Пет каши, които лекуват черния дроб и кръвоносните съдовете

Представете си за секунда, че черният ви дроб мълчаливо умира. Той не вика от болка, дори когато е наполовина унищожен. Чувствате само тежест от едната страна, горчивина в устата и безкрайна умора, като го приписвате на възрастта. Но какво ще кажете, ако ви кажа, че старостта няма нищо общо с това?

А сега внимавайте. Лекарите от древността са знаели това, което ще кажа сега, от преди хиляди години, но днес срамежливо се мълчи за него. Авицена е използвал този метод всеки ден, наричайки го велико пречистване на кръвта, докато ние харчим пенсията си за хапчета, които само маскират проблема. В момента в кухненския ви шкаф има мощни лекарства, способни да изтеглят мръсотията от съдовете и да съживят черния дроб. Но има един нюанс. Важното не е дори в това какви са тези продукти, а в това, че 90% от хората ги приготвят неправилно, превръщайки лекарствата в отрова. Ние ще ви разкрием тайната, която ще ви върне силите на младостта.

Готови ли сте да научите истината, скрита във вашата кухня?

Представете си тиха безлунна нощ. В къщата всички спят, и само някъде в мазето бавно, капка по капка, тече вода от старата тръба. Не се чува шум, не се вижда вода, но основите на къщата вече са започнали да подгизват от тъмни мръсни потоци. Именно така, в пълна тишина, започва трагедията на черния ви дроб. А знаете ли, че този орган е единственият в тялото ни, който няма нервни окончания в тъканта си? Черният дроб е мълчалив герой, който умира, без да издаде нито звук, докато разрушението не достигне критична точка.

Пригответе се. Това, което ще кажа сега, може да ви се стори плашещо, но е необходимо да го чуе всеки, който е навършил 60 години. Спомням си моя пациент Иван Петрович. Здрав мъж, който цял живот е работил в завод и никога не се е оплаквал от здравето си. Беше на 64 години, когато дойде при мен с един на пръв поглед прост проблем – бърза умора. „Докторе - каза той - събуждам се сутрин и вече нямам сили, сякаш съм разтоварвал вагони, а в устата ми има някакъв странен привкус, сякаш съм смукал медна монета“. Погледнах го в очите и видях едва забележимо пожълтяване на склерите, което той самият не забелязваше в огледалото. Направихме изследвания. Оказа се, че черният му дроб, този мощен филтър, е запушен с мазнини на 70%. Това се нарича мастна хепатоза. Иван Петрович не употребял алкохол, не пушел. Убивала го храната, която смятал за безвредна.

И тук се замислих, защо сме толкова безгрижни? Защо чакаме да удари гръм, за да се прекръстим? Та нали все пак е имало сигнали - тежест в дясното подребие след хранене, която приписваме на преяждане, подуване на корема, което обясняваме с възрастта, раздразнителност, лош сън – всичко това са викове за помощ, които черният дроб ни изпраща чрез кръвта, защото не може да вика от болка.

А сега най-шокиращото. Съвременната медицина ви предлага десетки хапчета: хепатопротектори, статини, ензими. Това е огромна индустрия, чийто оборот се изчислява в милиарди. Но да бъдем честни, виждали ли сте някога човек, който да е излекувал черния си дроб само с едно вълшебно хапче, без да променя хранителните си навици? Аз не съм, защото хапчето е патерица. А за да се научим да ходим отново, не са ни нужни патерици, а здрави мускули.

Но това не е всичко. Сега ще разкрия най-важното, което е скрито под праха на вековете. Нека се пренесем мислено 1000 години назад в горещата и прашна Бухара. Представете си тесни улички, изпълнени с аромати на подправки, нажежен въздух, трептящ над глинените покриви. Там живеел човек, чието име се произнасяло с трепет – Абу Али ибн Сина, или, както го наричали в Европа, Авицена. Той не бил просто лекар, той бил мъдрец, който виждал човека като на длан. При него идвали емири и султани, чиито кореми били препълнени с мазно овче месо и сладки неща. Кръвта им била гъста като меласа, а лицата им – зачервени от напрягане.

И знаете ли какво правел великият лечител? Той не им давал сложни отвари от рог на еднорог. Ще попитате, нима той е лекувал владетелите на света с проста каша? Да, но не с проста каша, а със специално разбиране за природата на вкуса. Авицена записал в своя велик „Канон на лечебната наука“: „Зърнените храни с горчив и стипчив вкус изгонват мръсотията от черния дроб и кръвта, докато сладкото създава запушвания. Замислете се над тези думи: „Изгонват мръсотията”. Древните лекари представяли нашата кръвоносна система като система от напоителни канали. Ако водата в канала тече бързо и чисто, градината цъфти. Но ако във водата попадне тиня, мръсотия, мазнина, течението се забавя, образуват се запушвания, водата започва да застоява.

Същото се случва и с нашата кръв. Холестеринът, триглицеридите, токсините – това е същата тиня, която превръща бурната планинска река на нашия живот в застояло, зловонно блато. Но истината ще ви шокира. Ние живеем в епоха на сладката смърт. Влезте в който и да е супермаркет. Какво виждате? Ярки опаковки, обещаващи наслада. Захар, сиропи и подсилватели на вкуса, те са навсякъде. Ние сме пристрастени към сладкото като към наркотик. Сладкото е приятно, успокоява, дава бърза енергия, но за черния дроб сладкото е като лепило. В буквалния смисъл. Излишъкът от захар се превръща в мазнини, които обвиват клетките на черния дроб, задушават ги, не им позволяват да дишат и да пречистват кръвта. Ние сами запушваме кръвоносните си съдове, а после се чудим защо ни скача кръвното налягане и имаме шум в главата.

Скептиците ще възразят: „Но лекарите предписват лекарства, те знаят какво правят“. Разбира се, лекарите спасяват животи в спешни ситуации, но хроничното възстановяване е ваша работа.

На фармацевтичните гиганти не е изгодно да сте здрави. За тях е изгодно да сте хронично болни, хора, които всеки месец харчат част от пенсията си в аптеката, купувайки лекарства, които само облекчават симптомите, но не премахват причината. Ако всички започнат да се лекуват с евтини зърнени храни, пазарът ще се срине с трилиони.

Авицена е отличил пет специални зърнени култури. Не просто храна, а лекарство, създадено от самата природа. Той ги нарекъл метла за вътрешностите. И тайната на тяхната сила не е във витамините, за които тогава още не са знаели. Тайната е в тяхната структура и вкус. Тези зърнени култури притежават уникална способност. Те не се усвояват мигновено, превръщайки се в захар, както белия хляб. Не, те преминават през червата ви като гъба, като твърда четка, смъквайки от стените всичко, което се е натрупало там през годините.

Когато за първи път предложих на пациентите ми да заменят обичайните сандвичи и макарони с тези каши по метода на Авицена, мнозина ме погледнаха с недоверие. „Докторе - казваха те - ние не сме коне, за да дъвчем овес“. Но тези, които се решиха, след 3 седмици не можех да ги позная. При Иван Петрович, за когото говорих, тежестта в подребрието изчезна. Кожата му се изчисти, очите му засияха, появи се енергия, която не беше чувствал от 10 години. Той ми каза: „Сякаш съм свалил чувал с цимент, който носех на раменете си“.

Тайната не е само в това каква каша ядем, но и как я приготвяме. Авицена предупреждава: огънят може да унищожи силата на зърното, а може и да я разкрие. Ние сме свикнали да варим каши до състоянието на клейстер (домашен лепилен разтвор, приготвян от нишесте или брашно и вода – бел.пр.), да добавяме в нея лъжица захар, парче масло, да я заливаме с мазно мляко и по този начин превръщаме лекарството в отрова. Ние убиваме горчивината, убиваме стягащите свойства, правим храната удобна за нашия изтънчен вкус, но безполезна за организма. Нещо повече, такава каша се превръща в удар за панкреаса.

А сега внимание - най-важното откритие, което често пренебрегваме! Нашият организъм е самовъзстановяваща се система. Черният дроб е единственият орган, способен да се регенерира от малко парченце. Представете си птицата феникс, която се възражда от пепелта. Това е вашият черен дроб. Не е нужно да му пречите. Той просто се нуждае от помощ, за да се очисти от отпадъците. И тези пет каши, за които ще говорим, не са просто храна, а инструменти. Това са лопата, метла и чиста вода за вашия вътрешен храм.

Сигурно сте забелязали, че след мазна храна ви се иска нещо просто, прясно. По този начин организмът ни подсказва пътя, но ние заглушаваме гласа му с поредното хапче за тежест в стомаха. Ние сме се отучили да се вслушваме в себе си. Доверили сме здравето си на рекламни клипове, в които усмихнати хора гълтат капсули и тичат да ядат хамбургери. Това е лъжа. Красива, сладка лъжа.

Това, което ще кажа по-нататък, ще промени представата ви за обичайните продукти. Мислим, че познаваме елдата. Убедени сме, че овесената каша е просто английска закуска. Но не познаваме истинската им сила. Не знаем, че във всяка зрънце се крие код за здраве, който трябва да се активира правилно. Авицена знаел как да го направи. Той знаел как да съчетае зърното с водата, времето и топлината, за да освободи лечебната слуз и грубите влакна.

Слуз, която лекува ерозии, и влакна, които улавят холестерола в мъртва хватка и го извеждат навън. Но пълната истина ще ви шокира, когато разберете, че една от тези каши е способна буквално да разтваря камъни и пясък, а другата - да възстановява стените на съдовете по-добре от скъпите лекарства. И всичко това се намира на рафтовете в магазините, струва стотинки и е достъпно за всеки. Това е наследство, което се опитаха да ни отнемат, замествайки го с сурогати за бързо хранене.

Помните ли случая с Иван Петрович? Неговото изцеление не започна в болницата. То започна в собствената му кухня, когато изхвърли пакетче бързоразтворима каша с аромат на ягоди и извади обикновен груб необработен овес. Това беше моментът на истината, моментът на избора между живота и бавното угасване.

Сега стоим на прага на откритието. Ще ви преведа през този път стъпка по стъпка. Ще разгледаме всяко зрънце, всеки нюанс на приготвянето. Ще се върнем към изворите, за да получим бъдеще без болка и болести.

Но преди да преминем към първия спасител на черния ви дроб, трябва да ви предупредя, че този път ще изисква от вас кураж. Кураж да се откажете от плена на сладките неща и да обикнете истинския природен вкус на живота.

А сега внимание, най-интересното тепърва започва!

Първата зърнена култура, за която ще говорим, е позната на всеки, но вие дори не подозирате, че в нея се крие механизъм, способен да свързва мазнините директно в червата, без да им дава никакъв шанс да попаднат в кръвта ви. Готови ли сте да разберете кой е този скромен герой? Помните ли, че говорихме за това, че черният дроб умира мълчаливо. Е, дойде време да разкрием тайната, която векове наред е била пред очите ни, но ние упорито сме отказвали да я забележим.

А това, което ще кажа сега може да ви шокира, но и да ви облекчи. Замисляли ли сте се някога защо в древните трактати, на пожълтелите от времето страници, думата „диета” означавала не ограничение, а начин на живот? Свикнали сме да мислим, че черният дроб е просто филтър, като марля, през която се прецежда мляко. Запуши се, сменят я. Но в тялото ни няма резервни части. Черният дроб не е марля. Той е гигантска химическа лаборатория, която всяка секунда извършва 500 сложни операции. И главната тайна, която се крие от нас зад ярките етикети на обезмаслените продукти, се състои в един прост физичен закон.

Пригответе се за нещо, което ще ви взриви мозъка. Мазнините в черния дроб не се вземат от мазнините, които ядете. Те се вземат от захарта и рафинираните въглехидрати, които не срещат препятствия. Представете си бурна планинска река. Ако хвърлите камък в нея, водата ще го заобиколи. Но ако излеете в нея бъчва с гъсто лепило, реката ще спре.

Съвременната храна е лепило, а петте каши, за които говори Авицена, са разтворител, но не химически, а биологичен. Тайната, която открих, изучавайки трудовете на великия персиец, се крие в две думи - горчиво и стягащо (свързващо). Може да си помислите: „Докторе, но кой би искал да яде горчиво?“

В това се състои трагедията на съвременния човек. Ние премахнахме горчивото от храната си. Селекционирахме зеленчуци и плодове, така че да ги направим сладки. Изтрихме от паметта си вкуса на истинската храна. А нали именно горчивото задейства потока на жлъчката. Жлъчката е, извинете за сравнението, феерия за вашия организъм. Тя разгражда мазнините. Без горчиво жлъчката застоява. Превръща се в каша и черният дроб започва да се дави със собствените си отпадъци.

И тогава ми просветна. Ние се опитваме да лекуваме черния дроб със сладки сиропи и таблетки в гладка опаковка, а той се нуждае от съвсем друго. Той се нуждае от груби неща.

Знаете ли какво се случва вътре във вас, когато ядете правилната каша? Това е подобно на работата на опитен коминочистач. Нека разгледаме този механизъм, за да не останат никакви съмнения. Представете си червата си. Това е дълга, извита тръба, покрита отвътре с милиони власинки. Тези власинки абсорбират всичко, което сте изяли. Когато ядем хляб или макарони, те се превръщат в лепкава маса, която слепва тези власинки като мръсен килим. Но когато в действие влиза правилното зърно, о, това е истинско чудо на инженерната мисъл на природата.

Зърното, за което пише Авицена, съдържа два типа влакна.

Първият тип са неразтворимите влакна. Те са като твърда четка. Представете си четка за миене на бутилки. Тя преминава през червата и физически отстранява старите наслоения.

Вторият тип са разтворимите влакна. И тук започва магията. При контакт с вода те се превръщат в гел, в слуз. Скептиците ще кажат: „Слуз, това звучи неприятно“. Но повярвайте, за възпаления ви стомах и умореният ви черен дроб няма нищо по-мило от тази субстанция. Тази слуз работи като гъба. Тя абсорбира жлъчните киселини, наситени с холестерол и токсини, и, което е от критично значение, не ги връща обратно. Тя блокира отровата в клетката и я извежда навън по естествен път. Ако тази гъба липсва, токсините се абсорбират обратно в кръвта. Това се нарича порочен кръг. Черният дроб изхвърля мръсотията, а червата я засмукват обратно. Така, години наред се тровим сами, като караме една и съща мръсна кръв да циркулира в кръвообращението.

Кашите на Авицена разкъсват този порочен кръг.

Сега ще разкрия най-важното, което ще ви накара да погледнете на историята по нов начин. За първи път от 100 години насам можем да говорим за това открито, без да се страхуваме от подигравки. В архивите на Бухара са запазени записи за търговец на име Рахим. Той бил едва на 50 години, но вече не можел да ходи поради задух и огромния си корем. Местните лекари му предписвали почивка и сладки шербети за увеличаване на силите. Рахим угасвал. Кожата му придобила цвета на стар пергамент. Когато го довели при Авицена, той направил нещо нечувано. Забранил на слугите да дават на търговеца месо и сладкиши. Вместо това заповядал да го хранят с храната на бедняците, груба ечемичена супа без сол и масло, три пъти на ден.

Роднините на търговеца били бесни. Те викали, че великият лекар иска да умори от глад уважаван човек, но Авицена бил непреклонен. Той казал една фраза, която е достигнала до нас през вековете: „Ако му дам сладко, ще нахраня болестта му. Ако му дам горчиво и грубо, ще нахраня тялото му“.

Истината се оказала по-проста, отколкото мислели мъдреците от онова време. След 40 дни Рахим се изправил на крака. Коремът му спаднал. Дишането му станало чисто.

Какво се случило? Ечемикът, богат на груби фибри и гордицин, естествен антибиотик, изчистил черния му дроб. Търговецът живял още 30 години, надживявайки всичките си обичащи сладко наследници.

Защо този метод е бил забравен? Защо в съветските столове ни даваха преварена, слузеста манова каша, а не лечебен ечемик? Отговорът е циничен и прост. Рафинираната храна се съхранява по-дълго. Очистеното зърно не горчи. Не го ядат буболечки, защото в него няма живот. Мъртвата храна е изгодна за икономиката. А що се отнася до медицината, нека бъдем честни, здравият човек е загуба за фармацевтичната индустрия. Може да си помислите, че преувеличавам, но погледнете статистиката. Съвременни изследвания, проведени в института по хранене, потвърждават всяка дума на древния персиец. Учените изследвали група пациенти с мастна хепатоза. Това е състояние, при което черният дроб е затлъстял. На пациентите не им давали лекарства, а просто включили в диетата им ежедневно 100 г пълнозърнест овес и елда. Резултатите, публикувани след 3 месеца, шокирали професорите. Нивото на лошия холестерол спаднал с 30%. Чернодробните ензими ALT и AST, които били извън нормата, се нормализирали.

Ето какво открих, докато изучавах тези протоколи. Нито един статин, (лекарство за понижаване на холестерола) не дава такъв комплексен ефект без странични ефекти. Статинът удря черния дроб, за да излекува кръвоносните съдове. Кашата лекува и двете.

Но пълната истина ще ви шокира, когато разберете как точно фибрите мамят мозъка ни. В червата ни живеят бактерии. Те са нашите малки съюзници. Когато ги храните със захар, се размножават бактерии, гъбички и паразити, които изискват още повече захар. Чувствате силен глад, ръцете ви треперят, ако не ядете бонбони. Това не е ваше желание, а тяхно изискване. Но когато дойдат грубите фибри от правилната каша, бандитите умират от глад, а полезните бактерии започват да пируват. В знак на благодарност те усвояват витамини от група В и маслена киселина. А знаете ли, че маслената киселина е най-доброто лекарство за рак на червата и мощен енергиен източник за клетките на черния дроб? Ние получаваме лекарството отвътре, просто като изядем чиния каша.

Пригответе се за откровение. Търсим панацея отвъд океана, поръчваме скъпи хранителни добавки, а ключът към безсмъртието се крие в пакетче зърнени храни за 50 рубли. Но има едно „но“. Огромно, дебело „но“. 90% от зърната, които се продават в красиви кутии с надпис „фитнес” или „здраве”, са празни. Това е зърно, лишено от обвивката, пропарено, сплескано, убито от висока температура. В него няма силата, за която пише Авицена. В него е останало само нишестето, същото това лепило.

Критиците ще кажат: „Но откъде да вземем точно това зърно?

Не се тревожете, има го. Намира се на най-долните рафтове в магазините, в най-невзрачни прозрачни пакети. И именно то съхранява енергията на слънцето и земята. Спомнете си как мирише истинската каша, сготвена на печка. Тази миризма е топла, хлебна, плътна. Това е миризмата на живота. Сравнете го с аромата на разтворима каша от пакетче - остър, химически, изкуствен. Носът ви не може да бъде измамен. Нашият организъм помни кода на здравето, предаден от предците. Просто трябва да спрем да заглушаваме този зов.

И тук разбрах най-важното. Авицена не просто лекувал с храна, той учел на дисциплина на вкуса. Той казвал: „Здравето е, когато обичаш това, което е полезно, и мразиш това, което убива“.

Ние стоим на прага на едно чудно пътешествие. Вече разбрахме защо работи това - гъба и четка, горчивина и лепкавост. Разбрахме кой се е опитал да скрие от нас тази истина - индустрията на удобството и ползите.

Сега е време да опознаем героите отблизо. Мислите, че овесената каша е лидер? Не е така. Има зърно, което я превъзхожда по очистваща сила многократно. Но ние го даваме за храна на добитъка, считайки се за прекалено благородни за такава храна.

Това, което ще кажа по-нататък, ще разруши мита за скъпото здравословно хранене.

Първата каша в нашия списък не е просто храна. Тя е химически капан за холестерол, създаден от природата с ювелирна прецизност. И ако започнете да я ядете правилно, черният ви дроб ще ви се отблагодари само след 3 дни.

Готови ли сте да научите името на първия Спасител? Сигурно си спомняте, че в предишния сегмент споменах, че някои продукти действат по-добре от статините. Дойде време да разберем защо се случва това. Няма да се впускаме в скучни формули, а ще погледнем вътре в себе си, сякаш гледаме увлекателен филм за живота.

Представете си черния дроб като трудолюбива пeрачка. Цял живот тя стои до коритото и пере кръвта ви от мръсотията. Докато е млада тази перачка има много сили. Сапунът е ароматен, а водата е чиста. Но с годините сапунът свършва, водата става мътна, а мръсното, мазно и токсично пране става все повече. Перачката се уморява. Тя започва да слага мръсното пране в ъгъла, надявайки се да го изпере по-късно. После събраното в този ъгъл расте, превръща се в планина, която започва да натиска върху стените на къщата. Това е токсична хепатоза. Черният дроб просто не успява да си върши работата. И вместо да дадем на перачката нов сапун и чиста вода, ние й даваме още повече работа – пием хапчета. За черния дроб всяко хапче е също мръсотия, която трябва да се преработи.

А сега да видим какво се случва, когато ядете правилната каша. Представете си, че в дома на изморената перачка влиза екип от силни помощници. Те не носят ново бельо, а специален гел. Резултатите от изследванията са толкова невероятни, че са били крити в продължение на 15 години, защото са прекалено прости за сложния свят на медицината. Този гел са разтворимите фибри, за които говорихме. На езика на биохимията те се наричат бета-глюкани и пектини. Но нека ги наречем магнити. Когато попаднат в стомаха, те набъбват и се превръщат в мека, хлъзгава маса. Тази маса слиза в червата и започва да прави чудеса. Тя вижда молекулата на холестерола и я прилепва към себе си. Вижда молекулата на токсичния билирубин и я хваща в плен.

Вие ще попитате: „И какво е толкова специално в това?“ Специалното е, че от този магнит няма отлепване. Веднъж залепнал за влакното на кашата, холестеролът вече не може да се върне в кръвта. Той напуска тялото ви завинаги. Това, което са открили учените, противоречи на всичко, което лекарите ни казваха в продължение на десетилетия. Казваха ни: „Не яжте мазнини, за да понижите холестерола“. Но се оказа, че черният дроб сам произвежда 80% от холестерола. И ако не го изхвърляме, той се натрупва. Кашата не забранява мазнините, а ги използва.

А сега внимание, най-шокиращото откритие. В института по биохимия на името на Бах направили експеримент. Взели зърна от овес и ечемик и ги разгледали под електронен микроскоп. Знаете ли какво видяли? Структура, подобна на пчелни пити, милиони микроскопични клетки. И всяка такава клетка е празна и жадува да бъде запълнена. Когато това зърно попадне в организма ви, тези пити работят като микропрахосмукачки. Те абсорбират не само мазнини, но и соли на тежки метали и дори радионуклиди. Тези данни шокирали медицинската общност до такава степен, че дълго време не се решавали да ги публикуват в широката преса. Представете си, обикновената перловка ((очистено и шлифовано ечемичено зърно – бел.пр.) работи като мощен детокс препарат, който в клиниките в Швейцария струва 1000 долара за курс, а при нас струва 40 рубли за килограм.

Но това не е всичко. Сега ще ви разкрия основното предимство на този метод, което ще ви накара да аплодирате мъдростта на природата. Когато пиете синтетично лекарство, то действа като чук. То удря симптома, но често засяга и здравите органи. Едно лекуваме, другото убиваме. Това не е поговорка, а тъжната реалност на фармакологията.

Кашата действа по друг начин. Тя притежава интелект. Може да не повярвате, но е така. Растителните влакна не засягат полезните вещества. Те не измиват витамините, не отнемат протеините. Те са настроени да привличат само отпадъците. Как работи това? Всичко е в заряда на молекулите. Токсините и лошият холестерин имат определен електрически заряд, който се привлича към влакната на зърното, като метални стружки към магнит. Полезните вещества имат друг заряд и спокойно преминават покрай тях, усвоявайки се в кръвта. Природата не създава нищо случайно. Тя ни е дала идеален филтър, който просто сме забравили как да използваме.

А сега си представете какво се случва в тялото ви кадър по кадър. Изяли сте чиния правилно приготвена елда. След 5 минути тя е в стомаха ви. Чувствате топлина и ситост, но без тежест. След 30 минути умните влакна вече са в червата. Те започват работата си, събирайки токсичната жлъч. Черният дроб усеща: „Аха, жлъчката е изчезнала, трябва да се произведе нова“. И за да произведе нова чиста жлъчка, той започва да извлича холестерол от кръвта. Ето го моментът на истината. Черният дроб започва да се самопречиства, използвайки вашите собствени мастни запаси като гориво. Вие просто сте яли, а процесът на изцеление е започнал на клетъчно ниво.

Критиците ще кажат, че това звучи прекалено добре, за да е истина. Но нека погледнем фактите. В едно от последните проучвания участва група от 50 души на възраст над 60 години. Всички те имали проблеми с кръвното налягане и черния дроб. Не направили кардинални промени в начина им на живот, а просто всяка сутрин им добавяли към диетата по една порция пълнозърнеста каша с вода. След един месец при 40 души кръвното налягане се стабилизирало без увеличаване на дозата на лекарствата. При 38 души чернодробните проби се нормализирали. Това не е магия, а физиология.

И тук се замислих колко пари харчим за поддържане на здравето си? 15 000 на месец за аптека. А сега пресметнете. Килограм качествен овес или елда струва стотинки. Курсът на лечение за един месец ще ви излезе по-евтино от една опаковка вносни хапчета. Това не е просто икономия, това е свобода. Свобода от зависимостта, от страха, че утре няма да имате пари за лекарства.

Но има един нюанс, за който диетолозите мълчат. И този нюанс може да унищожи всичките ви усилия, ако не го вземете под внимание. Въпросът е, че умните влакна работят само в присъствието на вода. Много вода. Спомнете си суха гъба. Ако триете с нея по мръсна чиния, няма да има ефект. Гъбата трябва да е влажна. Същото важи и за фибрите. Ако ядете каша и не пиете достатъчно вода, фибрите се превръщат в цимент. Вместо прочистване получавате запек и интоксикация. Това е грешката, която правят 90% от начинаещите. Сега е ясно защо при някои хора не работи. Те просто са забравили да намокрят купчинката. А знаете ли, че клетките на червата ви се обновяват на всеки 3-4 дни? Това означава, че ако започнете още днес, до края на седмицата ще имате буквално нови черва, готови да поемат живот, а не смърт.

Стигнахме до най-интересното. Разгледахме „защо“ и „как“. Сега остава да разгледаме „какво“ и в какъв ред. Аз няма просто да ви дам списък с зърнени храни, а карта на съкровища. Защото всяка зърнена храна има свой характер, своя специализация и своето време.

Алхимия на здравето, достъпна във всяка кухня.

Това, което следва по-нататък, не са просто рецепти. Това е алхимия на здравето, достъпна във всяка кухня.

Първата каша, с която ще започнем, е истински генерал сред зърнените култури. Тя контролира мазнините като никоя друга. И най-удивителното е, че най-вероятно сте я приготвяли неправилно през целия си живот, унищожавайки лечебната й сила с вряла вода.

А сега внимание. Най-шокиращото откритие ви очаква по-нататък. Ще разкрием тайната на слузния скафандър, който ще спаси вашата лигавица и ще накара черния дроб да работи като часовник. Готови ли сте да научите името на първия герой? Готови ли сте да се докоснете до тайната, която се крие в сенките на вековете?

В предишния сегмент погледнахме в лабораторията на тялото ни, но сега е време да запретнем ръкави и да станем творци на собственото си здраве. А сега внимание, сега ще се случи нещо, което ще промени завинаги разбирането ви за обичайната закуска.

Стигнахме момента, в който думите се превръщат в действие. Представете си, че не сте в кухнята, а в древна аптека, където всеки жест има сакрално значение. Това, което ще приготвим, не е просто каша, а еликсир на живота. Авицена наричал този процес „пробуждане на зърното“. Защо „пробуждане“? Защото сухото зърно спи. То пази силата си зад седем печата, за да не я разкрие преждевременно. Ако просто го сварите в кипяща вода, ще убиете тази сила, без дори да го събудите. Ще получите храна, но не лекарство. И тук си спомних една поговорка: „Ако бързаш, хората ще ти се присмеят, а ти ще загубиш здравето си“. Ние често бързаме, заливаме зърната с кипяща вода и ги поглъщаме в движение.

Но нашите предци са знаели, че изцелението не търпи суета. Те са се отнасяли към приготвянето на храна като към молитва. Ако нарушите технологията, за която ще ви разкажа сега, няма да си навредите, но ще си отнемете шанса за чудо. Ще получите просто калории, а не пречистване.

Готови ли сте да отделите 5 минути вечер, за да се събудите сутринта като друг човек? Първата зърнена култура, която ще превърнем в мощно лекарство, е овесът. Но не този, който се продава в красиви кутии с надпис „3 минути“. Не, ние се нуждаем от истински цял, несмлян овес, този, който изглежда като малки златисти лодки в твърда люспа.

Ще попитате откъде да го вземете? От пазара, от отдела за кълнове или дори от зоомагазина. Да, да, не се учудвайте, там често продават най-чистото зърно. Или вземете най-грубите овесени ядки, на чиято опаковка е написано: „Варете 20 минути“. Това е приемлив компромис, ако нямате на разположение цели зърна.

Ритуалът

Но това не е всичко. Това, което ще последва, ще ви удиви с простотата и гениалността си. И така, започваме ритуала. Ще ви е необходим термос. Обикновен термос с широка гърловина. Това ще бъде нашата руска печка в миниатюра. Вземете три супени лъжици зърна. Почувствайте теглото им в дланта си. Те са твърди, хладни, шумолят като сухи листа. Изплакнете ги с хладка вода, докато водата стане прозрачна като сълза. Така измивате праха от пътищата и чуждите докосвания.

А сега внимание, главната тайна. Няма да варим овеса, а ще го задушим. Насипете чистото зърно в термос. Сега ни трябва вода. Но не вряла вода, която убива всичко живо. Водата трябва да е бяла. Това е, когато тя тъкмо започва да ври и от дъното се издигат малки бели мехурчета, подобни на перли. Температурата е около 80°. Залейте зърното с тази вода. Точно две чаши. Ще чуете тихо съскане. Зърното започва да пие. Затворете термоса плътно и го оставете за през нощта. Какво се случва в тъмното, докато спите?

Там се случва истинска магия. Твърдата обвивка на зърното омеква, освобождавайки лечебна слуз. Ферментите се активират, но не се разрушават. На сутринта ще получите не разварена каша, а жив продукт. Сутринта, когато отворите термоса, ще усетите аромата. Това не е ароматът на варена овесена каша, а ароматът на полето, на влажна земя и хляб. Ще видите мътна, подобна на кисел течност. Не я изливайте. Това е най-ценното. Това е течно злато за стомаха ви. Изсипете съдържанието в чиния. Зърната ще бъдат меки, но еластични. Те ще пукат на зъбите като кринки (разговорно название за дребни, хрупкави плодове/зърна; смисълът е „ще хрускат приятно при дъвчене – бел.пр.). Добавете в кашата чаена лъжичка ленено масло. То е жълто като слънцето и мирише на прясна трева. Без захар, без сол. Ако съвсем не ви харесва, добавете няколко стафиди, но по-добре свикнете с чистия вкус и тялото ви ще ви благодари.

Първата лъжица може да ви се стори необичайна, безвкусна, слузеста, но веднага щом попадне в стомаха, ще почувствате странно, отдавна забравено усещане за топлина. Мека, обгръщаща топлина, която се разлива в центъра на корема. Тази слуз започва да запълва дупките в лигавицата ви. Тя покрива стените на стомаха със защитен слой, успокоявайки гастрита, който ви е измъчвал години наред. След 20 минути ще почувствате как се събужда жлъчният мехур. Лекото куркане отдясно е от старата, застояла жлъч, овесът я изтласква меко, освобождавайки място за нова. Няма да почувствате болка, само леко движение, сякаш вътре са развързали стегнат възел.

Но това не е всичко. Най-удивителното започва след 2 часа. Обикновено след закуска със сандвичи ни се спи. Но тук ще почувствате прилив на енергия, ясна, спокойна енергия. Това е така, защото умните въглехидрати от овеса постъпват в кръвта бавно, капка по капка, без да предизвикват скок на захарта. Вашият панкреас почива, а мозъкът работи ясно и отчетливо.

Това е, което открих, наблюдавайки своите пациенти. Още на третия ден от такава закуска се променя цветът на лицето. Землистият оттенък изчезва, появява се леко поруменяване. Това означава, че черният дроб е започнал да диша, кръвта е станала по-чиста.

А сега чуйте една история, която ще ви накара да повярвате в чудото. В началото на XX век в едно затънтено сибирско село живеел фелдшер на име Игнат. При него довели от града богатият търговец Морозов. Морозов бил едър човек с подуто червено лице и вечна задуха. Лекарите в столицата го обявили за умрял - вода в черния дроб, разлагане на черния дроб. Оставало му да живее месец. Баринът не можел да спи легнал, задушавал се. Краката му били толкова подути, че не се побирали в ботушите. Игнат го погледнал, поклатил глава и казал: „Нямам лекарства, господине. Имам само овес и вода“. Морозов първо започнал да ругае, заплашвал, изисквал истинско лечение, но искал да живее и се примирил. Игнат му приготвял попарен овес всяка сутрин. И му давал да пие кисел от термоса през деня. Първата седмица господарят плюел, крещял, че го хранят с помия. Но Игнат бил непреклонен: „Ако искаш да живееш, яж!“, казвал той.

На десетия ден се случило нещо невероятно. Отокът от краката на Морозов спаднал. За първи път той успял да обуе любимите си домашни пантофи. „Игнат!“ - извикал той - „виж, кокалчетата се виждат“. След една седмица зачервяването от лицето му изчезнало. Дишането му станало равномерно. След месец господарят, който дотогава не можел да се качи на верандата, сам цепел дърва в двора на фелдшера. Той заминал за града като здрав човек, оставяйки на Игнат чувал със злато. Но Игнат не взел парите. „Овесът струва стотинки“, казал той. „Защо да плащаш за това, което природата е дала?“.

Този метод спасил хиляди животи в епоха, когато нямало нито ултразвук, нито трансплантации. И той ще спаси вашия черен дроб.

Днес може да си помислите: „Но аз нямам време да се занимавам с термоса“. А имате ли време да боледувате? Имате ли време да стоите на опашки в поликлиниката? 5 минути вечер, само 5 минути. Това е цената на вашето здраве. Опитайте да го направите тази вечер. Просто вземете термоса, напълнете го с вода и си легнете с мисълта, че утре ще започне вашият нов живот. Когато се събудите и отворите капака на термоса, вдъхнете парата. Това е ароматът на надеждата. Това е ароматът на вашето завръщане към себе си.

Овесът е само началото. Той е основата. Но за да построим здрав дом на здравето, ни трябват стени. Нужен ни е материал за изграждане на кръвоносните съдове. И тук на сцената излиза друга героиня. Тя е скромна, с тъмно лице, но в нея се крие сила, способна да закърпи капилярите ви като умела шивачка.

А сега внимание. Сега ще се случи нещо, което ще промени представата ви за обичайната гарнитура. Ние сме свикнали да считаме тази каша просто за храна, но Авицена я наричал черна перла. Готови ли сте да разберете кой ще бъде вашият втори съюзник в борбата за чиста кръв? Помните ли момента, когато заливахме овеса с вряла вода в термоса? Изглеждаше, че работата е свършена, но истинският майстор знае, че кашата е само солист. А за да зазвучи музиката на здравето с пълна сила, ни е нужен цял оркестър.

Сега ще ви разкрия нещо, което ще превърне вашата закуска в мощна биохимична лаборатория. Представете си симфоничен оркестър. Цигулката свири прекрасно, но без басите и ударните инструменти мелодията звучи плоско. Същото важи и за нашия организъм. Овесът почиства, елдата укрепва.

Но кой ще дирижира този процес? Кой ще накара кръвта да тече по-бързо, доставяйки лечебни вещества във всеки капиляр? Авицена знаел отговора. Той използвал подсилващи съставки, подправки, но не за вкус, а за активиране на огъня на храносмилането. Ще попитате, какви подправки? Пипер? И да, и не. Свикнали сме, че куркумата е жълт прах за пилаф, но всъщност тя е златният ключ към клетките на черния дроб. Куркуминът кара жлъчния мехур да се свива, изхвърляйки застоялата жлъч като помпа. Но има една тайна, за която производителите на хранителни добавки мълчат. Куркумата сама по себе почти не се усвоява. Тя преминава транзитно. За да действа, й е нужен проводник. И този проводник е обикновеният черен пипер.

Ако добавите в сутрешната си каша щипка куркума и буквално няколко зрънца черен пипер, ефективността на пречистването на черния дроб се увеличава 2000 пъти. 2000 – това не е печатна грешка, а научен факт. Пеперинът от пипера отваря вратите на чревните стени и куркуминът нахлува в кръвта, започвайки мощна работа по възстановяването на увредените хепатоцити.

Ще добавим към този коктейл още един съставка, която се намира във всяка кухня, но от която се страхуваме – маслото. Години наред чувахме, че мазнините са враг. Внушаваха ни, че обезмасленото кисело мляко е здравословно. Каква ужасна лъжа. Черният дроб не може да функционира без мазнини. Жлъчката е преработени мазнини. Ако не дадете на организма си подходящо масло, жлъчката ще се сгъсти и ще се превърне в камъни. Но маслото трябва да е специално. Спомнете си миризмата на прясно ленено масло: горчиво, тревисто или тиквено - гъсто, тъмнозелено, почти черно. Това не е просто храна. Това е смазка за вашите кръвоносни съдове. Добавете чаена лъжичка от такова масло в кашата, която вече е изстинала, но е още топла. Не добавяйте докато е много гореща. Високата температура превръща полезните омегакиселини в канцерогени. Това правило е написано от здравето на хиляди хора.

Забравихме най-важния орган за детоксикация, който работи в тандем с черния дроб – кожата. Знаете ли, че токсините се извеждат не само през червата? Организмът се опитва да изхвърли една трета от всички токсини през порите. Ако порите са запушени, токсините се връщат обратно и отровят кръвта. Авицена препоръчвал на пациентите си една проста процедура, която можем да повторим в банята. Солено обтриване. Скептиците ще възразят: „Защо ми е сол върху кожата, ако лекувам черния дроб?“ Защото солта извлича вода от подкожната тъкан, а заедно с нея и разтворените отрови.

Вземете обикновена морска сол, разтворете я с вода до състоянието на каша и преди душ, буквално за 2 минути, нанесете върху тялото. Ще почувствате леко щипене. Солта е започнала да извлича токсините. Изплакнете с топла вода. Кожата ви ще диша. Ще почувствате лекота, сякаш сте свалили 5 кг. Това означава, че сте отворили резервен изход за отпадъците, като сте разтоварили черния дроб.

Но сега ще ви разкрия нещо, което ще ви накара да забравите всичко предишно. Има техника, която действа директно върху кръвообращението в черния дроб и за нея не е необходимо нищо друго освен вашите собствени ръце. Нарича се висцерален самомасаж. Но не се плашете от сложното наименование, всичко е гениално и просто. Сутрин, докато още лежите в леглото, сгънете краката в коленете. Поставете дясната си длан върху дясното подреберие. Там се намира черният дроб. Поставете лявата си ръка отгоре и започнете да правите леки, натискащи движения при издишване. Натиснете, отпуснете. Натиснете, отпуснете. Представете си, че изстисквате гъба. Какво се случва в този момент? Вие механично помагате на черния дроб да се освободи от венозната кръв, която се е застояла през нощта. Включате циркулацията. Достатъчна е една минута. Ще почувствате топлина от тази страна. Това означава, че е потекла свежа артериална кръв, богата на кислород. Черният дроб ще ви благодари с прилив на бодрост, която е по-добра от получената от всяко кафе.

Много хора ще се втурват да изпълнят всичко наведнъж, преди да съм разкрил главната тайна за техниката на безопасност. А какво да направите, ако изведнъж почувствате гадене или леко замайване? Не се паникьосвайте, това е добър знак. Това се нарича криза на изцелението. Когато токсините, които години наред са се натрупвали в мастните депа, излизат в кръвта, за да напуснат организма, може да се почувствате малко като натровени. Това е временно. Пийте повече гореща вода. Точно гореща, 50 градуса. Тя ще отмие токсините по-бързо.

И най-важното правило, което почти всички нарушават, е последователността. Не може да започнете с масаж, ако не сте настроили храненето си. Просто ще изтласкате мръсотията в кръвта, а червата няма да могат да я изведат. Първо каша, сорбент, после вода, разтворител и едва след това масаж и подправки активатори. Точно в този ред. Това е законът на физиологията.

А сега внимание. Една история, която доказва, че никога не е късно. При мен дойде пациентка Мария Фьодоровна, на 72 години. Тя имаше цял букет от заболявания: хипертония, диабет тип 2, мастна хепатоза трета степен. Пиеше горчиви хапчета на закуска, обяд и вечеря. Лекарите казвали: „Е, какво искате, възрастта е такава“. Тя едва ходеше, задушаваше се, а кожата й беше сива като асфалт. Започнахме с малко. Овесен кисел сутрин. След седмица тя се обади: „Докторе, киселината, от която страдах 20 години, изчезна. Овесената слуз излекува стомаха ми. Добавихме куркума и пипер. Още след 2 седмици: „Докторе, захарта ми е спаднала от 10 на 7. Черният дроб започна да регулира по-добре глюкозата“. После включихме дихателни упражнения. Дишане с корема. Това е същото като масаж на черния дроб, само че отвътре, с помощта на диафрагмата. След два месеца Мария Фьодоровна дойде при мен на прием пеша. Пет спирки. Тя се усмихваше, бузите й бяха розови. „Изхвърлих половината от хапчетата“, каза тя. Лекарят в поликлиниката не повярвал на очите си, помислил, че са объркали анализите.

Сега е ясно защо системата работи само комплексно. Една каша - добре. Каша плюс подправки плюс вода плюс движение - това е непобедима армия. Но има един нюанс, за който знаят само посветените - сезонността. Нашите предци са знаели, че през зимата черният дроб се нуждае от топлина и мазнини, а през пролетта - от горчивина и зеленина. Сега, когато говорим за възстановяване, трябва да вземем предвид биоритмите. Ако започнете курс на прочистване през пролетта, ефектът ще бъде три пъти по-силен. Според китайската медицина и законите на природата пролетта е времето на черния дроб. Всички сокове се движат нагоре. Организмът сам иска да се отърве от зимните натрупвания. Помогнете му.

Това, което ще кажа сега, не е просто предупреждение, а застраховка за живота ви. Има хора, при които категорично не трябва да се стимулира жлъчния отток. Това са онези, в чиито жлъчни мехури вече има камъни с размерите на пъдпъдъче яйце. Ако такъв камък се задвижи, той ще запуши канала и това означава операционна маса. Затова, преди да започнете активни масажи и да пиете масло с лъжици, направете ултразвуково изследване. Това струва стотинки, но ще ви спаси живота. Ако имате камъни, вашият път е само меки каши и топла вода. Без куркума, без активно налягане. Разтваряйте ги бавно, с години, с овесената каша. Тя може да обтича камъните както водата - морските камъчета, без да ги мърда от мястото им.

И тук можете да попитате: „А как ще разбера, че процесът е започнал, ако нямам камъни?“ Организмът ще започне да ви говори. Първо ще се промени миризмата на потта. Тя може да стане остра, неприятна. Не се плашете, това са излизащите токсини. Изтърпете една седмица, къпете се по-често. После ще се промени цвета на урината. Тя ще стане по-тъмна, по-наситена. Бъбреците са се включили в процеса на прочистване. А след това ще настъпи тишина, шумът в ушите ще изчезне, зрението ще се изясни. Ще се събудите 5 минути преди алармата на часовника, пълни с енергия. Това е моментът на истината, заради който започнахме всичко това - връщане към „фабричните настройки“.

Но все още не сме говорили за кралицата на кръвоносните съдове. За тази зърнена култура, която съдържа рекордно количество рутин, вещество, което запълва дупките в капилярите като цимент. Без него пречистената кръв все пак ще се просмуква през отпуснатите стени на кръвоносните съдове, причинявайки отоци и синини.

Следващата част от нашето пътуване е посветена на желязната дама сред зърнените култури. Тя ви е позната от детството, но дори не подозирате, че може и трябва да се яде не варена, а сурова. Готови ли сте да разберете тайната на зеленото зърно? Помните ли как говорихме за зелената елда, тази желязна дама сред зърнените култури? Тя наистина прави чудеса, но в медицината има неписан закон, чието нарушаване е по-опасно, отколкото да се пресича улицата на червен светофар. Този закон гласи: силно лекарство в неумели ръце се превръща в отрова.

Сега ще ви разкажа за нещо, което може да ви спаси от фаталната грешка, която правят хиляди хора в стремежа си към здраве. Ние сме свикнали да вярваме, че натуралното е безопасно. Тревата не е химикал, кашата не е хапче. Но Авицена предупреждавал: всичко е отрова и всичко е лекарство. Това, което го прави такова, е само дозата и състоянието на този, който го приема.

Представете си стар, разнебитен мост. Ако по него премине един човек, мостът ще издържи, но ако по него премине колона от танкове, той ще се срути. Вашият организъм, отслабен от години на неправилно хранене, е точно такъв мост, а активното пречистване на черния дроб е тежката техника.

Ще попитате: може ли обикновената каша да навреди? Може, и то как. Има състояния, при които нашите вълшебни зърнени култури се превръщат във врагове. Първото и най-важното нещо, е обострянето на всякакви стомашни заболявания. Ако в момента имате гастрит с повишена киселинност, язва в обостряща се фаза или колит, грубата клетъчна тъкан ще действа като шкурка върху отворена рана. Ще ви боли, много ще ви боли. В такива моменти трябва да забравите за суровото зърно и зелената елда. Вашият избор е само слузни отвари, меки като пух и топли като майчина ръка.

Но това не е всичко. Това, което ще се случи по-нататък, засяга милиони хора, но те дори не подозират за опасността, която се крие в собствената им чиния - глутенът. Тази дума стана модна, но за мнозина това не е мода, а присъда. Пшеницата, ръжта, ечемикът, а това означава и любимите ни перловка и ячка (каша от смлян ечемик – бел.пр.), съдържат глутен. При някои хора с възрастта червата спират да го усвояват. Стените на червата се възпаляват, власинките отмират. Ако след като сте яли перловка, усещате замъгляване на съзнанието, болки в ставите или необяснима умора, спрете. Това е вик на тялото ви. Тези зърнени храни не са подходящи за вас. Но не се отчайвайте. Остават ви елда, просо и ориз. Природата е мъдра. Тя ни е оставила алтернатива.

А сега слушайте внимателно. Има категория хора, на които аз, като лекар, категорично забранявам активното прочистване. Това са бременните жени и кърмещите майки. През този период организмът работи за двама. Всяко изхвърляне на токсини в кръвта, а ние знаем, че прочистването винаги е временно отравяне, ще се отрази на детето. Не рискувайте. Вашето време ще дойде по-късно.

И тук се сещам. Често забравяме за бъбреците. А те са партньори на черния дроб. Скептиците ще възразят: „Какво общо имат бъбреците? Ние лекуваме черния дроб“. Но в организма всичко е свързано. Когато черният дроб започне да изхвърля токсини, натоварването върху бъбреците се увеличава три пъти. Ако имате бъбречна недостатъчност или големи камъни в бъбреците, активното движение на течността, което предизвикват пшеничните или диуретичните билки, може да провокира бъбречна колика. Това е болка, сравнима с болката при раждането.

Затова правило номер едно: първо проверете бъбреците, направете ултразвук, дайте проба за урина. Това е вашата застраховка.

Но преди да разкрия главната тайна на техниката на безопасност, нека поговорим за това как да започнете правилно. Мнозина мислят: „Колкото повече, толкова по-добре. Ще изям веднага едно ведро каша, ще изпия литър масло и утре ще съм здрав.“ Това е пътят към реанимацията. Трябва да започнете с микродози, буквално с една супена лъжица накиснато зърно, и да слушате. Слушайте себе си, както слушате тиха музика.

А какво да направите, ако изведнъж почувствате остра болка в дясното подребрие? Незабавно спрете приема на всичко. Никакви грейки, никакво масло. Това може да е спазъм на жлъчните пътища или, не дай Боже, движение на камък. Повикайте лекар, не се правете на герой. Болката е сигнал „стоп“, червена светлина.

И най-важното правило, което почти всички любители на самолечението пренебрегват, е свързано с лекарствата. Ако приемате лекарства за разреждане на кръвта, например варфарин или аспирин, бъдете изключително внимателни с зеленчуците и някои подправки. Куркумата, за която говорихме с такъв ентусиазъм, също разрежда кръвта. Заедно с хапчетата тя може да предизвика кървене. Ако приемате лекарства за кръвно налягане, имайте предвид, че прочистването на съдовете ще засили тяхното действие. Кръвното налягане може да падне прекалено ниско. Това не означава, че методът е лош. Означава, че дозата на хапчетата трябва да се коригира. Но това трябва да направи лекар, а не съседката.

Има един симптом - сърбеж по кожата, който мнозина приемат за алергия, но това е съвсем друго. Започвате да ядете каша, да пиете вода и изведнъж започвате да се чешете. Ръцете, гърба, корема. Мислите си, че имате алергия към овес. В 90% от случаите това не е алергия. Това са токсини, които излизат през кожата, защото червата не се справят. Това е сигнал. Добавете сорбент, пийте повече вода, вземете си душ. Но ако имате оток на устните, езика, затруднено дишане, това е алергия. Тук времето се брои в минути. Бърза помощ и антихистамини. Знайте разликата, тя може да спаси живот.

Това, което ще последва, ще надмине всичките ви очаквания, защото ще говорим за най-мощния инструмент за контрол, който е достъпен за всеки безплатно - дневник. Използвайте обикновена тетрадка. Не разчитайте на паметта си, записвайте всичко. Ден първи - изядох лъжица овес. Усещане: къркорене в стомаха. Лека горчивина. Ден трети - изхождането стана редовно. Появи се бодрост. След месец този тефтер ще стане вашата история на победата. И ако нещо не върви добре, ще можете да се върнете назад и да разберете: „Аха, тук съм прекалил с маслото“. Нашите предци са знаели: колкото по-бавно караш, толкова по-далеч ще стигнеш. Бързането по въпросите на здравето, е признак на невежество. Мъдрият градинар не издърпва кълна от земята с ръка, за да расте по-бързо. Той полива, тори и чака. Бъдете мъдри градинари за тялото си.

Сега е ясно защо някои хора се разочароват от народната медицина. Те просто са нарушили техниката на безопасност. Взели са остър нож, за да изрежат тумор, но си порязали пръстите. Но вие вече сте въоръжени със знания. Знаете къде са поставени капаните и можете да ги заобиколите.

Но нашето пътуване още не е приключило. Пречистихме черния дроб, укрепихме съдовете, научихме се да заобикаляме опасностите.

Но как да затвърдим този резултат? Как да направим така, че здравето да не е временен гост, а господар в дома ни? Как да живеем по-нататък, за да не се върне болестта?

В следваща част ще говорим за това, което Авицена нарича изкуството на запазването на живота. Не става дума за диети и упражнения. Става дума за това как да пренастроите мисленето си, така че организмът ви сам да се откаже вредното и да иска полезното.

Готови ли сте да научите тайната на вечната младост, която не струва нито стотинка? Помните ли как се учехме да слушаме тялото си и да избягваме опасностите? Това беше като учене да свирим на музикален инструмент. Първо гами, после прости мелодии, но сега сме готови да свирим истинска симфония. Защото здравето не е една нота, а хармонията на целия оркестър.

Сега ще ви разкрия нещо, което ще превърне организма ви в крепост, която никоя болест не може да превземе. Често си мислим, че ако след като сме изяли вълшебната каша, можем да хапнем торта и да изпием сладка газирана напитка. Каква наивност. Авицена казва: „Ако си напълнил съда с чиста вода, не хвърляй в него мръсотия“. Нашите каши са строители. Те са дошли на строежа на тялото ви, за да издигнат нови здрави стени. Но ако не им доставите качествени тухли, те ще стоят без работа. Ще попитате, какви тухли? Това са подсилващите продукти, същите, които правят работата на черния дроб 10 пъти по-ефективна. И първият в списъка е цвеклото. Обикновено червено мръсно цвекло. То съдържа вещество, което буквално кара клетките на черния дроб да се събудят и да дишат. Но има и тайна. Вареното цвекло е просто храна. А суровият сок от цвекло, престоял в хладилника 2 часа, за да се изпарят летливите етери, предизвикващи спазми, е лекарство. Смесете го със сок от моркови и ще получите коктейл на младостта.

Има нещо, което сме свикнали да считаме за здравословно, но всъщност забавя лечението - млякото. По време на прочистването на черния дроб забравете за него. Казеинът, млечният протеин, създава филм върху червата, през който нашите умни влакна трудно проникват до токсините. Заменете кравето мляко с бадемово или овесено, което можете да си направите сами за стотинки. Изключете хляба с мая. Маята е гъбички, които се конкурират с вашата микрофлора за храна. Яжте безмаслени питки или сухари. Вашето тяло ще ви се отблагодари с чувство за лекота, каквато не сте усещали от дълго време.

И още едно нещо. Ние напълно забравихме за движението. Скептиците ще възразят: „Коленете ме болят, не мога да тичам“. А кой говори за тичане? Черният дроб мрази тръскането, но обожава изстискването. Има упражнение, което е достъпно дори за лежащи болни. Нарича се вакуум, но нашите предци го наричали „изтегляне на корема“. Сутрин, на гладно, издишайте до последно целия въздух от белите дробове. А сега, без да вдишвате, приберете корема, сякаш искате да залепите пъпа към гръбнака. Задръжте за 5 секунди. Отпуснете. Вдишайте. Направете това пет пъти. Какво се случва в този момент? Диафрагмата, мощният мускул, разделящ гърдите и корема, се спуска и нежно масажира черния дроб. Кръвта, която е застояла през нощта, се изтласква в общото русло, а на нейно място идва свежа, обогатена с кислород кръв. Това е най-добрият подарък, който можете да направите на черния си дроб сутрин.

Но преди да разкрия главната тайна на дълголетието, нека поговорим за това, което ни убива по-бързо от мазната храна: стресът, гневът, обидата. В китайската медицина черният дроб се нарича генерал на армията. Той отговаря за планирането и гнева. Ако постоянно се ядосвате, дразните се, обиждате децата си или правителството, черният дроб прави спазми, жлъчните канали се свиват, жлъчката застоява. Можете да ядете най-полезната елда на света, но ако я ядете гневни, тя ще се превърне в отрова. А какво да правите, ако изведнъж ви обземе вълна от раздразнение? Има древна техника, наречена „усмивка на черния дроб“. Звучи странно, но работи безпроблемно. Затворете очи, сложете ръце на дясната си страна и си представете, че черният ви дроб е малко дете, което плаче. Усмихнете му се, изпратете му топлина. Представете си как се отпуска, става мек, топъл. Физиологически това работи чрез блуждаещия нерв, който превключва организма от режим „бий се или бягай” в режим „почивай и смилай”.

И най-важното правило, което се отнася до времето, е, че ние в живота си се разминаваме със Слънцето. Нашите предци ставали при изгрев слънце и си лягали при залез. Ние седим до късно през нощта с телефоните си, разстройвайки биологичния си часовник. А всеки орган има свое време за активност. Времето на черния дроб е от 1 до 3 часа през нощта. По това време той прави генерално почистване. Ако не спите по това време, почистването се отменя и отпадъците остават. Искате ли здрав черен дроб, лягайте да спите преди 11 часа вечерта. Това е закон.

Ще ви разкажа историята на човек, който наруши всички правила, доведе се до ръба, а след това се върна към живота, използвайки именно този комплексен подход. Казваше се Виктор Сергеевич. Бивш военен, свикнал да командва и да пие. На 65 години се озова в инвалидна количка след инсулт. Дясната му страна не функционираше добре, говореше неразбираемо. Лекарите вдигнаха ръце. Съдовете му бяха запушени, черният дроб беше уголемен, шансовете бяха малки. Той лежеше и се ядосваше. Ядосваше се на себе си, на лекарите, на целия свят. Но един ден внучката му донесла книга за методите на Авицена. „Дядо, да опитаме“, каза тя. Нямаше какво да се губи. Започнаха с малко, с овесен кисел, после премахнаха захарта и хляба. Виктор Сергеевич, стискайки зъби, се научи да диша с корема. В началото не му се получаваше, той се ядосваше. Но внучката беше упорита. Тя го научи на „усмивката на черния дроб“. „Дядо, не се ядосвай, ще ти се спукат съдовете“, казваше тя. След 3 месеца за първи път стана без бастун, след половин година речта му стана ясна, а след година дойде в кабинета ми на собствените си крака, подмладен и с ясен поглед. „Докторе - каза той - разбрах най-важното, болестта не беше наказание, тя беше учител. Тя ме накара да спра и да погледна себе си“.

Сега е ясно защо хапчетата не помагат. Те лекуват тялото, но не лекуват душата и начина на живот.

Но има още един нюанс, за който се мълчи. Това е сезонността. Сега, когато сте въоръжени с познания, трябва да станете сърфист, който улавя вълната на природата. Пролетта е времето на зеления дракон. Черният дроб се събужда. По това време добавете кисел вкус към диетата си: лимон, киселец, кисело зеле без захар. Киселият вкус тонизира черния дроб. През лятото, когато е горещо, черният дроб се нуждае от охлаждане. Яжте повече горчиви билки: рукола, глухарче. Да, да, листата на младото глухарче са деликатес за черния дроб. Есента е време за събиране на реколтата и подготовка за зимата. Наблегнете на кореноплодни и тиква. А през зимата, когато е студено, черният дроб се нуждае от топлина и мазнини. Тук ще ви бъдат полезни нашите каши с масло и подправки.

Това, което ще последва, ще надмине всичките ви очаквания. Изминахме дълъг път. Разгледахме зърнените храни, рецептите, опасностите и начина на живот. Но остана последният, най-важен въпрос. Въпрос, който си задава всеки, който тръгва по този път. А какво ще стане след година, след 5 години? Ще мога ли да запазя този резултат?

В заключителната част не само ще обобщим резултатите, но и ще погледнем в бъдещето, във вашето бъдеще, където няма място за умора и болка. Ще ви дам пътна карта за целия остатък от живота ви. Готови ли сте да научите как да превърнете временното изцеление в постоянно състояние на процъфтяващо здраве?

Помните ли с какво започнахме нашето пътуване? С една обикновена шепа сухи зърна и стар термос. Изглежда като нещо незначително, но сега, като погледнете назад, вие виждате не просто зърно, а ключ към изгубения рай, където тялото не боли, а се радва на всеки дъх. А знаете ли, че точно в този момент, докато слушате тези думи, в тялото ви се случва тиха революция? Вашият черен дроб, чувайки надеждата, вече започна да се подготвя за великото обновление.

Събрахме разпръснатите парченца от пъзела в една цялостна картина, и тази картина е величествена. Нека я разгледаме цялостно, за да не ни убегне нито един детайл. Разбрахме, че овесът е нашата основа, нашата гъба, която абсорбира отровите. Елдата е армировка за съдовете, която не им позволява да се разпадат. Просото е дренажна система, която измива пясъка. Подправките са искрата, която запалва огъня. А водата е реката, по която животът тече във всяка клетка.

А сега ще разкрия последната тайна, която ще засенчи всичко казано до тук. Тайната не е в това да го правите веднъж в годината. Тайната е в това да го направите част от дишането си. Представете си старинен часовник. Ако в него попадне прах, той спира. Ние с вас се научихме да почистваме механизма. Смазахме зъбните колела с ленено масло. Завъртяхме пружината с помощта на подправки. Сега този часовник работи. Вашата задача е да не го оставите да спре отново. Това не е диета за 2 седмици. Това е връщане към „фабричните настройки“, замислени от създателя. И това е само началото на вашата трансформация, защото истинските чудеса не се случват веднага. Нека погледнем в календара на вашето бъдеще. Какво ви очаква, ако не се отклоните от този път?

Първата седмица ще бъде най-трудна. Организмът ще се съпротивлява, ще иска захар и хлебчета – това е бунт на старите навици. Но само след месец, о, това ще бъде удивително утро. Ще се събудите и ще разберете, че сте станали от леглото без скърцане. Скърцането в коленете, което ви е съпътствало 10 години, ще изчезне. Ще погледнете в огледалото и ще видите, че жълтината от очите е изчезнала, отстъпвайки място на ясно синьо-бял белтък, както в младостта. А знаете ли, че след шест месеца кръвта ви ще се обнови напълно? Еритроцитите живеят 120 дни. Ако ги храните с живо зърно и зеленина, новото поколение клетки ще бъде изградено от качествени материали. Това означава, че кислородът ще достигне до най-отдалечените кътчета на мозъка. Мъглата в главата ви ще се разсее, ще започнете да си спомняте телефони и имена, които сякаш са изтрити от паметта ви завинаги. Но най-невероятното ви очаква след една година.

Медицината твърди, че черният дроб е способен да се регенерира напълно за 300-500 дни, ако не му се пречи. Представете си, че след една година ще имате напълно нов орган. Не закърпен, прекърпен, а свеж, розов, еластичен. Това не е фантастика, а биологичен закон, който ние активирахме с методите на Авицена. Вие ще станете биологично по-млади с 10-15 години.

Пригответе се. Това, което ще ви разкажа сега, е история, която ще ви накара да повярвате в невъзможното. Тя се казваше Елена Дмитриевна. Беше на 78 години. Когато дойде при мен, честно казано, вече се готвеше да си отиде. Раздаде бижутата на внуците си, задели пари за черни дни и просто седеше до прозореца, чакайки края. Имаше цироза в начален стадий, диабет и такава слабост, че чаша чай беше непосилна тежест за нея. Лекарите махнаха с ръка: „Възраст, скъпа! Какво очакваш?“ Но тя не искаше да умира. Някъде дълбоко в угасващото й тяло тлееше искра. Започнахме с малко, с овесената каша, която мнозина отхвърлят с отвращение. Елена Дмитриевна ядеше от нея през сълзи, преодолявайки гаденето с усилие, с „Не мога“. Мина месец. Тя ми се обади и каза нещо странно: „Докторе, днес ми се прииска да си купя нови завеси“. Това беше повратна точка. Животът се върна.

След шест месеца тя изхвърли бастуна, а след година я срещнах на пазара. Тя избираше зелена елда и спореше с продавача за качеството на зърното. Очите й блестяха. Записа се в хор, започна да учи френски език, за който мечтаеше в младостта си. „Разбрах  - ми каза тогава, - че през всичките тези години не съм живяла, а съм търпяла. А сега искам да успея да направя всичко“.

Днес станахте свидетели на медицинска революция, но тази революция не се случва на барикадите, а в чинията ви. Въпросът е само един: какво ще направите с това? Знанието е товар. Ако го оставите на рафта, то ще се покрие с прах. Но ако започнете да го прилагате, то ще се превърне в крила. Днес сте на кръстопът. Единият път е познат: аптека, опашка, оплаквания за времето, шепа хапчета преди лягане. Това е пътят на бавното угасване. Другият път е този, който са прокарали нашите предци. Той изисква труд, изисква дисциплина, но води към свобода.

А сега внимание! Най-важното послание, което пазех за финала. Здравето не е липса на болести. Здравето е свобода да реализираш своето предназначение. Авицена е написал: „Лекарят лекува тялото, за да може душата да върши велики дела“. Защо ви е нужен здрав черен дроб? Не просто, за да живеете по-дълго, а за да видите правнуците си, да засадите градина, да предадете мъдростта си на онези, които идват след вас. Вие не просто се лекувате, вие ставате пазител на древно знание. Когато съседката ви попита: „Защо изглеждате толкова добре?“, вие няма да отговорите: „Имах късмет“. Ще й разкажете за овеса и термоса. Ще я научите да диша. Ще станете фар за другите. В това се състои висшият смисъл на изцелението. Да получиш светлина и да я предадеш нататък.

Но това не е всичко. В нашия свят има сили, на които е изгодно да останете слаби и зависими. Фармацевтичните гиганти не искат да губят клиенти. Производителите на сладки храни не искат да губят купувачи. Вие се изправяте срещу огромна система. И вашето оръжие е вашата осъзнатост. Всеки път, когато избирате елда вместо хляб, вие гласувате за живота си. Всеки път, когато пиете вода вместо газирана напитка, вие извършвате акт на самоуважение. Помнете, нашите предци са знаели: тялото е храм на душата. Не позволявайте да го превърнат в склад за боклук. Уважавайте себе си толкова, че да си давате само най-доброто, което е създала природата.

И ето, вие стоите на прага. Вратата е отворена, свежият вятър на промяната вече ви духа в лицето. Може би е страшно, но спомнете си Елена Дмитриевна. Спомнете си Иван Петрович. Те успяха, и вие ще успеете. Във вас тече същата кръв. В гените ви е записана същата сила на победителите. Просто трябва да си позволите да бъдете здрави още днес. Направете първата стъпка още сега. Не от понеделник, нито от Нова година. Отидете в кухнята сега, намерете кутията със зърнени храни, погледнете я с нови очи, усмихнете се на черния си дроб и си кажете: „Започвам“.

Но истинските чудеса започват, след като приложите тези знания на практика и видите първите резултати. Искам да ви помоля за една услуга. Не  пазете знанието в себе си. Ако почувствате облекчение, напишете за това. Вашият опит може да се превърне в спасителна сламка, за която ще се хване друг удавник.

Ние създаваме братство от хора, които са избрали живота. И не забравяйте, че това е само първата стъпка към пълното преображение. Ние очистихме тялото, но нас ни очаква работа с духа, с енергията, с това, което прави човека наистина несломим. Следващия път ще разкрия нещо, което ще надмине всичките ви очаквания. Ще говорим за забравени билки, които възстановяват паметта и яснотата на ума дори на 90 години, за корени, които изправят на крака лежащите. Но това вече е съвсем друга история.

Вашето здраве е във вашите ръце. Сега вие точно знаете какво да правите с него.