За мъжете, жените и тестостерона

Днес се сетих за един цитат от „Пътеводител на галактическия стопаджия’:

„В онези дни сърцата бяха юнашки, залозите високи, мъжете бяха истински мъже, жените — истински жени, а малките космати същества от Алфа Кентавър бяха истински малки космати същества от Алфа Кентавър.”

Поводът да се сетя беше новината, че вдигането на тежести, боксът и модерният петобой са официално премахнати дисциплини от Олимпийските игри. Това е символична ампутация на целия класически дух не само от игрите, а и от съвременния свят. Причината е ярко осветена от днешните световни ултралиберални тенденции - води се организирана война срещу тестостерона. Не, не просто срещу мъжете, а именно срещу тестостерона. Защото евентуалната победа над тестостерона е победа в битката срещу живота. Средно мъжете произвеждат от 40 до 60 пъти повече тестостерон от жените, но жените са по-чувствителни към хормона. И при жените, както и при мъжете тестостеронът играе ключова роля за здравето и доброто физическо състояние, а оттам и за размножаването – най-директния ефект е, че колкото по-високи са нивата на хормона в тялото, толкова по-често се появява и физиологичното желание за секс. Освен това, въпреки, че тестостерона се свързва предимно с агресивно поведение и желание за доминация, той всъщност понижава нивата на тревожност и изостря ума и увереността. Повишените му нива подобряват настроението, мотивацията и самочувствието. И обратното, недостигът му ни прави неуверени и склонни към депресии. Когнитивните способности също се дължат на тестостерона - в достатъчни нива той подобрява паметта и показва добри резултати дори при терапия на Алцхаймер. И нещо много важно, тестостеронът държи вниманието и съзнанието ни нащрек – това е природната ни програма да бъдем бдителни, здравословно недоверчиви и готови за оцеляване в условията на ежедневна конкуренция за ресурси. Накратко, със занижен тестостерон ние ще сме сексуално потиснати, ще бъдем тревожни и неуверени, депресирани, демотивирани, безволеви, безкритични, склонни към подчинение. В последните години това звучи като доста точна характеристика на тенденциите за предначертаната посока за развитие на обществото и особено на младото поколение. И тази тенденция несъмнено дава резултати, тъй като в средата на 80-те години средната сила на ръкостискане при мъжа е била около 60 кг, докато днес е под 40 кг. При жените има същия процентен спад. Това е физическия израз на вътрешното състояние, в което пребивава средностатистическия човек днес. Тенденцията светът да се превръща във все по-стерилно място обслужва точно това потискане на естествените инстинкти – стерилност и стерилизация доста се припокриват по смисъл. Ефектът върху човека и обществото от препоръчваното в световен мащаб поведение – десоциализация, потискане на половата идентификация, извисяване на автоматичното подчинение в култ, а оттам и в норма, а и много, много други елементи – е очевиден и неоспорим. И ако някой смята, че посоката, в която сме тръгнали е непроменима, явно забравя за силата на природата, която винаги побеждава, макар и това да отнема няколко поколения време. Защото, както гласи един стар парадокс: „Колкото повече самоубийци има, толкова повече самоубийци няма.” Актуално перефразиран той би звучал така: „Колкото повече безполови хора има, толкова повече безполови хора няма.” С други думи, ако не оцелеем като оригинално заложените ни от природата същности – мъж и жена – няма да оцелеем и като човечество. И тук се сещам за още нещо от „Пътеводител на галактическия стопаджия”– последните думи на включената като ястие в менюто на „Ресторант на края на Вселената” крава, която е ГМО програмирана да бъде щастлива да бъде изядена:

„ – Аз съм Специалитетът на деня. Мога ли да Ви препоръчам някои части от тялото си? Може би парче от моята плешка? Задушена в бяло вино?... Позволете ми, сър, да Ви поздравя за мъдрия избор! Ей сега ще отида и ще се застрелям. Не се тревожете, сър – ще го направя по най-хуманен начин.”

Аз лично не се страхувам от бъдещето, независимо от описаните тенденции - просто защото победата на импотентността над живота е оксиморон само по себе си. Бъдещето е заредено с опасност само за онези, които са готови на духовно самоубийство, за онези, които са хвърлили волята и инстинктите си като жертвоприношение на олтара на култа към стерилната слабост.

Иво Величков, психотерапевт

FB, https://www.facebook.com/ivo.velichkov.7