Свобода и зависимост на човека
Тези две неща, свобода и зависимост, се съчетават във всеки човек, и хората постоянно се сблъскват с тях по духовния си път.
Човекът като чисто съзнание е свободен (това е пълната свобода), но тялото-ума са напълно зависими. За генетичната и психологична зависимост четете в статията Илюзията за лична причинност. А тъй като има отъждествяване с тялото–ума, то възниква усещане за зависимост, ограничение.
Човек зависи от много фактори, както вътрешни, така и външни, например текущата ситуация, околните хора, съдържимото на ума (минал опит), състоянието на тялото и т.н. което ограничава неговата свобода.
И тази зависимост понякога е силна, така че усещането за свобода се губи. Понякога е обратното – човек има такова усещане за свобода, че се затъмнява зависимостта. Но следва да се разбере, че в човека свободата и зависимостта съществуват едновременно, независимо от неговите убеждения.
Истинската свобода, както вече казахме в статиите За просветлението и Актуални дуалности, се намира извън дуалностите, и съответно, не е полюс на дуалност, а е просто присъстващо съзнание. Свободното съзнание не мисли в термини от типа „ето сега съм свободен“, то въобще не мисли, това е просто битие в чист вид, присъствие, наблюдател.
Що се касае до тялото-ум, то е винаги зависимо, било е и винаги ще бъде. Така е програмиран биоробота, който във всеки конкретен момент прави това, за което е програмиран. Всяка мисъл или идея, възникваща в тялото-ум, възниква само защото тя не може да не възникне. Тя е резултат от минал опит и сегашни обстоятелства.
Тялото-ум може да се сравни с компютър. Пусната е някаква програма и тя може да прави само това, за което е създадена. Тя не може да направи нещо, което й е несвойствено. Компютърът реагира на външни въздействия – натискане на клавиш – и изпълнява програмата си. Той не може да действа по друг начин. Той няма никаква свобода на избора.
С други думи, причинно-следствената връзка (ограниченост, зависимост) е характерна за тялото-ума. Тяло-ум – това е механизъм от типа стимул-реакция. По този начин, се получава, че всички действия на човека, всички негови решения и изводи – са от типа стимул-реакция.
И има съзнание, свободно по своята природа, присъстващо и възприемащо всичко, каквото е.
В някои практики се казва, че човек е причината за ставащото с него и може да промени бъдещето си. Има също гледна точка, че всичко е програмирано и е невъзможно нещо да се промени. На различни нива едната или другата гледна точка може да преобладава, но в края на краищата има разбиране, че и двете утвърждения са верни едновременно. Въпросът е в това дали има или отсъства отъждествяване с тялото-ума, а също и на наличието на едни или други убеждения.
И когато тази отъждественост пропадне, проблемът за свободата и зависимостта отпада сам. Остава чисто съзнание, присъствие, възприемащо каквото е и не смятащо себе си за причина или следствие на ставащото.
Това е чудесно състояние. Това е пълната свобода, въпреки зависимостта на тялото-ума. Но нали не сте тялото и ума, за какво тогава се безпокоите?
В процеса на работата над себе си, зависимостта на тялото-ума се намалява, променя, но не изчезва напълно. Но и не това е целта, доколкото тя е недостижима.
Достижимата цел – това е отсъствие на отъждествяване с механизма наречен „тяло-ум“, изход от дуалното възприятие и като резултат – чисто Битие, присъствие, наблюдаване, тотално приемане на каквото е без самия приемащ. (по-подробно в Техника за мигновено просветление)
С други думи, това е просветление.
Анекдот
Пътува мъж в тролейбуса. Намусен. И си мисли: „Наоколо е гадно, началникът е кретен, жената – вещица“.
Зад рамото му стои ангел-хранител и записва в бележник: „Наоколо е гадно, началникът е кретен, жената – вещица“ и в същото време си мисли: „Не му ли омръзва всеки ден едно и също да си поръчва??!“
Източник: http://pro-svet.at.ua/index/0-31
Превод Таня Темелкова