Още веднъж за вярата

„Един мъж се връщал в къщи от работа по-рано от обикновено. Неговият дом бил от другата страна на реката, затова той бързал да хване ферибота. – Как ще се зарадва жена ми като ме види – мислел си човекът. Толкова рядко се случвало да се прибере по-рано. За съжаление обаче за пет минути изпуснал ферибота, а до следващия оставали часове. Мъжът много се разстроил и седнал на брега с наведена глава. В това време към него се приближил мъдрец и му казал: – Но защо си отчаян? Просто ставай и върви напред!

– Как?! – възкликнал човекът – Та пред мен има голяма река!

– Тогава ходи по реката.

– Но аз не мога.

– Сега вече можеш – казал мъдрецът със сериозен и уверен глас.

Мъжът погледнал мъдреца и му повярвал. Така му се искало да се прибере по-рано в къщи. Скочил и тръгнал по водата. И той наистина ходел по водата!

Когато се прибрал в къщи и разказал на жена си, тя възкликнала:

– Това е чудо! Ти си се запознал с невероятен човек. Защо не го покани у дома?

– Да, наистина. Как не се сетих? Ще го поканя – казал човекът.

Върнал се на същото място и открил там мъдреца.

– Ние с жена ми решихме да те поканим на гости – обърнал се към него той.

– Аз не мога – отговорил мъдрецът – Фериботът е след няколко часа.

– Но за какво ни е ферибот? Вие можете да ходите по водата!

– Все още ми е нужен ферибот. Аз знам, че мога да ходя по водата, но не вярвам в това...'