Ето какво прави душата първите 40 дни след смъртта. Волф Месинг разкри това

Веднъж Волф Месинг разкри на близките си приятели такава тайна, от която те се изумиха. Това, което те чуха, ги шокира.

Той им разказа истината за това, което се случва с душата на човека през първите 40 дни след смъртта. И те не очакваха да чуят точно това.

Волф Месинг започна  така:

Вие навярно вече разбрахте от мен и други мистици, че смъртта - това не е край, но малко са тези, които знаят какво конкретно се случва зад завесата, отделяща оня свят от нашето временно съществуване. И сега ще ви кажа какво ни чака в действителност. Последният миг, който душата живее във физическото тяло, е началото на пътя, по който тя тръгва, и нейното пътуване в извънземното пространство е изпълнено с невероятни открития, както и невероятни опасности. И всеки човек е по-добре да разбере предварително, какво ще се случи с него, когато дойде последният му час на Земята. Вие ще бъдете удивени, но човек след установяване на сърцето и работата на мозъка продължава да живее.

Разбира се, не в привичния смисъл. Неговото физическото тяло вече е мъртво, но съзнанието не изчезва. Веднага след смъртта душата се чувства подобно загубило се дете в чужд град. Тя е объркана.

Тя вижда всичко: тялото си, плачещите роднини и мястото, където е умряла, но при това не може да докосне живите, не може да се включи в техните дейности. Това състояние е пълно безсилие и свобода едновременно.

След това Волф Месинг разказа, че през първите дни душата отчаяно се зацепва за земните тайни и поведения, и особено за тези, които обича. Понякога тя остава близо до тях, дори не разбира, че е умряла.

Благодарение на своите ясновидски способности видях как душата не знае какво е станало с нея – опитва се да вземе чаша, да се приближи към вратите, да заговори любимия човек и в ужас разбира, че нея повече не я чуват и не я виждат. Душата в този период все още продължава да чува, да вижда и да чувства. Тя може да изпитва емоции - тъга, съжаление, облекчение, любов. Особено силно тя реагира на мислите и чувствата на живите. Душа не може да си отиде, ако тези, които я обичат не я пуснат емоционално. В някои случаи душите засядат между световете именно по тази причина. В езотериката ги наричат блуждаещи, заседнали или привързани същества. И това не са някакви истории за ужаси, а реални енергийни явления, които забелязват медиумите, чувствителните хора и дори обикновени свидетели. За подобни приключения на душите на този свят е разказвано от множество хора, преживели клиничната смърт. Те описваха едни и същи усещания: излизане от тялото, наблюдение на лекари или близките около тях, опити да извикат, да се помръднат и осъзнаване, че това е невъзможно. Душа е объркана. Тя е изпаднала от реалността, но още не е готова да я остави. В първите часове след смъртта душата може да иска да се върне в познати места, например дома, болничната стая, мястото на трагедията и така нататък. Тя се опитва да поеме това, което се е случило. Някои чувстват облекчение, а някои - ужас.

Много дори не разбират, че са умрели.

Именно затова в дома на починалия често се появяват странни явления. Например, усещане на нечие присъствие, падане на предмети, внезапни шумове и странни сънища. Душа буквално вика: "Аз съм, не съм си отишла". Интересно е да се отбележи, че в много духовни традиции първите 3 дни след смъртта се считат за период, когато душата все още е тясно свързана с тялото. Именно затова в православието не погребват покойника в същия ден, а четат специални молитви, за да помогнат на душата да напусне своето земно въплъщение.

Смята се, че в това време душата посещава любимите места, наблюдава близките хора и дори се опитва да ги утеши. Но в края на третия ден се случва първото мистично събитие. Душа влиза в първия духовен съд, тоест преживява първото духовно изпитание. Но по-нататък са още по-невероятни нещата, с които душата трябва да се сблъска. На третия ден идват тези, които съпровождат душата на оня свят. И това, по думите на великия медиум, не винаги са роднини. Понякога техните роли изпълняват ангели. Понякога фигури, които никога не сме виждали, но защо ли чувстваме към тях доверие. По неговите думи, душата започва да вижда света извън материята.

На третия ден след смъртта душата започва да се отделя от земния свят. Тя вече не се зацепва за тялото, но не знае къде да иде. Този етап се нарича портал на душите. От третия до деветия ден на душата се показват картини от нейния живот, мисли, чувства, последствия от действията. Това е напомняне за това, през което тя е преминала и което е оставила след себе си. В този период тя е особено чувствителна към молитвите, възпоменанията, прошките и любовта. Ето защо е толкова важно през тези дни да простим и да се освободим, за да може душата да продължи напред. На душата се показва така наречената стая на спомените, където оживяват нейните земни действия, емоции, дори мисли, и тя ги преживява отново. Но това не е съд, а откровение пред себе си. И ако човек през живота си е причинил болка, то сега той чувства всичко това, което са чувствали неговите жертви. А ако е обичал, то чувства как тази любов гори с топла светлина, осветявайки пътя на оня свят. Деветият ден след смъртта - това не е просто дата за помен, а преломен момент, когато душата се сблъсква с менталните форми на своите страхове, грешки и зло.

Случва се вторият духовен съд. На този път от страна на собствената съвест.

Именно тук душата започва да осъзнава напълно последиците от своите постъпки, но не от гледна точка на морала и нравствеността, а чрез усещания и чувстване, които тя дарила на другия. Четиридесетия ден е ключов момент. Душа се възнася до така наречения кръстопът на съдбите, мястото, където се решава нейната по-нататъшна съдба, какъв е нейният последващ път. Това е моментът, когато душата за първи път се среща с истината, без маска, без оправдания. Само тя и всичко, каквото е било. След това душата продължава по-нататък. Тя преминава пространство на самота, върхове на памет и долини на разкаяние. Там душата се учи да разбира, коя е ря всъщност. Там няма време така както ние го разбираме. Но всеки преживян момент е като огън. Той или пречиства или изгаря. Именно в това време се решава съдбата на душата. Ще се издигне ли към висшите сфери, ще остане между световете или ще започне да се готви за връщане към ново превъплъщение.

Но защо е толкова важен именно този период от 40 дни? Защо тази цифра се повтаря в много религии, например в християнството, будизма, исляма, индуизма и дори в шаманските традиции? Това не е просто символ, това са циклични трансформации на душата. 40 дни - това е време, когато завесата между световете изтънява, и душата все още може да види и двете страни на битието. Тя може да бъде и в двата свята едновременно.

В християнството 40 дни - това е времето, когато душата пътува между земята и небето, срещайки се с ангели и демони, виждайки рай и ад, преди нейният път да бъде окончателно определен. Иисус Христос се яви на учениците си точно след 40 дни след възкресението, преди да се възнесе.

Според православната традиция от деветия до четиридесетия ден душата преминава през 12 духовни погранични пункта, където се среща със същности, представящи различни грехове, такива като лъжа, завист, алчност, блудство и други. Това не е ад в класическото разбиране, а по-скоро дълбоко саморазобличаване.

Във всеки етап душата изпитва това, което тя самата някога е била породила, но това се връща сега към нея в концентрирана форма. Това не е наказание, а очистване, в процеса на което се решава доколко душата е готова да се издигне в по-висок свят или да остане на нивото на Земята. Мюсюлманите вярват, че в това време душата преминава през Барзах,  междинно състояние между смъртта и възкресението. А в тибетската традиция този период се нарича Бардо. Той също продължава около 40 дни. Това е етап на очистване, осъзнаване и подготовка към следващото въплъщение.

След 40 дни от смъртта душата преминава в следващото духовно състояние. И то е най-мистичното и най-тайнственото. Според духовните учения и разказите на ясновидците, след 40-я ден душата попада в онази сфера на отвъдния свят, която съответства на нейните духовни вибрации.

Някои го наричат свят на покой, някои астрален план, а някои предверие  към следващото превъплъщение. В този момент душата вече не се чувства привързана към тялото.

Нейното внимание превключва към вечните въпроси, като: "За какво беше преживян този живот? Какво научих по време на земното си съществуване? Накъде да се насоча по-нататък? Някои души влизат в света на светлината, където се подготвят за новото въплъщение или се свързват с духовни наставници. Други могат да заседнат, ако са останали силни емоции, особено такива, като вина, жажда мъст или страх.

Тогава душата може да се прояви като призрак или фина същност. Първите 40 дни след смъртта - това е величествен духовен път, в който душата за първи път гледа на живота си с очите на вечността.

Тя преживява очистване, осъзнаване и, накрая, намира своето място в света, куда няма входа на тялото, но има вход за тялото, но има проход към фината субстанции на човека. И какво се случва след това? Новият живот, почивката или връщането на Земята зависи само от нас, от това, как живеем сега, какво чувстваме, кого обичаме и какво отдаваме на този свят. Та нали смъртта не е край.

Това е просто следващата глава, която пише самата душа. Волф Месинг също разказал за това, че след 40 дни душата на човека продължава да съществува в определени енергийни слоеве. Той подчертавал, че душата след преминаването на всички земни привързаности преминава на информационно-енергийно ниво, където тя запазва паметта, характера и дори навиците. Но сега те влияят по съвсем друг начин, отколкото на Земята. Те формират нейното духовно тяло.

Волф Месинг смята, че намеренията, с които човек живее, са по-силни дори от неговите действия. Той би могъл да се сгреши, да падне, да страда, но ако в него гори стремеж към истината и особено към добрата, то душата ще се стреми към света. Ако човек живее в цинизъм и злонамереност, то неговата енергия след смъртта затъва в плътните слоеве на битието, лишена от любов, и там душата ще страда. Също така големият медиум потвърди, че след 40 дни от смъртта душата влиза в енергийното поле на своя род. По думите на Meсинг, това не е образ и не е метафора, а жива вибрационна реалност, с която душата влиза в контакт на друго ниво, дълбоко, духовно. Той говори, че в този момент душата я обграждат предци, дори тези, които тя никога не е познавала през живота си, и това не призраци, не са сенки. Това е знание, съхраняващо паметта, силата и опитът на цели поколения. Някои от тях идват с благословение, други с разбиране, трети с въпроси, на които трябва да отговорят. Волф Месинг подчертавал, че след смъртта душата започва ясно да си спомня, че тя не е била само в този живот, и кои са били нейните корени, нейната родословна линия, нейният род.

Освен това родът е не само физически, но и духовен. Та нали всяка душа има не само кръвна връзка със семейството, но и духовно семейство. Тоест тези, с които тя е свързана през множество превъплъщения.

Именно в това енергийно поле на рода душата може да поеме върху себе си незавършени задачи предците, за да продължи техния път в нови условия, или да предаде своя натрупан опит и своята натрупана мъдрост на бъдещи поколения. Особено на тези, които ще се родят в рода след нея. Освен това тя може да изцели родовите травми, които поддържат развитието на цялата родова линия. Волф Месинг обясни удивителен феномен, който той наблюдава десетки пъти. Например, защо момче, родено 50 години след смъртта на дядо си, изведнъж започва да се интересува от същия занаят, използва същите изрази, прави същите избори, каквито и той, въпреки че никога не е чувал за това? По мнение на медиума, родовата памет действително съществува, но тя не е в гените, а в енергетиката. И след смъртта душата става част от нея.

Великият ясновидец казвал, че смъртта не разкъсва връзката с рода. Ние не отиваме в пустота, а се връщаме у дома. И родът ни посреща, за да ни напомни, кои сме всъщност. Освен това, Волф Месинг казва, че разбирането на посмъртната съдба на душата не е за да се боим смъртта, а за това, по-дълбоко да ценим живота. За да разберем, че всичко има значение. Всяка дума, всяко чувство, всеки поглед. Ние оставяме следи не само на Земята, но и в духовния свят.

Той подчертавал, че смъртта не е край, а само преход. Нашият земен живот има нещо много повече, отколкото редица от случайни събития. Той е процес на формиране на това, което той нарича енергиен подпис, невидима, но трайна следа, която остава с душата завинаги. Този подпис е като отпечатък на нашите действия, намерения, мисли и емоции. Всичко, което излъчваме, любов или гняв, състрадание или равнодушие, всичко става част от нашата духовна същност. И не изчезва, не се разсейва в пространството. Продължава да звучи в други светове, фини, невидими, но не по-малко реални.

Просветител