За всички, които искат да променят земята и матрицата и си въобразяват, че тук ще стане царство на живота

В Матрицата се раждаме и оттам нататък сме заети да умираме, ден след ден. Може да е доста депресиращо да гледаме на живота с чаша наполовина празна, но това не променя нещата към по-добро, само защото се преструваме, че е нещо различно.

Пътят към Свободата е постлан с болка, тъга, отчаяние, самота, празнота и понякога няколко проблясъка на фантастичната реалност, която ни очаква под формата на внезапни прозрения и възвишени чувства. Започваме да живеем в два свята; физическия затвор ум-тяло и Духовната Вселена; два крайни противоположности; единият свят води до неизбежна смърт, а другият - до вечен живот. Въпреки необходимата смелост и трудности, все още има хора, които тръгват по Пътя към Свободата и изпитват всички тези трудни емоции и ситуации, но продължават независимо от това. Те са прозрели илюзията и знаят със сигурност, че няма какво да спасят в това солидно царство на смъртта. Няма начин да променим честотната лента на тази Матрица; това се прави от Сатурн. Дори ако унищожим всички Властелини днес, тази конструкция на Смъртта все още ще съществува в същата честотна лента, независимо от Нашествениците и независимо от нас и какво правим. Следователно, единственото решение е да напуснем Матрицата.

Осъзнавам, че има добри хора, които се опитват да спасят тази Земя, но това е буквално невъзможно, защото тя е конструкция на Смъртта в основата си; не можем да променим това в конструкция на Живот. Нашите триизмерни тела са нашият затвор и винаги ще бъдат, защото са създадени по този начин.

Уес Пенре, "Книгата за Орион"