Етика и морал

По какво се различава етиката от морала? Как е свързана етиката с интелигентността и щастието? Каква е ролята на съвестта и честността в духовното развитие? И как всичко това е свързано помежду си? Нека обсъдим тези важни теми; защото разбирайки ги, човек може да ускори пътя си към щастие и просветление.

По пътя на духовното развитие и самопознанието една от най-големите пречки е егоизмът, поради който човек се държи неразумно, неетично, неморално, нечестно, което води до деградация, липса на щастие и страдание.

Какво е това етика и етичност?

Често етиката и моралът се смятат за едно и също нещо, но в действителност има голяма разлика между тях и за духовното израстване етиката е по-важна от морала.

Морал – това са общоприети правила за поведение в едно или друго общество. Тези правила са необходими за функциониране на обществото, затова то изисква тяхното съблюдаване и наказва тяхното нарушаване. По този начин моралът е нещо, което фактически се налага.

Етиката – това са лични вътрешни стандарти на поведение на човека, основани на чувството за правилност, разумност и съвест. Нивото на етиката на човек, етичността на поведението му, зависи от нивото на неговото духовно развитие, осъзнатост, способност да анализира и вижда или предвижда последствията от поведението си. Етиката може да бъде наложена, но когато това се случва, тя пада до нивото на морала.

За саморазвитието етиката стои на по-високо и по-важно ниво от морала, защото етичността си човек установява и развива сам, което му позволява духовно да израства; но това не означава, че морала може да се пренебрегва, нарушавайки правилата на обществото, в което живееш. В действителност, ако човек явно и често нарушава общоприетите (и разумни) правила на поведение в обществото, то това означава, че нивото на неговата етика е по-ниско от нивото на морала (и тогава него принудително го заставят да съблюдава правилата, или го отстраняват от обществото). И обратното – ако човек се държи по-добре, отколкото се смята за нормално и приемливо в обществото, това показва по-високо ниво на неговото духовно развитие.

Темата за морала и етиката е доста обширна и сложна и тук разглеждаме обобщено основните моменти. За повече подробности може да погледнете във форума на сайта.

1. Нивото на етика на човека показва степента на неговата разумност (не бъркайте с ум и начетеност). Колкото по-разумен е човек, толкова по-малко е егоистичен, толкова е по-етичен и толкова е по-щастлив.

Съвест и етика

В духовните кръгове се говори, че в сърцето на всеки човек живее Бог, и съвестта е едно от Неговите проявления.  Съвестта подсказва на човека кое е етично и кое – не. Ако човек се води по своя егоизъм и игнорира гласа на съвестта си (т.е. се държи неетично, неразумно, нечестно, аморално), той неизбежно получава негативни последствия от неправилните си действия и е принуден да страда. Този процес може да бъде достатъчно проточен във времето, затова „бумерангът“ на нашите действия не се връща веднага; затова когато дойдат последствията от нашите действия във вид на някакви проблеми или страдания, не винаги може да се проследи какво точно става. Това е една отделна и голяма тема – Закона на Кармата, която е разгледана в една от по-раншните статии Нищо не е случайно.  Невъзможно е да се заобиколи този закон, не може да се излъже Живота, защото всичко е взаимосвързано и взаимозависимо, всичко влияе на всичко. И вие като човек не сте отделно и независимо явление, някакъв автономен обект, а неотделима част от Живота; именно и затова работи законът на кармата и другите Закони на Живота. Именно затова ни се връща всичко, което някога (включително и в други животи) сме причинили на другите.

И проблемът е там, че обикновено не помним предишните си животи и затова не можем напълно да проследим причините за това, което се случва с нас сега – не само неприятности, а също и приятни неща. Въпреки това, само поемайки отговорност за своето състояние, признавайки себе си за причина, можем да поправим ситуацията.

Затова ето какво да правим, когато в живота не ни върви:

1. Да приемем, че това е връщане на карма.
2. Да изтърпим смирено.
3. Възстановете етиката.

Възстановяване на етиката

Често се случва  така, че човек снижава нивото си на етичност и извършва недобри, греховни постъпки. Това води до деградация и страдания. Фактически, ако човек е непрекъснато нещастен, ако има много проблеми и неприятности, това е показател за неговата неетичност и неразумност. И докато човек не възстанови етиката си, докато не компенсира своята неетичност с добри дела, той неизбежно ще бъде принуден да страда. Тук други варианти няма.

Възстановяването на етиката започва с честния анализ: „Какво лошо направих, къде постъпих неправилно, нечестно, с какво навредих на другите, кои мои действия причиниха страдания на други хора?“ Съвестта ще подскаже, ако човек си зададе искрено тези въпроси. Регулирането на етиката е лична работа на всеки човек, тя не трябва да се натрапва, иначе това се превръща в морал. Човек сам трябва да проанализира и осъзнае, че именно  неговата неетичност му създава всички проблеми и страдания. Докато не осъзнае това в достатъчна степен, той не може да се оправи.

Ако нивото на етиката на даден човек е по-ниско от нивото на обществения морал, той не е способен самостоятелно да се поправи и тогава с това се занимава обществото, принудително. Това няма нищо общо с духовното развитие, но също е полезно, тъй като съблюдавайки макар и само моралните принципи на обществото, човек няма да деградира. Именно затова моралът се намира стъпало по-ниско от етиката. Когато човек се държи цивилизовано и, съответно, не деградира, му се открива възможност да се развива и духовно да прогресира.

Възстановяването на етиката е част от саморазвитието и духовния прогрес

Както бе казано вече по-горе, етиката се възстановява, когато човек напълно компенсира своето неетично поведение. Компенсацията е обезщетение за щетите, уравновесяване, балансиране, хармонизация. Например, ако бизнесмен е „прекарал“ партньора си с определена сума, то да иска прошка е явно недостатъчно, трябва напълно да възстанови щетата с лихва, т.е. да даде повече, за да възстанови не само материалната щета, но и моралната.

Тук е важно да се разбере много важен принцип: много по изгодно и разумно е сам да възстанови своята етика, отколкото да чака животът в принудителен режим да възстанови баланса, което е много по-болезнено. Животът чака известно време, да шанс на човека да се поправи, и ако той не направи това, го заставя да върне много повече – „с лихва“.  На същия принцип работят и органите на реда, възстановявайки морала на нарушителя.

Как да разберем дали е възстановена етиката?

Главният критерий е чувството на освобождение. Вие чувствате, че сте компенсирали всичко напълно, възстановили сте баланса. Съвестта повече не ви гризе, тя е напълно спокойна. Няма никакви страхове и безпокойства, негативни усещания и предчувствия, вие сте свободни т всичко това. Появяват се радост и удовлетворение. Това е много по-приятно състояние, отколкото ако балансът е възстановен от самия живот. Освен това, както вече бе казано, това само по себе си е част от духовното развитие.

Фактически всяка духовна практика се явява по своята същност, възстановяване на етиката. Всякакви методи и техники на очистване на съзнанието също способстват за това.  Всичко това води до щастие, затова ако вашата цел е щастие, то сега вече знаете какво трябва да правите.

Източник: http://pro-svet.at.ua/index/etika_i_moral/0-148

Превод Таня Темелкова