Ето какво прави душата през първите 40 дни след смъртта

Един ден Бехтерева разкрила ужасяваща тайна на най-близките си колеги. Те нямали представа, че Наталия Петровна притежава толкова шокиращи знания. Това, което чули от нея в онзи ден, променило разбирането им за смъртта.

В края на краищата, тя им разказала истината за това какво се случва с душата на човек през първите 40 дни след смъртта. И тя се оказала напълно различна от това, което очаквали да чуят.

В този ден речта на Бехтерева започнала с тези думи: „Сигурно сте чували неведнъж, че смъртта не е краят, но малцина знаят какво точно се случва отвъд линията, която разделя другия свят от нашето смъртно съществуване. Първите 40 дни след спиране на сърцето са най-опасни за душата“.

Но защо са опасни и какво точно преживява човешкият ум през този период? Бехтерева знаела отговорите на тези въпроси. Десетилетия изследвания на мозъка я довели до изумителни открития.

Стотици пациенти, преживели клинична смърт, ѝ разказали една и съща история. И тези свидетелства я принудили да преосмисли всичко, в което е вярвала преди това.

Сега ще ви разкажа какво е казала Бехтерева на колегите си в онзи паметен ден. Но ви предупреждавам, тази информация може да шокира дори най-подготвените слушатели. В края на краищата тя ще обхване не само това, което се случва с душата непосредствено след смъртта, но и ужасното изпитание, което очаква всеки от нас на четиридесетия ден. Именно този момент се превръща в повратна точка за бъдещата съдба на душата.

Представете си, че умирате, но съзнанието ви не изчезва. Всъщност то навлиза в съвсем различна реалност, където важат закони, за които живите не знаят.

Там ще срещнете същества от други светове, ще изтърпите изпитания, неописани в нито една религиозна книга. И най-важното - избор, който ще определи съдбата ви за цяло хилядолетие напред. Но първо, нека разгледаме какво се случва в първите мигове след като сърцето спре да бие. Бехтерева описва този момент като пълна катастрофа за човешкото съзнание.

Душата внезапно се озовава извън познатото си тяло и не разбира какво се е случило. Когато сърцето спре и мозъкът престане да функционира, човекът продължава да съществува, но в съвсем различна форма. Съзнанието му е освободено от физически ограничения, но именно това е първият шок.

Душата вижда мъртвото си тяло, чува виковете на роднини, наблюдава действията на лекарите, но не може да ги докосне или да говори с тях.

Много пациенти, преживели клинична смърт, разказвали на Бехтерева идентични истории. Те се опитвали, искали да се приближат до вратата, озовавали се от другата страна на стената, викали на лекарите, че са живи, но никой не ги чувал. Това състояние на пълно безсилие пред физическия свят и едновременно с това абсолютна свобода на движение се превръща в първия шок за съзнанието на наскоро починалия. Но най-ужасяващото започва по-късно. През първите няколко дни душата отчаяно се вкопчва в познатия си живот. Тя отказва да приеме случилото се и остава близо до тези, които е обичала. Понякога душата дори не осъзнава, че е починала и продължава да се държи сякаш е жива. Ето защо в дома на починалия често се случват странни неща, плашещи роднините.

Предмети падат без видима причина, чуват се странни звуци, вратите се отварят и затварят сами. Ярко усещане за присъствие, но няма никой наблизо. Някои го приписват на нервно напрежение, но Бехтерева знаела истината. Тази душа се опитва да се свърже с близки, да им каже, че все още съществува. Душата се проявява особено активно на места, които са ѝ били скъпи в живота. Тя може да стои с часове до прозореца, от който е обичала да гледа залеза, да седи в любимия си стол, да се разхожда из стаите, където е прекарала най-хубавите години от живота си. Сякаш душата се надява, че ако продължи да прави това, което е правила преди, всичко ще се върне към нормалното. Но постепенно тя разбира ужасната истина. Няма връщане назад.

Тялото е мъртво и връзката с физическия свят е напълно прекъсната. Това осъзнаване се превръща във втори удар, при който не всички души оцеляват. Някои изпадат в отчаяние и остават обвързани със земните места в продължение на години, дори десетилетия. В езотеричните учения такива същества се наричат скитащи души или заседнали същества. Те не са в състояние да продължат напред и да продължат да съществуват между световете. Медиумите и чувствителните хора често срещат такива души в стари къщи, болници и местата на трагедии. Това не са измислици или истории на ужасите. Това са реални енергийни явления. Но има и друга причина, поради която душата не може да продължи напред.

Бехтерева открива изненадваща закономерност. Душата не е в състояние да напусне земния план, освен ако не е била емоционално освободена от тези, които остават. Твърде много скръб, нежелание да се раздели с починалия и постоянни призиви за завръщане буквално държат душата в междинно състояние. Ето защо много традиции възприемат концепцията за подходящи погребения и периоди на траур. Това не са просто ритуали за живите. Те са начин да се помогне на душата да се освободи от земните привързаности и да продължи пътуването си.

Когато роднините кажат на починалия: „Върви си с мир, освобождаваме те“, те буквално развързват невидимите нишки, които държат душите близо до физическия свят. Но най-интересната част започва на третия ден след смъртта. Тогава се случва първото мистично събитие, което коренно променя ситуацията. При душата идват водачи от другия свят.

И ето тук нещата започват да изненадват много хора. Бехтерева твърди, че тези водачи не винаги са починали роднини, както е общоприето. Най-често това са същества, които човек никога не е виждал през живота си, но по някаква причина им се доверява безрезервно. Понякога това могат да бъдат светещи фигури, наричани ангели в религиозните традиции, а понякога са напълно обикновени хора, излъчващи невероятна доброта и разбиране. Тези водачи помагат на душата да разбере какво се е случило с нея и я подготвят за следващия етап от пътуването ѝ. Те обясняват, че физическата смърт не е край на съществуването, а преход към друга форма на битие. С тяхна помощ душата започва да вижда светове, съществуващи отвъд материята, и постепенно се освобождава от привързаността си към земното тяло. Но най-важното е, че водачите предупреждават душата какво я очаква. Те говорят за предстоящи изпитания, срещи с различни същества и необходимостта от преминаване през процес на духовно прочистване.

Без тази подготовка душата просто не би могла да издържи на това, което ще ѝ се случи през следващите седмици. От третия до деветия ден на душата се показват така наречените стаи на паметта. Това не е просто метафора. Бехтерева ги описва като реално пространство във финия свят, където всички събития от един преживян живот оживяват. Тук душата вижда своите действия, мисли и емоции не като зрител, а като пряк участник във всички събития. Но най-удивителното е, че душата преживява всеки момент не само от своя гледна точка, но и от гледна точка на всички, засегнати от нейните действия.

Ако човек е обидил, унижил или наранил някого в живота си, сега той чувства всичко, което е чувствала жертвата. Той изпитва същата болка, унижение и страдание, които е причинил на другите. И обратно, ако човек е дал любов, помогнал е на другите или е направил добро, тези моменти се връщат при него като топла светлина, изпълваща душата с невероятна радост. Всеки акт на състрадание, всяка мила дума, всяка протегната ръка в трудни моменти се превръща в светеща нишка, която осветява пътя на душата през фините светове. Това не е осъждане в общоприетия смисъл. Никой не стои над душата с везни, произнасяйки присъда. Това е откровение за самия себе си, когато всички маски и самооправдания падат, когато душата вижда истинските последици от всеки свой избор. Мнозина описват това състояние като едновременно болезнено и освобождаващо.

През тези дни душата става особено чувствителна към случващото се в света на живите.

Тя чува молитви, произнесени за нея, чувства искрени спомени за семейството и приятелите си, усеща тяхната прошка или, напротив, гняв и негодувание.

Ето защо през първата седмица след смъртта на човек е толкова важно да се молим за небето, да го помним с доброта и да прощаваме всички обиди от сърце.

Бехтерева подчертава, че енергията на прошката притежава невероятна сила по фини начини. Когато живите искрено простят на починалия за всичките му грешки и провинения, това буквално отмива тежки енергийни товари от душата, помагайки ѝ по-лесно да се справи с предстоящите изпитания.

И обратно, злобата, нежеланието за прошка и постоянните упреци, отправени към починалия, създават допълнителни препятствия по духовния му път. Деветият ден се превръща в особено важен етап в посмъртното пътуване на душата. Именно в този момент се случва вторият духовен съд, този път не външно, а вътрешно, от ръцете на собствената съвест на душата. Тук за първи път душата се сблъсква лице в лице с мисловните форми на своите страхове, грешки, вътрешно зло и неизживени пороци. Тези мисловни форми не са нещо външно. Те са създадени от самата душа по време на земния ѝ живот.

Всяка зла мисъл, всяко порочен акт, всяка проява на егоизъм и жестокост създава съответстващи енергийни образувания във фините светове. И сега душата трябва да се изправи лице в лице с тях. Това може да бъде болезнено преживяване. Душата вижда пороците си не като абстрактни понятия, а като живи, агресивни същества, които се стремят да я подчинят. Завистта приема формата на отвратителен червей, поглъщащ отвътре. Гневът се превръща в пламък, който гори и преследва.

Алчността се превръща в ненаситна паста, която поглъща всичко около себе си, но никога не може да бъде заситена.

Но има и добри новини. Това не е окончателен съд, а възможност за пречистване. Ако душата искрено признае тежестта на своите грехове и изпита истинско покаяние, тези тъмни образи започват да се разтварят.

Процесът може да бъде болезнен, но е необходим, за да може душата да се издигне до по-високи нива на съществуване.

Именно тук става ясно колко важен е бил земният живот за формирането на духовната същност на човека.

Всеки ден, всеки избор, всяка мисъл и емоция оставят своя отпечатък върху фините структури на душата. И сега тези белези определят колко лесно ще премине душата през тигела на духовното пречистване. Но деветият ден не е краят. Най-сериозното изпитание очаква душата, което ще продължи до четиридесетия ден след смъртта. Именно през този период се случват събития, които в крайна сметка ще определят бъдещата съдба на душата. От деветия до четиридесетия ден душата преминава през 12 духовни контролни точки или, както ги наричат още, изпитания.

На всеки пост тя е посрещана от същества, олицетворяващи различни човешки пороци и грехове. Те включват лъжи и измама, завист и злоба, алчност и сребролюбие, похот и блудство, гордост и суета, гняв и жестокост. Важно е да се разбере, че тези същества не са външни демони, както често са изобразявани в религиозната литература. Те са енергийни форми, създадени от самата душа по време на земния ѝ живот. Колкото повече човек е съгрешил в определена област, толкова по-плътно, по-агресивно и по-влиятелно е съответното същество. На всеки пост душата изпитва концентрирано въздействие на качествата, които е култивирала на Земята. Ако е била завистлива, сега тя изпитва пълната разрушителна сила на завистта, насочена към самата нея.

Ако е била алчна, тя се сблъсква с мъките на ненаситността, когато никакво богатство не може да донесе удовлетворение. Ако е живяла в лъжа, тя се озовава в свят, където истината е скрита и не може да намери правилния път. Това не е наказание в традиционния смисъл, а естествено следствие от духовните закони.

Това, което човек посее в земния си живот, ще пожъне в отвъдния свят. Всеки аванпост е възможност да разпознае разрушителната сила на определен порок и да се освободи от неговото влияние. Но този процес далеч не винаги е гладък. Много души засядат в един или друг аванпост, неспособни да преодолеят препятствията, които самите те са създали.

Те могат да останат в това състояние в продължение на много години, а понякога дори векове, докато намерят в себе си сили за истинско покаяние и освобождение.

Ето защо молитвите на живите за мъртвите са толкова значими. Искрената молитва създава потоци от светлинна енергия във фините светове, които помагат на душата да преодолее препятствията на духовните постове. Това не е суеверие, а реална помощ, която живите могат да окажат на онези, които вече са преминали в отвъдния свят. Четиридесетият ден се превръща в кулминацията на цялото посмъртно пътуване на душата. Бехтерева нарича този момент кръстопът на съдбите, мястото, където окончателно се решава бъдещият път на душата. Именно тук душата за първи път се сблъсква с абсолютната истина за себе си, без най-малкото разкрасяване, маски или самооправдания.

Това е моментът, в който душата се възнася към това, което може да се нарече най-висшият духовен съд. Но съдията не е някой външен, а самата душа, която сега вижда себе си такава, каквато е в действителност. Няма място за лъжи или опити да се скрие каквото и да било. Тук има само чистата истина за преживяния живот. И в зависимост от това, което вижда душата, се определя бъдещата ѝ съдба. Ако е преминала всички изпитания, очистила се е от повечето пороци и е запазила достатъчно светлина, тя може да се възнесе към по-висши сфери на духовния свят. Ако бремето на неизживените грехове е твърде тежко, тогава я очаква или дълъг престой в междинни състояния, или подготовка за ново въплъщение на Земята. Но защо точно 40 дни? Откъде идва това число, което се повтаря в почти всички религиозни традиции на света? Бехтерева открива, че това не е съвпадение, а отражение на дълбоки космически закони.

В християнството 40 дни бележат пътуването на душата между земята и небето, когато тя среща ангели и демони и вижда рая и ада, преди пътят ѝ да бъде окончателно определен. Исус Христос се явява на учениците си точно 40 дни след възкресението си, преди да се възнесе на небето. В исляма този период се нарича времето, прекарано в Барзах, граничната зона между земния и другите светове. Тук душата се пречиства и подготвя за среща с Всевишния. В будистката и индуистката традиция 40 дни бележат междинното състояние между смъртта и прераждането, когато се сумират кармичните последици от минал живот. Това не може да е просто съвпадение. 40 дни са наистина магически период на трансформация, когато завесата между световете изтънява толкова много, че душата може да види и преживее реалности, недостъпни за обикновеното съзнание.

Това е времето, когато протичат най-важните духовни процеси, определящи бъдещата съдба на човешката душа.

Моисей прекара 40 дни на планината Синай, получавайки свещени заповеди от Бога.

Буда медитирал 49 дни под дървото Боти, постигайки пълно просветление.

Исус пости в пустинята в продължение на 40 дни.

В подготовка за своята мисия, това число символизира пълния цикъл на духовна трансформация. Но какво се случва с душата, след като премине всички изпитания и завърши четиридесетдневния период? Тук започва може би най-мистичната и удивителна част от посмъртното пътуване. Бехтерева твърди, че след четиридесетия ден душата навлиза в енергийното поле на своя прародител. И това не е поетична метафора, а съвсем реално енергийно-информационно ниво, където се съхраняват спомените на цели поколения предци. Това е жива вибрационна реалност, с която душата се свързва на дълбоко духовно ниво.

Тук тя е посрещната от своите предци, дори от тези, които никога не е познавала през живота си. Това не са призраци или сенки от миналото. Това са съзнания, които пазят паметта, силата и мъдростта на цели поколения.

Някои от тях идват с благословия, други с разбиране и подкрепа, а трети с важни въпроси, на които е необходимо да се отговори. В това енергийно поле на семейството душата започва ясно да си спомня не само последния си земен живот, но и корените си, рода си и цялата си семейна линия. При това се отнася не само за физическото семейство, свързано чрез кръвни връзки, но и за духовната семейна линия, душите, с които е била свързана чрез много прераждания и споделени пътешествия през различни светове. Именно в това пространство душата може да поеме недовършените задачи на своите предци, да продължи духовната им работа при нови обстоятелства или, обратно, да предаде натрупания си опит и мъдрост на бъдещите поколения, особено на родените в семейната линия след нея.

Една от най-важните възможности, които се отварят пред душата през този период, е изцелението на родови рани. Това са дълбоки духовни рани, които се предават от поколение на поколение и възпрепятстват развитието на цялата семейна линия. Душа, достигнала определено ниво на пречистване и разбиране, може да излекува тези травми не само за себе си, но и за всички членове на семейната линия, както живи, така и починали.

Така Бехтерева обясни забележително явление, което е наблюдавала многократно в практиката си. Например, защо дете, родено половин век след смъртта на прадядо си, изведнъж започва да проявява същите таланти, да използва подобни изрази и да прави същите житейски избори? Въпреки че никога не е чувало за своя прародител. Според великия учен, родовата памет наистина съществува, но тя не се намира в гените, както е общоприето да се смята, а в енергийни полета. И след смъртта душата става част от тази памет, придобивайки способността да влияе върху съдбите на бъдещите поколения. Смъртта не прекъсва връзката със семейната линия. Напротив, то ни връща към това енергийно домашно поле, където най-накрая можем да разберем кои сме всъщност и каква е истинската ни роля в по-голямата история на предците.

Тук душата осъзнава, че земният ѝ живот е бил само една глава в дългата книга на семейството и сега може да помогне за написването на следващите глави за тези, които идват след нея.

След завършване на всички процеси в родовото поле, душата формира това, което Бехтерева нарича енергиен подпис или духовен паспорт.

Това е уникален отпечатък на всички действия: намерения, мисли, емоции и преживявания, не само от последния земен живот, но и от целия път на развитие на душата. Този подпис се превръща в своеобразен пропуск към съответните сфери на духовния свят.

На някои се дава възможност да станат духовни ментори за други души или дори за хора, живеещи на Земята.

Академик Наталия Бехтерева (1927-2008) е внучка на световноизвестния физиолог, психиатър и невропатолог Владимир Бехтерев. Тя е била неврофизиолог от световна величина, дълги години е начело на Института за мозъка към Руската академия на науките.

Източник: https://www.youtube.com/watch?v=5fupS4P36J0

Превод: www.my-spirala.net