123. 50 принципа на чудесата от „Курс по чудеса“ от Кенет Уопник

Интересна и полезна е книгата на Кенет Уопник „50-те принципа на чудесата от „Курс по чудеса“ за тези, които изучават „Курс по чудеса“ и искат да разберат по-добре принципите, залегнали в основата на практикуването на курса. Книгата е базирана на семинар, проведен от Кенет, така че включва въпроси и отговори както по самите принципи, така и по други теми, разгледани в курса.

Първо, ако не разбирате какво се случва тук, прочетете рецензията на „Курс по чудеса“. Както е отбелязано там, материалът може да бъде труден, така че преди да изучите курса, е добре да прочетете книгите на Гари Ренард, които са препоръчани в тази статия, тъй като неговите книги обясняват основните моменти на курса по прост и разбираем начин. Можете също да прочетете цитати от книгите на Гари Ренард във форума, последвани от цитати от самия курс.

Ако вече сте запознати с „Курс по чудеса“, книгата на Кенет Уопник може да бъде добро допълнение, обяснявайки всичките петдесет принципа на чудесата достатъчно подробно и ясно.

Между другото, превеждам и друга книга от Кен Уопник, „Пътешествие през работната тетрадка на „Курс по чудеса“, която е посветена на анализа и обяснението на всеки от 365-те урока на Курса.

И така, нека започваме. Ще започнем оттук и ще продължим във форума, тъй като има много материал, а аз ще го публикувам, докато го превеждам.

Петдесет принципа на чудесата в „Курс по чудеса“

Това е обобщен препис на два еднодневни семинара на тема „Петдесетте принципа на чудесата“, първият от които проведох в нашия Център за обучение и лечение[1]. Тези семинари – на 6 и 13 януари 1985 г. – се състояха по същество от една и съща тема. Тази брошура е базирана на семинара от 13 януари, допълнена от материал от първия семинар, който не беше повторен във втория. Добавен е допълнителен материал за изясняване на определени точки и са направени малки промени за подобряване на четивността. Както беше обяснено по време на семинара, основният формат включваше моя ред по ред анализ на Петдесетте принципа на чудесата. Тази процедура беше преплетена с въпроси от групата, което позволяваше по-нататъшно обсъждане на принципите и свързаните с тях идеи.

Много съм благодарен на съпругата ми Глория, която подготви първоначалната редакция на ръкописа, като прегледа и коригира преписа от втория семинар и го сравни със записите от първия. Това значително улесни окончателното редактиране на тази брошура.

Въведение

Семинарът започна с медитация, по време на която Глория прочете раздела „Какво е чудо?“: --- От „Курс по чудеса“, работна тетрадка, част II , раздел 13 --- Чудото е корекция. То не създава, нито пък наистина променя нищо. То просто гледа на разрушението и напомня на ума, че това, което вижда, е лъжа. То коригира грешката, но не се опитва да надхвърли възприятието или функцията на прошката. По този начин то остава в рамките на времето. И все пак, то проправя пътя за завръщането на безвремието и пробуждането на любовта, защото страхът трябва да изчезне под нежното лекарство, което то носи.

Чудото съдържа дара на благодатта, защото се дава и приема като цяло. И по този начин то илюстрира закона на истината, на който светът не се подчинява, защото не разбира напълно неговите пътища. Чудото обръща възприятието, което преди това е било обърнато, и по този начин слага край на странните изкривявания, които са се проявили. Сега възприятието е отворено за истината. Сега прошката се разглежда като оправдана.

Прошката е дом на чудесата. Очите на Христос ги даряват с милост и любов върху всичко, върху което гледат. Възприятието се поправя в Неговата светлина и това, което е трябвало да прокълне, идва да благослови. Всяка лилия на прошката предлага на целия свят тихо чудо на любовта. И всяка една е положена пред Словото Божие на вселенския олтар на Създателя и творението в светлината на съвършената чистота и безкрайната радост.

Едно чудо първоначално се приема с вяра, защото искането за такова предполага, че умът е подготвен да разбере това, което нито вижда, нито разбира. Но вярата ще представи своите свидетели, за да докаже, че това, върху което се основава, наистина съществува. И по този начин чудото ще оправдае вашата вяра в него и ще покаже, че то се основава на свят, по-реален от този, който сте виждали преди; свят, изкупен от това, което сте вярвали, че съществува.

Чудесата падат като капки лечебен дъжд от небето върху сухия и прашен свят, където гладуващи и жадни същества идват да умрат. Сега те имат вода. Сега светът е зелен. И навсякъде се появяват признаци на живот, които показват, че това, което се ражда, никога не може да умре, защото това, което има живот, има безсмъртие. (Работна тетрадка, стр. 463; U-гл. II.13 )

~~~~~~~

Преди месец-два, когато с Глория обсъждахме за първи път какво трябва да правим в този семинар, Глория предложи идеята да изследваме тези принципи на чудесата. Не е любимата ми част от текста, но тогава си спомних изказването в „Алиса в страната на чудесата“, където Кралят казва да започнем от началото, след това да стигнем до края и накрая да спрем. Тъй като „Курс по чудеса“ започва по този начин, изглеждаше логично и ние да започнем оттам.

След моите уводни бележки ще разгледаме тези петдесет принципа ред по ред. Ще видите, че тази първа част започва почти като оперна увертюра, тъй като съдържа повечето от основните теми, които по-късно са напълно развити в текста; и, както много оперни увертюри, не мисля, че е толкова добра, колкото операта или самата книга.

Реших да прекарам първата част от този семинар, обяснявайки как аз гледам на тези петдесет принципа, а също така да се опитам да се справя с несъответствията в някои от тях в сравнение с твърденията, открити по-късно в текста. Мисля, че хората, които внимателно прочетат този уводен раздел, както и първите четири или пет глави, ще открият, че има някои неща, които не съответстват съвсем на това, което следва. И, разбира се, стилът на писане тук не е съвсем на ниво. Има причини за това, които бих искал да споделя.

Сигурен съм, че повечето от вас са запознати с историята за това как е бил написан „Курс по чудеса“. Хелън Шукман, психолог, чула гласа на Исус да ѝ диктува тези три тома. Когато процесът започнал за първи път през октомври 1965 г., през първите четири седмици или около това, Хелън се озовала в много обезпокоителна ситуация. Макар че това не повлияло на основното съдържание на чутото, мисля, че със сигурност е повлияло на яснотата, с която го е чула.

Хелън имала предчувствието, че е развила тази способност за записване отдавна, злоупотребила е с нея и я е оставила спяща за доста дълго време. Ако имате кран, който не е бил използван известно време и внезапно пуснете водата, ще видите много ръжда. Водата тече, но първоначално е силно оцветена. Мисля, че точно това ще откриете тук: самият материал е в съответствие с основните учения на Курса, но начинът, по който е изразен, е непоследователен.

Много често Хелън записваше нещо, а на следващия ден Иисус ѝ казваше по същество: „Това е, което написа вчера; така трябва да бъде“ и поправяше много стилистични несъответствия, както и някои езикови неудобства. Затова намирам за още по-важно да разбера как са били написани тези ранни глави. Започвайки с глава 6, почти можете да усетите как текстът преминава на по-висока предавка по отношение на езика и яснотата на изразяването.

Важно е да се отбележи, че в самото начало това не беше точно директна диктовка. Беше сякаш Исус водеше непрекъснат разговор с Хелън, в който той казваше нещо, а Хелън му задаваше въпроси или пък той предвиждаше въпроси в ума ѝ. Много от ранните разговори бяха насочени към това да помогнат на Хелън и Бил да интегрират този материал в професионалния си опит, както и в личния си живот.

Както всички знаем, говорим по един начин, когато водим неофициален разговор, и изразяваме мислите си по съвсем различен начин, когато ги записваме. Знам от личен опит, че когато говоря с хора неофициално или в офиса си, говоря по един начин, без да обръщам твърде много внимание на това, което казвам - дали думите ми съответстват на други неща, които съм казал. Когато пиша книга или статия, е съвсем различно. Тогава съм много по-внимателен. Мисля, че точно това се случи през тези първи седмици, особено забележимо в първите четири глави. Това обяснява, мисля, защо има определени несъответствия в начина, по който текстът се изразява в ранните глави, и защо голяма част от писането изглежда тромаво и със сигурност не на същото високо литературно ниво като останалия материал. Разбира се, също така, голяма част от личния материал, който Хелън е записала, не е бил предназначен за широката публика и е трябвало да бъде изтрит. Всъщност той е бил предназначен само за нея и Бил. Така че отново, това обяснява защо има известна неловкост в писането.

Нека спомена едно от несъответствията, с които ще се сблъскате, което по същество ще бъде темата на днешното ни обсъждане: какво е чудо – предмет на „Курс по чудеса“? Един от принципите, които ще разгледаме по-късно, говори за чудо като за изцеление. В глава 2 Исус казва: „Да се говори за „чудо на изцелението“ означава неподходящо да се комбинират два порядъка на реалността“ (текст, стр. 19; T -2. IV.1 :3). И все пак, близо до края на текста, има няколко препратки към „чудо на изцелението“ (напр. текст, стр. 529; T -27. II.5 :2). Това привидно несъответствие се обяснява, ако имаме предвид обстоятелствата на писане. В някои от ранните принципи на чудесата думата „чудо“ се използва по същия начин, както обикновено я използваме: за обозначаване на външно действие, когато настъпи някаква външна промяна в света или в нечие поведение. Както става пределно ясно от някои от другите принципи и със сигурност е централна тема на Курса, чудото е корекция на възприятието, както в пасажа от работната тетрадка, който Глория прочете; това е корекция в начина, по който възприемаме и мислим. Но разбира се, има принципи, които сякаш предполагат промяна в поведението. В глава 2, когато Исус говори конкретно за това какво е изцелението и започва поредица от раздели по тази тема (текст, стр. 19; T - 2. IV ), той прави разлика между чудо, което е промяна в мисленето, и ефект, който е изцеление. По-късно в книгата, когато тези ранни обяснения и разграничения вече не са необходими, Курсът става много по-поетичен и следователно донякъде свободен в изразите си и след това използва фразата „чудо на изцелението“.

Съществува и друг принцип на чудото (21), който говори за Божията прошка, докато работната тетрадка има много ясно твърдение, всъщност го повтаря, което гласи: „Бог не прощава, защото никога не е осъждал“ (Работна тетрадка, стр. 73, 99; W - pI .46.1:1; W - pI .60.1:2). Прошката е поправяне на враждебна или гневна мисъл. И тъй като Бог очевидно няма такива мисли, няма нужда от поправяне или прошка в Небето. Въпреки това, в популярната употреба на думата, ние говорим за Божията прошка. Всъщност, един от най-красивите пасажи в текста, който е версията на Молитвата „Отче наш“ в Курса, започва с думите: „Прости ни илюзиите ни, Отче“ (текст, стр. 326; T -16. VII .12:1). Така че, ако търсите несъответствия в Курса, ще ги намерите. Ако искате да спорите с Исус и да използвате различни несъответствия, за да опровергаете неговия курс или да спорите с него, не е нужно да четете повече от първата или втората страница. Всъщност Хелън се е старала много да прави това през първите няколко месеца, а той ѝ е казал, че би искал тя да не го прави, защото е твърде времеемко.

Като цяло, едно от най-забележителните неща в „Курс по чудеса“ е неговата последователност от началото до края в това, което учи и казва. Той никога не се отклонява от това; но изразите му не винаги са толкова последователни.

 Източник: https :// oduhe . ru / index /50_ principov _ miracles _ iz _ kursa _ miracles _ kenneth _ wapnick /0-171

[1] През 1988 г. фондацията се премества от Кромпонд , Ню Йорк, в Роскоу, Ню Йорк, а името на центъра е променено на Център за конференции и ретрийт. През 2001 г. фондацията се премества в Темекула , Калифорния.