Голямата илюзия, в която всеки вярва. И вие – също

Познато ли ви е едно такова тихо усещане, че: «Това не е моя живот. Аз просто играя роля в чужд сценарий?» Сякаш правите всичко «правилно»: на работа, в семейството, задълженията… но защо ли ви се струва, че това е живота на някой друг.

И тогава съвсем естествено възниква въпросът: «Кой съм в действителност, кой съм наистина?» Дали този, който чувства, че не живее своя живот или този, който наблюдава това?

Не бързайте с отговора. Обикновено ние отговаряме: «Аз съм Мария, счетоводител, майка на две деца», «Аз съм Сергей, ръководител, любящ син и брат» и т.н.

Ние се отъждествяваме с роля, професия, тялото, мислите, емоциите. Ние вече носим тези костюми толкова дълго и толкова старателно, че сме забравили какви сме в действителност без тях.

И един прекрасен ден „костюмът на счетоводителя“ или на „отговорния баща-хранител“ започва да дразни. Чувстваме дискомфорт и решаваме: „Проблемът е в костюма! Трябва да сменим работата, обкръжението, страната“. И сменяме единия костюм с друг. Но след известно време и новият костюм се оказва тесен.

Защото проблемът не е в костюма. Проблемът е, че сме забравили кои сме ние, каква е наша Истинска Природа.

Нашата Истинска Природа не е роля, не е тяло и не е ума. Тя е чиста и безгранична. Тя само наблюдава всичко случващо се. Тя е като екрана в киносалона, на който се „върти“ филма с нашето участие – мелодрама, комедия или познавателни програми.

Филмите се сменят както илюзиите, но екранът е все същият – чист и незасегнат от сюжета.

Усещането „аз живея не своя живот“ е гласът на самия „Екран“. Това е тихичко напомняне: „Ей, погледни ме! Ти не си този персонаж, който така страда и се старае. Ти не си тези филми. Това всичко е илюзия. Ти се вечен, спокоен и изпълнен с  любов свидетел на всичко това.“

Вашият истински живот не е история, написана от обществото, родителите или от ума ви. Вашият истински живот е самоосъзнаване, способността ви да бъдете, чувствате и възприемате този миг, тук и сега. И за да разберете това не е нужно спешно да захвърлите всичко и да отидете в пещера (макар и понякога това да не е съвсем лоша идея!). Започнете от малкото – с практика за осъзнаване. Повярвайте в това дотолкова, че да можете да обърнете живота си на 180 градуса.

Не е необходимо да бягате на някъде или спешно да търсите нещо. Трябва само да се върнете към себе си. Към това какво сте вие в действителност. Каквито сте били винаги и каквито ще бъдете винаги.

Източник: https://t.me/pataatma/265

Игор Пронин