Интересни факти за нашата народна музика
Ръченица в кръчма под музиката на кавал. Художник Павел Мърквичка
Докато западната професионална музика си служи предимно с два основни лада (мажор и минор)...
Българската народна музика използва не по-малко от тридесет тонови видове, всеки от които може да бъде транспониран в дванадесет тоналности.
А това предоставя много възможности за модулационни отклонения.
Един от най-специфичните белези на българския музикален фолклор е метроритмиката.
Рядко съществуват народи с такава богата неравноделна ритмика.
Друг специфичен белег са ладовете:
От диатоничните - йонийски, фригийски и еолийски;
От хроматичните – хиджас, карджагар, хиджаскяр.
Третият специфичен белег са народните гласове и инструменти.
Българският народ в трудния си път на съществуване и развитие е създал високо художествено, самобитно народно музикално творчество.
То носи елементи от културата на старинни племена, свързали в миналото съдбата си със славяните.
Народната песен и инструменталната мелодия са поддържали буден българския дух.
И в годините на робството, звучали са по полята по време на тежък труд..
По мегданите на народните празници и игри, в семейството.
Днес народното музикално творчество живее в оригиналния си вид или в преработка, но винаги българско.”
Пелагия Векилова, Светла Минкова.
/Народната песен в българския музикален фолклор/
НАУЧНИ ТРУДОВЕ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ,
2008, том 47, серия 5.2 - 189