Гените ни дават начало, но не определят края

Много хора си представят гените като неизменна програма, която определя живота ни още от раждането.

Реалността е по-сложна.

Епигенетиката е науката, която изучава как различни фактори от средата могат да влияят върху активността на гените, без да променят самата ДНК.

С други думи, гените могат да бъдат сравнени с текст, написан в книга. Епигенетичните механизми не променят думите в текста, но могат да определят кои страници ще бъдат отворени и прочетени и кои ще останат затворени.

Затова епигенетиката често се описва като система от биологични „ключове“ и „превключватели“, които влияят върху това кои гени ще бъдат активирани и кои ще останат неактивни.

Тези процеси се влияят от множество фактори – хранене, сън, физическа активност, стрес, излагане на токсични вещества, както и от условията, в които растем и живеем.

Важно е да уточним, че влиянието на средата върху генната активност не означава, че можем произволно да „включваме“ и „изключваме“ гени по желание.

Епигенетичните процеси са изключително сложни и все още не са напълно изяснени. Те не отменят наследствеността, а взаимодействат с нея.

Затова епигенетиката не е доказателство, че гените нямат значение.

Тя е доказателство, че значението им не е абсолютно.

Често, когато се говори за генетика, вниманието се насочва към рисковете – заболяванията, уязвимостите и наследствените предразположения.

Но гените не ни предават само слабости.

Те могат да ни предадат и устойчивост, способност за адаптация, интелектуален потенциал, емоционална стабилност, добра саморегулация и редица други качества, които ни помагат да се справяме с житейските предизвикателства.

По същия начин, по който неблагоприятната среда може да затрудни развитието на част от нашия потенциал, благоприятната среда може да помогне тези качества да се разгърнат в много по-голяма степен.

Епигенетиката ни напомня не само, че не сме обречени на наследствените си слабости.

Тя ни напомня и че често не използваме напълно наследствените си силни страни.

Може би най-ценното послание на епигенетиката е, че човекът е резултат от непрекъснатото взаимодействие между биологията и средата.

Гените ни дават началните условия.

Но те не написват целия сценарий.

Иван Власев - клиничен психолог и психотерапевт