Изчистване на ума (изтриване на егото)

Може да се каже, че предлагания път към просветление – това е път чрез ума, път на изчистване на ума и изтриване на егото.

Забележка: Не се притеснявайте, невъзможно е да се изчисти функционалният ум на тялото. Може да се изтрие само егото, нищо повече. Затова по-нататък в текста при употреба на думата „ум“ да се разбира его-ум.

Когато Съзнанието се отъждествява с конкретен организъм (т.е. с конкретно тяло и функционалния ум в това тяло), се образува Его. След това, когато с този организъм се случват различни събития, егото, съответно, смята че тези събития стават с него. Ако всичко, което се е случило с вашия организъм, вие мислите за собствен опит, а не за опит на този организъм – то тогава става отъждествяване с този организъм.

Такова отъждествяване с организма и неговия опит създава ума. Ум (его) – това е не само отъждествяване с организма, а е още куп наслоени мисли, идеи, убеждения, желания, усещания, емоции и т.н., свързани с този организъм, с други организми и всичко останало. Подробности ще четете в „Илюзиите на живота“.

Функционалният ум на тялото има свои записи на опитностите си, а отъждествяването с тях създава променени копия с горе упоменатите наслоения.

Затова, може да се каже, че умът – това е миналото, съществуващо във вид на записи. Архивирано минало.

Умът е това, чрез което съзнанието създава и възприема текущия момент. По този начин, това, което съществува в действителност (Висшата реалност) и това, което се възприема – са различни неща.

Виждали сте хора, които се държат неадекватно – те възприемат ставащото около тях чрез ума, т.е. чрез записите от миналото, а не пряко. От тук и грешките, техните последствия, негативните емоции и състояния – и цялата тази верижна реакция продължава, водейки човека към духовна деградация.

Както вече казахме, умът – това е миналото. Миналото може да се помни, а може и да се знае. Да се помни и знае са две различни неща. Да се помни е функция на ума. Да се знае е способност на съзнанието.

За да знаем миналото, не е необходимо да го помним, т.е. да пазим записи в ума си. Ако изхвърлите старата видеокасета със заснетото събитие, няма да престанете да знаете за събитието. В това е същността. И така стигаме до извода, че умът (егото) не са необходимият инструмент за оцеляването на организма и съзнанието. С други думи, отъждествяването с организма не е задължително. Хората напразно се страхуват да забравят миналото. Записите във функционалния ум остават и при необходимост те могат да бъдат прегледани от съзнанието.

Възниква въпросът: защо тогава съществува умът, защо е необходимо егото? Отговорът е прост – това е част от играта. Просто така трябва да бъде. Ако го нямаше егоизма, нямаше да има и това разнообразие от игри, което наблюдаваме сега.

Просветлението е състояние извън ума, или отсъствие на ума, или открития ум, или пустия ум – наричайте го както искате. Няма отъждествяване с ума и участие в него. Доминиращо положение заема съзнанието – ВИЕ, а не умът. В идеалния случай – пълно отсъствие на ума, което гарантира неговото невмешателство.

За да излезете ОТ ума, трябва да се проврете ЧРЕЗ него. Това е като да искате да излезете ОТ блатото на брега, отивайки към брега ПО същото това блато. Не можете да се повдигнете за яката над водата и да се изхвърлите на брега. С други думи, за да се освободите от дуалния ум (дуалното възприятие), трябва да видите в какви дуалности сте въвлечени, с какво се отъждествявате и да излезете от всичко това.

Пътят на изчистване не винаги е бърз, но е много надежден, спрямо други начини, защото вие повече не можете да попаднете в блатото, от което току-що сте излезли, защото него вече го няма.

Може, разбира се, временно да се излезе от пределите на ума с помощта на различни техники, но ако ума не е изчистен, има голяма вероятност за връщане към него. Впрочем, кратковременните просветления се случват доста често с всеки човек. Но това е толкова непродължително и незабележимо за ума, че обикновено не се помни. Възможно е да си спомняте някои моменти, когато не е имало мисли (успокоение на ума), когато е имало просто чисто възприятие, присъствие, ясно съзнание. А след това отново се включва умът, егото.

Именно затова е целесъобразно да се изчисти ума. Както вече казахме в статията „Игрите на Съзнанието“, за да се достигне свобода, просветление, е необходимо да се измъкне вниманието на индивида от игрите и ролите, в които е заседнало и чрез които съзнанието сега възприема момента „сега“. Просветлението не се постига с взиране в пъпа или напяване на ОМ (макар понякога и от това да има полза), просветлението се постига благодарение на разтъждествяването с игровите роли, благодарение на отърваването от илюзиите и излизането от дуалното възприемане на света.

За тази цел бяха подбрани най-ефективните техники за очистване на ума. Убедете се сами.

Успех!

Анекдот

- Докторе, започнах да си губя вкуса.

- Сестра, донесете седемнайсета банка.

Към пациента:

- Моля, пробвайте.

- Ама докторе, това е лайно!

- Правилно. Върнал ви се е вкуса.

След седмица пациента идва отново:

- Докторе, паметта ми започна да ми изневерява.

- Сестра, донесете седемнайсета банка.

- Но там имаше лайно, бе докторе!

- Правилно! Паметта ви се възвърна.

Източник: http://pro-svet.at.ua/index/0-13

Превод Таня Темелкова