Кой е истинският Рейнман

Лекарите казали, че мозъкът му е толкова увреден, че никога няма да може да мисли, да ходи или да говори. Затова баща му го взел у дома и го наблюдавал как наизустява енциклопедии на тригодишна възраст.

На 11 ноември 1951 г. в Солт Лейк Сити се родило момче с катастрофална диагноза. В мозъка му липсвало corpus callosum - приблизително 200 милиона нервни влакна, които свързват лявото и дясното полукълбо на мозъка. Медицинските експерти били единодушни: това дете никога нямало да живее пълноценен живот.

„Изпратете го в институция“, посъветвали те родителите. „И продължете с живота си.“

Фран Пийк погледнал новородения си син Ким и казал една дума, която променила всичко:

„Не.“

Това решение се противопоставило на науката - и разкрило нещо невероятно за човешкия мозък.

На три години, когато другите деца тепърва учели буквите си, Ким запомнял цели книги, след като ги бил прочел веднъж. Не само съдържанието. Всяка дума. Всеки препинателен знак. Дори номерата на страниците. С абсолютна прецизност.

През годините способностите му изумявали дори невролозите. Той можел да чете две страници едновременно: лявата страница с лявото си око, дясната страница с дясното и двете независимо. Той четял повечето книги за по-малко от час и запомнял до 98% от информацията.

През живота си Ким запомнил около 12 000 книги. История, литература, география, музика, Шекспир, прогнози за времето, телефонни указатели, спортна статистика. Умът му се превърнал в жива библиотека с незабавен и перфектен достъп.

Попитайте го кой ден от седмицата е бил 15 март 1847 г. и той ще ви каже веднага. Той също така ще си спомни времето през този ден и важни световни събития.

Бил изследван от учени от НАСА. По всички медицински стандарти мозъкът му изобщо не би трябвало да функционира. Но вместо обичайните връзки, той създал нови, уникални, които му давали невероятна памет. Как точно, науката все още не можела да обясни.

Но имало и сериозни трудности. Ким не можел сам да закопчае дрехите си или да си мие зъбите. Ходел тромаво. В ежедневието той бил напълно зависим от баща си.

Фран посветил целия си живот на сина си, на когото веднъж му било казано, че „не си струва усилията“.

В продължение на много години те живеели тихо. Невероятната интелигентност на Ким била известна само на роднини и библиотекари, които се възхищавали на човека, който помнел цялата им колекция.

През 1984 г. сценаристът Бари Мороу случайно се запознал с Ким на конференция. Той му задал няколко въпроса за исторически дати, очаквайки много бавни отговори. Вместо това получил мигновени, точни и невероятно подробни отговори.

Но не това било най-удивителното за Бари. А топлината, хуморът и истинският интерес на Ким към хората. Неговата човечност.

Бари написал сценарий, вдъхновен от тази среща, и така се родил филмът „Дъждовният човек“.

През 1988 г. филмът с участието на Дъстин Хофман печели четири Оскара, включително за най-добър филм. Той запознава милиони хора с темата за синдрома на саванта и променя разбирането ни за невроразнообразието.

След срещата си с Ким, Дъстин Хофман казва:

„Тази среща промени разбирането ми за човешкия мозък – и какво е истинското състрадание.“

Ким Пийк – истински „Човек на дъжда“ – става известен. Заедно с баща си пътуват, изявяват се и говорят за други начини на мислене и достойнството на хората с увреждания.

Хората идвали да видят „живия калкулатор“. Това, което откривали, е човек, който обича Шекспир, смее се на шеги, интересува се от семействата на другите хора и помни всеки разговор с години.

След всяко представление Ким прекарвал часове в разговори с всеки, който иска да чуе, препоръчвал книги, шегува се и им давал чувство за важност. Славата не е важна за него. Общуването с другите било важно.

През декември 2009 г. животът му е прекъснат внезапно на 58 години поради сърдечни проблеми.

Мозъкът му е дарен на учени. Изследванията продължават, разкривайки необясними досега връзки. Но неговият феномен остава загадка.

Някои мистерии не е необходимо да бъдат разрешавани. Те трябва да бъдат прегърнати и отпразнувани.

Ким Пийк доказа, че увреждането и геният могат да съществуват едновременно. Че мозък, на който „липсва нещо“, е способен на чудеса. Че човек, който не може да си закопчае ризата, може да промени разбирането на света за човешкия потенциал.

Лекарите казали, че никога няма да функционира.

Той бил запомнил повече книги, отколкото повечето хора биха прочели за десет живота.

Те казали, че мозъкът му е „счупен“. Той просто бил различен – и в някои отношения по-добър от всеки друг.

Баща му не се отказал.

И Ким живя 58 години, доказвайки, че медицинските прогнози не са смъртни присъди, че любовта е по-важна от диагнозата и че всеки човешки живот има неизмерима стойност.

Запомнете името му.

И запомнете Фран Пийк – бащата, който каза „не“ на лекарите, „да“ на сина си и който прекара целия си живот, доказвайки, че любовта и постоянството могат да надхвърлят всички граници.

Игор Губерман