си пациенти, той се сблъскал с ожесточена съпротива, не от страна на пациентите си, а от страна на аптекарите от онова време – тези, които продавали скъпи и сложни отвари, съставени от десетки съставки. Простото, евтиното зеле било пряка заплаха за тях. Защо да купувате сложен балсам, когато можете да се излекувате с евтин зеленчук? Те започнали да разпространяват слухове, че това е груба храна за простолюдието, че охлажда кръвта и е вредно за благородния стомах. Започнали да изопачават рецептите, добавяйки съставки, които унищожават всички ползи, превръщайки зелето в нищо повече от солена билка. Това не ви ли звучи познато. Но реалната истина ще ви шокира, защото точно същото се случва и днес, само че в световен мащаб. Помислете: годишният оборот на световния пазар за стомашно-чревни лекарства е стотици милиарди долари. Стотици милиарди, а пазарът на пробиотични капсули е с десетки милиарди повече. Това е гигантска индустрия, която няма абсолютно никакъв интерес да знаете за супер пробиотика, който расте във вашата градина. Те печелят от поддържането на мита, че ферментирането на зеле е трудно, че то или мухлясва, или се разваля. Те печелят от това, че купувате безполезни кисели млека, пълни със захар, и скъпи капсули, пълни с мъртви бактерии. И са постигнали целта си. Те са имплантирали три тихи отрови в нашето съзнание, в готварските книги и в рецептите на нашите баби.

Три съставки, които гарантирано убиват живото зеле на Авицена . Първата е оцетът.

Погледнете бурканите в магазина. Това е кисело зеле, но съдържа оцетна киселина. Това не е ферментация, а мариноване. Оцетът е мъртва киселина, консервант. Той убива всичко живо. Създава илюзията за кисел вкус, но не осигурява дори стотна от ползите от истинската млечна киселина, произведена по време на естествена ферментация. Това е измама, погрешно представяне; това е мъртво зеле.

Вторият враг, още по-коварен, е захарта. „Е, как така?“, питате. „Баба ви винаги ли е добавяла лъжица захар за ферментация?“ Да, добавяла го е и това е била фатална грешка. Захарта не е храна за полезните млечнокисели бактерии. Тя е храна за гъбички и патогенни дрожди, като Candida. Като добавяте захар, вие култивирате цяла колония от вредители в буркана, а след това и в червата си . Вместо да заселвате вътрешната си градина с полезни работници, вие торите плевелите.

Сега е ясно защо често се появява подуване на корема след консумация на зеле по този начин. Но най-големият, най-скрит враг, който почти никой не го споменава – това е сол. Да, обикновена сол или по-точно, грешен вид сол. Консумираната сол или фината екстра фина сол съдържа вещества, които потискат растежа на млечнокиселите бактерии. Йодът е антисептик за тях, а антислепващите агенти, добавени към фината сол, са отрови, които правят туршиите твърде гъсти, а зелето меко и безжизнено. Авицена е писал за чиста сол от дълбините на земята и едва сега разбираме пълната дълбочина на неговата мъдрост. Така, в три прости стъпки – оцет, захар и грешен вид сол – едно чудесно лекарство се е превърнало в безполезна фибри, които в най-добрия случай просто ще преминат, а в най-лошия ще нахранят вътрешните ви врагове и ще изострят проблемите ви.

Загубили сме знанията си. Бяхме подлъгани да забравим това, което нашите предци са знаели хиляди години. Но това знание не е изчезнало. То е оцеляло. И днес ще го върнем. Ще пресъздадем, стъпка по стъпка, единствената истинска рецепта за живо зеле. И няма просто да се научите как да го готвите. Ще разберете защо всяка стъпка, всеки детайл в този процес е от решаващо значение за вашето здраве. Стеснили сме го до трите конници на апокалипсиса за вашето зеле: оцет, захар и грешен вид сол. Помните ли как аптекарите по времето на Авицена изопачавали рецептите му? Същото се случва и днес, само че по-сложно. Но сега ще разкрием тази тайна. Истината се оказва толкова проста, че е трудно да се повярва. И именно в тази простота се крие неговият гений и неуязвимост. Сега обърнете внимание. Това, което ще ви кажа, ще промени живота ви завинаги. Тайната на Авицена е, че не е важно какво добавяте към зелето. Тайната е в това какво не добавяте и как задействате великия естествен механизъм, който съвременната наука е нарекла лактоферментация. Нека го разгледаме по-подробно. Какво е ферментация? Представете си стара, обрасла с плевели градина. Това са червата ви след години на лошо хранене. Можете да засадите там колкото искате скъпи култури и да приемате пробиотични капсули. Но ако почвата е отровена и плевелите са силни, тези кълнове просто ще умрат. Нашите предци са знаели различен начин. Те не са засаждали; те са създавали условия за полезните растения да растат сами. И ето какво открих. На повърхността на всеки един пресен лист зеле вече има милиарди диви, силни и устойчиви млечнокисели бактерии. Те са спяща армия. Вашата работа не е да внесете нищо отвън, а просто да ги събудите. И сега идва големият шок. Знаете ли какъв е техният будилник? Обикновен зелев сок, смесен с правилния вид чиста каменна сол. Това е, нищо друго не е необходимо. И тогава ми просветна. Ето защо правилната сол е толкова важна. Каменната сол, без йод или антислепващи агенти, действа като ключ в ключалка. Тя извлича сока от клетките на зелето чрез осмоза. Този сок, сладък и богат на хранителни вещества, се превръща в перфектната среда, бульон за събуждане на нашата спяща армия. И тогава започва истинското чудо. След събуждането си, тези малки воини на светлината, лактобацилите, започват да консумират естествените захари, които се намират в самото зеле. И по време на този пир те отделят най-ценното нещо в тази рецепта: млечна киселина. И това не е просто киселина; тя е едновременно консервант и лекарство. Тя създава среда, в която гнилостните бактерии, мухълът и патогените просто не могат да оцелеят. Те умират. С други думи, полезните бактерии прочистват собствения си дом. Сега е ясно защо правилно ферментиралото зеле никога не съдържа мухъл. То е едновременно свой собствен защитник и свой собствен строител.

Може би си мислите: „И какво от това? Киселина.. .“ Не, критиците ще кажат, че е твърде просто, за да е истина. Но това е геният на природата. Млечната киселина е биогенна, което означава, че е естествено вещество за нашето тяло. Тя не изгаря лигавиците като оцета. Напротив, създава идеален pH баланс в червата, подпомагайки собственото ни храносмилане. Тя е диригентът на целия ни вътрешен оркестър. Помага за усвояването на желязо, калций и магнезий. Без нея най-полезните витамини и минерали могат просто да преминат. Ето защо хората с ниска стомашна киселинност често страдат от анемия и остеопороза.

Дори и да ядат правилните храни, им липсва този проводник, а живото зеле го осигурява в най-добрата му естествена форма. Нека се обърнем към историята. Намерих някои невероятни записи в архивите на земските лекари от края на 19 век.

Имало един лекар на име Иван Павлович Белозеров. Той работел в отдалечено село близо до Вологда. През зимата, когато пресните зеленчуци били оскъдни, селяните често страдали от скорбут, ужасна болест, причинена от липса на витамин С. Венците кървели, зъбите падали, хората отслабвали и умирали. Но в съседното село, само на десет мили разстояние, скорбутът почти не се срещал. Дълго време доктор Белозеров не можел да разбере какво се случва. Същият начин на живот, същата храна. И тогава осъзнал основното. В здравото село имало стар обичай: ферментиране на зеле в огромни дъбови бъчви по рецепта, предадена от прадядовците им. Никога не добавяли захар и използвали едра сива сол, донесена от солените езера. Но в болното село домакините вече били започнали да възприемат градски рецепти, добавяйки захар и фина сол, за да направят зелето по-вкусно. Истината се оказала по-проста. По време на правилната ферментация същите тези лактобацили не само запазват витамин С, но и го умножават. Количеството му се увеличава няколко пъти, ставайки един и половина до два пъти по-голямо, отколкото в лимона. Нашите предци, невежи по химия, интуитивно са запазвали живота си.

Ето едно съвременно потвърждение. През 2010 г. в Японския институт за изследване на храните е проведен експеримент. Те са взели две групи мишки с изкуствено предизвикан колит - тежко чревно възпаление. Едната група е била хранена с обикновена диета. Диетата на втората група е била допълнена с лиофилизиран прах от истинско лактоферментирано зеле. И познайте какво? След 30 дни, само месец по-късно, чревното възпаление във втората група мишки почти напълно изчезнало. Чревните стени са били възстановени, докато първата група е останала болна. Учените са изолирали основния активен щам на бактерията Lactobacillus plantarum. Това е истински генерал на нашата вътрешна армия. Тя не просто измества патогените; оказва се, че тренира имунната ни система, като я обучава да реагира адекватно на заплахите и да не атакува собствените си клетки. Сега е ясно защо живото зеле е толкова полезно при алергии и автоимунни заболявания.

Това не е храна, а тренировъчен лагер за нашите имунни клетки. И сега стигаме до най-важното, нещо, което ще ви накара да погледнете буркан със зеле в съвсем различна светлина. В допълнение към бактериите и витамин C, по време на процеса на ферментация се ражда друго чудодейно вещество . Нарича се витамин К2. Това не е същият витамин К1, който се намира в зелените зеленчуци. Това е нещо съвсем различно. Витамин К2 е, без преувеличение, регулатор на движението на калция в тялото ни. Представете си полицай на оживено кръстовище. Калцият са колите. Без полицай колите карат където си искат, причинявайки задръствания и инциденти. В нашето тяло тази катастрофа е калцият, който се отлага в кръвоносните съдове, създавайки плака, и в ставите, причинявайки артроза. А витамин К2 е този мъдър полицай. Той хваща калция за ръка и го води до мястото, където е необходим - в костите и зъбите, правейки ги здрави - и го отстранява от мястото, където е опасен - от кръвоносните съдове и меките тъкани.

А сега, най-големият шок. Витамин К2 практически не съществува в ежедневните храни. Произвежда се само от бактерии. А един от най-богатите източници на планетата е правилно ферментиралото зеле. Ето защо нашите баби по селата са имали здрави кости и чисти кръвоносни съдове до дълбока старост? Те са получавали дневна доза от този регулатор от обикновеното зеле, докато ние го търсим в скъпите хапчета. Но най-удивителното започва, когато разберем как всички тези компоненти – бактерии, млечна киселина и витамини – работят заедно като един единствен, добре координиран оркестър. Сега ще надникнем зад кулисите на този концерт. Ще разгледаме какво точно се случва в тялото ви, когато ядете само една лъжица живо зеле. И това, което учените са открили, противоречи на всичко, което лекарите са ни казвали от десетилетия. Толкова е невероятно, че някои изследвания просто не са били публикувани с години, страхувайки се от реакцията на медицинската общност. Нека започнем със стомаха. Представете си, че стомахът ви не е просто чувал с храна, а високотехнологична химическа лаборатория. Стените му са покрити с милиони малки помпи, които произвеждат солна киселина. С възрастта или стреса тези помпи започват да се повреждат, работейки с половин капацитет. Храната не се преработва правилно. Лежи там като камък, започва да ферментира и да гние. И знаете ли какво се случва след това?

Гнилостните газове избутват клапана между стомаха и хранопровода и дори малкото количество киселина, което се намира, се излива нагоре. Това са киселините ви. Сега обърнете внимание какво се случва, когато саламурата от живо зеле попадне в този ленив стомах. Неговите органични киселини, предимно млечна киселина, действат като ключ за запалване в кола. Те сигнализират на тези сънливи помпи: „Събудете се, време е за работа.“ Стомахът започва активно да произвежда своя собствена, правилна солна киселина. Храната започва да се смила мигновено и ефективно.

Клапанът се затваря плътно. Киселините изчезват не защото сте ги утоли със сода бикарбонат, а защото сте елиминирали причината им. Но това не е всичко. След това перфектно приготвената храна се изпраща в червата. И тук започва истинската магия. Червата ни са 7-8 метра сложна система. Стените им са покрити с малки власинки, подобни на кадифе. Чрез тези власинки всички хранителни вещества се абсорбират в кръвта. Сега си представете, че поради нездравословни хранителни навици, стрес и антибиотици, това кадифе се е покрило с лепкав, мръсен филм. Това се нарича биофилм от патогенни бактерии. Нито един витамин или минерал не може да проникне през него. Можете да ядете най-скъпата и здравословна храна, но всичко ще се провали. И тогава, в тази занемарена, обрасла градина влиза нашата армия от лактобацили от зелето. Какво правят те? Те буквално започват да ядат този патогенен филм. Те отделят специални ензими, които го разтварят. Те водят истинска война за територия.

През първите няколко дни може дори да усетите тази битка. Леко къркорене, подуване на корема. Не се тревожете. Това са вашите специални части, които провеждат почистване. След няколко дни, когато врагът е победен, те започват да възстановяват кадифето. Те закърпват увредените чревни стени, елиминирайки така наречения синдром на пропускливите черва. И едва когато редът се възстанови, червата ви започват да абсорбират всичко ценно отново. Сега е ясно защо хората, които започват да ядат живо зеле, изведнъж забелязват, че ноктите им вече не се лющят, косата им вече не пада и кожата им е станала чиста. Просто тялото им най-накрая е започнало да получава това, което вече му е било давано, но не е могло да поеме.

Но има и друга тайна, която не се разказва. Тя е свързана с черния дроб. Черният дроб е нашият основен филтър. Всяка минута през него преминават 1,5 литра кръв.

То неутрализира всички токсини, които абсорбираме от храната, въздуха и лекарствата. Но ако червата са пропускливи, потокът от токсини става толкова непоносим, че черният дроб просто не може да се справи. Той се изтощава като стар, запушен филтър в кола. И тук се намесва зелето.

Първо, лактобацилите, като прочистват червата, драстично намаляват потока от токсини. Те облекчават черния дроб, и второ, и това е истинска сензация, зелето, особено кръстоцветните зеленчуци, съдържа вещество, наречено сулфорафан. По време на ферментацията неговата бионаличност се увеличава десетократно, а сулфорафанът, както са доказали учени от университета Джонс Хопкинс в САЩ, е най-мощният естествен активатор на втората фаза на детоксикация на черния дроб. Казано по-просто, той включва режим на турбо-почистване в чернодробните клетки. Той помага на черния дроб да се свърже и елиминира най-опасните токсини и канцерогени. С други думи, зелето не просто прочиства червата; то рестартира основния детоксикатор, органът на цялото тяло.

И накрая, нещо, което наистина ще ви шокира: забравеният витамин U. Да, има такова нещо. Открит е още в средата на 20-ти век, през 1950 г. Учените забелязали, че пресен зелев сок лекува стомашни и дуоденални язви невероятно бързо. Те изолирали активното вещество и го нарекли витамин U, от латинското „ulcus“, което означава язва. Резултатите от изследването били толкова невероятни, че първоначално били класифицирани. Пациенти с дългогодишни, незарастващи язви били излекувани за 10-14 дни или само за две седмици, без никаква операция или агресивни лекарства. Сега помислете за най-високата концентрация на този витамин, открита в саламурата, правилно ферментирало зеле. Ферментацията я прави още по-активна.

Авицена, който предписвал тази саламура на своите пациенти със стомашни язви, бил абсолютно прав. Той лекувал язви 1000 години преди официалното им лечение. Защо не знаем за това? Само помислете колко струва един курс със съвременни противоязвени лекарства и колко струва буркан зеле? Отговорът е очевиден. Това знание е просто нерентабилно. То лишава фармацевтичната индустрия от милиарди долари печалба. Нека обобщим. Какво печелим?

Първо, възстановяване на нормалната стомашна киселинност и премахване на киселините. Второ, прочистване на червата от патогенни остатъци и възстановяване на усвояването на хранителни вещества. Трето, осигуряване на мощна подкрепа за черния дроб и детоксикация. Четвърто, заздравяване на лигавиците на стомаха и червата благодарение на витамин U. И пето, както вече споменахме, прочистване на кръвоносните съдове и укрепване на костите с витамин К2. И всичко това в един пакет, без странични ефекти, без химикали, без огромни разходи. Това не е лечение на едно-единствено заболяване. Това е възстановяване на цялата система, хармонията, която природата е вложила в нас. И когато системата е настроена, болестите изчезват сами, защото просто нямат основа за съществуване.

Сега разбирате силата, която държим в ръцете си, и колко е важно да я обгрижваме, да не нарушаваме този крехък естествен процес. Ето защо в следващия раздел ще стигнем до същината на въпроса: стъпка по стъпка, перфектна рецепта, канон, който ще превърне обикновена глава зеле във вашата лична аптека. И така, стигнахме до същината на нашия разговор. Разгледахме защо съвременното зеле е боклук и невероятната сила, скрита в хилядолетна рецепта. Спомнете си, говорихме за Авицена, който виждал велико лекарство в простата храна. Сега вие ще станете създателите на това лекарство. Но преди да започнем, искам да разберете едно нещо. Това не е просто кулинарна рецепта. Това е алхимия.

Това е свещен акт, където всяка стъпка, всяка пропорция е от значение; най-малкото отклонение и вместо еликсир на живота, просто ще получите солена салата.

Затова се отнасяйте към този процес с уважение и внимание. Вие не просто приготвяте храна; вие събуждате нейната спяща лечебна сила. Нашите предци са знаели това. Те са започвали да ферментират зелето в определени дни с чисти намерения. И днес ще направим всичко точно както са правили те. На първо място, изборът на зеле. Забравете за ранните, крехки, ронливи глави . Нуждаем се от късни сортове, събрани след първите слани.

Този вид зеле съдържа максимално количество захари, които ще се превърнат в храна за нашите полезни бактерии. Как да го изберем? Вземете глава зеле в ръцете си. Тя трябва да е тежка, плътна, като камък. Стиснете я. Чувате ли този скърцащ звук, като хрущенето на сняг в мразовит ден? Това е перфектният звук. Това е звукът на сок, на здраве. Разрежете главата зеле. Вътрешността трябва да е ослепително бяла, а не жълтеникава. Сега добавете морковите. Нуждаете се само от малко количество. Запомнете пропорциите. За 10 кг зеле използвайте не повече от 300 г моркови, само 300 г. Тяхната цел не е да добавят сладост, а само леко да оцветят саламурата и да добавят каротин. Твърде много моркови ще нарушат деликатния баланс и могат да доведат до слузест вид. И накрая, сол. Само едра сива каменна сол.

Без екстри, без добавена захар. Вземете опаковката. Трябва да е тежка, а кристалите трябва да са големи и с неправилна форма. Това е сол, която е запазила всичките си естествени минерали. Сега обърнете внимание. Ще се случи нещо, което ще промени разбирането ви за процеса.

Златното сечение. Запомнете го, запишете го, запомнете го. За 1 кг готово нарязано зеле използваме точно 20 г. сол. 20 г. е около една равна супена лъжица. Не 25, не 15, точно 20. При всяко по-малко количество зелето ще започне да гние. Ще стане меко и по-сиво и ще убиете деликатните млечнокисели бактерии. Ферментацията просто няма да започне. Това е самият баланс, който природата е усъвършенствала милиони години. Нека започнем мистерията.

Настържете зелето. Идеалната дебелина е 2-3 мм, като клечка кибрит. Твърде тънкото настъргване ще превърне зелето в каша, докато твърде дебелото настъргване няма да отдели достатъчно сок.

Настържете. Изсипете в голяма емайлирана купа или кофа. Не алуминий или пластмаса. Настържете морковите на едро и ги добавете към зелето.

Сега вземете отмерената сол и я поръсете равномерно отгоре. И тогава магията започва. Използвайте ръцете си. Забравете за пресите. Само ръце.

Започнете с нежно и внимателно натриване на зелето със сол. Целта ви не е да го счупите, а да го събудите. Усетете как сухите, хрупкави стърготини започват да се овлажняват под пръстите ви. Първо леко, после все повече и повече. Ще чуете как звукът се променя. Силното хрущене отстъпва място на тихо, влажно попляскване. Ето го, първият сок. Това е бъдещата саламура, люлката за милиарди животи. Не прекалявайте. След като зелето се е навлажнило и е пуснало сок, това е достатъчно. Сега е време да го опаковате. Вземете чист трилитров буркан и започнете да добавяте зелето на порции, като плътно натъпквате всяка една с юмрук или дървена шпатула. Трябва да видите как сокът се издига нагоре с всяко натискане. Твърдостта е ключът към успеха. Вътре не трябва да остават въздушни джобове. Там може да се появи мухъл. Не пълнете буркана догоре. Оставете 5-7 см свободно пространство отгоре. Това е място за ферментация.

След като цялото зеле е натъпкано в буркана, ще видите, че сокът го е покрил напълно. Ако няма достатъчно сок, не се паникьосвайте. Просто натиснете зелето с нещо тежко и след няколко часа сокът ще се надигне. Сега приложете натиск. Това е от съществено значение. Зелето трябва да е напълно потопено в саламурата. Всичко на повърхността ще влезе в контакт с кислород и ще се развали. Можете да използвате малка чинийка като тежест и да поставите малък буркан с вода отгоре. Поставете буркана със зеле в дълбока купа, защото саламурата ще се надигне по време на ферментацията и може да изтече. След това го оставете на стайна температура от 20-22°C.

Започва най-важният етап от развитието. През първите 3-5 дни зелето ще ферментира активно. Ще видите пяна и мехурчета на повърхността. Ще чуете тих съскащ звук. Не се притеснявайте, това е напълно нормално. Това е дишането на вашето зеле. То е живо. Веднъж или два пъти на ден ще трябва да му помагате да диша. Вземете дълга дървена пръчка или нож и пробийте зелето на няколко места чак до дъното. Ще усетите неприятно миришещи газове, съскащи от дълбините. Това са въглероден диоксид и сероводород . Те трябва да се освободят, в противен случай зелето ще има горчив вкус.

На третия или четвъртия ден ще забележите, че пяната е спаднала и саламурата се е променила от мътна в по-бистра. Опитайте я. Трябва да е приятно кисело, остро и пикантно. Това е. Основният процес на ферментация е завършен. Нашата армия се е събудила, победила е враговете и е възстановила реда. Сега зелето трябва да се приспи, за да може да узрее и да развие окончателния си вкус и ползи. Затворете плътно буркана и го съхранявайте на хладно място, като хладилник, изба или балкон . Идеалната температура е между нула и +5°C. Може да се съхранява там цяла зима. Но най-удивителното нещо се случва, когато започнете да го ядете. Тялото ви, свикнало с мъртва храна, може да се изненада в началото, но след това ще ви благодари. Ще усетите как тежестта след хранене изчезва, чувството за лекота се връща и червата ви започват да функционират като часовник. Това не е просто храна; това е настройване на цялото ви тяло към естествения му ритъм.

И това е само началото, защото има още няколко тайни съставки, които могат да превърнат това зеле от просто здравословно в наистина лечебно. Но повече за това следващия път. И така, усвоихте канона. Научихте се как да събудите живот в обикновеното зеле. Но това, което научихте, е само основата. Все едно да се научите да свирите гами. Сега ще преминем към създаването на истинска музика, симфония на здравето. Не забравяйте, че Авицена никога не е лекувал само с едно лекарство. Той е създал система, в която всеки елемент подсилва останалите. Сега ще ви разкрия няколко професионални тайни, които превръщат доброто кисело зеле в истинско аптекарско чудо.

Това не го пише в учебниците. Това е знание, предавано от учител на ученик. И първото нещо, за което ще говорим, е аптеката във вашия буркан. Можем да добавим съставки към зелето, които не само ще подобрят вкуса, но и ще насочат лечебната му сила към определени органи.

Представете си зелето си като мощна армия, а допълнителните съставки като специални части, всяка със своя собствена задача.

Ако ви притеснява подуване на корема, тежест или газове, най-добрият ви съюзник е кимионът. Но не го хвърляйте просто в буркана. Нашите предци са знаели една тайна. Смачкайте леко семената от кимион в хаванче или просто ги смачкайте с плоската страна на нож. Ще забележите, че се отделя топъл, пикантен аромат. Тези етерични масла облекчават спазмите на гладката мускулатура на червата. Добавете една чаена лъжичка от тези приготвени семена в трилитров буркан и ще забележите, че зелето е много по-лесно за храносмилане. Но какво ще стане, ако сте склонни към мухъл или се притеснявате, че зелето ще се развали?

Северните плодове, като червени боровинки или брусници, идват на помощ тук - шепа пресни или замразени плодове на буркан. Те съдържат бензоена киселина, мощен естествен антисептик. Тя не дава шанс на гнилостните бактерии. Но това не е всичко.

Това, което ще се случи след това, ще ви изуми. Тези плодове са и източник на антиоксиданти, които защитават кръвоносните ни съдове. А сега обърнете внимание. Ще се случи нещо, което ще промени разбирането ви за процеса. Температура. Казахме, че зелето ферментира 3-5 дни на топло място и след това се съхранява на хладно. Но има един трик, който старите майстори са знаели.

Ако искате зеле с най-високо съдържание на витамин C, дръжте го на топло точно 3 дни. Ако се стремите към максимални пробиотици, особено за възстановяване на червата след антибиотици, удължете топлата фаза до 5-6 дни. През това време бактериите ще се размножат до астрономически нива. Но ако вкусът и хрупкавостта са от първостепенно значение, дръжте го топло само за 2 дни и след това веднага го приберете в хладилник. На студено ще узрее бавно, вкусът ще бъде по-деликатен, а хрупкавостта ще бъде перфектна. Виждате ли, можете сами да контролирате процеса, създавайки лекарства специално за вашите нужди. Вие сте диригентът на този оркестър.

Но сега ще ви разкрия нещо, което ще ви накара да забравите всичко преди. Помните ли как говорихме за опасностите от неправилните прибори? Пластмасата и алуминият са смъртни врагове на ферментацията. Млечната киселина е много активно вещество. Когато влезе в контакт с алуминий, тя го извлича и вие получавате доза тежки метали. При контакт с нехранителна пластмаса, тя извлича бензофеноли и витамини, които нарушават хормоналната система. И най-важното правило, което трябва да запомните: използвайте само стъкло, нечупливи емайлирани съдове или, ако имате късмет, истински дъб. Нашите предци са използвали дъб с основание. Танините в дървото не само придават на зелето уникалната му хрупкавост, но имат и допълнителни антисептични свойства. Сега е ясно защо зелето, отлежало в бъчви, винаги се е смятало за най-доброто. Това не е просто традиция; това е дълбока биохимия.

Нека ви разкажа една история. Имах пациентка, нека я наречем Валентина Петровна, на 68 години. Тя имаше букет от болести, както се казва, включително диабет тип 2, хипертония, наднормено тегло и постоянни болки в ставите. Посещаваше лекари, пиеше шепи хапчета, но не се оправяше. Дойде при мен в пълно отчаяние. Разказах ѝ за живото зеле. Тя махна с ръка: „Какво ме интересува вашето зеле? Ям го цял живот.“ Започнах да задавам въпроси. Оказа се, че го е ферментирала със захар в пластмасова кофа. Убедих я да опита да го направи по правилния начин: в стъклен буркан, с правилната сол и добавяйки семена от копър, за да подобри функцията на панкреаса.

Тя се съгласи, но без особен ентусиазъм. През първата седмица не забеляза нищо. Дори имаше леко подуване на корема. Беше на път да се откаже. Помолих я да бъде търпелива. И тогава, през втората седмица, се случи първото чудо. Изхожданията ѝ се нормализираха за първи път от много години. Тогава тя забеляза, че тежестта след хранене е изчезнала. Месец по-късно се върна при мен с широко отворени очи. Докторе, кръвната ми захар спадна от 10 на 7. Коригирахме дозата ѝ хипогликемични лекарства. След още два месеца тя отслабна с 6 кг, без да променя много диетата си. И най-важното, болката в коляното ѝ започна да отшумява. Възпалението в тялото ѝ започна да отшумява. След шест месеца тя се почувства като различен човек.

Това не е чудо. Просто тялото се връща в състояние на хармония. И така, как можем да ускорим този процес? Как можем да помогнем на тялото си? Има още една тайна.

Започнете деня си не с чай или кафе, а с чаша топла вода с една супена лъжица зелева саламура. Пийте я 20-30 минути преди закуска. Какви са ползите? Саламурата нежно събужда цялата храносмилателна система. Стимулира производството на жлъчка, което подобрява храносмилането на мазнините и прочиства черния дроб. Подготвя стомаха за храна. Това е като сутрешни упражнения за стомашно-чревния ви тракт. А вечер преди лягане можете да направите лек самомасаж на корема си. Просто поставете топла длан върху корема си и правете бавни кръгови движения по посока на часовниковата стрелка в продължение на 10-15 пъти. Това просто действие подобрява чревната перисталтика и ѝ помага да функционира през нощта.

Виждате как всичко е взаимосвързано. Зелето действа отвътре, а вие го подкрепяте отвън. Това е синергия, самото изкуство на лечението. Но има и друг, решаващ аспект, който не сме обсъждали. Това са противопоказанията, защото дори най-доброто лекарство, попаднало в неправилни ръце или ако се използва неправилно, може да причини вреда. И ще обсъдим това подробно. Изминахме дълъг път заедно. Разкрихте тайната на живото зеле, усвоихте древна рецепта и дори се научихте да усилвате ефектите му.

Помните ли историята на Валентина Петровна, която успя да подобри състоянието си?

Това е невероятно вдъхновяващо. Но сега стигаме до най-важния, най-решаващия разговор. Древните майстори са учили: „Първото правило на лечителя е: не вреди.“ Дори най-чудотворното лекарство, дадено ни от природата, изисква мъдрост и предпазливост, защото всички сме различни и това, което е лекарство за един човек, може да бъде предизвикателство за друг. Затова нека поговорим откровено за онези случаи, когато трябва да бъдете изключително внимателни с живото зеле или дори временно да го избягвате. Това е не по-малко важно от самата рецепта.

На първо място - ако в момента изпитвате остро обостряне на стомашно-чревни заболявания, пристъп на пептична язва, остър панкреатит или ерозивен гастрит със силна болка, киселото зеле е противопоказано за вас. Представете си прясна отворена рана на кожата си. Не бихте изляли киселина върху нея, дори и най-полезната. Същото важи и за стомашната лигавица. По време на острата фаза тя е възпалена. Това е отворена рана и голямото количество органични киселини и груби фибри може да причини силно дразнене и болка. Първо, трябва да облекчите острото възпаление, като използвате методите, предписани от вашия лекар. И едва тогава, когато настъпи ремисия и болката отшуми, можете да започнете да въвеждате зеле в тялото си. Но как да направите това? Повече за това по-късно.

Второто важно условие е високата стомашна киселинност, потвърдена с тестове. Въпреки че, както казахме, киселините често се появяват при ниска киселинност. Някои хора всъщност произвеждат твърде много киселина. В този случай зелето може да влоши ситуацията. Как можете да тествате това? Вашето тяло ще ви каже. Ако след консумация дори на малко количество зеле или саламура усещате засилено парене, кисело оригване и болка вместо облекчение, това не е правилният метод за вас. Но това не е всичко. Има и друга рискова група: хора със сериозни бъбречни заболявания и тежка, неконтролирана хипертония. Помните ли как казахме, че солта в зелето е полезна? Вярно е, но все пак е натрий. И ако бъбреците ви не могат да се справят с отделянето на течности и кръвното ви налягане вече е извън контрол, добавянето на сол може да бъде опасно. Консултацията с вашия кардиолог или нефролог е задължителна.

А сега, обърнете внимание. Основната тайна за безопасност, която нашите предци са знаели. Те никога не са започвали лечение с големи дози. Те са слушали телата си. И ние ще направим същото. Без значение колко добре се чувствате, без значение колко много искате бързи резултати, винаги трябва да започнете с микродози. Какво е това?

Това е една чаена лъжичка саламура от зеле, разредена в половин чаша топла вода, веднъж дневно сутрин 20 минути преди хранене. Това е всичко. Това е всичко за първия ден. И се наблюдавайте внимателно. Следете за дискомфорт, подуване на корема или болка. Ако всичко е наред, можете да повторите процеса на втория ден. След 3-4 дни можете да увеличите дозата до една супена лъжица саламура на половин чаша вода. След още една седмица, ако всичко е наред, можете да опитате да ядете една чаена лъжичка само зеле, като го сдъвчете добре.

Какво трябва да направите, ако внезапно изпитате дискомфорт, като например силно подуване на корема или къркорене? Не се паникьосвайте. Не забравяйте, че говорихме за битката в червата ви. Това е то. Това означава, че имате много патогенна флора и пристигането на армията на светлината е предизвикало революция. Какво трябва да направите? Не спирайте, просто направете крачка назад. Намалете дозата отново до една чаена лъжичка саламура. Дайте време на армиите си да се прегрупират. Тялото ви не е машина, която може да бъде насилвана. Изцелението е танц, в който трябва да се научите да водите и също така да слушате партньора си.

И най-важното правило, което трябва да запомните, е търпението. Не очаквайте чудеса за една нощ. Първите забележими подобрения при хронични състояния могат да се появят след 3-4 седмици, а трайни резултати след 2-3 месеца редовна употреба.

Нашите предци са знаели, че бързото лечение е краткосрочно. Сега за лекарствените взаимодействия. Това е много чувствителен въпрос. Ако приемате лекарства за разреждане на кръвта, като варфарин, трябва да бъдете внимателни.

Не забравяйте, че говорихме за витамин К2. Подобно на витамин К1, той влияе върху съсирването на кръвта и може да отслаби ефектите на тези лекарства. Проследяването с вашия лекар и редовните кръвни изследвания са от съществено значение. Това не означава, че зелето е забранено, но дозата на лекарствата ви може да се наложи да се коригира. Също така, ако приемате инхибитори на предсърдното мъждене (MAI), които са някои видове антидепресанти, киселото зеле може да бъде опасно. То съдържа тирамин, който, когато се комбинира с тези лекарства, може да причини рязък скок на кръвното налягане.

Но сега ще разкрия нещо, което ще надмине всички ваши очаквания. Как трябва да говорите с вашия лекар? Много хора се страхуват да споменат, че използват народни средства. Не се страхувайте, вашият лекар е ваш съюзник. Елате и кажете: „Докторе, искам да подкрепя здравето си с правилно хранене. Проучих ползите от ферментиралите храни, по-специално киселото зеле. Нямам никакви остри състояния. Мислите ли, че това ще попречи на настоящото ми лечение?“ Компетентен лекар никога няма да възрази.

Той може да се изненада от вашите знания и това ще създаде диалог. Не противопоставяте едно лечение на друго, а ги интегрирате. И тогава се получава най-мощният ефект. И един последен мъдър съвет за днес.

Водете си здравен дневник. Един обикновен тефтер. И всеки ден записвайте какво сте яли, как сте се чувствали, изпражненията си, кръвното си налягане и нивото на захарта, ако я измервате. Само две-три изречения. След месец ще препрочетете бележките си и ще се изумите. Ще видите промени, които иначе биха останали незабелязани в суматохата на ежедневието.

Ще видите как малките ежедневни стъпки се натрупват в един дълъг път към здравето. Този дневник ще се превърне във вашия най-обективен съветник и най-голям мотиватор. Той ще ви покаже, че сте на правилния път. И все още има начини да направите този път още по-ефективен – начини, които засягат не само диетата, но и целия ви начин на живот. И те са не по-малко важни от самото зеле. Разгледахме подробно правилата за безопасност. Не забравяйте, че основното е да не вредиш и да слушаш тялото си. Това е основата на всички основи.

Но Авицена е учил, че лечението не е просто приемане на едно лекарство. То е създаване на цяла среда, в която болестите не могат да съществуват. Представете си, че засаждате красива роза в градината си – нашето живо зеле. Но ако не поливате почвата, не премахвате плевелите и не я лишавате от слънчева светлина, дори най-добрият сорт ще изсъхне. Същото е и с нашето тяло. Живото зеле е мощен инструмент, но за да функционира с пълния си потенциал, то се нуждае от подкрепа. Днес ще поговорим за това как да създадем тази идеална среда, как да превърнем начина си на живот в непрекъснат лечебен процес. Нека започнем с това, което има в чинията ни. Нашата армия от лактобацили от зелето се нуждае от съюзници и правилното хранене. Кои са най-добрите им приятели? Храни, богати на фибри, особено разтворими фибри. Това са така наречените пребиотици. Те хранят нашите пробиотици. Къде можем да ги намерим? На първо място, печени ябълки. Когато изпечете ябълка, нейните фибри се превръщат в пектин. Идеална храна за полезната флора. Яжте по една или две печени ябълки на ден и ще удвоите ползите от зелето. Друг съюзник са кореноплодите: варено цвекло, моркови, пащърнак, йерусалимски артишок. Те нежно прочистват червата и подхранват нашите малки помощници.

Но за какво трябва да внимаваме?

Основните врагове са рафинираната захар и бялото брашно. Те хранят патогенната флора, същите плевели, с които се борим. По време на активно възстановяване се опитайте да сведете до минимум консумацията им. Заменете белия хляб с пълнозърнест, а бонбоните със сушени плодове или например мед в малки количества.

Тялото ви ще ви каже кога червата ви са прочистени и желанието за сладко и нишестени храни ще изчезне от само себе си.

А сега ще преминем към следващата стъпка - движението. Нашите предци са знаели, че движението е живот. А знаете ли защо? Когато се движим, ние задвижваме лимфата.

Лимфната система е нашата вътрешна канализационна система. Тя събира отпадъци и токсини от клетките ни и ги елиминира.

Но за разлика от кръвоносната система, лимфата няма собствено сърце, собствена помпа.

Движи се само чрез свиването на мускулите ни. Ако седите по цял ден, дренажът ви застоява, токсините се натрупват в тъканите, причинявайки подуване, болки в ставите и умора. Но преди да споделя основната тайна на лимфния дренаж, трябва да разберете, че изтощителните тренировки са ненужни. Най-хубавото е просто ходене. Опитайте се да правите поне 3-4000 крачки на ден. А основната тайна са сутрешните упражнения, но не прости. Има едно упражнение, наречено „хлебарка“. Легнете по гръб, вдигнете ръцете и краката си нагоре и започнете да ги разклащате много нежно, сякаш сте бръмбар, който се е претърколил по гръб, само за 1-2 минути. Това просто действие създава вибрация, която задвижва лимфата, намалява сутрешното подуване и ви дава тласък на енергия за целия ден.

Но това не е всичко. Има и друга помпа за нашата лимфа. Това е нашето дишане. По-точно, диафрагмата е основният дихателен мускул. Когато дишаме дълбоко от корема, диафрагмата действа като бутало, масажирайки всички вътрешни органи и изпомпвайки лимфата. Опитайте го още сега. Поставете едната си ръка на гърдите, другата на корема и вдишайте бавно, така че само ръката на корема ви да се повдига, докато гърдите ви остават неподвижни. След това издишайте бавно и продължително. Само 5-10 такива вдишвания и издишвания сутрин и вечер могат да направят чудеса.

А какво трябва да направите, ако внезапно се почувствате тревожни или стресирани? Древните мъдреци са казвали: „Гневът засяга черния дроб, а тъгата - белите дробове.“

Стресът е хормонът кортизол, който буквално изгаря имунната ни система и полезната флора в червата ни. Той обезсилва всички ползи от зелето. И най-важното правило, което трябва да запомните, е: не се борете със стреса; дишайте през него. Веднага щом усетите, че ви завладява, седнете, затворете очи и поемете 10 дълбоки диафрагмални вдишвания. Ще усетите как напрежението се топи. Това не е мистика; това е чиста физиология. Дълбокото дишане активира парасимпатиковата нервна система, нашата вътрешна система за инхибиране и, разбира се, нашето ежедневие. Нашите предци са живели според слънцето, ставайки с изгрева и лягайки със залез слънце. И това не е просто традиция; това е закон на природата. От 22:00 до 2:00 часа сутринта телата ни произвеждат хормона мелатонин. Той не е просто хормон на съня. Той е главният диригент на целия ни хормонален оркестър. Мощен антиоксидант и защитник от рак .

Ако не спите през това време, се лишавате от най-важното лекарство.

Опитай се да си легнеш днес, а не утре. И ще видиш как след седмица-две ще имаш повече енергия дори от най-силното кафе.

Искам да ти разкажа една история за един мъж. Нека го наречем Игор, на 55 години, инженер. Той беше постоянно стресиран на работа и се хранеше нездравословно. В резултат на това имаше разстроен стомах, синдром на раздразнените черва и беше постоянно уморен. Започна да прави всичко, за което говорихме. Започна да яде истинско зеле, спря брашното и сладкишите, сутрин правеше упражнението „хлебарка“ и се прибираше пеша от работа. Дишаше с корем 10 минути преди лягане. Започна да си води дневник. Първите му записки бяха пълни със скептицизъм: Не усещам нищо. Всичко е както обикновено. Но той упорито продължи. Месец по-късно се появи бележка. Странно, спрях да пия хапчета за киселини. Просто не ми трябваха. Още един месец по-късно извървях 8000 крачки. Не се уморих, дори усетих известна лекота. А шест месеца по-късно той ми написа писмо, от което искам да прочета едно изречение. Не просто излекувах стомаха си; почувствах се сякаш съм отново на себе си. Започнах отново да усещам вкуса на храната, да се наслаждавам на сутринта. Сякаш се събудих след дълъг сън.

Това е холистичният подход, при който не само отделният орган лекува, а целият човек. И това е, към което всички се стремим. Но за да консолидираме този резултат, за да го превърнем не просто във временно подобрение, а в нова норма на живот, трябва да разберем един последен, но най-важен принцип. Изминахме дълъг път заедно. От развенчаването на мъртвото зеле от магазина до създаването на холистична лечебна система, каквато са я познавали нашите предци. Спомнете си историята на инженер Игор, който не само е излекувал стомаха си, но и е възстановил радостта си от живота. Това е крайната цел. Не просто елиминиране на симптом, а възстановяване на пълнотата на битието. Нека сега съберем всички тези ценни знания в една единствена, сияйна картина. Представете си дърво. Корените му са здраво черво, което възстановяваме с помощта на живо зеле според канона на Авицена. Запомнете: правилната сол, без оцет или захар. Това е основата на основите. Стволът на това дърво е нашият начин на живот. Подхранваме го с чиста вода и правилната храна, печени ябълки и кореноплодни зеленчуци, премахвайки отпадъци като захар и бяло брашно. Помагаме му да диша с дълбоко диафрагмено дишане. Задвижваме соковете му с прости ходения и сутрешни вибрационни упражнения. Клоните на това дърво представляват нашето психоемоционално състояние. Ние ги предпазваме от бури от стрес, като издишваме тревожността и си лягаме навреме, за да може хормонът мелатонин да излекува всички рани.

И плодовете? Плодовете – това е вашето здраве, енергия, бистър ум и дълголетие. Виждате ли, всичко е свързано. Не можете просто да се грижите за корените, като пренебрегвате ствола и клоните. Само в единството се ражда истинската сила. Сега нека погледнем към бъдещето. Какво ще се случи с вас, ако направите тази система част от живота си?

Първият месец е основно прочистване. Тялото ви ще се адаптира. Може да изпитате лек дискомфорт или може би известно прочистване през кожата или червата. Не се тревожете. Това е освобождаването от всичко, което се е натрупвало с години. До края на първия месец ще забележите първите ясни подобрения. Храносмилането ще се нормализира, ще имате повече енергия и сънят ви ще се подобри. Следващите 3-6 месеца са цялостно пречистване.

Тялото, пречистено от боклука, ще започне да възстановява увредените структури, а хроничното възпаление ще отшуми. Ще забележите, че ставите ви са станали по-гъвкави, кожата ви по-чиста, а кръвното ви налягане по-стабилно. Това е времето, когато се полага основата за дългосрочно здраве. А какво ще се случи след една година? След година последователна, спокойна практика, няма да разпознавате себе си. И не само болестите ще изчезнат; чувството ви за себе си ще се промени. Ще започнете да усещате тялото си, да разбирате неговите сигнали и да придобиете вътрешна увереност и спокойствие. Ще спрете да се страхувате от болести, защото ще знаете, че ключът към здравето е във вашите ръце и това е само началото на вашата трансформация.

Но сега ще разкрия последната тайна, която ще засенчи всичко предишно. Спомнете си, в самото начало говорих за конспирация на фармацевтичните компании, за това как те нямат полза от вашето здраве. Така че, най-мощният удар, който можете да нанесете на тази система, не са протести или гневни писма. Най-мощният удар е да станете здрави, да станете живо доказателство, че скъпата им химия е ненужна. Когато вашите съседи, приятели и роднини видят как сте се променили, как изглеждате по-млади, как сте се преобразили от вечно болен и уморен човек в енергичен и радостен, те ще ви попитат: „Как го направихте?“ И оттам започва вашата мисия. Вие не просто сте се излекували; вие сте се превърнали в носител на знание, във фар за другите.

Споделете тази рецепта. Разкажете тази история. Поставете буркан с истинско, живо зеле на масата. Този прост жест ще бъде по-мощен от хиляда митинга. Вие задействате цветна реакция на здравето. Вие връщате изгубената мъдрост в света.

Авицена е писал: „Лекарят не е този, който лекува болести, а този, който учи как да ги избегнем.“ Днес всеки от вас получи диплом от тази древна школа. Получихте не просто набор от инструкции; получихте философия. Философия на уважение към тялото си, към природата, към мъдростта на поколенията. Това не е еднократно събитие; това е пътешествие. Пътешествие през целия живот. Ще има дни, в които ще искате да се откажете от всичко и да изядете парче торта. Не се обвинявайте. Просто се върнете на пътя си на следващата сутрин без фанатизъм, с любов и търпение към себе си. Нашите предци са знаели, че природата ненавижда бързането и насилието. Тя обича последователността и ритъма. Създайте си собствен удобен ритъм на здраве и той ще ви отведе до висоти, за които никога не сте мечтали.

Искам да ви разкажа последната история за жена, която е страдала от тежки мигрени през целия си живот. Лекарите вдигали рамене. Тя е преминала през всички кръгове на ада: от болкоуспокояващи до антидепресанти. Вече се е примирила със съдбата си. И така е започнала да използва тази система, не за главата си, а за стомаха си, който също не е бил в ред. Тя пи кисел зелев сок, дишаше и ходеше. Шест месеца по-късно дойде при мен и каза: „Докторе, не разбирам какво се случва. Нямам нито един пристъп от три месеца.“ Тя плака, но това не бяха сълзи от болка, а от освобождение. Сега е ясно защо, като прочисти червата и черния си дроб, тя елиминира токсините, които причиняваха съдовите спазми в главата ѝ. Тя не излекува мигрената; тя премахна причината ѝ.

Днес станахте свидетели на малка медицинска революция. Научихте това, което е било скрито и изопачено в продължение на векове.

 Започнете днес. Не го отлагайте за утре. Вземете глава зеле, нож, буркан и малко сол и извършете това малко тайнство. Почувствайте с ръцете си как се ражда животът. И помнете, всеки път, когато ядете това хрупкаво, живо и сочно зеле, вие не просто ядете; вие участвате в хилядолетна мъдрост. Вие благодарите на великия Авицена. Вие се превръщате в звено от златната верига, която ни свързва с нашите здрави и силни предци. И това наследство, което оставяте на децата и внуците си, ще бъде по-ценно от всяко съкровище. Бъдете здрави и помнете, това е само началото .

Източник: https://www.youtube.com/watch?v=5PyPfF3p82c

Превод: www.my-spirala.net

[1] Тандурът е традиционна керамична пещ (фурна) с форма на голям глинен съд или кюп, използвана предимно в кухните на Близкия Изток, Централна и Южна Азия (Индия, Афганистан и др.)