Най-добрите цитати от "Шримад Бхагаватам

В тази статия публикувам най-добрите цитати от "Шримад Бхагаватам", които могат значително да помогнат по духовния път на себепознанието и просветлението.

Четенето на мъдри цитати, духовни книги и свещени текстове само по себе си е много полезно и повишава нивото на съзнанието ви (нивото на осъзнатост, нивото на вибрация) и можете да го усетите в себе си, докато четете. Това се потвърждава и от теста на Дейвид Хокинс.

Какво е Шримад Бхагаватам? Ето какво пише в Уикипедия:

"Шримад Бхагаватам" (Бхагавата Пурана) е една от осемнайсетте основни пурани (древни библии на индийската литература, написани на древния език санскрит от мъдреца Вяса). Бхагавата Пурана разказва за историята на Вселената, за начините за себепознание и духовно освобождение и описва различните аватари (въплъщения на Бога), които в различни епохи са се спуснали в нашия материален свят. "Шримад Бхагаватам" съдържа и обширна информация за индуистката философия, космология и метафизика. В продължение на повече от 1000 години Бхагавата Пурана е основният свещен текст на различните течения на кришнаизма. Това писание съдържа същността на всички Веди и представлява коментар на ведическия мъдрец Вяса върху Веданта сутрите.

В "Шримад Бхагаватам" са обяснени много от важните моменти, изказани от Кришна в "Бхагавадгита", така че "Бхагавата Пурана" ("Шримад Бхагаватам") е авторитетното писание за Кришна. И тъй като имах много контакти с вярващи в Кришна и се интересувах от темите за Върховната истина, Бога, освобождението и просветлението, имах щастието да прочета 11 тома (от общо 12) на "Шримад Бхагаватам" и се чувствам много благодарен за това. Както и всички останали писания (например Йога Васищха), мъдри книги, лекции, сатсанг и т.н.

Не, не съм се срещал с Кришна, не съм станал кришнаит и затова няма да проповядвам кришнаизъм (не съм последовател на сляпата вяра), но в "Шримад Бхагаватам" открих много мъдри цитати, включително такива за адвайта (не-отдаденост), духовно освобождение и просветление, както и доста полезни неща, които могат да помогнат на всеки, който им обърне внимание.

Споделям най-добрите цитати от "Шримад Бхагаватам" в тази статия и в дискусията във форума на сайта. Ще коментирам някои моменти, които не са ясни за начинаещите, тъй като имам познания и разбиране. Не се колебайте да задавате въпроси във форума, ако имате такива.

Важен момент, който не трябва да бъде пропуснат: има няколко превода на Шримад Бхагаватам на руски език и всички те се различават малко или много, а на някои места се различават значително, и за това има няколко причини:

1. Оригиналът на "Шримад Бхагаватам" е на санскрит, а санскритът е толкова интересен език, че една и съща дума може да има дузина значително различни значения в зависимост от контекста. Човек, който не разбира напълно контекста, неминуемо ще внесе изкривявания при превода от санскрит. И кой сега разбира напълно контекста? Вероятно никой. Затова за тези, които искат да разберат подробностите, е по-добре да изучават паралелно различни преводи на Шримад Бхагаватам и да ги сравняват. И дори това няма да даде 100% точност и пълно разбиране. Но въпреки това, ако не се впускаме в подробности, а се придържаме към самата същност на писанията, тя е еднаква във всички преводи (и дори във всички религии).
2. "Шримад Бхагаватам" е преведена от санскрит на английски и едва след това на руски. А това го отдалечава още повече от първоначалния смисъл.
3. Различните традиции/отклонения на кришнаизма имат свои собствени "особености", които също влияят на превода/тълкуването.

Освен това много санскритски думи нямат аналог в нашия език, затова всеки превод на Шримад Бхагаватам не е буквален, а приблизителен, а освен това всеки преводач има свой собствен "авторски стил".

Всичко това означава, че един превод не трябва да се приема за единствено верен. Добре е да четете няколко паралелни превода. Практиката показва, че паралелното четене на няколко превода е добра идея. Понякога давам различни преводи на цитати за по-добро разбиране.

Отделно от това трябва да спомена феномена на коментарите към Шримад Бхагаватам (има дори цели лекции от различни автори по конкретни теми от тези писания). Отново, във всяка традиция на кришнаизма тези коментари и обяснения се различават, често значително, дори до степен на противоречие. Затова не бих препоръчал да се впускате в коментарите. В общи линии "Шримад Бхагаватам" е обширен коментар на Веданта сутрите.

В сайта вече има подборка от цитати от Шримад Бхагаватам - цитати на Кришна за Адвайта, които препоръчвам на тези, които се интересуват от темата за не-отдадеността, да прочетат. Има и цитати в различни теми във форума, можете да ги намерите, като потърсите в сайта с думите "Шримад Бхагаватам".

По темата за адвайта вижте също медитацията "Всичко е Бог" и "Йога васищха". И една малка книга "Просветление за половин час" също е посветена предимно на темата за не-духовността.

Започваме с цитати от "Шримад Бхагаватам" 11, глава 28, "Себепознание", които Бхарати Махарадж преведе. В тази глава Кришна отговаря на въпросите на Удхава, негов близък приятел и чист преданоотдаден.

P.S. Според тестовете на Дейвид Хокинс учението на Кришна съответства на ниво 1000, което е максималното достижимо ниво на съзнание за човешката форма на живот. С други думи, нивото 1000 е нивото на най-висшата постижима Истина за човешкото същество.

И така, нека се заемем с изучаването на мъдростта.

Подбор на най-добрите цитати

Кришна каза:

Както в сънищата човек не осъзнава заобикалящата го среда, а в дълбокия сън напълно губи съзнание, така и потопен в привидната [илюзорна] двойственост, той се оказва в плен на илюзиите.

(Двойственост е всяко разделение на Единството на много, включително разделение на "аз" и "не аз", на добро и лошо, правилно и неправилно и т.н.) Тук дуалността се сравнява със сънуването, което е нереално, макар и възприемано. Потапяйки се в привидната двойственост и приемайки я за реалност, човек живее в илюзии, а свещените писания често сравняват това със сън.)

Въпреки че сянката и ехото са само отражение на реални явления, те създават действителни усещания. По същия начин умът, тялото и азът, макар и да са обикновена измислица, създават истински страх от загуба у носителя до самата му смърт.

(Азът е усещане за отделна същност, набор от представи за себе си, които не са верни. В този контекст "Аз" е същото като фалшивото его, фалшивото отъждествяване с тялото, ума, личността и всичко останало, което не съществува в Реалността.)

Не съществува нищо друго освен отделено от всичко Съзнание.

(Съзнанието е Реално, защото е изначално, неизменно и вечно. Преходните неща, които възприемаме в този свят, са променливи и временни, затова в свещените текстове често се казва, че те са илюзорни, нереални или не съществуват в действителност.)

Знай, приятелю, че вселената, получена от съчетанието на трите свойства на природата (трите гуни), и трите вида страдание са обсебване на ума, неговата мимолетна самозаблуда.

(В този контекст обсебване означава "илюзия", "мираж", "видима измама". Кои са трите вида страдание? Първият вид е страдание, причинено от собственото тяло и ум. Това са всички видове болести, дискомфорт и негативни преживявания. Вторият вид страдание е причинено от други живи същества. Третият вид страдание е причинено от природни сили като топлина, студ и т.н.)

Всяко познание, независимо дали е сетивен опит, абстрактно разсъждение, изучаване на свещените писания или прозрение, води до разбирането, че светът тук има начало и край и че времето му е кратко. Затова трябва да изживеете времето, което ви е дадено, без привързаности.

(Привързаностите ни държат в илюзорния свят на дуалността, така че ако целта ни е духовно освобождение и просветление, привързаностите трябва да бъдат изоставени, предадени на Бога.)

Уддхава попита:

- Господи, милостиви! Обяснете ми следното: ако съзнанието е лъчезарната Истина, а самото тяло няма способността да възприема, кой тогава наблюдава видимата измама? Съзнанието е неизчерпаемо, лишено от осезаеми качества, чисто, лъчисто, съществува извън времето, няма начало и край (повече за природата на съзнанието, природата на душата). Това е невидим огън, който гори в дървото на безжизнената плът. Кой тогава преживява опита на земното съществуване?

Всемогъщият отговори:

- Докато частицата съзнание (душата) се съотнася с плътта, сетивата и жизнената сила, тя ще води безсмислено съществуване сред видима измама.

(С други думи, докато съществува отъждествяване с тялото-ум-личност, душата е принудена да пребивава в този илюзорен свят, възприемайки го като реален.)

Въпреки че осезаемите обекти не съществуват в реалността, преживяването за тях е валидно, точно както е валиден страхът по време на сън, когато сънуващият наблюдава явления, които не съществуват в реалността. Въпреки че човек изпитва много страхове и скърби в сънищата си, след събуждането си вече не е разтревожен от предишните видения. Скръбта, вълнението, страхът, гневът, алчността, объркването и желанието, както и раждането и смъртта, се преживяват не от съзнанието, а от придобитото му "аз" (лъжливото его). Съзнанието (душата), покрито от "аз" (фалшиво его), си въобразява, че е извършител и притежател на материални свойства.

(Душата/съзнанието всъщност не е агент и няма материални свойства/характеристики. То само възприема и осъзнава. За повече подробности вижте статията Природата на душата).

Понятията, предназначението на нещата, тялото, чувствата, жизнеността и умът се извличат от замисъла, които заедно принуждават нетленното съзнание (душата) да преживява раждане и смърт, радост от победите и скръб от загубите.

(Докато няма фалшиви отъждествявания с тялото, ума и личността, няма проблем. Но щом се появи фалшиво его, фалшива самоличност, започват проблемите и страданията.)

Самоидентификацията израства от самозаблудата и се превръща в мисли, реч, жизнена сила (прана) и телесни характеристики.

(Основната самозаблуда изглежда е разделянето на "аз" и "не аз", а след това конкретизирането на "аз", приписването на свойства и характеристики на "аз"-а, което води до по-нататъшно потапяне в илюзорната дуалност)

Но с меча на знанието, изострен от верността към Истината, човек може да разсече връзките на егото и да живее щастливо в отвъдното, свободен от страсти и тревоги.

(Като премахне фалшивите представи за себе си, фалшивите идентификации, човек може да се отърве от проблемите на обусловеното съществуване.)

Знанието дава възможност да се прави разлика между лъжата и Истината. То се поражда (това Знание) от самоконтрол, изучаване на Веда, спазване на задълженията, духовен опит, разсъждение (размисъл и анализ) и прозрение (просветление). Който притежава знание, вижда Единното спокойствие във всички неща; вижда Върховната причина, от която се проявява вселената и която съществува преди началото, междувременно и след края на вселената.

Точно както златото съществува преди златните изделия и ще съществува след тяхното разтопяване, защото златото е неизменната истина, а златните изделия са нейни временни знаци (временни форми), така и Азът съществува преди разнообразието на света, след него и в интервала между сътворението и унищожението.

Видоизмененото самосъзнание има три състояния: будност, сънуване и безсъзнание (дълбок сън без сънища), които се генерират от причината (възприемане), следствието (възприемано) и извършителя (замесения). Истинското битие идва от четвъртото състояние на самосъзнание – съзерцание (турия), което превъзхожда трите по-горе.

(Ето защо различните практики на съзерцание и осъзнаване са практики на "по-високо ниво", като упражнението Упражнение „Аз съм“, Медитацията на чистото съзнание, МПВ и др.)

Нещата, които не са съществували в миналото и няма да съществуват в бъдеще, не съществуват в интервала на настоящето наблюдение. Те са само обозначения в ума (илюзорно творение на ума). Според мен сътворението е видоизменен създател. Следствието е видоизменена причина. Образите в съзнанието са самото съзнание.

(Тук Кришна говори за Единството, за погрешността на разделенията. За повече подробности вижте статията „Цитатите на Кришна за Адвайта“)

Привидно има реалност видоизменена от възбуда/дисбаланс. Всеки образ е вездесъщата Истина, променена в съзнанието. Истината, която винаги е самодостатъчна, показва само фалшиви образи. Универсалното разнообразие, породено от чувства, обекти на усещания, ум и елементи, е само неизменната вездесъща Истина, изкривена от възбуденото съзнание.

(Както Йога Васищха казва: „Когато истинската природа на безкрайното съзнание се отклони от равновесието за една хилядна от секундата, се появяват всички тези плачевни илюзорни творения.”)

Това, което може да бъде изразено с думи или това, което може да се мисли, не съществува в действителност. Следователно във видимия свят няма добро и зло и няма преход между тях.

(Доброто и злото са измислени проекции на ума. Умът създава дуалността „добро и зло“, както всички други дуалности, и след това те се преживяват като реални, въпреки че всъщност не съществуват)

Който разбира гореизложеното, не богохулства и не прославя никого на този свят. Подобно на Слънцето, такъв мъдрец витае над Земята и осветява с мъдрост всички еднакво.

(Който разбира, че доброто и злото са фиктивни категории на илюзорния свят, той вече не превъзнася никого и не осъжда никого, тъй като е свободен от илюзията за двойственост. Той осъзнава, че Всичко е едно, Всичко е Бог)

Човек не трябва да възхвалява или осъжда чуждите действия и наклонности. Но трябва да гледа на света като на единство на природата и съзнанието.

(Природата е всичко, което се възприема от съзнанието, което е първично по отношение на природата)

Експерт (мъдрец), който е слязъл да хвали и осъди нечие разположение и поведение, губи мъдростта (осъзнаването на Единството) в тънкостите на двойствеността.

(Веднага щом има участие в разделение, възприятието за Единство веднага се губи)

Съзнателното същество (брахман) не се ражда и не умира, не се увеличава и не намалява. То се докосва и осъзнава своята материална плът и нейните модификации. Съзнанието в най-чистата си форма е вечно и неразрушимо. Точно както вибрацията на материята се усеща различно от различните сетива, така и частица на съзнанието приема различни форми в различни състояния.

(Медитация върху чистото съзнание помага да се разбере това)

Тъй като [реално] съществува само наблюдателят (атма), възприятието за дуалност е мания, пристрастяване. Обектите не съществуват сами по себе си, а почиват в ума на зрящия.

(Възприеманото се възприема само защото възприемащият го проектира. Нищо в този свят не съществува само по себе си, без някой, който го вижда)

Източник: http://pro-svet.at.ua/index/luchshie_citaty_iz_shrimad_bkhagavatam/0-166

Превод Таня Темелкова