За какво му е на просветления справедливостта на другите

Като цяло понятието за справедливост е голям инструмент за манипулиране както на индивиди, така и на цели нации.

И човек, който ясно вижда същността на нещата, разбира ето какво:

1. Няма обективна, универсална за всички дефиниция за справедливост. Това, което е справедливо към един човек, култура или епоха, е несправедливо към друг. Думата се превръща в празен етикет, на който всеки се придържа за собствена изгода.
2. Политици, идеолози и пропагандисти често използват лозунгите на справедливостта, за да манипулират масите. Като обличат интересите си в облеклото на "справедлива борба" или "възстановяване на справедливостта", те оправдават репресиите, войната и несправедливостта по отношение на другите.
3. На битово ниво призивите за справедливост често маскират банална завист (“Не е честно той да има повече от мен”) и желание да „постави на мястото му” този, който се откроява. Това забавя развитието на талантливите хора и насърчава сивотата.

4.. Здравият принцип на равни възможности на практика се заменя с утопично и вредно изискване за равни резултати. Това убива стимула за труда, иновациите и риска в обществото, което води до икономическа и социална стагнация.

5. При споровете призивът за абстрактна справедливост пречи да се намери конкретно, практично и компромисно решение. Вместо въпроса "какво работи?“ или „коя ще е най-добрата полза?“ хората започват да спорят кое е "справедливо", което води до задънена улица.
6. Историята е пълна с примери, когато опитите за изграждане на „царство на правосъдието“ (от якобински терор до тоталитарните режими на 20 век) завършват с масово насилие и нечувана несправедливост. Думата се оказва опасна утопия.
7. Желанието за налагане на единен стандарт на справедливост за всеки неизбежно нарушава личната свобода. Държава или общество, заемащо ролята на "страж на справедливостта", започва да диктува на хората как да живеят, какво да притежават и какво да мислят.
8. Светът е сложен, хаотичен в повечето случаи. Понятието "справедливост" предполага, че има някакъв разумен и правилен ред на нещата. Това е опростяване, което пречи на човек да възприема адекватно реалността с всичките ѝ несигурности и нелогичности.
9. Търсенето на абсолютно справедливо решение в трудна ситуация (например в съда или по време на разпределение на ресурсите) може да се проточи до безкрай или да бъде невъзможно. Отхвърлянето на думата и перфекционистките идеали ви позволява да действате по-бързо и ефективно въз основа на ясни правила и закони, а не на нестабилно понятие.

Как може да замениш името на това, което като цяло, е правилен стремеж?

Вместо неясното "справедливост", можете и трябва да използвате по-специфични термини: законност (спазване на писмените правила), честност (безпристрастност в решенията), ефективност (постигане на цел с минимални разходи), състрадание (помощ на по-слабите). Тези думи са по-малко подвластни на манипулиране и водят до по-конструктивни резултати.