Как да накараме детето да слуша: прост поучителен трик

Колкото по-палаво е едно дете, толкова по-изтощен и зъл става родителят. Време е да прекъснем този порочен кръг! Трябва да научите една проста, но страшно ефективна, педагогическа техника. Кой от двете? Наваксвам с истории.

- Излез от килера!

- Не!

Това беше странно. Аз, съветник по поведението на децата с проблеми, който работи с деца години, бях объркан - не можех да се справя с шестгодишно дете, което се качи в килера право в чакалнята ми.

- Казах да се махаш!

- Не! И няма да ме накараш!

Тя беше права. Не мога да я накарам. Бях объркан и тя го усети.

- Слезте сега, иначе няма да получите традиционния ни подарък в края на приема.

- Е, не ми пука!

-Ако не плачеш в момента, ще разкажа на майка ти за поведението ти.

- Хайде, разкажи ми!

Ами да, толкова искаше да спори сега, че и наказание не можа да я уплаши.

Като типично дете със силна воля, тя не се страхуваше от заплахите ми и не слушаше командите ми. Накратко, това беше моят неуспех в преподаването.

След още няколко страшни и неработещи фрази най-накрая стигнах до него: защо правя всичко това? Тя знае, че се държи зле, аз само влошавам ситуацията със заплахите си.

Затова смених тона си. Погледнах я и се усмихнах.

- Прекарахме си страхотно днес. Не бих искал основното ти впечатление от срещата ни да е този тъп спор.

Тя утихна веднага и най-накрая успях да се свържа с нея. И след няколко минути тя излезе от килера и ме прегърна.

В тази ситуация забравих, че думите ни наистина могат да направят голямо впечатление на децата. Децата, както и възрастните, не искат да бъдат водени. Аз настоявах за свое, вместо да говоря тихо. Въпреки че знаех, че това е момичето, което най-много мрази да бъде принуждавано да прави нещо.

Учител, който води блог под прякора Учителя Том, наскоро написа, че статистически около 80% от фразите, използвани от възрастните за адрес на децата, са команди. Просто помислете за това ! 80%!

Това означава, че 8 от 10 се обръщаме към децата си, са думи за това какво трябва да се направи и как да го направим отговаря на очакванията ни.

Нищо чудно, че децата ни спорят толкова често и толкова много. Какво друго им остава?

Ние, като възрастни, усещаме, че ние сме тези, които посочваме грешките на децата си и им даваме насоки. И, разбира се, е важно. Но не 80% процента от времето!

След като прекарах много сесии със силна воля, упорити деца, осъзнах, че колкото повече команди им давам, толкова по-лоша става връзката ни.

НО КАК ДА НАМЕРИМ ТОЧНИТЕ ДУМИ?

Обикновено е лесно, ако помниш тези три неща:

тези думи трябва да описват нежеланото поведение, от което бихме искали да се освободим

тези думи трябва да са твърдение, а не команда

тези думи не трябва да съдържат заплахи за наказание

"Изглежда, че всичко в тази стая лежи на пода"

вместо да

"Изчисти тази каша бързо! ""

"Виждам всички фигури, които паднаха, защото си ги ударил с ръка"

вместо да

"Стига сте легнали на масата - вече сте хвърлили всички фигури! "

"Ти просто хвърли играчката си по сестра си, защото си ѝ ядосан"

вместо да

"Бързо отивай в стаята си! "

Ще се изумите колко бързо и охотно детето започва да коригира поведението си, белязано със спокойно утвърждаване, вместо да командва и крещи.

Виждал съм с очите си как зловещо палави деца са много нетърпеливи да отговарят на фрази като "Изглежда, че една книга все още лежи на пода" или "Целият пясък падна право на пода. " В същото време за викане като "Прибери го! "или трикове като "Ако почистиш след себе си, ще ти дам подарък" изобщо не отговориха.

Когато използваме твърдения вместо команди, започваме диалог с вашето дете.

Например:

Да кажеш: "Ужасно е да си чистиш стаята, знам. Все още има планина от неща за прибиране“, започваме разговора за това колко много едно дете мрази да чисти и защо това му е толкова трудно. Тоест можем да обсъдим този въпрос с него и да измислим някакъв оптимален план за почистване на помещението.

Да кажа “Колко пъти още трябва да ти казвам най-накрая да махнеш това прасенце! Няма интернет, докато не е чист! ", получаваме много кавги, изнервяния и изтощена мама, която е готова да върне таблета обратно, само и само да не слуша тези крясъци.

Използвайки твърдения, водим продуктивен разговор вместо уморителни спорове и кавги.

Разбира се, използването на фрази няма да се отърве веднъж завинаги от всички проблеми с децата. Но тази техника абсолютно ще ви помогне да промените начина на общуване с детето си.

- спокойно можете да обсъждате нежеланото поведение

- ще харчите по-малко нерви

- ще се карате по-малко с детето

Пробвай ! И не се отчайвайте, ако командите и викането все още заемат 80% от комуникацията ви с детето ви. Не е толкова лесно да се възстановите по-спокоен начин. Но след като започнете да забелязвате положителни промени, ще бъде много по-лесно да замените командите с утвърждения. Разбираемо е, всички сме хора и можем да се чупим от време на време, но това ще бъде "понякога", а не "постоянно".

© Аманда Ройтер