Афоризмите на момиче, което страда от аутизъм. Просто гениално.
Малкото невзрачно момиче-аутист Соня Шаталова (тя е на 10 и половина години) не може да каже нито дума. Понякога произнася някакво „Бе-бе-бе…”, и това е всичко. И проблемът не е говорен, а психологически. Когато се обръщаш към нея, впечатлението е, че тя не чува и слуша, а и изобщо не е способна да слуша. Тя е „изключена”. В бита е безпомощна като дете на година и половина или две, неспособна е и на най-простата работа с ръце (например да полее цветята с лейка), а миналата година, както ми разказаха, с часове ходила монотонно по кръг в двора, а още преди това – също дълго, с часове крещяла.
И изведнъж се оказва (за мен това беше буквално откритие), че зад тази завеса в Соня има дълбок вътрешен свят и вътрешно слово. Макар и никой да не я е учил да чете и да пише, тя сама е усвоила и двете. Пише, ако тилната страна на дланта й е докосвана нежно с пръсти на доверен човек, например майка й. Това е морална поддръжка, необходима на Соня, за да може да пише.
Какво може да пише едно болно десетгодишно момиче?
В литературния кръжок задали задача да се напишат афоризми-определения на различни понятия. Например: да се напишат афоризми-определения какво е това наука? А какво е душа? Соня отговорила (написала): „Наука – това е система от знания, основани на съмнения”. Десетгодишното момиче, неспособно да говори, почти идиот, дава такъв отговор? Тя написала също и за душата: „Душата – това е такова празно място в човека, което човек може да запълни с Бога или със Сатаната”. Кой от възрастните е способен да даде такъв отговор?
Тя не може да разговаря, затова се налага с нея да се общува само писмено. Соня чете, „фотографирайки” мигновено текста, съчинява стихове. Тя има своя система от представи за устройството на финия свят и оригинална терминология. Тя притежава вродена грамотност. Когато я питат: „Откъде знаеш това?” – тя отговаря: „Аз винаги съм го знаела.”
Афоризмите на Соня
ХАЗАРТ – такова увлечение, когато е невъзможно да се занимаваш с нищо друго, докато има сили. 8 г.
АФРИКАНЕЦ – най-добрият разузнавач за нощно разузнаване. 10 г.
ПЕПЕРУДА – главният предвестник на лятното щастие. 8 г.
ВЯТЪР – въздух, който не обича покоя. 8 г.
ДЕТСТВО – възход на съдбата в човешкия живот
ЗАПОЗНАНСТВО – среща на различни разбирания за света, или даже различни светове. 8 г.
ИГРА – лъжа наистина. 8 г.
ИМПРОВИЗАЦИЯ – игра на въображението с думи, звуци, цветове, за да се получи бързо нещо ново. 8 г.
КНИГА – вещ, в която могат да се съхранят във времето знания и чувства на хората. 8 г.
- начин да се разговаря с много хора отвъд времето. 8 г.
КОН – голямо топло четирикопитно щастие.
МАСКА – едно изражение на лицето. 10 г.
МЪДРОСТ – мярка между „малко” и „много”. 10 г.
МУЗЕЙ – консерви на времето. 8 г.
МУЗИКА – хармонично съчетание на звуци и емоции.
МИСЪЛ – най-мощната след любовта сила в света. 8 г.
- смелост на ума да оформя образи с думи. 8 г.
- това, което отличава света от хаоса. 8 г.
НАУКА – познание, основано на съмнение. 10 г.
- система познания, в която няма място за вяра. 10 г.
НОВОСТ – такова явление, срещата с което прави света по-богат. 8 г.
НОЩ – черен чадър със звезди. 10 г.
ПОЧИВКА – работа с удоволствие. 8 г.
ПРЕОДОЛЯВАНЕ – усилие на душата, в резултат на което умът и тялото се справят с всякакви препятствия. 9 г.
ПРИКЛЮЧЕНИЕ – такова необикновено събитие, което с нещо променя твоя свят и теб самия. 8 г.
РОЛЯ – това е живот, който се живее в играта. 8 г.
РОМАНТИКА – настроение, когато във всичко обикновено виждаш чудо. 8 г.
ПРИКАЗКА – това е живот, измислен от душата, когато не й подхожда реалният живот. 8 г.
СКОБКИ – това са стени за думите в писмената реч. 8 г.
СМЯХ – доктор за тъжната душа. 8 г.
КУЧЕ – лаещо въплъщение на верността и покорността. 10 г.
СЪРЕВНОВАНИЕ – това е съвместно правене на нещо с цел да се узнае кой го прави по-добре. 8 г.
СПИРАЛА – застинала в танц права. 10 г.
МАСА – площад, на който се разиграва животът на чиниите и всичко останало, което се оказва на него. 8 г.
СРАМ – огън, изгарящ греха в душата на човека. 9 г.
СЪДБА – това са твърди граници на събитията в живота на отделния човек. 8 г.
СТРАХ – причинител на малодушие
- спирачка на пътя на действието
ТРЕВОГА – сърбящо гъделичкане в сърцето в очакване на нещо неприятно или неразбираемо
УДОВОЛСТВИЕ – това е когато много гости сътворяват чудеса от лошото настроение. 8 г.
УРАГАН – полудял вятър. 8 г.
УХО – капан за звуци при живите същества. 8 г.
ФАНТАЗИЯ – тъкан за украса на съществуването на душата. 10 г.
ФОТОГРАФИЯ – това е консервиран образ. 10 г.
ЧОВЕК – такова същество, което има разум, реч, сръчни ръце и способност да решава как да използва всичко това. 8 г.
ЧОВЕЧЕСТВО – това са всички хора заедно, ако ги разглеждаме като един голям човек.
ЧЕРЕП – малка костна кутийка, в чийто скелет е заключена Вселената. 8 г.
КЪЛБО – куб без ъгли и ребра. 10 г.
ЕСЕ – емоция, изразена като мисъл. 8 г.
Откъси от дневника на Соня
(Текст от снимката: Аз искам да ви благодаря за помощта. Аз искам да бъда здрава, защото да бъдеш аутист е много неприятно, страшно. А аз искам щастие. Довиждане, Соня. )
Камъните тук обичат да седят и да поставят звуци в думите.
„Това съм аз, Соня, което се случва с мен между миналото и бъдещето, между живота и смъртта преминава неравно и аз се движа по дължина, а нали трябва да пресека, господи помогни ми така както сега това е нормално”.
„Днес ние отново се разхождахме в гората, и татко беше с нас, той ни водеше и през цялото време снимаше. А в гората Есента ту палува, ту тъгува. Ту хвърля в лицето шепа пъстри листа, ту украсява с тях коледни елхи буквално като с коледни играчки… Или пък шумоли с листата замислено някак, тъжно, сякаш се прощава с тях и с хубавото време, е със зеления цвят…
И така разбирам защо в душата ми се настанява горест.”
„Това съм аз, Соня. Аз съм в есенно настроение. Есен, есен! Отново чудо! Хора от пъстри листа, и даже дъждовете пораждат радост. Аз вкусвам вълшебното блюдо; есен в собствен сос подправена с дим и мъгла.
Ние с мама бяхме днес в гората. И какво видях там: в корените на старата бреза сто малки гноми-бебета, нахлупили калпачета с цвят на тъмно какао, играят криеница с нападалите листа! И е непонятно – кой се крие: гномчетата-гъбки под листата, или листата под техните шапчици? А аз тичах пред мама, и шумях с листата, и разговарях с Есента: Есен, мъдра Есен, ти днес лудуваш като момиче! Ти сега на колко си години? Какво, осем? Ти си играеш с мен като с котенце!
Уморена съм, после ще допиша.”
Сега Соня Шаталова е на 19 години, нейната диагноза е аутизъм. Не говори, но пише стихове и проза. Тя има свой сайт https://sofijashatalova.jimdo.com/и своя страничка във фейсбук: https://www.facebook.com/sonya.shatalova?fref=nf.
Превод от руски Петя Стоянова