Матрьошка „Аз съм човек, или Служение на човечеството“
Всеки човек някога узрява до осъзнаването, до преживяването, че не е просто мъж/жена, син/дъщеря, приятел, колега, началник и родител, а е човек. Частица от огромно цяло наречено „човечество“. Това е много високо ниво, на което границите между половете, държавите и религиите се заличават.
На това ниво разбираш, че е невъзможно да бъдеш щастлив, ако до теб има нещастни хора, потънали в своите проблеми, не е възможно да бъдеш щастлив в страна, в която се води война. Започваш да виждаш абсолютната зависимост на своето лично щастие от щастието на хората, които са около теб и влагаш своите сили и енергия, за да се издигне по-високо общото ниво на щастието.
Трудно е да се разбере логически как работи това, но колкото повече енергия изразходваш в полза на другите хора, толкова по-малко стават собствените ти проблеми, толкова си по-щастлив. Това може само да се провери.
Ако не разбирате веднага какви са вашите роли, откъде да започнете да трансформирате своята съдба още сега, не можете да се оправите с чувствата към майка си, баща си, мъжа/жената или не можете да преодолеете страха и обидата, за да изразите искрено това, което е във вас, то аз имам добра новина за вас – можете да започнете не с първата „Матрьошка“, а със шестата. Да започнете да правите нещо полезно за хората.

На тренинг в Санкт-Петербург имаше една жена с цял комплект сложни въпроси – от дълг няколко милиона долара до майка й, която била тежко болна. Тя още не знаела какво да прави с майка си, с баща си, с бившите, с бизнес партньорите, но чула, че тя е частичка от цялостната система „човечество“ и че до всеки, намиращ се до нея е също тя, само че изглежда по друг начин.
Ние останахме до късно и една жена изведнъж решила да си ходи в къщи, а трябвало да пътува надалеч, в Кронщад. Жената, за която разказвам, отначало помислила, че това е в противоположна посока от нейната къща, почти сто километрова дъга, но ръката й сама се вдигнала и тя предложила помощта си – да закара колегата по тренинг. Това била първата крачка към решението на проблемите.
До нейната къща се намира онкологичен център, тя отишла там, попитала с какво може да помогне, купила новогодишни подаръци – това станало през декември. По магазините се стараела да помага на бабите и дядовците – купувала нещо, помагала в носенето. По някакъв начин взела по пътя си мръзнещ мъж, завела го у дома си, стоплила го, нахранила го, дала му пари. Веднъж до нея стигнало разбирането, че с партньорите си в бизнеса играе ролята на съдия, учител, но не и на партньор. Покаяла се пред тях. И след това започнали на части да отписват дълга й. Последната част – 45 млн – отписали непосредствено преди нашата поредна среща.
Какво може да се прави за човечеството?
Има два вида такава полезна дейност, наричат я още служение – пасивно и активно служение.
Активното служение – това са доброволческият труд, благотворителността, строителство на храмове. Но това също е и способност да поемеш отговорност за своите лоши мисли, чувства и постъпки. Като минимум това е непричиняване зло на друг човек: като не можеш да направиш добро, поне не прави лошо. Може да миете пода на входа в който живеете, да изметете пространството пред входа. Може да започнете с това да не хвърляте боклука на земята, а да го занесете до кофата за боклук, в транспорта да не отговаряте на агресията с агресия, да отстъпите място на някого, да придържате вратата, да се усмихнете отново.
Пасивното служение – това са молитвите, мантрите, медитациите за някого или за цялото човечество.
Главният въпрос, който е необходимо да си задавате е: „С какво мога да бъда полезен на хората?“ Дори можете да вършите своята работа и от позицията на егоизма, и от позицията на служението. Помните ли чичо Стьопа? Сега много хора се уреждат на работа в полицията, защото виждат в това някаква изгода за себе си, а чичо Стьопа не ходел на работа за заплата, а да бъде полезен на обществото, да помага на другите.
Един лекар печели от пациентите си пари, друг искрено им помага да се излекуват. Един консултант в магазина работи за пари и е готов да превърне в пари всичко, друг се старае да чуе всеки клиент, да подбере това, което на него е нужно и е именно за него. Абсолютно всяко занимание може да стане служение, ако се прави с намерението да бъдете полезни, да свършите добре работата си.
Веднъж в Индия, заедно с една жена от Русия попаднах на среща с един светец. Тя работеше в колекторска агенция и много изживяваше това, че тази работата е негативна и от нея страдат хора. Тя попита светеца, струва ли си да се уволни. Той отговори: „Защо? Нима мислиш, че която и да е работа не е за хората, не е за Бога?“
След това жената разказа, че в този момент тя стигнала до разбирането, че помага на хората да се научат да връщат дълговете си, да изпълняват своите задължения, да бъдат отговорни. И решила да не напуска работата си.
Много хора ми пишат, че искат да помагат на другите хора. Само че помощта според тяхното разбиране е такъв особен свят, в който всички ще играят по тяхната свирка и ще правят това, което те казват. От екраните на телевизорите, в интернет разказват, че да се помага на хората означава да ги лекуваш, да предсказваш съдбата им, да говориш някакви красиви думи. А никой не те обучава да бъдеш човек. В действително, ако искаш да помогнеш – хвърли боклука в кофата, а не в краката си, отстъпи място в метрото, отвори вратата, пресичай на зелен светофар. Но това не е интересно, не е популярно, защото не привлича вниманието.
Интересно е да привлечеш вниманието с това, че Аз съм специален, не съм като всички. Но служението на човечеството, обратно, предполага осъзнаване: аз съм като всички останали хора около мен, твоята болка е моя болка, твоята радост е моя радост.
Още веднъж искам да подчертая, че „Матрьошка“ работи в две посоки: може да се започне от първото ниво, нивото на тялото, след това да се премине на второ, трето и по-нататък, а може – особено ако не разбирате с какво да започнете сега – да започнете от шестото ниво, като намерите какво полезно можете да правите за другите хора, това също ще сработи.
Превод Т. Темелков