Уникална техника за освобождаване на обида
Има една техника (често свързвана с подхода на Ошо), при която обидата се увеличава до абсурдност, за да загуби силата си.
Чрез преувеличение умът вижда колко нелепо е да се превръщаме в „жертва на собствената си важност“.
Застанете пред огледалото, четете я бавно и изразително и се посмейте от сърце – именно това освобождава енергията на егото и намалява обидата.
Мантра за обидени по Ошо:
"Аз съм един толкова важен пуяк, че не мога да позволя някой да постъпва според своята природа, ако тя не ми харесва.
Аз съм толкова важен пуяк, че ако някой е казал или направил нещо не както аз съм очаквал – аз ще го накажа с обидата си.
О, нека види колко е важно това – моята обида!
Нека да я получи като наказание за своята „простъпка".
Та нали съм един много много важен пуяк!
Аз не ценя своя живот.
Толкова много недооценявам живота, че изобщо не ми е жал да изхабя безценното му време за обида.
Ще се откажа от минута радост, от минута щастие, от минута шеговитост, защото смятам, че е по-добре да използвам тази минута за обида.
И ми е все едно, че тези минути стават все повече и се превръщат в часове, часовете – в дни, дните – в седмици, седмиците – в месеци, а месеците – в години.
Не ми е жал да опропастя своите години и да ги прекарам в обида – та нали не ценя своя живот.
Аз съм много уязвим.
Толкова съм уязвим, че съм принуден да пазя своята територия и да отговарям с обида на всеки, който ме е настъпил.
Ще закача на челото си бележка „Внимание! Зло куче" и нека само някой се опита да не я забележи.
Ще заградя своята уязвимост с високи стени и изобщо не ми пука, че през тях не се вижда какво се случва навън.
Нали моята уязвимост ще бъде в безопасност!
С удоволствие правя от мухата слон.
Ще взема тази полуумряла муха на чуждата грешка и ще отреагирам с обида.
В дневника си ще напиша не колко е прекрасен светът, а колко подло са постъпили с мен.
Няма да разкажа на приятелите си колко ги обичам, а цялата вечер ще посветя на това, колко дълбоко са ме обидили.
Ще ми се наложи да влея в мухата толкова много чужди и свои сили, за да се превърне тя в слон.
Мухата много лесно можеш да я разгониш или дори да не я забележиш, но да не видиш слона е трудно.
Ето защо предпочитам да правя от мухата слон.
Аз съм нищ.
Толкова беден, че не мога да намеря в себе си и капка великодушие, за да простя, капка самоирония – за да се посмея, капка щедрост – за да не забележа, капка мъдрост – за да не се вкопча, капка любов – за да приема.
Аз просто нямам тези капки, та нали съм силно ограничен и много беден“.
Успяхте ли да се посмеете?
Тази мантра е психологическо огледало, предназначено да спре процеса на самосъжаление, като човек сам се посмее над собствената си нужда да бъде обиден.
Защото обидата понякога е маска на високомерие.
Когато я наблюдаваме и дори преувеличаваме до абсурдност, можем да се освободим от егото и да видим ситуацията отстрани.
Въпрос към вас:
Кога за последно се обидихте и осъзнахте, че обидата всъщност е центрирана върху вашето его?
Може ли сега да я видите като смешна и нелепа?
С любов и грижа,
Антоанета Георгиева