Странните случайности
Кадър от филма "Момичето от Петровка" 1974 год.
Антъни Хопкинс не можел да намери една специална книга никъде в Лондон. После седнал на пейка в метрото.
Било през 1973 г.
Хопкинс току-що получил роля във филм, наречен "Момичето от Петровка", по роман
на американския журналист Джордж Файфър.
Като всеки сериозен актьор, той искал да прочете книгата. Прекарал цял ден в търсене на книжарници по известния лондонски "Charing Cross Road".
Нищо не намерил Книгата не била налична никъде във Великобритания.
Разочарован и победен, Хопкинс влязъл в метрото на гара Лестър Скуеър, за да хване влак за вкъщи.
Тогава забелязал нещо на една пейка. Някой бил оставил книга след себе си. Вдигнал я и я обърнал. На корицата с едри букви било написано заглавието - "Момичето от Петровка. "
Точната книга, която търсил цял ден, изоставена на пейка в метрото в град с осем милиона души.
Хопкинс не можел да повярва. Занесъл я вкъщи, прочел я и забелязал нещо странно. Маржовете били пълни с ръчно написани бележки с червено мастило - някой внимателно е отбелязвал обширно копието.
Той не се замислил много за това и използвал бележките, за да си помогне да разбере характера си, подготвен за ролята си и заличил съвпадението като един от необясними моменти в живота.
Месеци по-късно Хопкинс пътувал до Виена, където филмът се снимал за да изиграе своята роля по блестящ начин.
Един ден на снимачната площадка дошъл на специален посетител - Джордж Файфър, авторът на книгата.
Говорили за филма, героите, историята. Тогава Файфър споменал нещо, което накарало Хопкинс да удвои вниманието си:
"Вече нямам копие на собствената си книга", каза Файфър. "Дадох назаем личното си копие на приятел преди няколко години. Имаше всичките ми бележки в полето. Изгубил го някъде в Лондон. Никога не съм го виждала от тогава. "
Хопкинс усетил как космите на врата му се изправят.
"Намерих копието", каза бавно той.
"На пейка в Подземията. Има ръкописни бележки по цялата книга. "
Файфър го погледнал скептично.
Хопкинс извадил книгата от нещата си и я подал на автора.
Файфър пребледнял.
Било негово копие. Почеркът му. Неговите анотации. Личното копие, което бил дал назаем на приятел години по-рано, което някак си се оказало изоставено на пейка в метрото
в точния момент, когато Антъни Хопкинс, актьорът, който най-много се нуждаел от него.
В град на милиони. През хиляди улици. Сред стотици метростанции.
Правилната книга. Дясната пейка. Точният момент.
Джордж Файфър си върнал изгубената книга. Антъни Хопкинс имал вече история, която ще разказва до края на живота си.
Карл Юнг нарича това синхронност - идеята, че смислените съвпадения не са случайни,
а отразяват някакъв по-дълбок модел в тъканта на реалността Хопкинс винаги е бил очарован от концепцията. Той е говорил в интервюта за това да се научи просто да се изумява от живота.
"Не знам дали има генерален план", каза веднъж той. "Но понякога се случват неща, които са твърде перфектни, за да се обяснят. "
Може би е било късмет. Може би това е съдба. Може би просто вселената се забавлява малко.
Или може би, просто може би, някои книги са предназначени да намерят своите читатели.
А някои истории са писани, за да се разказват.
Oт интернет - "Малки истории"