Игрите на съзнанието
или
Какво става в този свят
Животът е процес, представляващ игра на Съзнанието.
Съзнанието е единно, но се смята, че има Непроявено съзнание и Проявено.
Основната способност на Съзнанието е да създава и да възприема. Останалите способности се базират на тези.
Така възниква разделение на „аз“ и „не аз“, наблюдател и наблюдавано – и това е началото на съществуването на егото.
Всички останали дуалности, например „добро и зло“, „правилно и неправилно“, „желателно и нежелателно“ и т.н. се създават от съзнанието чрез егото, чрез „Аз-а“. Подробности ще прочетете в главата „Първо ниво“.
От тук възникват желанията, стремежите, усещанията и т.н., които водят до възможност да се играят безкрайните игри на съзнанието.
Играта – това е опит да се постигне противоположния полюс на някаква дуалност. Това е движение от полюса „това го няма в мен“ към полюса „това го има в мен“, където под думата „това“ се разбира каквото си искаме, било то някаква вещ, състояние, друга игра, отсъствие на игра и т.н. – каквото си искаме.
Игрите са възможни благодарение на наличието на дуалността „минало-бъдеще“, което създава илюзията за времето, необходимо за движение от единия полюс към другия, а също и благодарение на илюзията пространство-материя-енергия и други.
Съзнанието трябва да има игра или игри, за да продължи да бъде индивидуализирано. Така че по-добре е да има игри, отколкото да няма. Победил или не, не е толкова важно, а е важно да има игри.
Индивидуализираното Съзнание, егото (по-нататък в текста индивид) съхранява записите от миналите игри.
За да победи в поредната игра, индивидът използва свои или чужди успешни шаблони от други (минали) игри.
Не е интересно винаги да се печели, затова индивидът допуска възможност и за загуба (намалявайки способностите си) и в крайна сметка губи.
Записите на миналите игри влияят на индивида – на нивото му на осъзнаване на живота и игрите, на състоянието и поведението му. Фиксирането върху игровите роли ограничава свободата.
По-нататъшното продължение на игрите води до все по-голямо отъждествяване, объркване и глупости, и съответно, към забравянето на своята изначална природа – чистото Съзнание. Отъждествяването с игровите роли се натрупва и след това те се потапят в подсъзнанието и стават недостъпни, но не изчезват, а продължават да влияят върху индивида. По този начин го превръщат в нещастно същество, което и можеше да се очаква.
По пътя на излизане от игрите на миналото – игрови роли, убеждения, шаблони (стереотипи) - можем да върнем изначалната си природа и способности. Това се постига за сметка на преработване на дуалностите, които са заемали място в миналите игри (1-3 ниво), а също и за сметка на преработка на определени механизми на ума и минали игрови роли и шаблони (4-5 нива).
Фактически, това е работа по изчистване на ума, изтриване на егото. Това е най-надеждният начин, тъй като дава стабилно (а не временно) разтъждествяване и изход от пределите на дуалния ум.
Успех по пътя!
Анекдот
- Докторе имам пропуски в паметта.
- И отдавна ли?
- Кое отдавна?
- Пропуските в паметта.
- Какви пропуски?
Източник: http://pro-svet.at.ua/index/0-12
Превод Таня Темелкова