Има хора които излъчват и предават нещастие… (както баба ми го разказваше)

Ех, баба ти да ти каже…

Има хора на тоя свят, дето само като се появят – и въздухът натежава. Не щото са страшни… а щото са тежки. И след тях – сякаш тръгва една черна диря.

Не е суеверие, не е измислица. Аз толкова живот съм изживяла, че съм видяла едно и също много пъти:

след някои хора все лошо става.

Срещнеш ги – и после:

едно се чупи, друго се губи, трето се разваля, започват кавги, болести, несполуки…

И ти се чудиш:

„Абе какво става с мен, защо все се влача по лош късмет?“

И знаеш ли кое е най-страшното?

Че много често, като си помислиш за точно един човек… и ти става ясно.

Интуицията не лъже.

Сърцето усеща кога нещо е нечисто.

1) Първата причина – завист и скрито зло

Най-често е завист, моето дете.

Може да ти се усмихва.

Може да ти говори сладко.

Ама отвътре да си мисли:

„Дано да се провалиш! Дано да паднеш!“

И то не го казва, разбира се.

Но го излъчва.

И човек, колкото и да е силен, усеща такава настройка.

И знаеш ли какво става тогава?

В главата ти се обърква всичко.

Ти започваш да се напрягаш без да знаеш защо.

Да се разсейваш.

Да правиш грешки.

Да се подхлъзваш.

И после казваш:

„Ей, откакто говорих с тоя човек, все не ми върви…“

А то така е – защото завистта е като отрова, но капе тихо.

2) Втората причина – човекът си носи „черна програма“

Има и други… те не са толкова зли по характер.

Ама са вечно нещастни.

Все им е тежко.

Все мрънкат.

Все се оплакват.

Все някой им е виновен.

И те като седнат до тебе…

все едно ти източват силата.

Почват:

„Ох, няма оправия…“

„Ох, ще стане по-лошо…“

„Ох, животът е мъка…“

И без да усетиш, и в тебе влиза тая тъмнина.

Баба ми казваше:

„От мърморещ човек бягай, че ще те затрие и теб.“

То не е магия, а енергия.

Емоцията се прехвърля като болест.

Едно време хората са вярвали, че има „Еднооко зло“, дето се лепи по такива хора.

И после – може да го прехвърлят на друг, като му разкажат всичко и го натоварят.

И баба ми казваше:

„Не слушай много чужди беди. Няма да ги оправиш – ще си вземеш от тях.“

3) Третата причина – човекът е лош отвътре

А има и такива, дето просто са си… лоши.

Не като ядосани.

А като души, дето се хранят от злоба.

Те се радват на чуждото падане.

Очернят всеки успял човек.

Говорят гадости за хората.

И не е нужно да са срещу тебе – само да си близо до тая омраза, и тя те цапа.

Има приказка:

„Кажи ми с кого дружиш, да ти кажа какъв си.“

И да ти кажа честно:

да си близо до лош човек, да си в компанията му, да му правиш услуги, да му слушаш клюките…

в един момент става така, че неговата сянка пада върху теб.

И тогава идва разплата.

Не защото Бог наказва – а защото животът не търпи мръсотия край чист човек.

Как да разбереш дали човекът е сигнал или източник?

Ей тука има тънкост.

Понякога човекът не ти носи злото, а ти е като табелка:

„Внимавай!“

Както светофарът е червен – не е виновен, че ще те блъснат, а те спира, за да не стане беля.

Понякога чрез един човек животът ти показва:

че не трябва да си на това място

че не трябва да правиш тази сделка

че не трябва да говориш на някого тайни

че си прекалено доверчива

Затова не е нужно веднага да обвиняваш.

А трябва да гледаш разумно.

Какво да правиш, ако след някого все те „преследва лошото“?

Аз ще ти го кажа както бабите го казват – просто:

 1) Гледай знаците

Ако всеки път след разговор:

се разболяваш

караш се вкъщи

правиш грешки

идват неприятности

…не е случайно.

 2) Не се оправдавай с „неудобно е“

Много хора си казват:

„Ама то е роднина…“

„Ама е съсед…“

„Ама е колега…“

Ей, слушай ме:

по-неудобно от разбит живот няма.

Твоят мир е по-важен от нечий каприз.

 3) Пази си думите

На такива хора не се казват лични неща.

Не се казват планове.

Не се казва какво хубаво ти предстои.

Щото има хора, дето като чуят, че ще ти върви – все едно ги боли.

 4) Ограничение, дистанция, тишина

Не е нужно да се караш.

Не е нужно да обясняваш.

Просто:

по-рядко, по-кратко, по-студено.

 5) Ако можеш – помогни, но отдалече

Понякога човекът не е зъл, а е счупен.

Тогава може да му помогнеш… но без да се жертваш.

Баба ми казваше:

„Спаси си първо себе си, после другите.“

И най-важното

Ако усещаш, че някой те разрушава –

не се насилвай да го търпиш.

Няма нужда да доказваш доброта там, където те тъпчат.

Няма нужда да се изтощаваш заради хора, дето не те уважават.

Щом душата ти се стяга около някого –

значи нещо не е наред.

И помни това, моето момиче:

Вселената винаги ни говори, но първо шепне. После започва да крещи.

И ако не я чуеш навреме… ще те спре със сълзи.

от нета