124. Духът знае

Егото ти казва: ти си тяло, ум и личност, отделен, автономен индивид, роден и ще умреш. Духът знае: ти не си тяло, не си ум, не си личност, не си отделен, не си автономен, не си се родил и няма да умреш.

Егото упорито твърди, че е отделено от другите. Духът знае, че душите не са отделни, а обединени в Духа, което те винаги и неизменно са.

Егото казва: ти си ограничен от законите на възприемания свят. Духът знае, че всички тези ограничения не се отнасят за това Кой си ти наистина.

Егото настоява, че този свят е първичен: той е съществувал преди твоето раждане и ще съществува след смъртта ти. Духът знае, че Ти си независим от света: ти си бил преди света и ще съществуваш след него.

Егото ти казва да погледнеш във външния свят. Духът знае, че там няма нищо друго освен илюзии.

Егото ти казва, че си жертва на другите и на света. Духът знае, че ти си причината за всичко, което се случва в живота ти. Във външния свят няма причини.

Егото нашепва: ти си жалко, безпомощно създание, непостоянно и временно. Духът знае: ти притежаваш силата и мощта на Създателя, бидейки вечен, непроменлив и едно с Него в Духовния свят.

Егото казва, че този свят е създаден от някой друг. Духът знае: ти си го създал сам, забравяйки за него.

Егото настоява, че този свят е реален. Духът знае, че в действителност той изобщо не съществува.

Егото коварно те убеждава: ти си грешен, виновен и трябва да бъдеш наказан. Духът знае, че си безгрешен, невинен и достоен да се пробудиш от дрямката на илюзиите на егото.

Егото диктува: освобождението от вината е възможно чрез обвиняване на другите. Духът знае, че други не съществуват: вие причинявате всичко това на себе си, в мечтата си за раздяла, която наричате с грандиозната дума „Живот“.

Егото провъзгласява: ти си отделен от Бога. Духът знае, че не е имало отделяне от Бога.

Егото внушава, че ти си това. Духът знае: егото е фалшив образ за теб самия, измислен от теб, но ти не се нуждаеш от него.

Егото настоява, че твоята цел е да живееш в този свят и да постигнеш успех. Духът знае, че истинската ти цел е да се събудиш от съня на илюзията и да бъдеш вечно щастлив и свободен.

Егото съветва и изисква: не слушай това, забрави го, живей както преди. Духът знае: можеш да избереш Истината, отхвърляйки приказките на егото, и Истината ще те освободи.

Какво казва егото?

Гласът на егото, или неговите думи, са добре познати и привични на всички нас. Тъй като егото е заинтересовано от увековечаване на илюзии, то винаги е против Истината, отричайки я или изопачавайки я по един или друг начин. Егото винаги е против Духа, Бога и единството. То не иска собственото си унищожение, затова използва различни защитни механизми, много от които са добре познати в психологията. Егото винаги е за запазването на собственото си малко фалшиво аз и фалшивите аз-ове на другите.

Следователно, егото винаги се опитва да се съпротивлява на Истината с всички налични средства. То винаги се противопоставя на духовната практика, която води до Истината.

Но ти не си егото и не е нужно да го слушаш. Можеш да избереш и постоянно да избираш между лъжите на егото и истината на Духа. Изборът на егото винаги води до негативни преживявания и болезнени състояния. Редовният избор на Духа означава избор на Истината и това възстановява осъзнаването и преживяването на истинската ти духовна природа.

Когато започнете да разбирате, че егото е единствената причина за всички проблеми, страдания, болести и депресии, вие търсите начини да се измъкнете от неговия капан. Статиите от тази категория (https://www.my-spirala.net/index.php/samopozn) са посветени на тези въпроси, предлагайки както теория, така и практика. Начинаещите е най-добре да четат статиите последователно, започвайки с първата (вижте лявото меню).

И след това ще разгледаме накратко, без да навлизаме в прекалено много подробности, темата за отделянето от Бога и сътворението на материалния свят.

Какво знае Духът?

И така, егото е фалшив образ на самия себе си и този образ произтича от вярата в първичната фалшива идея, че човек е отделен от Бога. Това е трудно за обяснение и също толкова трудно (или по-скоро невъзможно) за разбиране с ума, докато възприемаме свят от илюзии, но се нуждаем от някаква теория за бъдеща практика, която ще доведе до разбирането на нашата единна духовна природа.

В Духовния свят, света на Бога или Духа, има само съвършено единство, вечно и непроменливо, радостно и щастливо (вижте раздела „Чист недуализъм “ в статията Адвайта ). Съвършеното единство означава, че няма две, няма много, няма разделение, въпреки че за образователни цели трябва да се приеме, че Бог (Източникът, Създателят) продължава Себе Си като Творение и в този смисъл Творението не е Бог, тъй като не е негов Източник, макар и да не е отделно от Бога. За удобство можем да обозначим творението с думата Дух и това е нашето Истинско Аз, което всички ние фундаментално сме. С други думи, ние, като души, сме едно в Духа и представляваме този единствен Дух, който също е едно с Бога, тъй като в Реалността няма разделение.

Обаче, в нашия творчески Ум, обединен с Духа и Бога, един ден се зароди любопитна мисъл от рода на: „Можеха ли нещата да бъдат различни? Можеше ли да съществува друга реалност? И ако е така, каква би била тя?“ Разбира се, в единството и от гледна точка на единството, друга реалност е невъзможна. Следователно, за да си представим друга реалност, е необходимо да приемем друга предпоставка, която отрича Истината. По този начин, друга „реалност“ трябва да бъде напълно противоположна на Истината, което означава липса на единство, любов, блаженство, радост и щастие, липса на мир, вечност и свобода. Тъй като Умът е всемогъщ, той може да позволи всичко това във въображението си. Така възниква първата фалшива идея – „Аз съм отделен от Бога“, която трябва да бъде приета, за да си представим по-нататък „друга реалност“. Да приемеш означава да вярваш и частта от Ума, която избира да вярва в това, създава, така да се каже, виртуална среда, малка сфера или царство, в което ще се развива по-нататъшното въображение. Това е подобно на начина, по който антивирусната програма създава виртуална безопасна среда за сканиране на потенциално опасни обекти, като отделя част от RAM паметта за това проучване.

Така се е случило първото условно разделение: малка част от ума е повярвала в една фалшива идея, представяйки си себе си като нещо отделно и различно от Истината. Това е Егото в първоначалната му форма – вярата в идеята за отделност. Но с по-голямата част от Ума нищо не се е случило. Всъщност, разбира се, нищо не се е случило с Ума, тъй като фантазиите нямат никакво влияние върху Реалността. Да използваме един прост, банален пример: ако си представите за момент, да речем, като животно в опасна джунгла сред други животни, тогава в действителност нищо не се случва с вас, въпреки че част от вас е свободна за кратко да повярва в това, което сте си представили (за себе си и света), и дори, в известен смисъл, да го преживее като реално благодарение на силата на ума. Това е, по същество, егото – временно фалшиво въображение за себе си като нещо различно от това, което сте всъщност, и това по никакъв начин не влияе на вашата реалност. Можете да спрете да си представяте себе си като нещо отделно и фалшиво във всеки един момент. Ако искате. Но ви е любопитно какво ще се случи след това, нали? Искахте да си представите различна реалност, такава, която по същество би била противоположна на Истинската Реалност.

И така, част от вас продължава да фантазира. След като сте повярвали в идеята за раздeленост, вие естествено се чувствате отделени от Бога. А това означава, че се лишавате от мир, блаженство, любов и щастие, тъй като всичко това идва от Източника, с който сте прекъснали връзката във въображението си. Това води до непоносимо чувство за вина, тъй като сте предали Бога, Истината и Себе Си, като сте тръгнали срещу единството. Но вие сте заинтересовани да продължите фантазиите. Разбира се, трябва да забравите, че това е само вашето собствено въображение, иначе бихте се отказали от по-нататъшни „експерименти“, защото са болезнени и непоносими. И като забравите, че това е вашата фантазия, вие се потапяте още по-дълбоко в нея, преживявайки я като реалност. Сега сте обременени от вина и искате да се отървете от нея, затова я потискате в подсъзнанието – друго разделение на ума, за да спрете да признавате вината. Сега не сте съзнателно наясно с нея, но продължавате да я чувствате вътре в себе си и е болезнено. Егото измисля план да се отърве от нея – да я проектира върху другите. За да се направи това, е било необходимо да се създаде това, което сега наричаме материален свят – светът на пространството, времето и отделните тела. След като сте създали всичко това, вие се разделяте на части – на много отделни егота, всяко от които получава свое собствено тяло. Вината се разпределя между всички и вече не изглежда толкова непоносима, изплувайки от време на време, на малки порции в различни форми (всички негативни емоции и неприятни преживявания са различни форми на една и съща вина за отделянето от Бога). И сега имате възможност да проектирате „своя дял“ от вината върху „другите“, обвинявайки ги в нещо, което временно създава привидност на облекчение; този механизъм за защита на егото е известен в психологията, както много други механизми на егото. До този момент вие вече сте се идентифицирали с отделно същество (личностното аз) и не помните Истинския си Аз, вечния и непроменлив Дух. Но има част от ума ви, която ви напомня за Истината. И можете да избирате между лъжите на егото и истината на Духа.

Всичко това е много опростено и обобщено, но ето какво е основното. За тези, които искат по-пълна и разбираема картина, бих препоръчал да прочетат книгите на Гари Ренард, които споменах в статията „Техники за разрешаване на проблеми и илюзии“. Уместна е и статията „Нива на идентификация и свобода“.

Източник: https://oduhe.ru/index/duh_znaet/0-172