Съзнание и живот срещу разум и илюзия за живот

Когато човек живее в разума си, той не живее в реалността. Той живее във вярвания, концепции, обяснения и образи. Живее в минало и бъдеще, които не съществуват никъде, освен в ума му. Там всичко е илюзия. Подредена, логична, убедителна, но илюзия. В този режим няма допир с живота. И няма как да има. Това е егото.

Самата мисъл е илюзия. Тя не е реалност, а образ на реалността. Интерпретация. Опит за контрол. Реалността не може да бъде мислена, анализирана или повярвана. Тя може само да бъде изживяна. В момента. Без посредници. Без превод. Това е осъзнатостта. Не като идея, а като състояние на присъствие.

Когато има мисъл, няма реалност. Когато има вярване, няма истина. Разумът не е инструмент за живот, а инструмент за вътрешна симулация. Той създава вътрешна реалност, в която човек може да вижда всичко и да вярва всичко. Там може да има смисъл, морал, цели, идентичност. Но това не е живот. Това е илюзия за живот.

В мига, в който човек се сблъска с част от реалността, която не може да приеме, той излиза от тук и сега. Напуска реалността и влиза в ума. Там започва болката от преди и страхът от напред. Там се ражда времето. Не като физично явление, а като психологично преживяване. Миналото като рана. Бъдещето като заплаха.

Животът сам по себе си няма време. Той е тук. Сега. Може да си го представиш като тунел. Когато си в него, виждаш само мястото, където се намираш. Една точка. Един момент. За да го видиш като линия, като път, като време, трябва да излезеш от тунела и да го погледнеш отстрани. Тоест да излезеш от живота. Това прави разумът. Той винаги гледа отвън. Той не участва, а наблюдава, анализира и оценява. И затова живее във времето. И затова е илюзия.

Само развитото съзнание може да изживява реалността. Съзнанието не мисли. То присъства. Когато разумът не участва, времето изчезва. Няма минало, няма бъдеще. Има живот. Непосредствен. Жив. Истинен.

Това, което наричаме травми, е неприета реалност. Момент, в който сме излезли от живота, защото не сме могли да останем в него. Закотвили сме се там. Не сме продължили. Оттам се създава усещането за минало. А от него идва страхът от бъдещето. Така човек живее извън живота си, макар да диша и да функционира.

Осъзнатостта не лекува. Тя връща. Връща те в реалността. В тунела. В точката. В живота. Без време. Без мисли. Без вярвания. Само това, което е.

От къде идват моите статии - от моя личен опит. Изживявам реалността от дете, но осъзнато може би от година. Преди това бях в егото си. То още е тук и аз си го обичам, но вече не се отъждествявам с него. Виждам драмата му, болката му, празнотата му, защото то е това - празнота. Но моето съзнание винаги е тук и сега и всеки миг аз изживявам живота и реалността. Това ми помага, да виждам хората и това къде са те по своя път. Драмите им, илюзиите им и доста често и мислите им. Това ми помага да пиша и всичките тези статии. Опитвам се да ви помогна, да счупите модела си, вярванията си, за да излезете от илюзията и да почувствате реалността. В това се състои и практиката ми. За това кръстих и моя метод Quantum Collapse Method. В предната статия съм описал реално какво представлява квантовия колапс.

С любов и присъствие,

Александър Данаилов