Проследяване на проявите на гордост

Гордостта е удивително човешко качество. То се основава на един основен закон за възприемане на света, но прониква в почти всички области на човешкото съществуване. Този закон е ценността на индивидуалното различие на един човек от друг и от всички. Ако човек живее по този закон (а почти всички хора живеят по него в различна степен), гордостта неизменно процъфтява. В езотеричната литература Рудолф Щайнер дава интересен разказ за началото на появата на това качество на нашата планета. Той пише, че някога хората са си приличали много, изобщо не са се интересували от различията помежду си, имали са неразривна връзка със своята душа, дух и Бог. Те живеели чрез тази връзка в много по-голяма степен, отколкото чрез отражението на себе си в очите на другите. След това в астралната земя се появили същности, наречени луцифериански същности. Те дълго и внимателно обработвали съзнанието на хората, като им внушавали идеята, че да се различаваш от другите по своите достойнства е необходимо, ценно качество, към което човек трябва да се стреми. Тези същности изглежда идвали от антиматерията, от другата вселена. В крайна сметка хората повярвали на песните им и се заинтересували от различията, и то емоционално. Това на определен етап дори тласнало хората напред в развитието, ускорило напредъка им в редица области, но довело до сблъсък и различни последици, в резултат на които светът започнал да се приближава до сегашното си състояние.

Всичко това се е случило много отдавна - по времето на първата цивилизация на Земята, арктидците. След като завършили работата си, луциферическите същности се уверили, че могат да получават енергия от онези хора, които започнали да живеят по техния закон и да го предават от поколение на поколение, от цивилизация на цивилизация. Те продължават да се хранят с нас и днес, когато проявяваме гордост. Хората обичат да доят крави и да пият мляко, а някой обича да дои чакрите на хората и да пие емоционална енергия - в природата има много невероятни паралели.

В днешната ситуация високомерието продължава да играе не само отрицателна, но и положителна роля. Вземете например ситуацията, в която слабо момче в училище е сочено с пръст, тормозено, подигравано и т.н. Рано или късно чувството за самоуважение (това не е гордост, а естествено качество), съчетано с гордост, гняв, възмущение, може да вземе връх над страха и той да повали потисниците. Тук гордостта е двигател на еволюцията. Много силен страх обзема хората, които за първи път се раждат в човешко тяло, тъй като преди това са били родени като зверове. Те все още не са съвсем хора, те са върколаци от животни към хора. Те трябва да преодолеят страха от стадото, страха от глада, алчността. Ако гордостта им помогне да преодолеят страха, те стават хора, ако ли не, могат да се родят отново като зверове. За тях гордостта може да е полезна. За хората на по-високо ниво на духовно развитие гордостта днес играе двойна роля. Положителната част е, че гордостта подтиква хората да изпреварят някого умствено, физически и емоционално. Негативната част: тя изгражда стени между хората, пречи им да се разбират, води до кавги и вражда. Но ако говорим за хора, които се стремят към духовна еволюция, тогава тяхната гордост не е стимул, а спирачка. Тези хора се стремят към единство, към духовен живот, но фиксирането върху индивидуалните различия и изпомпването на емоционалната енергия на другите хора към себе си води до стабилизиране на ниското ниво. Фините тела на човека трябва да бъдат изпълнени с универсална любов и чисти природни и космически енергии, ако той иска да напредва успешно, а изпълването им с емоционална енергия чрез гордост и други качества като страх и егоизъм силно пречи на напредъка.

Гордостта прилича на гениална гъба, която прониква с пипалата си в различни области на човешката психика. Тя започва още в детството, когато възгледът на детето за света се пренася от родителите му и от хората около него. Основата е положена в думите: "Ти си момче! Дръж се достойно", "Срам за теб, ти си добро момче, не бъди алчен, дай на момичето неговата играчка", "Идват гости, трябва да си хубаво облечен и не удряй вилицата си в чинията - това е неприлично" и т.н.

Възпитанието ни формира гордостта още от детството. Законът за сравнението е в основата на основите. Човек трябва правилно да разбере и види същността на това явление. Преди всичко трябва да разберем, че гордостта е хищник. Хищник, който ловува за енергията на хората, която по своята същност е предназначена за други задачи. В нашето възприятие гордостта често се възприема като невинна показност, игрива възбуда, весело показване пред другите хора, но това е само прикритие. Ошо дава успешен и безмилостен пример, който разкрива хищническата природа на гордостта, нейната разрушителна сила. Жени и мъже се разхождат по улиците на Ню Йорк. Тази зима на мода са кожените жилетки. Някои жени носят жилетки за 40 долара, други за 150 долара, но има и жилетки за 2000 долара. Какво мотивира една жена да плати толкова пари за жилетка? Мода? Добър вкус? Но една красива жилетка може да се купи за сто или двеста долара. За да разберем за какво става дума, нека разгледаме вътрешните реакции на хората и преразпределението на емоционалната енергия между тях. Жената, която носи жилетка от норка, се чувства извисена, овластена, триумфираща, уверена и превъзходна. А другите жени, като я гледат, какво чувстват? Желание за съревнование, завист, а някои се чувстват безсилни и депресирани. Това са енергиите, които те дават на собственика на жилетка от норки за 2000 долара. Именно тези енергии преследва нейната гордост, която я изпълва с чувство за превъзходство и триумф. Уловката е, че усещането за потиснатост идва от факта, че много от жените, които вървят по улицата, никога не са имали такава жилетка и никога няма да имат, а на притежателката на тази жилетка й доставя удоволствие, тъй като тя се идентифицира с нейната гордост. Тя обича да държи другите за гърлото, обича да пие от тяхната завист и безсилие, а отвън всичко това е прикрито с мода, добър вкус, кокетство, чар и т.н.

Вижте тази дълбока гордост в себе си и в тези, които познавате. Необходими са само малко честност и смелост, за да се заемете с тази работа и да видите хищника лице в лице дълбоко в себе си. И този хищник се храни с енергията на приятелите ви, които в друга част от същността си може би обичате...

Сега разгледайте процеса на развитие на гордостта в човека. Да предположим, че някой не може да танцува и отдавна иска да се научи. И той отива в студио и започна да работи. В началото цялото му внимание и мисли са съсредоточени върху движенията, музиката, ритъма. Когато научава нещо, той започва да се наслаждава на движенията, на енергията, която преминава през него заедно с музиката. И тогава от подсъзнанието му започват да излизат интересни мисли: "Колко красиво танцувам! Трябва да покажа на приятелите си!", "Но те не могат да танцуват, така че...", "Нека видят, да опознаят нашите хора!“ Човекът продължава да се учи да танцува, забавлява се, 90% от вниманието му е съсредоточено върху танца, а 10% са заети с гордостта - това е стимул за учене, но не е чист стимул от гледна точка на духовното развитие. Пипалата на арогантността бързо и незабележимо за необученото съзнание си проправят път към новото танцово поле, което човекът овладява, закрепват се в него и започват да търсят енергията на славата, блясъка, престижа. Това е начинът, по който човек живее от детската градина до пенсионирането си, а законът за сравнението отваря пътя към гордостта, законът, който казва "има смисъл да съм по-добър от някой друг в нещо". Едно е, когато човек се стреми да бъде по-съвършен, т.е. да развие съзнанието си, да се доближи до Бога, до източника на съществуването, да открие тайните на природата, да навлезе в света на любовта - това е духовен стимул, а друго е, когато човек се стреми да бъде по-съвършен, да натрие носа на Вася, Катя, Коля и другите. Ако човек не се научи да вижда в себе си много ясно и отчетливо разликата между тези стимули, да ги разпознава във всеки конкретен момент от медитативното си осъзнаване, тогава духовният му напредък няма да достигне най-високите безлични нива на съществуване. По-долу ще представим няколко техники, които могат да бъдат предложени на тези, които ще работят сериозно с гордостта си. Не всички са подходящи за едно и също нещо, но човек трябва да опита и да се научи постепенно.

1. Да се научиш свободно да се разхождаш из града с най-бедните и неугледни дрехи, мръсни, скъсани и т.н.
2. Да се разхождаш свободно и лесно из града с най-богатите и модерни дрехи, без да променяш вътрешното си състояние (да се концентрираш върху духовността). Можете да вземете дрехи назаем от познати.
3. Научете се да говорите свободно за слабостите и недостатъците си с хора, които разбират това ниво, и с такива, които са достатъчно далеч от вас в живота. Постигайки това, няма да ви се налага да играете престижни роли.
4. Не се чувствайте неудобно, когато всички знаят нещо, а вие не, и не се срамувате да го покажете.

Такива техники може още много да се измислят и те трябва да се тренират ежедневно. Основното нещо е да видите коварството на високомерието. Неговата изтънчена игра се основава на факта, че когато е принуден да напусне едно ниво, той веднага се стреми да заеме друго - и то по-високо. Това се нарича капан на самоунижението. Много мистици и религиозни дейци от миналото са изпадали в нея. Християнски аскети са писали за това. Ако някъде дълбоко в себе си имате мисълта: "Аз превъзхождам тези хора, макар да изглеждам слаб, а те - не", тогава високомерието веднага се разраства в новата област на вашата работа. Истинската работа с гордостта се случва, когато във всеки момент виждате вътрешните си импулси: "Аз съм по-добър", "Аз съм по-висш", "Аз съм по-умен", "Аз съм добър", "Аз разбирам дълбоко, чувствам се по-фино", а зад тези импулси постоянно виждате хищник вътре в себе си, който ловува вашата енергия и енергията на другите. Изисква се честност, смелост и безпощадност към себе си. Само този дълбок, студен поглед към себе си унищожава гордостта - тя се свива и бавно се оттегля от всяка област, в която сте проникнали със съзнанието си. Обикновената операция се прави от хирург и пациентът лежи под упойка в безчувствено състояние, но тази операция за премахване на гордостта се прави от самия човек - в това е и трудността.

И последният важен момент е, че гордостта като живо същество, подобно на гъба от чужда вселена, присадена върху нас, живее във фините ни тела и заема известно пространство там. Ако успеете да стигнете до него и да го изтласкате, във вас ще се образува празнота. Вместо гордост, нещо ще се появи от само себе си, но може би не веднага. Може би това ще бъде любов към света, може би радост от живота, може би нещо друго, но ако не дойде веднага, човек се чувства неудобно. Преди сте имали много от тях, а сега са по-малко. Преди сте имал светъл свят, подчинен на самоутвърждаването, свързан със самореализацията, а сега този свят е станал сив. Когато работим по този участък от пътя, можем да правим две неща едновременно - от една страна, да развиваме бойните си качества, които помагат да издържим на всички трудности, а от друга, да търсим нещо, което притежават другите хора, които имат малко гордост и живеят достатъчно ярък и интересен живот. Наблюдавайте внимателно познатите си и ще видите, че в тях има някакви енергии, че живеят по определени закони, които правят света им духовно богат и пълноценен, и че имат малко високомерие.

Пожелаваме ви успех!

Михаил Читтапад

Инструктор по йога, писател, езотерик, пътешественик

Източник: https://soznanie.info/st_gordyn.html

Превод Таня Темелкова