Притча за Бога
Не-проявеният Бог пребивавал в своя безметежен Абсолют и изведнъж без видима причина се проявил.
Създал Бог много души, всяка от които била неделима част от Него Самия – както многото стени на диаманта са неделима част от самия диамант.
Със Светлината си, отразена в душите-стени, той създал вътре в диаманта удивителен и невероятен свят, в който имало всичко, което можеш да си представиш – мъж и жена, любов и ненавист, добро и зло…
И направил Бог така, че всяка душа-стена отразявала и възприемала всичко индивидуално, по своему, така че рисунъкът на Живота да не се повтаря никога. Това гарантирало, че светът никога няма да бъде познаваем, а стремежът към познание никога няма да изчезне.
Като направил това, Бог можел безкрайно да преживява себе си в безброй варианти – като индивидуални души-стени и като това, което те отразяват-възприемат.
И сега, четейки тази притча чрез конкретна душа, Бог се замисли за минута….
Източник: http://pro-svet.at.ua/index/pritcha_o_boge/0-98
Превод Таня Темелкова