Какво наричаме положителна и отрицателна енергия
Хората много обичат да говорят за енергии.
„Този човек има много тежка енергия.“
„Тук усещам много хубава енергия.“
„Тя е негативна.“
„Той е много позитивен.“
Звучи духовно. Звучи фино. Звучи като усещане на нещо по-дълбоко.
Но това няма нищо общо с енергия.
Това е психология. И още по-точно - защита на егото.
Енергията сама по себе си няма знак. Тя не е положителна или отрицателна. Тя е просто живот. Движение. Присъствие.
Това, което ние наричаме „отрицателна енергия“, винаги е нещо друго.
Това е срещата ни с нещо, което не искаме да видим в себе си.
Когато някой изразява гняв, болка, несигурност или неудобна истина, в нас се активира собствената ни сянка. Нещо в нас се напряга. Нещо се защитава.
И тогава идва удобното обяснение:
„Енергията му е тежка.“
Не. Не енергията му е тежка.
Тежка е срещата с нещо вътре в нас, което не искаме да признаем.
Човекът срещу нас може да е директен. Може да не играе социалната игра на любезност. Може да не валидира образа, който се опитваме да поддържаме.
И това е достатъчно.
Защото егото не понася да бъде разкрито.
То има нужда от огледала, които го потвърждават. Които казват: „Ти си прав.“ „Ти си добър.“ „Ти си специален.“
Когато това огледало липсва, ние усещаме дискомфорт.
И го наричаме „негативна енергия“.
Всъщност това е моментът, в който някой не участва в нашата илюзия.
По същия начин работи и „положителната енергия“.
Когато някой ни харесва, когато ни одобрява, когато се съгласява с нас, когато ни кара да се чувстваме ценни и видени - тогава казваме:
„Този човек има много хубава енергия.“
Но не защото енергията му е различна.
А защото той валидира нашия образ.
Той ни кара да се чувстваме добре със себе си.
И това веднага се преживява като „позитивно“.
Така започваме да делим хората на две категории.
Тези, които ни валидират - те са „светли“, „позитивни“, „добри“.
И тези, които ни конфронтират - те са „тежки“, „токсични“, „негативни“.
Но ако погледнем честно, ще видим, че това деление няма нищо общо с реалността.
То е карта на нашите защити.
Човекът, който най-много ни дразни, е човекът, който докосва най-дълбоката ни несигурност.
Човекът, който най-много ни отблъсква, отразява нещо, което отчаяно се опитваме да скрием от себе си.
А човекът, който ни изглежда „най-светъл“, е просто този, който най-умело ни дава това, от което зависим - валидация.
Затова духовният език за енергиите е просто по-красива форма на същото старо бягство от себе си.
Вместо да кажем:
„Този човек ме кара да се чувствам несигурен.“
Ние казваме:
„Енергията му е лоша.“
Вместо да видим:
„Този човек ми показва нещо, което не искам да приема.“
Ние казваме:
„Той е негативен.“
И така отново избягваме най-важното - срещата със собствената си сянка.
Истинската зрялост започва в момента, в който спрем да бягаме зад тези етикети.
Когато вместо да питаме:
„Каква е енергията на този човек?“
Започнем да питаме:
„Какво се случва в мен, когато го срещна?“
Там започва реалното виждане.
И точно там повечето хора не искат да отидат.
Защото тази среща сваля маските.
В моята работа виждам това постоянно.
Когато човек влезе в пространство, в което няма игра на роли, няма морални маски и няма нужда да бъде „правилен“, първото нещо, което излиза, е неговото вътрешно отхвърляне.
Срамът.
Страхът.
Несигурността.
И много хора го преживяват като напрежение.
Казват, че им е трудно. Че е „тежко“.
Не защото пространството е тежко.
А защото за първи път срещат себе си без филтър.
Затова тантра е толкова мощно поле.
Не защото там има някаква специална „положителна енергия“.
А защото там много бързо се разпада илюзията, че можем да избягаме от собствената си истина.
Там човек не среща чужда енергия.
Там среща себе си.
И точно това е най-голямото предизвикателство.
С любов и присъствие,
Александър Данаилов