Основни грешки при извършването на практиката
При всички ли работи предложената методика? Да, но при условие, че не се допускат грешки, които правят невъзможно получаването на желаните резултати.
Ето най-разпространените от тях:
- Недостатъчна вяра, че всичко това работи. Обикновено произтича от това, че човек изпуска някаква важна подробност и в неговите разсъждения се прокрадва грешка, той не вижда изцяло причинно следствената-връзка. Тогава прави няколко опита да приложи техниката, не получава резултат и решава, че техниката не работи.
В такава ситуация е необходимо още веднъж да прегледате логиката на своите размишления и да я сверите с това, което е написано в книгата. Можете да пишете на мен или на моята помощничка, ние ще ви помогнем да разрешите проблема. Защото техниката е проверена върху хиляди съдби, не е имало провали.
- Прекомерна привързаност към своето желание. Случва се така, че сме толкова концентрирани върху това, което искаме да притежаваме (пари, здраве, постижения в кариерата, омъжване, секс), че просто не сме способни да забелязваме какво се случва около нас. Тъй като в основата на техниката е способността да чувстваме и преживяваме това, което се случва с нас в момента, в сегашния момент, това е критична грешка.
Няма нищо лошо в това да имаме желания, дори святите хора имат желания, макар и само едно - да се слеят с Бога. Но нашите желания ни подтикват към действия. Лошо е когато може да мислим само това как да получим желаното.
По-рано аз практикувах хиромантия, но след това разбрах как работи алгоритъмът на съдбата и как може да бъде трансформирана тя и затова практически престанах да гледам на ръка – защо да го правя щом е достатъчно човек да промени своето мислене, поведение, навици и да промени рисунъка на неговите длани? Защо да програмирам човека на определен сценарий? Но и до сега на моите помощнички често звънят хора, които настояват да им гледам на ръка. На въпроса: “А кое е по-важно за вас – Дима да ви гледа на ръка или да ви реши проблема?” отговарят: “Разбира се, да реши проблема, но при това непременно да ми гледа ръка!” Докато човек сам не превключи фокуса на вниманието си, не е възможно да му се помогне.
- Мързел. “Зная всичко, но няма да правя нищо”. Човек има всички необходими знания, за да излезе от проблемната ситуация и да започне напълно нов живот, но не прави нищо. Със съжаление гледам хората, които идват на всички лекции, посещават занятие след занятие – защото им харесва атмосферата, защото им е интересно да наблюдават човешките съдби, но не правят нищо за да променят собствения си живот. Обикновено мързелът се побеждава само от обстоятелствата с такава сила, че те са принудени да предприемат нещо, да променят нещо, иначе – играта свършва.
- Аз наричам този пункт с не много приятна дума – глупост. Не става въпрос за ниво на интелектуалното развитие и ерудиция, а за това, че човек е събрал в себе си толкова много различни знания, прочел е толкова много умни книжки, че вече не е способен да възприеме нищо. Затова новите знания му се струват безсмислени, неправилни, нелогични.
Пример за такава “глупост” често се среща при психолози, лекари, учители – те са толкова силно уверени, че именно тяхната концепция е единствената, абсолютно правилната, че никоя друга не прониква в тяхното съзнание.
Втори пример за “глупост”. Сега може да се срещнат хора, групово увличащи се от езотерика и различни духовни практики. “Ходих две седмици на лекции по адвайта – не е за мен. Опитах също Тантра, нищо подобно, но работата с чакрите ми харесва повече. Ходих при Троцки, но той няколко пъти изруга – твърде ниски вибрации, не е за мен”. Такива “практици” преминават от едно направление към друго, държат се на гребена на вълната, в резултат у тях се създава усещането, че вече знаят всичко и всичко разбират, но фактически те не са задълбочени в нищо.
Подобна глупост се лекува само по един начин – поклонение. Необходимо е да изберете само едно направление и да вървите само по него. Или дори да изберете една каквато и да е форма – четене на определени мантри или молитви, някакви телесни техники и да практикувате всеки ден. Тогава след определено време, (но не след две седмици и дори не след няколко месеца) пред вас ще се разкрие ново разбиране и чувстване.
Но трудно е човек да признае в себе си такава глупост, защото натрупаните знания създават илюзията “аз зная всичко и мога да разбера всичко”. Буквално два дни преди момента, в който пиша тези редове имахме практика. И една девойка след това написа, че вече няколко години преди всяка практика (а тя ходи на различни) започва специфична реакция на тялото й: повишава се температурата, боли я всяка клетка и всяка кост, но тя преодолява себе си и отива. По време на практиката отначало й се появила силна мигрена, след това имала усещане, че мозъкът и буквално ще се взриви – но тя продължавала да търпи.
Това е нагледна илюстрация как тялото се опитва да съобщи на своя стопанин важна информация и как ние не го слушаме. Моля ви, обръщайте внимание на тялото си – то първо ще ви подскаже, ако вървите в неправилната посока.
Превод Т. Темелков