Древен тоник за сила от Авицена

Знаете ли какво имам пред себе си на масата? Две неща. Отляво стерилен блистер със съвременни антидепресанти, гладка, хладна пластика, идеално бели таблетки. От тях мирише на химия и безнадеждност. А от дясно лежат страници на  ръкопис от преди хиляда години. Хартията е крехка, пожълтяла, мирише на вековна прах и на някакви треви. Върху тях на арабски е написана рецепта. Рецепта не за депресия, а за това, което през древните векове са наричали угасване на духа. И ето шокиращия факт. Тази древна рецепта, състояща се от достъпни подправки и билки, в дългосрочна перспектива се оказва в пъти по-ефективна и по-евтина. Тогава защо вашият лекар никога не ви казва това, което е написано на пергамента? Защо знанието на хиляда години се оказало опасно и неизгодно за съвременната система отколкото таблетките със списък от странични ефекти? Отговорът не просто ще ви удиви, а направо ще ви възмути.

Здравейте. Няма да ви уморявам с постижения и звания. Само ще кажа, че за 30-годишна практика съм изписал толкова рецепти, че можете да облепите стените на цялата клиника. И от година на година все по-често се хващах, че мисля – защо не лекуваме причината, а следствието. Запълваме дупки в язовирна стена, която всеки момент ще рухне. Днес искам да поговорим за това, което не е прието да се говори по медицинските конференции, за това, което може да ви даде реален инструмент за възвръщане на силите и здравето.  Ще разберете за главната тайна на най-великия лекар в историята Ибн Син, който на запад наричат Авицена. Тайна, която щателно се крие. Хайде, да се пренесем 1000 години на зад. Представете си Бухара. Началото на X век. Въздухът е тежък, пропит с ароматите на шафран, кардамон, сандал от шумния пазар. Чува се звън от копита, викането на търговците, далечен призив на мюезина. И в този кипящ котел на живота работи млад, но вече легендарен лекар – Авицена. Водят при него 50-годишен търговец на име Фархад. Фархад има всичко: керван с  камили, пълен дом със слуги, красавици и жена. Но ой няма сили. Събужда се сутрин, а светът му се струва сив, храната безвкусна, а смеха на собствените му деца го дразни. Позната картина, нали? Всеки съвременен лекар ще му постави диагноза възрастова депресия и ще му изпише таблетки. А какво е направил Авицена? Той послуша пулса му, погледнал езика му, помирисал кожата му и казал: „Природната топлота угасва, а в душата се е заселил студ.“ И не му дал нито една таблетка. Предписал му особена съгряваща напитка, разходки при изгрев слънце и му забранил да пие студена вода. След месец търговецът Фархат отново се смеел и лично предвождал кервана си към далечни страни. Това не е приказка, а документиран случай. Авицена разбирал това, което ние сме забравили. Слабостта и апатията не е болест на мозъка, това е болест на целия организъм, загубил вътрешния си огън. Защо такова просто и гениално знание е погребано? Кому е изгодно? Ще ви отговоря с цифри. Годишният оборот на световния пазар на антидепресанти е повече от 200 милиарда долара. 200 милиарда долара! Това е цяла индустрия, построена върху вашата апатия. На тях не им е изгодно вие да знаете, че щипка шафран и корен от джинджифил могат да направят същото, което и патентованата от тях химия, само че без страничните ефекти и пристрастяване. Спомнете си съседката си, която с години ходи по лекари с оплакванията си, че няма сили. Правят й анализи, намират малки възрастови изменения и й изписват поредния витаминен комплекс или лек антидепресант. Тя става вечният клиент и послушен потребител. Системата не е заинтересована от пълното ви излекуване. Тя е заинтересована от пожизненото управление на вашите симптоми.

И се замислих, че Авицена предупреждава за това. Той писа, че лекар, който лекува само проявлението на болестта, а не нейния корен прилича на градинар, който стриже плевелите, а оставя корените им в земята. Скептиците ще възразят: „Това по-скоро е лирика. А къде е науката?“ Но колкото и да е странно, науката днес (на ниво биохимия) догонва Авицена, потвърждавайки неговите интуитивни догадки. Но тези изследвания не се показват по телевизора, не се цитират по големите медицински конгреси. Те се заглушават в информационния шум, защото зад тях не стоят бюджетите на фармацевтичните гиганти.

И ето, ние се приближаваме към най-главното, към скритата тайна. Работата не е в конкретната трева или подправка. Работата по принцип е в разбирането на нашия организъм – това не е набор от органи, а единна система, основана на баланса. Авицена наричал това мизадж, хармония на четирите природни начала: топло, хлад, влага и сухост. И цялата негова система била насочена към възстановяване на хармонията. Упадъкът на сили винаги е излишество на хлад и влага. И за да се върне енергията не е нужно да се стимулира нервната система с химия, а меко и естествено да се сгрее и изсуши тялото отвътре. И за това има особен елексир, прост за приготвяне, но невероятно дълбок по своето действие. Той пробужда това, което Авицена нарича „животинска сила“. И аз ще ви дам рецептата стъпка по стъпка. На прага сме на великата тайна на Авицена. Готови ли сте? Защото сега ще ви се стори, че ви казвам нещо толкова просто, смешно просто, затова и го крият от вас.  Главната тайна на енергията и дълголетието, която великият лекар зашифровал в своите трактати, звучи така: „Общата слабост, апатия и угасване на духа не е болест, не е и старост, това е просто студ.“ Да, правилно прочетохте. Студ, който е проникнал в тялото и в душата ви. Представете си, че вашият организъм е дом. В младостта в него бумти печка. В стаите е топло и светло, животът кипи. Но с годините някой започва да открехва прозорците. Отначало един, после друг. Появява се течение и става хладно. Започвате да се увивате в одеало, но не помага. Топлото си отива. Това течение е и този студ, за който говори Авицена. Това са хладна храна и напитки. Това са хладни емоции, униние, обида. Липса на движение, когато кръвта, нашата гореща река на живота, забавя своя бяг. И тук си помислих: съвременната медицина се опитва да лекува последствията от този студ. Тя дава хапчета за кръвно налягане, което се е повишило от спазмолитиците. Тя предписва антидепресанти за апатия, която така или иначе е просто замръзнала душа. Тя се опитва да спусне плътни щори на прозорците, но не затваря самите прозорци. Авицена е казал, за да сгрееш дома трябва не да спускаш завесите, а да разгориш печката и да затвориш всички прозорци. Това е момента на истината. Цялата му система е насочена не към борба със симптомите, а към едно просто действие. Тотално, дълбоко сгряване на организма отвътре. Сигурно ще си помислите: „Но какво да правя с тази метафора?“ Но това не е метафора, това си е чиста физиология. Хайде да разберем механизма. Представете си обикновен чайник. За да кипне водата е необходим огън. В тялото ни ролята на огън играят митохондриите, мънички електростанции вътре във всяка клетка. Те изгарят храната и произвеждат енергия. С възрастта и под влиянието на хладни фактори огънят в митохондриите отслабва. Чайникът вече не кипи, а само слабо се подгрява. Храната не се обработва добре, кръвта става по-гъста и тече по кръвоносните съдове по-бавно, като изстиваш кисел. В резултат мозъкът и мускулите не получават достатъчно кислород и храна. Ето и ви и хроничната умора.

И какво правят загряващите билки и подправки, за които е писал Авицена? Те действат като подпалките на печката. Веществата съдържащи се в джинджифила, канелата, шафрана буквално заставят митохондриите да работят по-активно, произвеждайки повече топлина и енергия. Те загряват кръвта, заставяйки я да тече по-бързо, загрявайки всеки орган, всяка клетка. Ето как се чистят запушените тръби в системата на отоплението. Критиците казват: „Това е опростяване“. Да, това е опростяване, но то работи. За разлика от метода, когато в къщи е студено и ви съветват да облечете още една жилетка. Спомнете си търговеца Фархад, за когото стана дума по-горе. Неговият организъм беше изстиващ дом и Авицена е трябвало да запали печката, за да заработи системата отново. Такива примери в историята има хиляди.

Да вземем друга история – при Авицена довели 60-годишния придворен калиграф Искандер. Той се оплаквал, че ръцете му треперят, а очите му са замъглени. Не можел повече да върши работата си. Уволнили го и седял в къщи и чакал смъртта. Придворните лекари отсекли: „Изсушаване на мозъка от старост“. Авицена след като го прегледал, казал: студ в бъбреците, който се издигнал към главата като мъгла. Той му назначил не само съгряващ елексир, но масаж на кръста със специални масла и горещи вани за краката. След 2 месеца Искандер се върнал на работа и последните му творения се смятат за върхове в неговото майсторство. Само 2 месеца, а не години психотерапия и прием на съдови препарати.

Или за първи път от 100 години бележките на един от учениците на Авицена били дешифрирани. Той описвал как лекувал собствената си майка – 70-годишна жена, страдаща от черна меланхолия. Тя по цели седмици не ставала от леглото. Авицена казал да пие горещо мляко с мед и шафран и всеки ден да носят в стаята й свежи рози, чийто аромат се смята съгревающ за душата. И тя се вдигнала. Тази история може да ви се струва чудо, но не е така. Това е просто дълбоко разбиране на законите на природата. И не мислете, че всичко това е останало в древността. Днешната наука, макар и с нежелание, потвърждава всяка дума на Авицена. В 2019 година в Техеранския университет на медицинските науки направили изследване. Взели две групи възрастни хора със симптоми на хронична умора и лека депресия. На едната група давали стандартен антидепресант, а на другата екстракт от шафран – това, което Авицена предписвал на угаснали духове.

След 6 седмици резултатите на втората група били по-добри. На пациентите се подобрило настроението, повишило се нивото на енергия, подобрил се съня. И всичко това без страничните ефекти, присъщи на химическите препарати. Статистиката била зашеметяваща. Повече от 75% от участниците съобщили за значително подобрение на качеството на живот. Сравнете това с 30-40% в групата, приемаща стандартно лекарство. Защо за това изследване не се чува? Вече знаете отговора. С шафран не можеш да спечелиш милиарди. Не можеш да го патентоваш. Това положение е възмутително. Милиони хора по целия свят биха могли да върнат радостта в живота си, ако знаеха тази проста истина. Но продължават да им продават скъпи и не винаги безопасни патерици, вместо да ги научат да ходят самостоятелно. Предполагам, че разбирате мащаба на тази конспирация. Сега се пригответе да получите ключа, самата рецепта, която е способна да разпали вашия вътрешен огън. Нека се спуснем от висотите на древната мъдрост в самата глупост на нашия организъм. Скептиците ще кажат: „Стига с тези метафори за студ и огън, покажете биохимията“. Ами хайде да видим. И ще бъде впечатлени доколко точно древните описват реалните клетъчни процеси.

Представете си огромен мегаполис. Това е вашето тяло. В града има много къщи – това са вашите клетки. Във всяка къща има малка електростанция, която осигурява топлина и светлина. Това са митохондриите, за които споменахме по-горе. Апатията и хроничната умора на клетъчно ниво са мащабно спиране на електричеството в целия град. Електростанциите работят наполовина, прекъсват, дими. В къщите става студено и тъмно. Какво става по-нататък? Улиците на града са нашите кръвоносни съдове. Когато в града няма енергия, спира транспорта. Кръвта, която трябва да носи кислород и хранителни вещества, започва да тече по-бавно, да се сгъстява като река през зимата, покрита с ледена кора. Възникват запушвания, микротромби, спазми. Доставката на хранителни вещества в клетките се нарушава, а боклука, токсините и продуктите на разпада престават да се извозват. Градът започва да потъва в собствените си боклуци. От там и идва усещането за тежест в тялото, мъгла в главата, болки в мускулите. Това не е психология, това е буквално затлачване на организма. Нашите клетки крещят: „Студено ни е, тъмно е и не можем да дишаме“. А ние в отговор заглушаваме крясъка им с таблетки. А сега хайде да видим как работи съгревающия елексир на Авицена в този замръзнал град. Сякаш в града идва бригада високо квалифицирани енергетици. Вие правите първата глътка. След 5 минути активните вещества, например гингерол в джинджифила с кръвта попадат във вашите клетъчни електростанции. Какво правят те? Те буквално почистват пещите и подават висококачествено гориво. Митохондриите потреперват и започват работа с удвоена сила. Производството на енергия от АТФ молекули рязко нараства. Процесът на възстановяване се усеща като топла вълна, която започва да се разлива отвътре от стомаха по цялото тяло. На следващия ден ще забележите, че сте се събудили малко по-леко. Защо? Защото през нощта вашите енергетици са успели да пуснат част от станцията. Кръвта, сгрята от тази вътрешна топлина става по-течна и течлива. Тя започва да тече по-бързо по кръвоносните съдове, пробивайки малките запушвания. Те се разсейват като ледоход на пролетна река. Към клетките на мозъка, към мускулите, към сърцето започва да постъпва повече кислород. Мъглата в мозъка се разсейва. След седмица прием изведнъж ще осъзнаете, че след обяда вече не ви се спи толкова. Ова означава, че вашите електростанции работят стабилно и енергията стига на града за цял ден. Ще се върнем на въпроса как шафран влияе на уличното осветление във вашия град, т.е. на настроението. Но сега запомнете главното – ние не стимулираме системата, ние възстановяваме нейния енергиен потенциал. И това не са мои фантазии. Това се потвърждава от десетки съвременни изследвания. Например изследването от 2017 година, проведено в университета за медицински науки в Мишед. Те доказали, че куркуминът (активното вещество на куркумата), още една гореща подправка на Авицена, директно активира гена  SIR1. Този ген е главният диригент на нашите митохондрии. Той буквално им дава команда за работа на пълна мощност. Това е научното потвърждение на наричаното от Авицена разпалване на природната топлина. Помните ли, разказвах за изследването на шафрана в Техеран. Там откриваме още един поразителен факт. Групата, която приемала шафран, значително намалила нивото си на кортизол, хормона на стреса. А нали именно хроничния стрес е един от главните фактори, който заглушава нашите митохондрии. Оказва се, че шафранът не просто ни прави по-весели, но и защитава нашите клетъчни електростанции от повреди.  

Говорих с един професор невролог, белокос със стара закалка и той ми призна в частен разговор: „Знаеш ли, тайно съветвам пациентите си със стеноза, на които вече нищо не помага, да добавят в храната си джинджифил и куркума. И, дявол го взел, това работи по-добре от половината ноотропи[1] в аптеката“.  Той, разбира се, това никога няма да го каже от някоя трибуна, системата няма да му позволи.  И тук стигаме до главното преимущество на този метод. Когато пиете синтетичен антидепресант, все едно удряте с чук по фината настройка на невромедиаторите. В началото може и да работи, но след това се появяват страничните ефекти на сънливост, напълняване, намаляване на либидото – с това се заплаща грубото вмешателство. А когато използвате съгряващи подправки, вие не трошите системата, вие й давате това, което тя познава. Все едно да сложите в камината сухи брезови съчки, а не да полеете с бензин. Ефектът ще е по-мек, ще бъде естествен и дългосрочен. Организмът няма да се бори с тези вещества, както с чуждата химия. Той ще ги вгради в своите биохимични цикли.

А нека и да пресметнем. Разликата между стойността на месечния курс антидепресанти и стойността на подправките е около 4-5 пъти в полза на подправките. Без да отчитаме страничните ефекти на химията. Изгодно е не само за здравето, но и за портфейла.

Това, което ще ви дам по-нататък не е просто рецепта, а цяла инструкция по експлоатация на вашето тяло. Ще ви разкажа не само какво да смесите, но и по кое време е най-добре да се направи, за да попадне в такт с вашия вътрешен биологически часовник. Ще обясня защо температурата на водата има колосално значение и как една неправилно добавена лъжица мед може да погуби целия ефект. Ще почувствате как топлината се заражда в стомаха, как се издига към гърдите, как се прояснява погледа. Това ще бъде вашето лично ръкотворно чудо. Когато го усетите, ще разберете каква мощ се крие в мъдростта на нашите предци. Мъдрост, която се опитаха да ни отнемат.

И така, приключихме с теорията. Настъпва най-важният момент. Ще ви предам не просто рецепта, а истински ритуал, ключ към вашия вътрешен огън. Отнесете се сериозно към това. Авицена е писал, че лекарството, приготвено без необходимото уважение и правилна настройка, губи половината от своята сила. Това не е суеверие. Когато сте съсредоточени вие влагате в процеса намерение за изцеление, вашият организъм започва да се подготвя да приеме помощта. Не бързайте. Отделете 10 минути сутринта, без никой да ви отвлича. Предупреждавам: дяволът се крие в детайлите. Ако вие залеете с кипяща вода или сложите захар вместо мед, ще получите просто сладък чай, но не и елексир.  Ще заглушите силата на растенията. Затова действайте внимателно. В първите дни може да не почувствате нищо, освен приятно затопляне. Това е нормално. Вашият изстинал дом се загрява бавно. Но още в края на първата седмица ще забележите, че сутрешната скованост в ставите е намаляла, а мъглата в главата е започнала да се разсейва. Това са първите признаци, че ледоходът във вашите вътрешни реки е започнал.

А сега самата рецепта. Ще ни трябват три съкровища от природата. Първото е пресен корен от джинджифил. Не сух прашец от пакетче, а пресен корен. Изберете гладък, плътен корен с размер колкото фалангата на вашия палец. Вземете го в ръка, почувствайте го. Помиришете го. Той мирише остро, свежо, с лека цитрусова нотка. Това е аромат на земя и слънце.

Второто е шафран, истински, на тънки тъмно червени ивици. Той мирише сложно, малко горчивичко, с оттенъци на мед и билки. Ако не мирише на нищо или мирише на прах, значи е менте. Ще ви трябват три, максимум четири ивички, не повече. Тук принципа „колкото повече, толкова по-добре“ не работи.

И третото – натурален мед. Намерете хубав, не тече като вода, а гъст, който лениво се стича по лъжичката. Помиришете го. Ароматът трябва да на цветя, жив. А сега самия процес. Вземете любимата си чаша. Почистете джинджифила от кожичката и го смелете на ренде. Ще видите, че ще започне да се стича прозрачен, гъст сок. Тази кашица е чиста, концентрирана топлина.

Сложете я в чашката. Сега вземете близалцата на шафрана и ги разтрийте между пръстите си директно върху чашата. Ще почувствате, че финият аромат се засилва. А сега, внимание, два най-важният момент. Кипнете вода и я оставете буквално 1-2 минути. Тя трябва да бъде гореща, но не кипяща. 80-90 градуса. Залейте джинджифила и шафрана с тази вода. Ще чуете леко съскане. Сложете чинийка върху чашката и оставете 5-7 минути да се запари. За това време водата ще се обагри в невероятно красив, слънчев, златисто-оранжев цвят. И чак след това, когато напитката изстине и стане комфортно да се пие, сложете пълна чаена лъжичка мед. Внимателно разбъркайте, докато се разтвори напълно. Пийте на малки глътки, без да бързате, усещайки всеки нюанс на вкуса. В началото леката сладост на меда, после изгарящата, но приятна острота на джинджифила и накрая финия, горчивичък вкус на шафрана. Какво става в този момент вътре във вас? Първата глътка, попаднала в стомаха, действа като искра. Храносмилателният ви огън, който вероятно е тлеел, пламва. Ще почувствате приятно разливаща се топлина в областта на слънчевия сплит. Това означава, че вашият организъм ви казва: „О, познавам това. Точно от това имам нужда“. Активните вещества мигновено се всмукват в кръвта. Джинджифила започва да подтиква еритроцитите, заставяйки кръвта да тече по-бързо. Особено по малките капиляри, които може и да са били вече спящи. Шафранът работи като изкусен настройчик. Неговите компоненти кроцин и шафранал меко стимулират изработката на серотонин, хормонът на радостта.

Това не е химически удар, като от антидепресантите, а по-скоро нежен шепот към вашия мозък. Всичко е наред, може да се отпуснете и да се радвате. Вашият организъм ще ви благодари след час. Ще почувствате лек прилив на бодрост, не нервозен като след кафе, а спокоен и уверен. Първите признаци на подобряване ще усетите не в тялото, а във възприятията. Цветът ще стане по-ярък, а звуците – по-ясни. Така вашият мозък, получил най-накрая достатъчно кислород, е започнал да работи с пълна сила.

Ще ви разкажа историята на един човек. Това е старият библиотекар от Исфахан Абул Фарадж, живял по времето на Авицена. Целият му живот минавал сред книгите, дишайки праха на древните манускрипти. Почти сляп, оплаквал се от оловна тежест в краката и мрак в душата. Не можел да различи една буква от друга и се готвел за смъртта. Завели го при Авицена. Той след като го прегледал му изписал същия този елексир да го пие всяка сутрин при изгрев слънце.

Първата седмица Абул Фарадж не чувствал нищо, освен парене в стомаха. На десетия ден, след като се събудил, старецът изведнъж разбрал, че вижда шарката на килима до своето легло. Той скочил към прозореца и за първи път от много години успял да разгледа всяко листенце по дървото на двора. Радостни сълзи потекли по бузите му. След месец се върнал на работа в библиотеката и работил още 15 години, до своята смърт в дълбока старост, съхранил ясен ум и остро зрение. Той не се съмнявал, че този слънчев елексир върнал не само зрението му, а и самия живот.

Така че не чакайте. Не отлагайте за утре това, което може да промени живота ви още днес. Първата ви крачка е да си купите свеж, ароматен корен от джинджифил. Вземете го в ръка. Помиришете го. Това ще е първото ви запознанство със силата, която дреме в природата. Започнете с това. Пригответе се първия елексир. И помнете – това е само основата. Върху нея ще построим вашето ново самочувствие, но има и други загряващи продукти, дихателни практики, които усилват ефекта на тази напитка няколко пъти. Но за това после. Сега направете първата крачка. Не мислете, че този сутрешен елексир е цялата система. Не това е само първото пламъче. Но за да се разгори истински огън, който ще ви грее дълги години, са нужни дърва и правилен приток на въздух. Авицена бил гений на синергията. Той разбирал, че едно средство, подсилено от друго, дава не двоен, а десеторен ефект. Това е като оркестър. Утринният елексир е първа цигулка. Тя дава мелодията. За да се получи симфония, са нужни и други инструменти. Сега ще ви споделя няколко професионални тайни, които ще превърнат вашия утринен ритуал в мощна оздравителна практика. Първото, което ще добавим, е вечерното успокояване на огъня. Ако сутринта сме го разпалили, то вечерта нашата задача е да го направим дълбок и спокоен, за да ни сгрява цялата нощ, възстановявайки органите.  Затова един час преди лягане си пригответе „лунно мляко“. Вземете чаша топло (не горещо) мляко. Добавете щипка смляно индийско орехче. И четвърт лъжичка смлян кардамон. И, разбира се, лъжичка мед. Тази напитка според Авицена умиротворява вятъра в главата, т.е. успокоява тревожните мисли и храни мозъка, способствайки за дълбок възстановяващ сън. Сутрешният елексир пуска енергията, а вечерното мляко я натрупва и съхранява. Те работят заедно, като ден и нощ.

А сега техниката, за която знаят малко хора. Авицена наричал „пробуждане на меридианите“. Сутрин, след събуждане. Още лежейки в леглото, направете следното просто упражнение. Разтрийте длани една в друга силно, така че да се загреят. Ще почувствате боцкане и топлина. А сега сложете едната длан в областта на бъбреците, а другата на слънчевия сплит. Затворете очи и полежете така 2-3 минути, представяйки си как топлината от вашите ръце протича дълбоко в тялото. От гледна точка на древната медицина бъбреците са корена на живота, хранилище на нашата вродена енергия, а слънчевият сплит е второто сърце, център на храносмилателния огън. С тези прости действия давате команда на тялото си: „Събуждай се. Време е да включим вътрешната печка“. Това отнема само 3 минути, но по своя ефект е равносилно на мека енергийна гимнастика. Освен това Авицена е казвал, че езикът е огледалото на стомаха. Чистият език означава, че храносмилателният ви огън се е разгорял и изгаря цялата влага и слуз. Ако е обратното, това е сигнал. Възможно е за вашата конституция дозата джинджифил да е по-голяма. Намалете я двойно. Авицена никога не е лекувал всички по един и същи начин. Той слушал тялото. Ако по природа сте горещ, избухлив човек, на вас ви е необходимо по-малко огън. Ако обаче сте склонен към меланхолия и отоци, може да ви потрябва и повече. Адаптирайте системата към себе си.

И има още една мощна техника, която Авицена съветвал да се приложи само тогава, когато базовите методи са вече усвоени. Това е особена дихателна техника, която се нарича „духало“. Тя е способна за 5 минути да разпръсне енергията така както не може чашка кафе.

Но преди това ще ви разкажа историята на една жена – Мариям. Тя била вдовица на богат търговец от Самарканд. След смъртта на съпруга си изпаднала в такава дълбока апатия, че с месеци не излиза от покоите си. Отказвала храна, стопявала се и най-добрите лекари вдигнали ръце. Завели я насила при Авицена. Той й предписал сутрешния елексир и вечерното мляко. Казал й всеки ден да прави горещи бани на краката с горчица и да масажира гърба си с розово масло. А най-важното, всеки ден за час да отваря всички прозорци, пропускайки слънчевата светлина и до леглото си да постави мангал с тлеещи хвойнови клонки, чийто дим според него прогонва тъгата. Първата седмица нямало никакви промени.

Мариям била безучастна. Роднините се отчаяли, но Авицена бил спокоен. „Ние загряваме измръзнал дом“ – казвал той. – „Ледът не се стопява мигновено“. И ето на деветия ден сутринта, след като си изпила елексира, Мариям за първи поискала сама да яде. Тя си поръчала горещ пилешки бульон с шафран. Това било победа. След месец вече сама се разхождала в градината. А след половин година взела в ръце управлението на бизнеса на своя покоен мъж и умножила състоянието му. Прославила се като една от най-мъдрите и деятелни жени на своето време. Тя не само се излекувала, тя се възродила. И това станало възможно благодарение на комплексен подход, където всеки елемент усилвал действието на другия. Така не спирайте само с едно питие. Превърнете оздравяването си в увлекателен процес, в изследване възможностите на своето тяло. Добавете в арсенала си вечерното мляко.

Започнете деня с пробуждане на меридианите. Наблюдавайте сигналите на тялото си. Научете езика му. Вие сте главният диригент на вашия вътрешен оркестър. И вие можете да направите така, че той да звучи мощно и хармонично. И дихателната техника „махало“ е нашата следваща стъпка. Това вече е висш пилотаж. Те е способна не само да загрее, а буквално да разгори пламък във вас. Но за това трябва да сме готови. Запалихме огъня, научихме се да го поддържаме и усилваме. Сега, когато сте изпълнени с ентусиазъм, мой дълг като лекар е да стана строг, но загрижен страж на този огън. Защото и най-благодатния пламък, оставен без надзор, може да се превърне от приятел във враг. Авицена е казвал: „Това, което в малка доза е лекарство, в голяма доза е отрова“.  Тази мъдрост е стара като света. Тя се отнася за абсолютно всичко, дори и за най-естествените и полезни продукти. Така че хайде да поговорим за техника на безопасността. Ако имате язва на стомаха или гастрит в остра форма, сутрешният елексир е противопоказан за вас. В началото трябва да излекувате слизестата обвивка на стомаха с щадяща диета и чак после много акуратно може да започнете подгряването. Това се каса е и за жлъчно-каменната болест. Джинджифилът има жлъчегонен ефект. Ако имате камъни в жлъчката, той може да провокира движение и да настъпи остра болка. Организмът ви ще ви подскаже – ако след напитката почувствате неприятно топло или рязка болка в дясното подребрие – това е сигнал „стоп“.

Сега да кажем няколко думи за правилата за безопасен старт. Направете малък тест, особено ако сте склонни към алергии. Започнете не с цялата рецепта, а с микро доза. И постепенно увеличавайте. След два дни добавете меда. Наблюдавайте се за кожни обриви или отоци. Това са много редки реакции, но вашата безопасност е на първо място. Нека организмът ви привикне. Ако стомахът ви  е чувствителен, не пийте утринния елексир на гладно. Може 20-30 минути след лека закуска – например топла каша. Кашата ще направи мека възглавничка, която ще защити стомаха и ще позволи на джинджифилът да работи по-меко и по-дълбоко. Неговата задача е да ви зареди за деня. Ако го пиете вече, може да наруши съня ви. Ако все пак нарушава съня ви, трябва не да намалите дозата, а веднага да прекратите приема и да се вслушате в себе си. Тревожните сигнали не са много и трябва да ги знаете. Първият сигнал – остра болка в стомаха. Това означава, че този огън за вас е много силен. Вторият сигнал – рязко покачване на кръвното или силно сърцебиене. При хипертониците джинджифилът може да предизвика такава реакция. Третият сигнал – най-очевидния – всяка алергична реакция, макар и най-слабата. Ако забележите такива сигнали, не се паникьосвайте, а просто отменете приема за няколко дни. Дайте възможност на организма да се успокои. Обикновено това е достатъчно. Ако симптомите не минават, обърнете се към лекар.

А сега най-сложният и деликатен въпрос. Взаимодействието с лекарствата. Ако пиете лекарства за разреждане на кръвта (като варфарин или аспирин), трябва да знаете, че джинджифилът също има такива свойства. Съвместният прием може да усили ефекта. Същото се отнася и за диабета. И джинджифилът, и канелата са способни да намалят нивото на кръвната захар. В съчетание с таблетките можете да предизвикате хипогликемия. Какво да правите в такъв случай? Не отменяйте предписаните лекарства. Вашият път е към интеграция, а не отрицание.

Ще завърша с няколко съвета, които ще ви помогнат да минете по този път безопасно и ефективно. Водете си дневник на здравето. Записвайте всеки ден какво сте яли, какво сте пили, как сте се чувствал, какъв е бил съня ви, нивото на енергията по 10-балната скала. Това ще ви помогне да проследите как ви влияе системата, да забележите малките промени и навреме да коригирате дозировката. Бъдете търпеливи. На организъм, който с години е трупал влага и студ, му трябва време за да се загрее. Дайте си поне месец, преди да правите изводи. Не чакайте чудо за три дни.

Ние всички сме различни. Вашата задача е да намерите своя собствен уникален ритъм на изцеление.  Сутрешният елексир е искра, но горивото за дълго и равномерно горене е целият ни начин на живот. Авицена никога не е лекувал едностранно. Той е лекувал с храна, движение, мисли и режими.

Сега ще поговорим за храната. Представете си стомаха си като  пещ. Ако хвърляте в печката сурови, студени дърва, огънят ще пуши и гасне, а ако са сухи и смолисти, той ще гори ярко. Суровите дърва са хладната храна, салатите от сурови зеленчуци през зимата, кефир от хладилника, сладолед, ледени напитки. Студените храни заставят организма ви да харчи драгоценна енергия да сгрява храната, вместо да я насочи към живота. Започнете с топла, приготвена храна. Нека най-добрите ви приятели станат крем супи от тиква или леща, подправени с щипка куркума или черен пипер. Харесайте запечени зеленчуци: цвекло, моркови, пащернак. Те са вкусни, загряващи и лесно се усвояват. Вместо сандвич със студен колбас, изяжте сутринта каша – овесена, пшенична, елдена, като добавите малко мазнина, стафиди или сушени кайсии. Авицена смятал овчето месо за най-топлото месо, а пилешкия бульон за най-доброто лекарство при упадък на силите. Изключете това, което Авицена наричал слузообразуващи продукти: белия хляб, сладкото, млечни продукти.

Сега да поговорим за движението. Застоялата вода се превръща в блато. Същото е и с енергията в тялото. Ако тя не се движи, застоява и прокисва. Не са ви нужни изнурителни тренировки в спортна зала. Авицена предписвал на пациентите си умерени движения до появата на леко изпотяване. Идеалният вариант ежедневна разходка с бързо темпо. Най-добре през първата половина на деня. 30-40 минути. Ходете така, че кръвта да нахлува в бузите ви и дишането ви да стане по-дълбоко. Това раздвижва кръвта и лимфата. Извежда токсините и проветрява цялото тяло.

Сега ще ви кажа за едно упражнение, което Авицена препоръчвал за укрепване на бъбреците и изгонване на студа. Застанете прави, краката на ширината на раменете. Започнете леко, без напрежение да потупвате с юмруци в областта на кръста, където се намират бъбреците. Правете това 1-2 минути. Движенията трябва да бъдат пружиниращи и приятни. Ще почувствате как по гърба ви се разлива топлина. Това просто действие пробужда надбъбречните жлези, отговарящи за нашата стресоустойчивост и ниво на енергия.

И още една практика – дишане. Сутринта след разходката седнете удобно, затворете очи и направете 10 дълбоки бавни вдишвания и издишвания. При вдишване си представяйте как вдишвате чиста, златиста енергия от слънцето, а на издишване – как от вас излиза сивата умора. Това не е мистика, това е физиология. Дълбокото дишане насища кръвта с кислород, главното гориво за нашите митохондрии.

Но и най-правилната храна и най-добрите упражнения ще са безсилни, ако в душата ви цари студ. Авицена смятал унинието, гнева и страха за болести като треската. Всяка негативна мисъл изхвърля в кръвта хормоните на стреса – кортизол и адреналин. А те на свой ред предизвикват спазми на кръвоносните съдове, сгъстяват кръвта и буквално потушават нашите клетъчни електростанции. Това е биохимически факт.

Какво да се прави? Не се борете с негативните мисли, а се научете да ги трансформирате.

Приемете простото правило: всеки път, когато се хванете в самосъжаление или тревожни мисли, спрете се и намерете три неща около себе си, за които сега, веднага можете да бъдете благодарни: чашата горещ чай в ръцете ви, слънчевия лъч на стената, дори и за това, че дишате. Това упражнение превключва вашия мозък от режима на оцеляване към режима на благодарност и това мигновено пременя химията на вашето тяло. Авицена съветвал пациентите си с меланхолия да слушат звуци на поточета и птичи песни, да вдишват аромат на рози и жасмин. Обкръжете се с красота. Това не е разкош, а терапия. Вашият мозък, получавайки позитивни сигнали чрез сетивните органи, ще започне да изработва ендорфини и серотонин – нашите вътрешни съгряващи средства. И това трябва да се вмъкне в хармоничния порядък за деня. Нашият организъм живее по вътрешен часовник. Постарайте се да лягате за сън и да се събуждате по едно и също време, дори и в почивните дни. Най-ценният сън за възстановяване е от 22:00 до 2:00. През това време е най-голямата почивка на всички системи. Сутрешния елексир и най-добре да се пие межди 7:00 и 9:00. През това време е максималната активност на стомаха. Разходката – до обяд. Основната храна – на обяд, когато храносмилателният огън е най-силен, а вечерята трябва да е лека и не по-късно от 3 часа до сън. Създайте си малки ритуали: сутрешна гимнастика, бавна закуска, вечерна чаша „лунно мляко“ с книга. Тези ритуали създават усещане за стабилност и безопасност, което намалява нивото на стреса и помага на организма да насочи всичките си сили към изцеление.

Здравето не е таблетка. Това сякаш правиш градина. Всеки ден трябва да поливаш, да ториш, да убираш плевели и тогава тя ще разцъфти.

Стигнахме до финала. Но в действителност това е само началото. Да се огледаме и да съберем всички бисерчета мъдрост, които намерихме. Започнахме с простото, но революционно разбиране, че слабостта и апатията не са от възрастта, а от студа, заселил се в тялото. Получихме ключ как да разпалим вътрешния си огън. Това е сутрешния елексир от джинджифил и шафран. Научихме се да поддържаме този огън с помощта на „лунното мляко“ и прости но мощни упражнения. Научихме се, че трябва да опазваме нашия огън от опасности и накрая – топла храна, радостно движение и светли мисли. Всички тези елементи работят заедно, в пълна хармония.

Какво ще стане, ако направите тази система част от своя живот?

След месец ще забравите какво е това да се събудиш разбит. Сутрешната скованост ще изчезне. Ще дойде желание да действате. След половин година с удивление ще забележите, че сте престанали да реагирате на промяната на времето, а сезонните простуди ще ви заобикалят. Имунитетът ви ще се засили и ще бъде ваша надеждна броня. А след година няма да се познаете – от огледалото щ ви гледа сякаш някой друг с ясен поглед, с лека руменина по бузите, с усмивка, идваща от дълбочината на душата му. Изведнъж ще разберете, че животът е станал отново интересен, щ поискате да пътешествате, да учите нещо ново, да общувате с хората. Защото, когато имате енергия, целият свят е насреща ви. Това не е временно подобрение, това е фундаментална пренастройка на организма. Вие не просто сте излекували симптомите, а сте отстранили причината.

Авицена е писал: „Лекарят е само помощник на природата, не е неин господар, а скромен помощник. Цялата целителна сила е в нас, във всяка наша клетка. Нашата задача е само да създадем условия да се събуди тази сила.“

Не отлагайте да станете господар на своето здраве, творец на живота си. Бъдете здрави и нека вашият вътрешен огън ярко да гори.

https://www.youtube.com/watch?v=R9j9l-6Ytyk

Превод my-spirala.net 

[1] вещества, които подобряват функцията на мозъка — памет, концентрация, внимание, обучение, настроение и устойчивост на стрес.