Осъзнайте какво правите несъзнателно

Габор Мате

Обърнете поне толкова внимание или повече вътрешно, колкото външно и тогава няма да е нужно да работите толкова усилено, за да бъдете харесвани и обичани. Просто се отпуснете и позволете на живота да дойде при вас. Не е нужно да го насилвате. Не се фокусирайте само върху вашия толкова умен мозък - отворете сърцето си и вижте какви възможности ви се разкриват и осъзнайте, че вината за това какъв е света и дори за това какъв сте вие, не е ваша грешка и просто приемете себе си.

Един американски психолог казва, че всички човешки същества са същества със специални нужди. Една от нашите специални нужди е, че нашият живот не е предназначен само за ежедневното ни физическо съществуване.

Говорим за свобода и демокрация, но в ежедневието си хората работят в институции, които им казват какво да правят и те нямат глас - често свободата им е сведена до правене на избор между безсмислени алтернативи.

Зависимостите осигуряват фалшиво временно, но моментно задоволително усещане за смисъл и значение. Но всички чувстват, че има нещо по-значимо за нашия живот, отколкото просто да вечеряме и ходим в тоалетната сутрин.

Най-важният фактор в развитието и съществуването на човешките същества е привързаността, връзката с друго човешко същество. Като бебета ние сме напълно безпомощни и то за дълго. Привързаността е гравитационната сила, която държи две тела заедно, а любовта е обичайната дума за привързаност.

Под любов тук нямам предвид емоцията, която изпитва един родител към детето си, защото приемам за даденост, че родителите обичат децата си. Дори родителите, които малтретират децата си, ги обичат - те просто не знаят как иначе да ги  обичат и действат така поради своето програмиране в детството им, така че под любов, в този случай, нямам предвид емоцията. Имам предвид капацитета да присъстваш и да разбираш и да виждаш другото човешко същество точно каквото е, и да го приемаш такова, каквото е, и да го поканиш безусловно да присъства във вашето присъствие точно такова, каквото е. Това всъщност е любовта.

Ако бъдеш тригериран, ако ти бъде натиснат спусъка, добре, но можеш да се замислиш и за това какво е спусък, всъщност. Терминът идва от оръжието - всеки път, когато биваш тригериран, някой е натиснал този спусък, но кой е този, който носи боеприпасите, кой е този с механизма за доставяне на боеприпасите, кой е този с експлозивния материал вътре в тях и накъде искате да насочите вниманието си – само към спусъка ли, или ви е интересно какви боеприпаси и какъв експлозивен материал носите вътре в себе си? Тригерите са наистина страхотни за работа, ако искате да опознаете себе си. А ако не искаме да се опознаем, просто се възмущаваме на тригериращия.  

Как се справяте с хора, които ви натискат спусъка? Вие сте този с цялото експлозивно вещество в себе си. Получавате толкова много освобождение, ако разберете какво представляват тези боеприпаси и дали можете да ги обезвредите както обезвреждате бомба.

Можете да се справите с тези боеприпаси вътре във вас като опознаете себе си - там всъщност се крие свободата: когато никой няма силата да те задейства не защото си бил затворен и изолиран, а защото си напълно наясно със себе си - тук всъщност е освобождаването.

Аз правя разлика между обвинение и отговорност - вината казва, че сте направили нещо, което бихте могли да направите другояче и затова сте виновен.

Отговорността казва: „да, направил си това на себе си но не съзнателно или преднамерено, а защото си програмиран да го правиш от собствения си детски опит, който от своя страна е програмиран от детския опит на твоите родители, така че никой не е виновен - всеки прави най-доброто, но ние си предаваме тези безсъзнателни модели“.

Не обвинявате хората за наличието на несъзнателни модели, а се опитвате да ги накарате да ги осъзнаят, за да могат поемат отговорност за това, така че няма отговорност без осъзнатост и няма вина. Аз не обвинявам никого за болестта си, не обвинявам и родителите си, но казвам, че тези несъзнателни модели са предадени и че тази несъзнателна емоционална динамика има въздействие върху вашата физиология. И ако не искате да окаже влияние върху вашата физиология, трябва да осъзнаете какво правите несъзнателно, така че да можете да спрете да го правите или да го направите различно, така че всичко се свежда до освобождаването на хората от тези вкоренени модели, за които не трябва да бъдат обвинявани. Затова в моя свят няма място за вина, но има място да се помага на хората да станат отговорни.

Без осъзнаване никой от нас не носи отговорност. Самата личност е  отбранителна структура, която развиваме като начин да се справим със своята  болка. Много от това, което смятаме за своя личност, е всъщност наслагване върху нашата истинска същност. Трудността идва от това, че имаме проблеми с разбирането на хората с различни от нашите преживявания.

Ако не си бил дълбоко депресиран, нямаш идея какво е да си депресиран, какво е животът ти да бъде мрачен и безсмислен и заплашващ до степен, че може дори дотолкова да искаш да го напуснеш, че да се опитваш да се самоубиеш. Понякога всички сме се чувствали отчуждени, но нямаме представа какво е да си там, където избора вече не съществува и затова не разбираме такива хора с различен от нашия опит от живота. Много хора виждат истината но те не контролират медиите и не пишат сценариите за филмите.

Трябва да се свържем с хора, които също търсят същата истина като нас, които не се страхуват от нея, но каквото и да правите външно, правете го и вътрешно, защото ако не го правите вътрешно, няма да сте достатъчно ефективни и външно.

Източник: www.iskri.net/zefira